Решение по дело №119/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 139
Дата: 2 юни 2020 г. (в сила от 2 юни 2020 г.)
Съдия: Мария Георгиева Аджемова
Дело: 20201400500119
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №139

 

гр. ВРАЦА, 02.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

публичното заседание на   27.05.20 г.        в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:М. Аджемова

            Иван Никифорски мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора                 секретар Виолета Вълкова

като разгледа докладваното  от М. Аджемова              

    в. гр.       дело N`119   по описа за 2020   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 8754/30.12.19 г. на Е.Т.Х., чрез адв. М.М. от Вр. адв. колегия, срещу решение на районен съд гр. Бяла Слатина № 338/20.11.19 г. постановено по гр. дело № 1298/19 г. по описа на същия съд, с което въззивника Х. е осъдена да заплати на осн. чл. 59 от ЗЗД на ищеца в производството ЕТ Х.П.П. общо сумата 3 917.61 лв. представляваща арендни вноски за периода от 2014-2018 г. С атакуваното решение са присъдени съдебни разноски.

Според жалбоподателката решението на районен съд е постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правило, а също и е необосновано и неправилно. Районен съд не обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на ответницата, първостепенният съд допуснал и нарушение правилата на формалната логика. В нарушение на процесуални правила, районен съд не допуснал до разпит исканите от ответницата, настоящ въззивник, двама свидетели, които щели да установят факти и обстоятелства свързани с прехвърляне на процесната зем. земя и уговорките във вр. с прехвърлянето и плащането на рентата. Въззивникът намира, че по делото не са събрани всички нужни за разкриване на обективната истина доказателства, при което районен съд е стигнал до погрешни правни изводи, че между страните по спора липсват облигационни правоотношения.

Г-жа Х., чрез процесуалният си представител, моли да бъдат допуснати до разпит от окръжен съд, поисканите в отговора на исковата молба двама свидетели, които в нарушение на процесуалния закон не са разпитани от районен съд.

При заявените оплаквания и след изслушване на свидетелите, въззивникът Х. моли за отмяна на атакуваното решение, включително и в частта за разноските и решаване на спора по същество от настоящата инстанция, чрез отхвърляне на исковата претенция.

Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по жалба Х.П.П., чрез адв. Б.Б., представя отговор, в който мотивира становище на неоснователност на жалбата.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, на осн. чл. 269 от ГПК в рамките на заявените във въззивнита жалба оплаквания, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

От фактическа страна данните по делото са следните: С договор оформен с нот. акт № 33/10.10.15 г., на нотариус Геновева Христова с рег. № 407 и р-н на действие районен съд гр. Бяла Слатина, едноличният търговец ищец в производството Х.П.П. с фирма "СНИ-Комерс-1-Х.П." със седалище и адрес на управление гр. София купил от лицето И. Т. Р., представлявано от пълномощника си, ответника по делото Е.Т.Х., зем. имот - нива с площ от 25.275 дка, с идентификатор 141003я, в м. "Нецов Припек" в землището на село Галиче за сумата 1 000 лв. По делото не са представени доказателства и не се твърди, по отношение нивата предмет на договора за покупко-продажба да е сключван договор за аренда или наем между страните по спора. В периода от 2014 г. до 2018 г. ЕТ ищец заплащал с РКО /представени по делото/ на продавачката по нот. акт 33/15 г. И. Т. Р. арендни възнаграждения за нивата общо в размер на исковата сума 3 917 г. /631.87 лв. за 2014 г., 758.24 лв. за 2015 г., 758.25 лв. за 2016 г., 884.62 лв. за 2017 г. и 884.63 лв. за 2018 г./ Според ищеца сумите получила ответницата Е.Х., която и подписала РКО. И тъй като ответницата се е обогатила неоснователно с тези суми, ищецът моли тя да бъде осъдена да ги върне, заедно със законната лихва от предявяване на иска. Ответницата Е.Х. представя отговор, с който не оспорва, че е получила лично сумите по РКО, не оспорва и РКО като частни свидетелстващи документи. Въпреки това намира, че предявения иск е неоснователен и тя не дължи исковата сума, тъй като между нея и                                                ЕТ Х.П., който не платил продажната цена посочена в нот. акт № 33/05 г., имало договорка да й изплаща рента за процесната нива, докато не даде парите за земята /продажната цена за нивата/ или закупи на продавачката друга равностойна зем. земя. И тъй като ищецът не изпълнил устно договореното, то според ответницата тя правомерно е получавала рента за процесната нива в размера на исковата сума.

Изложените фактически обстоятелства са приети за установени от районен съд, като според въззивния съд те съответстват на събраните доказателства и заявените от страните становища. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка по спора, първостепенният съд е направил правни изводи за квалификацията на исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД и нейната основателност, които напълно се споделят от настоящата инстанция. По делото са доказани предпоставките залегнали в нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД - обедняване на ЕТ- ищец, логично свързано с обогатяване на ответницата Е.Х., за което разместване на блага няма основание, при което неоправданото разместване на блага следва да се възстанови чрез заплащане на исковата сума 3 917.61 лв.

Основното направено с отговора на исковата молба правопогасяващо възражение на ответницата, което се повтаря и във виззивната жалба, е за наличието на кауза за разместването на материални блага, поради следните обстоятелства: Арендните вноски за процесната нива в периода 2014 г. - 2018 г. й се дължат, тъй като ЕТ Х.П.П., купувач на нивата по нот. акт № 33/05 г., не изпълнил задължението си за плати продажната цена, поради което между него и ответницата Х., като пълномощник на продавачката на нивата и нейна майка, имало договорка в следния смисъл - ЕТ Х.П. да плаща арендна вноска за нивата, докато не плати цената или закупи друга равностойна зем. земя, което задължение той не изпълнил. За да докаже твърденията си, ответницата е поискала събиране на гласни доказателства, които да установят фактите свързани с прехвърляне на земята и уговорките за прехвърляне на земята и заплащането на рентата. Събирането на гласни доказателства правилно и при съобразяване процесуалните норми е отказано от първостепенния съд. Свидетелски показания за сочените по-горе от ответницата и настоящ въззивник обстоятелства, макар и да са относими, са процесуално недопустими с оглед на следното:

С възражението си ответницата Е.Х. твърди, че купувачът по договора материализиран в нот. акт № 33/05 г., ищец в производството /ЕТ Х.П./ не е изпълнил задължението си да плати уговорената цена за закупената нива от 2.275 дка в землището на село Галиче, общ. гр. Бяла Слатина и по тази причина, тоест като следствие от неплащането за цената, той и ответницата се договорили да й плаща арендна вноска за нивата, докато не заплати цената по договора за покупко- продажба. Тъй като в представения по делото нот. акт № 33/05 г. е посочено, че продажната цена за нивата е платена напълно и в брой при изповядване на акта, с възражението си по същество ответницата Х. оспорва верността на удостовереното в нот. акт получаване на цената. В този случай, в нейна доказателствена тежест е да опровергае верността на удостовереното с нот. акт № 33/05 г. Нотариалният акт е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, нотариусът в кръга на службата си удостоверява направените пред него волеизявления. Както закона, така и съдебната практика е категорична, че свидетелски показания за изключени, когато страната, респективно участващия в сделката неен пълномощник, иска да опровергае собствените си изявления в официалния документ, както е в конкретния случай. Съгласно чл. 164, ал.1, т. 2 от ГПК свидетелски показания не се допускат за опровергаване съдържанието на официален документ. В тежест на ответницата Х. е да докаже, че представляваната от нея продавачка по нот. акт № 33/05 г. не е получила продажната цена, но законът я ограничава относно способите за доказване, както се посочи, не са допустими свидетелски показания. Самият нот. акт в частта досежно клаузата, че парите са получени има силата на разписка за купувача.  Удостоверителната сила на този частен документ може да се обори само с друг частен документ, който следва се съхранява и намира у продавачката, но не и със свидетелски показания. А в казуса, за да оспори удостовереното в нот. акт получаване на продажната цена, ответницата Х. е поискала събиране само на гласни доказателства.

При това положение следва да се приеме, че липсват доказателства за това, че ищецът ЕТ Х.П. не е изпълнил задължението да плати продажната цена на нивата в землището на село Галиче и тъй като твърдението на ответницата Х. за договорка между нея и Х.П. за заплащане на арендни вноски за нивата е в причинно следствена връзка с неплащане на продажната цена, според окръжен съд то не е доказано в процеса.

В заключение, правопогасителното възражение на ответницата, настоящ въззивник, че има основание за получаване на исковите суми, не е доказано, при което предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ГПК правилно е уважен от първостепенния съд като основателен и доказан.

Съвпадението на правните изводи на настоящата инстанция с тези на районен съд, налагат обжалваното решение да бъде потвърдено, като освен изложеното, на осн. чл. 272 от ГПК, окръжен съд препраща и към мотивите на районен съд.

По разноските окръжен съд намира следното:

При изхода от спора, атакуваното решение в частта, с която районен съд е осъдил ответницата Х. да заплати на въззиваемия ЕТ Х.П. съд. разноски за процесуално представителство на един адвокат в размер на 504.23 лв. следва да бъда потвърдено, тъй като възнаграждението е определено в минималния размер определен от Наредбата за минималните адв. възнаграждения, под който размер чл. 78, ал. 5 от ГПК забранява да се определя адв. възнаграждение.

При изхода от спора, за въззивна инстанция следва да се присъдят съдебни разноски /адв. хонорар/ на въззиваемата страна - ЕТ Х.П. в размер на сумата 750 лв. на основание представен от него на стр. 32 от делото договор за правна защита и съдействие.

Водим от изложеното окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖВАВА решение на районен съд гр. Бяла Слатина № 338/29.11.19 г. постановено по гр. дело № 1298/19 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Е.Т.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на Х.П.П. с ЕГН **********, в качеството му на едноличен търговец с фирма "Сни комерс-1-Христво П.", със седалище и адрес на управления гр. София и ЕИК ********* сумата 750 лв. представляваща съдебни разноски за въззивна инстанция.    

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

 

 

Председател  ......        Членове 1.........

 

 

 

                                    2..........