№ 2020 година,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
VІ-ти кас.състав,в закрито заседание на
6.02. 2020 г.,в състав :
Председател : Красимир
Кипров Членове
: Йова Проданова Марияна Бахчеван
като разгледа докладваното от съдия Кипров
ч.касационно дело № 257/2020
г. по описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.285,ал.1 от З-на за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/ във вр. с глава ХІІІ от АПК.
Образувано
е по частна касационна жалба на К.С.Р.,против определение № 2662/23.10.2019 г.
по адм.дело № 2225/2019 г. по описа на АС-Варна,с което е оставена без
разглеждане исковата молба на частния жалбоподател срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и на
основание чл.126,ал.1 от ГПК е прекратено производството по делото.
Жалбата
съдържа доводи за неправилно определяне от страна на първоинстанционния съд на
предмета на делото,който не бил идентичен с този по адм.дело № 909/2018 г. по
описа на АС- Варна - посочва се,че правното основание на искът по
адм.дело № 2225/2019 г. се съдържало в разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ ,че този
иск имал за предмет репариране на вреди,поради нарушение от страна на
затворническата администрация на чл.3 от ЗИНС вр. с чл.3 от ЕКПЧОС и
задържането му в постоянна изолация в продължителен период от време без
осигуряване на възможност за смислени дейности, докато предмета на адм.дело №
909/2018 г. касаел твърдения за противоправни бездействия на затворническата
администрация да извършва корекционна и възпитателна дейност,регламентирана в
глава ХІ,раздел І от ЗИНС и глава ІV от ППЗИНС. Иска се отмяна на обжалваното
определение и постановяване на друго,с което първоинстанционният съд да бъде
задължен да разгледа спора.
Ответникът
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”,чрез упълномощения юрисконсулт
Славова е подал писмено възражение срещу
частната жалба с.д. 16636/11.11.2019 г.,с което е заявено становище,че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно – първоинстанционният съд
правилно бил възприел изразеното от ответника
становище за пълна идентичност на производствата по двете дела. Отправено е
искане за оставяне на частната жалба без уважение.
Съобщението
за обжалваното определение е връчено на Р.
на 25.10.2019 г.,а частната жалба е подадена на 31.10.2019 г. до ВАС,който със
свое определение № 810/20.01.2020 г. по адм.дело № 13874/2019 г. изпраща делото
по подсъдност на АС-Варна. Спазен е 7-дневния срок за обжалване по чл.230 от АПК и е налице правен интерес от същото,поради което касационният съд намира жалбата
за процесуално допустима.
Разгледана
по същество,частната жалба е основателна.
Адм.дело
№ 2225/2019 г. е образувано след като с
решение № 11629/31.07.2019 г. по адм.дело № 14591/2018 г. по описа на
ВАС е частично отменено решение №
1868/10.10.2018 г. по адм.дело № 643/2017 г. по описа на АС-Варна и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна при спазване
задължителните указания,съдържащи се в мотивите на касационното решение.
Допустимият при новото разглеждане период на обезщетение е определен от
касационната инстанция за времето от 1.01.2014 г. до 13.03.2017 г. ,във връзка
с което са дадени задължителни указания за прецизиране размера на иска за този
период.
При
новото разглеждане на делото, съдът е постановил разпореждане №
11129/12.08.2019 г. ,с което е оставена
без движение исковата молба на Р.
и му е дадена възможност да уточни произхода на неимуществените
вреди,като конкретизира в релевантния период по какъв начин е бил увреден, да
посочи размер на иска за този период и да формулира всичките си доказателствени
искания. В изпълнение на постановеното разпореждане, Р. е подал уточняваща
молба с.д. 13105/27.08.2019 г. ,в която е посочил,че неимуществените вреди през
периода 1.01.2014г. до 13.03.2017 г. са следствие противоправното
поведение на ответната страна да му осигури нормални условия за изтърпяване на
наказанието,които да не съставляват нечовешко и унизително отношение,а цената
на исковата претенция е посочена в размер на 100 000 лв. ,ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане.
В
петитума по първоначалната искова молба въз основа на която е било образувано адм.дело № 643/2017 г.,
неимуществените вреди са посочени както следва : „ изразяващи се в чувство на
унижение,страх,безсилие,безнадеждност,малоценност,уронване на човешкото
достойнство,увреда на физическото и емоционалното здраве,следствие
противоправното поведение на затворническата администрация по повод поставянето в пълна и принудителна изолация в постоянно
заключено помещение в пенитенциарното заведение,което съставлява нечовешко и
унизително отношение”. При касационния контрол на постановеното по това дело
решение, ВАС е приел недопустимост на предявеният иск извън периода 1.01.2014
г. – 13.03.2017 г. ,позовавайки се на
Решение на Четвърто отделение на Европейския съд по правата
на човека,постановено на 17.11.2015 г.
и влязло в сила на 17.02.2016 г. по делото „Р. срещу България”,с което
съдът е присъдил в полза на Р. обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от извършено срещу него нарушение по чл.3 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи,включващо и държането му в
изолация в заключена килия за петнадесетгодишен период ,считано от 1999 г. до
2013 г. ,включително.
В
петитума на исковата молба въз основа на която е образувано адм.дело № 909/2018
г.,неимуществените вреди са посочени както следва : „изразяващи се в чувство на
унижение,безсилие,безнадеждност,малоценност,уронване на човешкото
достойнство,увреда на физическото и емоционалното здраве,следствие
противоправното поведение на затворническата администрация изразяващо се в
бездействие да изпълни вменени й задължения по повод индивидуална и корекционна
дейност и невключването в специализирани програми,неосигуряване на обучение и
трудова дейност,което съставлява нечовешко и унизително отношение”. При
касационния контрол на постановеното по това дело решение,същото е отменено с
постановяване от ВАС на друго такова по същество,с което искът на Р.
е отхвърлен,като в диспозитива на касационното решение / № 16991 от 12.12.2019
г. по адм.дело № 463 от 2019 г./ претендираното от него обезщетение за
неимуществени вреди е квалифицирано като такова, вследствие неизпълнение на
задълженията на администрацията на затвора за препланиране изпълнението на
присъдата по чл.156 от ЗИНС вр. чл.129 от ППЗИНС.
Видно
от гореизложеното,исковете по адм.дело № 2225/2019 г. и адм.дело № 909/2018г.
по описа на АС-Варна са идентични единствено по отношение на страните,периода и характера на вредите,но не и по отношение на
правопораждащите последните юридически факти. Квалификацията на предявените
искове се определя от изложеното в исковите молби описание на фактите ,които в
случая са различни по двете дела – правопораждащи за искът по адм.дело №
2225/2019 г. са фактите за поставяне на ищеца в изолация в постоянно заключено
помещение,чиято правна квалификация както е посочил ВАС се изразява в твърдение за извършено
нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС,докато правопораждащи за искът по адм.дело №
909/2018 г. са фактите за бездействие на
затворническата администрация да изпълни задължения вменени с цитираните в
решението на ВАС разпоредби на чл.156 от ЗИНЗС и чл.129 от ППЗИНЗС. Различните
факти сочат,че основанията на исковете по двете дела не са напълно
идентични,поради което в случая не са налице предпоставките на чл.126 от ГПК за
прекратяване на производството по адм.дело № 2225/2019 г. по описа на АС-
Варна. Като е прекратил съдебното производство без да са налице предвидените в
закона основания,първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен
акт,който като такъв следва да бъде отменен,а делото върнато на същият съд за
продължаване на съдопроизводствените действия и решаване на спора по същество.
Предвид
изложеното и на основание чл.285,ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл.235 от АПК,касационният съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №
2662/23.10.2019 г. по адм.дело № 2225/2019 г. по описа на АС-Варна и
ВРЪЩА делото на същият съд за продължаване на съдопроизводствените
действия и решаване на спора по същество.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :