Решение по КНАХД №366/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение с рег. №166 от 17.09.2025 г. по АНД № 20251630200767 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г, №0075853 издаден от ОД на МВР – Монтана, с който на „ДИМ СЛ“ ЕООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление област София, [населено място], п.к.1528, район [община], [жк] с управител и едноличен собственик на капитала Д. В. Д. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00лева /две хиляди/, за извършено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекс за застраховането КЗ/, на основание чл.638, ал.4 във вр. чл.638, ал.1, т.2 във вр. чл.461, т.1 от Кодекс за застраховането КЗ/.

В жалбата касаторът „ДИМ СЛ“ ЕООД с [ЕИК], чрез процесуалния си представител адвокат Д. Г. Ц. от САК с посочен адрес [населено място], [улица], офис 1, с имейл: [електронна поща] се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно досежно наложената имуществена санкция на юридическото лице – собственик на заснетото МПС. Съдът неправилно е приел, че не е налице противоречие с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като в случая нарушението е установено впоследствие, чрез справка в Гаранционния фонд относно обстоятелствата налице ли е валидно сключена застраховка „ГО“ за процесния автомобил, т.е. тези обстоятелства не се установяват към момента на заснемането от АТСС, тъй като АТСС е одобрен тип средство за измерване на скорост и е недопустима процедурата по издаване на електронен фиш, противно на приетото от въззивния съд. Следвало е да се приложат общите правила на ЗАНН за издаване на АУАН, а въз основа на него и НП, поради което се твърди допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е императивна и не би могла да бъде тълкувана разширително, като електронен фиш се издава когато нарушението е заснето с АТСС и е предвидено наказание глоба, а не имуществена санкция. Развиват се доводи за липса на задължителните реквизити на електронния фиш, относно описание на нарушението с неговите индивидуализиращи белези, като липсва пълно, точно и ясно описание на елементите от обективна и субективна страна на административното нарушение. Поради липсата на описание на нарушението е нарушено и правото на защита на наказаното лице и същевременно с това препятства възможността за съдебен контрол по същество относно правилността на издадения електронен фиш. Моли за отмяна на вззивното решение и цялостна отмяна на процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касатора редовно призован не се явява, не се явява и надлежно упълномощения адвокат Д. Г. Ц. от САК. В писмено становище по делото поддържа касационната жалба, като излага доводите отразени в нея. Моли за отмяна на въззивното решение, като неправилно и незаконосъобразно, както и отмяна на издадения електронен фиш. Претендира сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции по представен списък.

Ответника по касационната жалба ОД на МВР – Монтана представлявана от Директора, редовно призовани се представлява от надлежно упълномощения главен юрисконсулт К. Д., която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност на административното нарушение и законосъобразно ангажиране на административно наказателната отговорност. Депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл.217, ал.3 АПК във вр. чл.16, ал.1, т.3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното административно нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил електронен фиш за налагане на имуществена санкция, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 30.05.2025год. около 18:39 часа в обл.Монтана, общ.Монтана, на път първи клас с №1, при км. 83.5 при наличие на ограничение на скоростта от 60км/ч за извън населено място, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) ARH CAM S1 120CC65 е установено управление на МПС – товарен автомобил марка "Форд", модел „Транзит“ с рег. № [рег. номер], което е регистрирано в страната и не е спряно от движение, за което собственикът „ДИМ СЛ“ ЕООД с [ЕИК] не е сключил задължителна застраховка гражданска отговорност. С така описаното деяние е нарушен чл.483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 638, ал. 4 във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 и във връзка с чл. 461, т.1 от КЗ, поради което на търговското дружество касационен жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000, 00 лева /две хиляди/. Прието е, че в случая е налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.483, ал. 1, т. 1 от Кодекс за застраховането /КЗ/.

В мотивите на обжалваното решение са изложени доводи, че в случая правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 4 във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 и във връзка с чл. 461, т.1 от КЗ, както и правилно извършеното деяние не е квалифицирано като маловажен случай по см. на дефиницията на &1,т.4 от ДР на ЗАНН, което е дало основание да се приеме жалбата за неоснователна.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактите са установени от представените доказателствени средства, обсъдени по отделно и в своята съвкупност от страна на въззивния съд с произнасяне по всяко от възраженията във възивната жалба. При правилно установени факти въззивният съд е формулирал мотивите на решението си при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е извел правните изводи в съответствие с материалния закон.

Правилно е прието от въззивния съд че е осъществен съставът на административното нарушение по чл.483, ал.1,т.1 от Кодекс за застраховането, тъй като Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Безспорно по делото е установено, че договор за застраховка не е сключен от жалбоподателя, дори и след последващи справки в Гаранционния фонд.

Не е нарушено изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно описанието на нарушението, което се състои в липса на сключен договор за застраховка гражданска отговорност – описано е МПС при условията на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и това МПС е надлежно идентифицирано с посочено автоматично техническо средство.

Не се споделя твърдението, че е налице смесване на различни хипотези, при което нарушителят е затруднен да организира защитата си. Напротив ясно е разписано от законодателя и е посочено в електронния фиш, че е нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ съгласно която Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Административно наказващият орган е посочил връзката на тази разпоредба с нормата на чл. 638, ал. 4 където именно е предвидена санкцията при нарушаване на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ - Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. По причина, че законодателят е използвал техниката на препращането, административно наказващият орган е посочил и нормата на чл. 638, ал. 1, т.2 от КЗ, но тази връзка се отнася само до размера на санкцията, а не както неправилно процесуалният представител на дружеството жалбоподател я тълкува – изцяло като самостоятелна норма.

В случая нарушението е установено към момента на заснемането от АТСС, тъй като АТСС е одобрен тип средство за измерване на скорост видно от приложеното на л. 6 от въззивното дело протокол от проверка. Отделно от това изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес по арг. от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, която доказателствена сила не е оборена от касатора във въззивното производство. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства т.е. както от обективна, така и от субективна страна. В противовес с твърдението в касационната жалба въззивния съд е обсъдил поотделно и в своята съвкупност всяко от депозираните възражения, като правилно ги е приел за неоснователни в това число описание на нарушението; приложения снимков материал; приложението на чл.189, ал.4 от ЗДвП и издаването на електронен фиш за липсва сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за конкретното МПС, като е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение.

В решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя имуществена санкция в посочения размер. Съдът правилно е приел, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

В случая не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, респективно да се отмени изцяло наложеното административно наказание, както правилно е отбелязал и въззивния съд. По отношение на този род административни нарушения не са налице условията на чл.28 ЗАНН, които обуславят маловажност, тъй като обществени отношения, които се защитават със сключването на задължителната застраховка "ГО" не могат да бъдат счетени за маловажни, тоест след като е безспорно, че касатора е имал качеството на собственик на МПС, за което не е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" правилно и обосновано районния съд е потвърдил изцяло наложеното административно наказание.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето им не са нарушени административно производствените правила, материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено предвид санкционната разпоредба.

В обобщение на изложеното, касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, както и други такива при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение рег. №166 от 17.09.2025 г. постановено по АНД № 20251630200767 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г, №0075853 издаден от ОД на МВР – Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.