Р Е Ш Е Н И Е
№ 1930
06.08.2020 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На тридесети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 10596 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по искова
молба на Б.Т.Г. с ЕГН * адрес: ***,
против К.С.С. с ЕГН * и В.Д.С. с ЕГН * двамата
с адрес: ***, с която се претендира осъждането им да предадат следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по КККР на гр. Бургас,
представляващ апартамент, находящ се в гр. Бургас,
ж.к. Възраждане, бл. 39, вх. 2, ет. 6, ап. 27, ползван въз основа на договор за
наем. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Твърди се, че ищецът е закупил имотът от ответниците с нотариален акт от 17.08.2011 г., като след
това същите са останали в имота въз основа на сключен между страните устен
договор за наем, като са поели задължението да заплащат месечна наемна цена в
размер на 304 евро и са го изпълнявали до месец октомври 2018 г. включително.
След това преустановили плащанията, поради с което покана изпратена до тях били
поканени да освободят имота, като същите отказали да получат покана и да
освободят имота. Ищецът сочи, че с оглед на това на основание чл. 87, ал. 2
разваля договора и иска опразване на имота.
Правното основание на иска е чл. 233,
изр. 1-во от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във връзка чл. 310, ал.
1, т. 2, предл. 1-во от ГПК.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответниците, с който искът се оспорва като
неоснователен, като се твърди, че между страните не е бил сключван договор за
наем, като се излагат подробни доводи в тази връзка. Наред с това се твърди, че
ищецът няма нито качеството на наемодател, нито на собственик на процесния имот, тъй като сделката, с която го е придобил е
нищожна. Твърди се също така, че договорът за наем не може да бъде развален по
реда на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. С горните мотиви моли за отхвърлянето на иска. Бургаският районен съд, като взе предвид
исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
насрещната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правната страна следното:
Съгласно нотариален акт № 181, том I, рег. № 1974, дело № 164 от 17.08.2011 г. на нотариус
А.Д., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 450, вписан в Службата по
вписванията с вх.рег. № 7695 от 18.08.2011 г., акт № 32, том 24, дело № 4671 ответниците са продали на ищеца процесния
недвижим имот.
С пълномощно Б.Г. упълномощава Тодор Г.
да го представлява пред посочени лица, сред които и ответниците,
като им отправи от негово име и негова сметка покана за предаване на владението
на собствения му имот, както и с правото да получи владението на имота. С
покана от 19.04.2019 г. ответниците са поканени в
7-дневен срок да предадат владението на имота, като е посочено, че правото им
на владение е отпаднало на 17.08.2011 г., на която дата са продали имота.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 228 от ЗЗД
предвижда, че с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му заплати определена
цена. Така и съгласно разпределението на доказателствената
тежест е възложено в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване
да установи наличието на валидно наемно правоотношение между страните и уговорките
по договора за наем – кога е сключен, при какви условия, срок, цена, както и
момента и начина, по който същият е прекратен. По делото обаче не се ангажираха
каквито и да било доказателства за съществуването на наемно правоотношение
между страните, при което само на това основание иска следва да бъде отхвърлен,
без да се обсъжда останалите наведени доводи за спиране плащането на наемната
цена, дали и как е прекратен договора и т.н. Представените писмени
доказателства също не съдържат дори и индицията за
наличието на договор за наем между страните. Нещо повече дори в исковата си
молба ищецът не се позовава на сключен между страните договор за наем, а само
цитира нормата на чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК т.е. иск за опразване на наети
или заети за послужване помещения, както и тази на чл. 249, ал. 2 от ЗЗД, относима по отношение на заема за послужване. Едва след
оставяне и без движение ищецът е уточнил, че иска му е за опразване на нает
имот. Очевидно е че между страните е налице спор за собственост, който обаче не
може да бъде разрешен в настоящото дело. Нещо повече дори не следва да бъде
обсъждан, тъй като по принцип наемодател по договор за наем може да е лице,
което не е носител на каквито и да било вещни права върху имота. При това съдът
намира, че иска като недоказан и неоснователен следва да бъде отхвърлен, без да
се обсъждат останали доводи на страните досежно
собствеността върху процесния имот, наличието на
заемни правоотношения и т.н., които се явяват абсолютно ирелеватни
за настоящото делото.
При този изход на спора се явява
неоснователна претенцията на ищеца за
присъждане на разноските по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.
310, т. 2, предл. 1-во от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на Б.Т.Г. с ЕГН * адрес: ***, против
К.С.С. с ЕГН * и В.Д.С. с ЕГН * двамата с адрес: ***,
с която се претендира осъждането им да предадат следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.617.135.1.27 по КККР на гр.
Бургас, представляващ апартамент, находящ се в гр.
Бургас, ж.к. Възраждане, бл. 39, вх. 2, ет. 6, ап. 27, ползван въз основа на
договор за наем.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
07.08.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
С. Добрева