Р Е Ш Е Н И Е №139
гр. ВРАЦА, 02.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 27.05.20 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:М. Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Виолета Вълкова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N`119 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 8754/30.12.19 г. на Е.Т.Х., чрез адв. М.М.
от Вр. адв. колегия, срещу решение на районен съд гр. Бяла Слатина №
338/20.11.19 г. постановено по гр. дело № 1298/19 г. по описа на същия съд, с
което въззивника Х. е осъдена да заплати на осн. чл. 59 от ЗЗД на ищеца в
производството ЕТ Х.П.П. общо сумата 3 917.61 лв. представляваща арендни вноски
за периода от 2014-2018 г. С атакуваното решение са присъдени съдебни разноски.
Според жалбоподателката решението на районен съд е постановено при
нарушение на материалния закон и процесуалните правило, а също и е необосновано
и неправилно. Районен съд не обсъдил всички събрани по делото доказателства и
доводите на ответницата, първостепенният съд допуснал и нарушение правилата на
формалната логика. В нарушение на процесуални правила, районен съд не допуснал
до разпит исканите от ответницата, настоящ въззивник, двама свидетели, които
щели да установят факти и обстоятелства свързани с прехвърляне на процесната
зем. земя и уговорките във вр. с прехвърлянето и плащането на рентата.
Въззивникът намира, че по делото не са събрани всички нужни за разкриване на
обективната истина доказателства, при което районен съд е стигнал до погрешни
правни изводи, че между страните по спора липсват облигационни правоотношения.
Г-жа Х., чрез процесуалният си представител, моли да бъдат допуснати до
разпит от окръжен съд, поисканите в отговора на исковата молба двама свидетели,
които в нарушение на процесуалния закон не са разпитани от районен съд.
При заявените оплаквания и след изслушване на свидетелите, въззивникът Х.
моли за отмяна на атакуваното решение, включително и в частта за разноските и
решаване на спора по същество от настоящата инстанция, чрез отхвърляне на
исковата претенция.
Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалба Х.П.П., чрез адв. Б.Б., представя отговор, в който
мотивира становище на неоснователност на жалбата.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на
страните, окръжен съд намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна
страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на
обжалваемите.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, на осн. чл. 269 от ГПК в рамките на заявените
във въззивнита жалба оплаквания, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА
при следните съображения:
От фактическа страна данните по делото са следните: С договор оформен с
нот. акт № 33/10.10.15 г., на нотариус Геновева Христова с рег. № 407 и р-н на
действие районен съд гр. Бяла Слатина, едноличният търговец ищец в
производството Х.П.П. с фирма "СНИ-Комерс-1-Х.П." със седалище и
адрес на управление гр. София купил от лицето И. Т. Р., представлявано от
пълномощника си, ответника по делото Е.Т.Х., зем. имот - нива с площ от 25.275
дка, с идентификатор 141003я, в м. "Нецов Припек" в землището на село
Галиче за сумата 1 000 лв. По делото не са представени доказателства и не се
твърди, по отношение нивата предмет на договора за покупко-продажба да е
сключван договор за аренда или наем между страните по спора. В периода от 2014
г. до 2018 г. ЕТ ищец заплащал с РКО /представени по делото/ на продавачката по
нот. акт 33/15 г. И. Т. Р. арендни възнаграждения за нивата общо в размер на
исковата сума 3 917 г. /631.87 лв. за 2014 г., 758.24 лв. за 2015 г., 758.25
лв. за 2016 г., 884.62 лв. за 2017 г. и 884.63 лв. за 2018 г./ Според ищеца
сумите получила ответницата Е.Х., която и подписала РКО. И тъй като ответницата
се е обогатила неоснователно с тези суми, ищецът моли тя да бъде осъдена да ги
върне, заедно със законната лихва от предявяване на иска. Ответницата Е.Х.
представя отговор, с който не оспорва, че е получила лично сумите по РКО, не
оспорва и РКО като частни свидетелстващи документи. Въпреки това намира, че
предявения иск е неоснователен и тя не дължи исковата сума, тъй като между нея
и
ЕТ Х.П., който не платил продажната цена посочена в нот. акт № 33/05 г.,
имало договорка да й изплаща рента за процесната нива, докато не даде парите за
земята /продажната цена за нивата/ или закупи на продавачката друга равностойна
зем. земя. И тъй като ищецът не изпълнил устно договореното, то според
ответницата тя правомерно е получавала рента за процесната нива в размера на
исковата сума.
Изложените фактически обстоятелства са приети за установени от районен
съд, като според въззивния съд те съответстват на събраните доказателства и
заявените от страните становища. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка по спора, първостепенният съд е направил правни изводи за
квалификацията на исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД и нейната основателност,
които напълно се споделят от настоящата инстанция. По делото са доказани
предпоставките залегнали в нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД - обедняване на ЕТ-
ищец, логично свързано с обогатяване на ответницата Е.Х., за което разместване
на блага няма основание, при което неоправданото разместване на блага следва да
се възстанови чрез заплащане на исковата сума 3 917.61 лв.
Основното направено с отговора на исковата молба правопогасяващо
възражение на ответницата, което се повтаря и във виззивната жалба, е за
наличието на кауза за разместването на материални блага, поради следните
обстоятелства: Арендните вноски за процесната нива в периода 2014 г. - 2018 г.
й се дължат, тъй като ЕТ Х.П.П., купувач на нивата по нот. акт № 33/05 г., не
изпълнил задължението си за плати продажната цена, поради което между него и
ответницата Х., като пълномощник на продавачката на нивата и нейна майка, имало
договорка в следния смисъл - ЕТ Х.П. да плаща арендна вноска за нивата, докато
не плати цената или закупи друга равностойна зем. земя, което задължение той не
изпълнил. За да докаже твърденията си, ответницата е поискала събиране на
гласни доказателства, които да установят фактите свързани с прехвърляне на
земята и уговорките за прехвърляне на земята и заплащането на рентата. Събирането
на гласни доказателства правилно и при съобразяване процесуалните норми е
отказано от първостепенния съд. Свидетелски показания за сочените по-горе от
ответницата и настоящ въззивник обстоятелства, макар и да са относими, са
процесуално недопустими с оглед на следното:
С възражението си ответницата Е.Х. твърди, че купувачът по договора
материализиран в нот. акт № 33/05 г., ищец в производството /ЕТ Х.П./ не е
изпълнил задължението си да плати уговорената цена за закупената нива от 2.275
дка в землището на село Галиче, общ. гр. Бяла Слатина и по тази причина, тоест
като следствие от неплащането за цената, той и ответницата се договорили да й
плаща арендна вноска за нивата, докато не заплати цената по договора за покупко-
продажба. Тъй като в представения по делото нот. акт № 33/05 г. е посочено, че
продажната цена за нивата е платена напълно и в брой при изповядване на акта, с
възражението си по същество ответницата Х. оспорва верността на удостовереното
в нот. акт получаване на цената. В този случай, в нейна доказателствена тежест
е да опровергае верността на удостовереното с нот. акт № 33/05 г. Нотариалният
акт е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, нотариусът в
кръга на службата си удостоверява направените пред него волеизявления. Както
закона, така и съдебната практика е категорична, че свидетелски показания за
изключени, когато страната, респективно участващия в сделката неен пълномощник,
иска да опровергае собствените си изявления в официалния документ, както е в
конкретния случай. Съгласно чл. 164, ал.1, т. 2 от ГПК свидетелски показания не
се допускат за опровергаване съдържанието на официален документ. В тежест на
ответницата Х. е да докаже, че представляваната от нея продавачка по нот. акт №
33/05 г. не е получила продажната цена, но законът я ограничава относно способите
за доказване, както се посочи, не са допустими свидетелски показания. Самият
нот. акт в частта досежно клаузата, че парите са получени има силата на
разписка за купувача. Удостоверителната
сила на този частен документ може да се обори само с друг частен документ,
който следва се съхранява и намира у продавачката, но не и със свидетелски
показания. А в казуса, за да оспори удостовереното в нот. акт получаване на
продажната цена, ответницата Х. е поискала събиране само на гласни
доказателства.
При това положение следва да се приеме, че липсват доказателства за
това, че ищецът ЕТ Х.П. не е изпълнил задължението да плати продажната цена на
нивата в землището на село Галиче и тъй като твърдението на ответницата Х. за
договорка между нея и Х.П. за заплащане на арендни вноски за нивата е в
причинно следствена връзка с неплащане на продажната цена, според окръжен съд
то не е доказано в процеса.
В заключение, правопогасителното възражение на ответницата, настоящ
въззивник, че има основание за получаване на исковите суми, не е доказано, при
което предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ГПК
правилно е уважен от първостепенния съд като основателен и доказан.
Съвпадението на правните изводи на настоящата инстанция с тези на
районен съд, налагат обжалваното решение да бъде потвърдено, като освен
изложеното, на осн. чл. 272 от ГПК, окръжен съд препраща и към мотивите на
районен съд.
По разноските окръжен съд намира следното:
При изхода от спора, атакуваното решение в частта, с която районен съд
е осъдил ответницата Х. да заплати на въззиваемия ЕТ Х.П. съд. разноски за
процесуално представителство на един адвокат в размер на 504.23 лв. следва да
бъда потвърдено, тъй като възнаграждението е определено в минималния размер
определен от Наредбата за минималните адв. възнаграждения, под който размер чл.
78, ал. 5 от ГПК забранява да се определя адв. възнаграждение.
При изхода от спора, за въззивна инстанция следва да се присъдят
съдебни разноски /адв. хонорар/ на въззиваемата страна - ЕТ Х.П. в размер на
сумата 750 лв. на основание представен от него на стр. 32 от делото договор за
правна защита и съдействие.
Водим от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖВАВА решение на районен съд гр. Бяла Слатина № 338/29.11.19 г.
постановено по гр. дело № 1298/19 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е.Т.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на Х.П.П. с ЕГН **********,
в качеството му на едноличен търговец с фирма "Сни комерс-1-Христво П.",
със седалище и адрес на управления гр. София и ЕИК ********* сумата 750 лв.
представляваща съдебни разноски за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК.
Председател ...... Членове 1.........
2..........