РЕШЕНИЕ
№ 1118
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Василена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20205330111697 по описа за 2020 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.30, ал.3 вр. с чл. 55, ал,1 предл. 1
ЗЗД.
В исковата молба подадена от Д. СТ. Г. се твърди, че ответницата Г. ИВ. Д. е
наследник на ****, бивш жител на село ***, ***, починал на ****. като съгласно
Решение № ***/***. на ПК ***, област ***на наследниците на ***** била възстановена
собствеността върху земеделски земи, находящи се в землището на село ***, община
***, област ***– нива № ****, местност „****“, с площ от 28,517 дка и нива, местност
„***- ***“, с площ от 24,700 дка.
Заявява се че наследниците на ******са: преживяла съпруга **П.а ***, починала
на ***. и три деца: ********, починал на ***., ***, починала на ***. и**** починала на
***., която се наследява от ***** – майка. Възстановените имоти били предмет на
договор за аренда от ****., вписан № *****. на Служба по вписванията ***. Договора
за аренда от ****бил подписан от ****** за цялата площ на имотите. Твърди се, че
ответницата получила без основание от „СКАЙ - К“ АД ½ част от сумите за рента на
описаните имоти.
Поддържа се, че ответницата е получила сумите без основание и плащането за
частта на ищеца, за което същата не е имала мандат. Нямали договорни отношения
помежду си. В исковата молба се твърди, че сумата била пресметната като ¼ от
1
получената сума за целия период, разпределена по години. Заявява се, че ответницата
Г. ИВ. Д. има ¼ идеална част от имотите по наследство от ***, а получавала рента за ½
идеална част. Ищецът имал също ¼ идеална част от описаните имоти и следвало да
получи съответната част от рентата за същия период.
Сумите получавани от ответницата се твърди да са следните: за 2015 г. – 1188
лева, за 2016 година – 1069 лева, за 2017 година – 1069 лева, за 2018 г. 1188 лева, за
2019г. – 1213 лева. 2 Исковата претенция била за сумата от 1431,75 лева, която
включвала рента за 2015 година – 297 лева, за 2016 година – 267,25 лева, за 2017г. –
267,25 лева, за 2018 г. – 297 лева, за 2019 г. – 303,25 лева.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати
на ищеца сумата от 1431,75 лева получени без основание за рента на земеделски земи,
находящи се в землището на с. ****както следва: нива № ****, местност „****“ с площ
от 28,517 дка и нива местност „***-***“ с площ от 24,700 дка по договор за аренда от
09.08.2013г. с арендатор „Скай-К“ АД за периода от 2015г. до 2019г. ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на
исковата молба – 14.09.2020г. до окончателното й изплащане. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Ответни Г. ИВ. Д. чрез адв. И.П. оспорва иска. Твърди, че квотите в
съсобствеността са различни от тези които са заявени от ищеца като счита, че ищеца
притежава 1/8 ид.част от правото на собственост върху земите, а ответника 3/8
ид.части. Позовава се на извършено завещание от страна на майката**** която била
завещала дела си от съпруга си и от починалата си дъщеря при което наследодателката
на ищците не е наследила *****по отношение на процесните имоти. Поддържа се, че
***Д. Г.а е наследник на ¼ ид.част от нива № ***и нива № ***, а нейните наследници
– ищеца ***Г. и Д.Г. са наследници на по 1/8 ид.част от имота. Заявява се и възражение
за придобиване на имотите въз основа на давностно владение по чл. 79 ЗС считано от
1995г. до 2013г. като ******е владял имотите за себе си необезпокоявано с намерение
да ги придобие като след смъртта му владението е преминало върху ответника и брат
му – ******.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл.12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
По делото не е спорно, че процесните земеделски земи са собственост на общия
на страните наследодател *********– решение № **** на ПК ***, област ***, както и
не се оспорва от ответник Г.Д., че е получавала рента за процесните земеделски земи за
периода от 2015г. до 2019г. за което се представя договор за аренда на земеделски земи
2
сключен от 09.08.2013г. между **** и „Скай-К“АД, а видно от постъпилата
информация от трето неучастващо по делото лице „Скай-К“АД общо получената от
Г.И. в качеството си на наследник на ******и ******по договори за аренда на
наследствени имоти е за периода от 2015г. до 2019г. е сума в размер на 9 546 лева.
Следователно, основният спорен по делото въпрос е досежно квотите в
съсобствеността на страните по отношение на процесните имоти.
По отношение на завещанието на **П.а ****.
Саморъчното завещание на л.22 от делото в заверен препис е валидно като
изпълнено от лице, което е в пълнолетно и в изискуемата от закона писмена форма
като има характер на завет, тъй като касае разпореждане с за след смъртта с всички
ниви на завещателя, където и да се намират те. Съгласно чл. 19, ал.1 ЗН заветът е
действителен ако завещателят е собственик на вещта при откриване на наследството.
Наследството е открито със смъртта на ******– ****., а решението за възстановяване
на процесните земеделски земи е от 04.01.1996г., следователно и към момента на
смъртта на завещателя, последният не е бил собственик на тези земи поради което и не
може да се разпореди с тях в полза на ***********– в този смисъл е и съдебната
практика – Решение № 422-а/28.06.2004г. по гр.д. № 843/2003г. на ВКС, I Г.О.
Вън от горното и завещанието е съставено след обобществяването на
земеделските земи и преди признаване правото на възстановяването им с влезлия в
сила план за земерезделяне по чл. 27 ППЗСПЗЗ поради което и на основание чл. 90а ЗН
завещателното разпореждане няма действие по отношение на тези имоти, които
впоследствие са възстановени – така и Решение № 1393/01.12.2008г. по гр.д. №
243/2008г. на ВКС.
Следователно завещателното разпореждане не може да промени квотите в
съсобствеността по отношение на процесните земи, а възражението за давностно
владение по чл. 79 ЗС е недоказано, тъй като по делото не е изяснено по какъв начин
имотите са своени и както манифестирането на промяната в намерението владелеца за
чуждите ид.части които държи е доведена до знанието на ищцата.
Видно от удостоверението за наследници на *******се установява, че общия
наследодател е имал преживяла съпруга и 3 деца, като преживялата съпруга е
наследник на едно от починалите деца – ***Д. ***. Следователно, делът на
преживялата съпруга се уголемява с делът на починалото дете при което за
приживялата съпруга – ******се формира ½ ид.част и по ¼ ид.част за ******и
наследниците на ******Г.а, а след смъртта на *** ***делът й се разпределя между
наследниците на ***и *****, който пък се наследява от ответник Г.Д..
3
Следователно, ответницата притежава ¼ ид.част от имотите по наследство от
*******като ищецът също притежава ¼ ид.част поради което и има право на
претендираната сума, тъй като същата е получена от ответника поради легитимирането
й пред арендатора като собственик на ½ ид.част.
Ето защо предявения иск следва да се уважи, а на основание чл. 78 ГПК в полза
на ищеца да се присъдят сторените по делото разноски в размер на сумата от 454,80
лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. ИВ. Д. с ЕГН ********** с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Д. СТ. Г. с ЕГН ********** с адрес: ***** сумата от 1431,75 лева получени без
основание за рента на земеделски земи, находящи се в землището на **** както следва:
нива № ****, местност „****“ с площ от 28,517 дка и нива местност „***-****“ с площ
от 24,700 дка по договор за аренда от 09.08.2013г. с арендатор „Скай-К“ АД за периода
от 2015г. до 2019г. ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от
датата на подаването на исковата молба – 14.09.2020г. до окончателното й изплащане
КАКТО и сумата от 454,80 лева разноски по делото с оглед изхода на спора.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4