О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
253/27.3.2019г.
гр. Варна
Варненски окръжен съд, Наказателно
отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
Председател
: Марин А.
Членове:
Николай
Петков
Деян Денев
като
разгледа докладваното от съдия Денев въззивно частно наказателно дело № 42 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243
ал.8 от НПК.
Образувано е по частни жалби от Х.Х. А.
и Д.С.А. срещу определение на ВРС, двадесет и втори наказателен състав, по ЧНД № 5250/2018г., с
което съдът е потвърдил постановление на ВРП за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 150/17г по описа на ОСлО гр. Варна .
Съдебният
акт е намерен за незаконосъобразен, а въззивната инстанция е сезирана с искане
за неговата отмяна и връщане на делото. Изтъкнати се съображения в подкрепа на
становище за съставомерност на деянието, водеща до противоположен на направения
от решаващите инстанции извод.
За да се произнесе по
инвокираните с жалбата възражения срещу становището за правилност на
прекратяването, настоящият въззивен състав съобрази следното :
Правомощията на
първоинстанционния съд в настоящото производство се свеждат до проверка на
обосноваността и законосъобразността на прокурорските изводи, изложени в
постановлението за прекратяване на делото.
В рамките на
компетентността си съдът не е оправомощен, нито задължен да заменя тези изводи
със свои собствени, извлечени от анализ на материалите по делото. Тоест, съдът
не бива да отговоря на въпроса, следва ли да се прекрати досъдебното
производство и на какво основание, а на този, правилно ли прокурора го е
прекратил. Въззивната инстанция пък проверява правилността на
първоинстанционните изводи.
В
изпълнение на тези си задължения настоящия състав намира, че
първоинстанционното определение следва да се потвърди. С него са получили
дължим и аргументиран отговор въпросите, свързани с обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното
производство,
Делото
е било образувано, срещу някакво още неизвестно, но вече прието за виновно
лице, което на 14 02 2017 г. пред надлежен орган на властта, чрез подаване на
жалба небедил Д.С.А. в престъпление, а именно че се е заканил с убийство и набедил
Х. Й. К., че му нанасял побой, като знаел че са невинни.
Накратко
установените по делото факти са следните :
Св. Х.
Й. К.. и св. Е.Х.К. сключили граждански брак през 1970 г. До 2015г. живеели
заедно с дъщеря им св. Х.Х. А. и нейният съпруг св. Д.С.А., както и със сина на
св. А. , в жилище находящо се в гр. Варна, бул. „О. п. п.к“ № ***, вх. А, ет**,
ап.**
През 2015г. св. К. подала молба за
прекратяване на брака й със св. Х. К.. , след като на 21.12.2014г. възникнал
конфликт между същите.
Брака между св.Е.К. и Х. К.. бил прекратен с
решение №1846/12.05.2016г. , постановено по гр.д. № 10661 от 2015г. , влязло в
законна сила на 13.08.2016г. С посоченото решение било предоставено и
ползването на семейното жилище на св. Х. К.. , като в тази си част решението е
влязло в сила на 06.12.2016г.
В
периода през който било разглеждано бракоразводното дело между св. К. и св. А. , отношенията също се
влошили , тъй като същите са били свидетели по делото за установяване на
неблагоприятни обстоятелства по отношение на св. К..
След като решението в частта относно
ползването на семейното жилище влязло в законна сила , св. К.. се снабдил с
изпълнителен лист въз основа на който било образувано изпълнително дело.
Св. К. напуснала семейното жилище на 09.02.2017г. и отишла да живее в Комплекс
за социални услуги „Гергана“.
На 14.02.2017г. в РП- гр. Варна св. К.
депозирала жалба срещу дъщеря си св. А.
, в която се съдържали оплаквания, че последната й упражнява психически тормоз
, също така, че я е блъскала и е повредила телефон.В жалбата св. К. е изложила
оплаквания и срещу бившият си съпруг св.К.. и към зет си св. А. , които я
принуждавали да дари притежаваната и част от семейното жилище на св. А. . Св. К.
е обяснила, че св. А. непрекъснато е отправял заплахи спрямо нея , че ще я
изхвърли от единадесетия етаж, а св. К.. упражнявал както физическо така и
психическо насилие спрямо нея . Със депозираната жалба св. К. отправила искане
към кварталния полицейски инспектор да отправи предупреждение до св. К.. и св. А.
, да не упражняват спрямо нея психически тормоз . Също така са посочени
твърдения, че св. К. е напуснала дома си именно по тази причина и за това е
отишла в дом за стари хора.
По
повод подадената жалба от св. К. била образувана преписка № 1713/2017г., по
описа на РП – гр. Варна, която приключила с отказ да се образува наказателно
производство , като наблюдаващият прокурор изложил мотиви, че по време на
проверката не са събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер по смисъла на чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК , освен това той е приел , че
дори и да е имало отправена заплаха , същата не би могла да породи основателен
страх в св. К. , доколкото последната е подала жалбата си след месеци или
години от деянията. Прокурора е приел , че съгл.чл.161 ал.1 от НК наказателното
преследване за отправени закани с престъпление и за нанасяне на леки телесни
повреди се преследва по тъжба на пострадалия, отправена до съответния
първоинстанционен съд.
В
резултат на така установена, в следствие на обективно, всестранно и пълно
разследване, фактология, прокурорът е приел, че деянието не е доказано по
изискуемия от процесуалния закон начин.
Този извод е правилен и според преценката на въззивната инстанция.
Липсват
безспорни доказателства за обосноваване на категоричен извод за съставомерност
на извършеното като престъпление от общ
характер. Изясняването на безспорно неприязнените отношения между
жалбоподателите и подследствената не може и не бива да бъде извършено по
избрания способ, чрез използване на прокуратурата.
.
По същество набеждаването по смисъла на чл. 286 от НК се изразява в изявление
пред надлежен орган на властта, с което се уличава невинно лице в извършването
на определено престъпление. От субективна страна престъплението по чл. 286 от НК може да бъде осъществено само умишлено. Именно съзнанието на субекта на
престъплението, че приписва престъпление на лице, което е невинно, очертава
престъплението по чл. 286 от НК като тежко посегателство срещу правосъдието.
В
конкретния случай, не е доказано, че това виновно лице,/ което според прокурора
вече не е виновно/ именувано Е.К., не е упражнило правото си на жалба с
описание на обективно възприети действия със субективната увереност, че те са
неправомерни и действително извършени. За това и не може да бъде ангажирана
наказателната й отговорност.
В
противен случай, „всяко обръщане на гражданите към органите на властта за
установяване или изясняване на престъпни или позорни обстоятелства, или за
обстоятелства сочещи на деликвентно поведение, би се оказало престъпление, ако
се установи след проверка, че тези данни не сочат на неправомерно поведение на
трети лица.”; сочи Решение № 453 от 12.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010
г., III н. о.
Отсъства
изискуемата безпротиворечивост и категоричност, че фактите изложени от К. не са съществували, а още по малко, че тя се е
жалвала със специалната цел да набеди невинни лица.
В
заключение, въззивният състав намира, че след като доказателствата по делото не
позволяват обвинение по изискуемия от чл. 303 от НПК несъмнен начин, то
проверяваното определение е правилно и като такова следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 243,
ал.6 т.1 вр.чл.243 ал.5 от НПК съдът:
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на
ВРС, двадесет и втори наказателен
състав, по ЧНД № 5250/2018г
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: