Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр.Варна, ……………….. 2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на трети декември през двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ели Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 612 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалби на „Дабълтрий Варна“ ЕАД със седалище гр.София срещу решение
№661 от 12.07.2019г. по търг.дело № 1500/18г. по описа на Варненски
окръжен съд, в частите му, с които:
са
отхвърлени предявените от него срещу „Арианс“ ЕООД
със седалище гр.Варна осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД за сумите както следва:
- сумата от 34 215 евро, представляваща неплатен остатък от дължимо авансово
възнаграждение за осигурено сезонно наемане на хотелски стаи в хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“, Златни
пясъци по договор за туроператорски услуги BS 2017 от 18.10.2016г. и чл.7.1. от
Анекс №1 към него, формирана като сбор от шеста и седма предварителна вноска с
размери и падежи както следва: 20 000 евро с падеж 25.06.2017г. и 14 215 евро с
падеж 15.07.2017г.,
- сумата от 30 840.77 евро, представляваща мораторна
неустойка, дължима по договор за туроператорски услуги BS 2017 от 18.10.2016г.,
уговорена в чл.6 от договора в размер на 2% на ден, претендирана върху
непогасените шеста и седма предварителна вноска както следва: 18 360 евро –
дължима неустойка върху главница от 20 000 евро за периода 25.06.2017г. –
28.09.2018г. и 12 480.77 евро върху главница от 14 215 евро за периода
15.07.2017г. – 28.09.2018г.
- сумата от 12 573 евро, представляваща неплатен остатък от дължимо авансово
възнаграждение за предоставяне на хотелиерски услуги в хотел „Спа Хотел Хелиос“, Златни пясъци по договор за туроператорски услуги
BS 2017 от 21.10.2016г. и чл.7.1. от Анекс №1 към него, формирана като сбор от
шеста и седма предварителна вноска с размери и падежи както следва: 5 000 евро
с падеж 25.06.2017г. и 7 573 евро с падеж 15.07.2017г.,
- сумата от 11 239.09 евро, представляваща мораторна
неустойка, дължима по договор за туроператорски услуги BS 2017 от 21.10.2016г.,
уговорена в чл.6 от договора в размер на 2% на ден, претендирана върху
непогасените шеста и седма предварителна вноска както следва: 4 590 евро –
дължима неустойка върху главница от 5 000 евро за периода 25.06.2017г. –
28.09.2018г. и 6 649.09 евро върху главница от 7 573 евро за периода
15.07.2017г. – 28.09.2018г.
в
частите, с които е осъдено да заплати на „Арианс“
ЕООД със седалище гр.Варна на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумите
както следва:
- сумата от 38 845.90 евро, представляваща
подлежаща на връщане част от авансово заплатено и неусвоено възнаграждение за
предоставяне на хотелиерски услуги в хотел „Дабълтрий
Бай Хилтън“, Златни пясъци по договор за
туроператорски услуги BS 2017 от 18.10.2016г. и Анекс №1 към него, дължима на основание
чл.10 от договора, формирана като от пълния заплатен размер на депозита – 100
000 евро се приспадне стойността на окончателното възнаграждение за 2017г. – 61
154.10 евро, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 28.09.2018г., до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата
от 35 82.46 евро,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 38 845.90 евро, за
периода 01.11.2017г. – 28.09.2018г.;
- сумата от 6 376.15 евро,
представляваща подлежаща на връщане част от авансово заплатено и неусвоено
възнаграждение за предоставяне на хотелиерски услуги в хотел „Спа Хотел Хелиос“, Златни пясъци по договор за туроператорски услуги
BS 2017 от 21.10.2016г. и Анекс №1 към него, дължима на основание чл.10 от
договора, формирана като разлика от пълния заплатен размер на депозита – 25 000
евро и стойността на окончателното възнаграждение за 2017г. – 18 623.85 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 28.09.2018г., до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата
от 588.02 евро,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 6 376.15 евро, за
периода 01.11.2017г. – 28.09.2018г.;
- сумата
от 3 110 евро,
представляваща дължимо възнаграждение по договори за хотелско настаняване на
туристи в ангажирани от ищеца други хотели, по заявки на ответника, за които са
издадени инвойс фактури 1/13.07.2017г. за 1 356 евро,
2/13.07.2017г. за 700 евро и 1541/27.07.2017г. за 1 054 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска - 28.09.2018г., до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата
от 286.81 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 3 110 евро, за периода 01.11.2017г. –
28.09.2018г.
и по
жалба на „Арианс“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу
същото решение, но в частите му, с които
„Арианс“ ЕООД е осъдено да заплати на „Дабълтрий Варна“ ЕАД сумата от 32 605.98 евро, представляваща
възнаграждение за реално предоставени от „Дабълтрий
Варна“ ЕАД хотелиерски услуги за периода 05.07.2018г. – 06.09.2018г. за хотел „Дабълтрий бай Хилтън“ по
фактури: № ********** от 17.07.2018г. –
5 806.08 евро, № ********** от 17.07.2018г. – 4 420.08 евро, № ********** от
21.07.2018г. – 501.12 евро, № ********** от 21.07.2018г. – 1 013.76 евро, №
********** от 23.07.2018г. – 5 352.48 евро, № ********** от 01.09.2018г. –
529.92 евро, № ********** от 21.09.2018г. – 4 945.92 евро, № ********** от
21.09.2018г. – 3 769.92 евро, № ********** от 21.09.2018г. – 424.88 евро, №
********** от 21.09.2018г. – 858.24 евро, № ********** от 21.09.2018г. –
4 517.50 евро и № ********** от 21.09.2018г. – 466.08 евро, на основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД
и в частите
му, с които са отхвърлени предявените от „Арианс“
ЕООД срещу „Дабълтрий Варна“ ЕАД искове както следва:
- за разликата над 38 845.90 евро до 78 435.16 евро, претендирана като подлежаща
на връщане част от авансово заплатено и неусвоено възнаграждение за
предоставяне на хотелиерски услуги в хотел „Дабълтрий
Бай Хилтън“, Златни пясъци по договор за
туроператорски услуги BS 2017 от 18.10.2016г. и Анекс №1 към него за 2017г.;
- за разликата над 3 582.46 евро до 7 247.93 евро, претендирана като обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 78 435.16 евро,
за периода 01.11.2017г. – 28.09.2018г.;
- за разликата над 6 376.15 евро до 11
936.20 евро, претендирана като подлежаща на връщане част от авансово
заплатено и неусвоено възнаграждение за предоставяне на хотелиерски услуги в
хотел „Спа Хотел Хелиос“, Златни пясъци по договор за
туроператорски услуги BS 2017 от 21.10.2016г. и Анекс №1 към него, за 2017г.;
- за разликата над 588.02 евро до 1 102.99 евро, претендирана като обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 11 936.20 евро.
както и в частта, с която е осъдено да
заплати направени по делото разноски.
В жалбата
на „Дабълтрий Варна“ ЕАД се твърди че решението в
обжалваните от него части е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва
извода на съда, че тъй като процесните договори са с
изтекъл срок, неизпълнението на задължението на ответника за заплащане на
последните две вноски от договореното авансово плащане не води до неговата
изискуемост. Твърди че този извод на съда не кореспондира с разпоредбата на
чл.20 от ЗЗД, че при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните, както и че отделените уговорки трябва да
се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор. Поради което и твърди че следва да бъде направен
извод за недобросъвестно изпълнение на посочените договорни задължения на
ответника, а оттам и за неоснователност на претенцията му за връщане на
направени, но неусвоени авансови плащания по договорите. Сочи че това произтича
от правния принцип, че никой не може да черпи права от свое неправомерно
поведение. Излага че каузата за договаряне на посочените авансови плащания по
договора е че с целия им размер ищецът следва да осигури нормалната подготовка
на двата хотела, в които ще бъдат предоставяни процесните
услуги. А това включва ремонти, обзавеждане, наемане на персонал и подготовка
на цялата инфраструктура на базата, които биха осигурили и добросъвестното
изпълнение на неговата страна на договорните му задължения към ответника. Сочи
че това е и причината неплащането на всички договорени вноски от ответника да
води до неоснователност на предявените от него искове, тъй като самият той е
неизправна страна по процесните договори.
Сочи че
неправилно съдът не му е присъдил направените от него разноски за един адвокат.
Насрещната страна по жалбата, в депозиран в срока
по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище че жалбата на „Дабълтрий Варна“ ЕАД е просрочена, а в отношение на
евентуалност за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди
решението в обжалваната от „Дабълтрий Варна“ ЕАД
част.
В жалбата
на „Арианс“ ЕООД със седалище гр.Варна, се твърди че
решението в обжалваните от него части е неправилно и незаконосъобразно.
По
уважената част от иска на „Дабълтрий Варна“ ЕАД за
предоставени хотелиерски услуги за туристически сезон 2018г. твърди че услуги
за тази сума не са предоставяни и тази
сума не се дължи. Основание за издаване на тези фактури няма. Отношенията между
страните по извършените туристически услуги за сезон 2018г. са приключили след
тяхното плащане от страна на „Арианс“ ЕООД. Твърди че
няма основание туроператорската фирма да дължи плащане на хотел цена на
рецепция за туристи платили, ползвали услугата и заминали за дома си месеци по
рано.
Излага че
при започване на туристическия сезон 2018г. „Дабълтрий
Варна“ ЕАД има задължение към „Арианс“ ЕООД в размер
на сумата 111 104.80 евро, без начислени лихви и неустойки и между
страните са водени преговори за използване на тази сума за услуги през сезон
2018г. Твърди че съдът не разгледал приложени по делото документи, че при
започване на туристическия сезон 2018г. между страните е налице писмено
споразумение, съгласно което неразплатените авансови суми за сезон 2017г. ще се
заплатят през 2018г. частично и чрез предоставяне на туристически услуги.
Позовава се и на договорена между страните писмено отстъпка от 28 %, обективирана в споразумение от 30.05.2018г. и в проекто – договор, подписан от „Дабълтрий
Варна“ ЕАД.
Твърди че
по конкретните туристически услуги „Арианс“ ЕООД е
направил заявки, потвърдени и приети от „Дабълтрий
Варна“ ЕАД. За всяка конкретна туристическа услуга е издаден ваучер, съдържащ
параметрите на услугата и нейната цена. Сочи че предоставените туристически
услуги през 2018г. са надлежно документирани и заплатени.
Твърди че
окръжният съд не е разгледал и фактура № 337 от 31.08.2019г., издадена от „Дабълтрий Варна“ ЕАД за сумата от 30 671.38лв. /сбор
на посочените от него фактури/, в която се потвърждава че извършените
туристически услуги са платени чрез усвоен депозит. Твърди че към 31.08.2018г.
„Дабълтрий Варна“ ЕАД не претендира цена на рецепция,
а потвърждава, че извършените услуги са изплатени. Твърди че няма основание за
издаване на нови шест фактури, за които няма извършени услуги. Сочи че те
повтарят вече приключили сделки и претенциите за тяхното плащане следва да
бъдат отхвърлени. Оспорва извода на съда, че с осчетоводяването на шестте от
издадените 12 фактури „Арианс“ ЕООД фактически е
признал факта на сключване на договорите за туристически услуги. Твърди че той
не е отчел, че издаването на втори шест фактури, които не са за други
туристически услуги, а дублират издадените първоначално 6 фактури.
Твърди че
за сезон 2018г. „Дабълтрий Варна“ ЕАД е предоставил
специални оферти при предплащане на цената на туристическата услуга. Законът не
допуска туроператор да бъде изключен от ползване на тези оферти.
По
отхвърлените части от предявените от него насрещни искове:
Твърди че
съдът не е разгледал приложените по делото документи, доказващи, че при
започване на туристическия сезон 2018г. между страните е налице споразумение от
30.05.2018г., съгласно което неразплатените авансови суми за сезон 2017г. ще се
заплатят през 2018г. частично и предоставяне на туристически услуги. Сочи че в
това споразумение изрично е потвърдено задължението на „Дабълтрий
Варна“ ЕАД към него в размер на 91 775 евро /36 000 директно плащане и
55 775 сервиз/. Твърди че съдът без основание не е приел съкращаването на
уговорените и гарантирани стаи с 30 %. Излага че в анексите към договорите за
двата хотела изрично е посочено, че туроператорът има право на плаваща база от
30 % от договорените стаи. Оспорва извода на съда, че за прилагане на тази гъвкава
плаваща база е необходимо искане от „Арианс“ ЕООД и
потвърждение от „Дабълтрий Варна“ ЕАД. Твърди че е
било безспорно наличието на форсмажорни причини, поради което не е било
възможно извършването на туристически услуги от ирански граждани /спиране на две от самолетните компании,
извършващи полети Иран България и санкциите, наложени срещу Иран в този
период/. Твърди че причина за намаления брой туристи, ползващи хотелите на „Дабълтрий Варна“ ЕАД са и отказите за настаняване в двата
хотела, като туристите са настанявани в други хотели в курорта.
Твърди че
съдът не е отчел и направените писмени признания за дължимост
на суми от управителите на „Дабълтрий Варна“ ЕАД.
Моли съда
да отмени решението в обжалваните от него части и да постанови друго, с което
предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени, а предявените от него искове
уважени изцяло. Претендира направените разноски.
Насрещната
страна по жалбата, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание, чрез процесуалните си
представители, страните поддържат своите въззивни
жалби, оспорват въззивната жалба на насрещната
страна, претендират направените по делото разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове от „Дабълтрий Варна“ ЕАД срещу „Арианс“ ЕООД за незаплатени цени за хотелиерски услуги през
летен сезон 2017г. в хотелите „Дабълтрий Бай Хилтън“ и „Хелиос Спа 4“ в
курортен комплекс Златни пясъци, за неустойка за забава по договори между
страните от 18.10.2016г. и 21.10.2016г.
и за заплащане на предоставени хотелиерски услуги за периода от 05.07.2018г. –
06.09.2018г. за хотел „Далълтрий Бай Хилтън“ и искове от „Арианс“ ЕООД
срещу „Дабълтрий Варна“ ЕАД за връщане на авансово
платено и неусвоено възнаграждение за предоставяне на хотелиерски услуги в
посочените два хотела за летен сезон 2017г. по същите два договора, за обезщетение
за забава в плащането за периода от 01.11.2017г. до 28.09.2018г. и иск за
възнаграждение по договори за хотелско настаняване на туристи в ангажирани от
ищеца други хотели и иск за обезщетение за вреди от забава в плащането.
Постановеното от първата инстанция решение е обжалвано изцяло.
По претенциите на страните за туристически
сезон лято 2017г.:
Между „Дабълтрий
Варна“ ЕАД като хотелиер и „Арианс“ ЕООД като
туроператор са сключени два договора с анекси 1 и 2 към тях за туроператорски
услуги, представени като доказателства по делото, по силата на които хотелиерът
е упълномощил туроператора да продава на територията на Република Иран основен
и допълнителен пакет услуги, предлагани от хотелиера в хотелите „Дабълтрий Бай Хилтън“ и „Спа
Хотел Хелиос“ в курортен комплекс Златни пясъци за
периода от 23.06.2017г. до 14.09.2017г. Съобразно уговореното за предоставените
от хотелиера услуги туроператорът е длъжен да извърши плащанията съобразно
цените и отстъпките в анекси № 2 към договорите и в съответните срокове.
Постигнато е между страните съгласие за осигуряване от страна на туроператора
на сезонното наемане през уговорения период съответно на 15 гарантирани и 15
допълнителни негарантирани стаи в хотел „Дабълтрий
Бай Хилтън“ и 5 гарантирани и 5 допълнителни
негарантирани стаи в „Спа Хотел Хелиос“. Уговорена е
цена на туроператорските договори на база нощувка със закуска за една
стандартна двойна стая тип „Гледка към парка“ за 84 дни съответно за всеки от
двата хотела 4 473.84 евро и 3 753.52 евро и уговорена обща сума на
всеки от туроператорските договори съответно 134 215 евро и 37 573
евро. Изрично е уговорено в договорите и анексите към тях предварително плащане
на цената на туристическите услуги, предлагани от хотелиера, на седем вноски,
предхождащи срока на договора и в началото на срока на договора. Не е спорно
пред въззивна инстанция, че вноските с падеж до
25.05.2017г. включително в общ размер съответно 100 000 евро по договора
за хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“
и 25 000 евро за хотел „Хелиос Спа 4“ са платени.
Не е спорно че не са платени само последните две вноски по всеки от договорите
с падеж 25.06.2017г. и 15.07.2017г. в общ размер на сумите по двата договора
34 215 евро и 12 573 евро. В чл.10 от договорите страните са
постигнали съгласие в случай че депозитът, платен за лято 2017г., с изключение
на плащането за гарантираните стаи, няма да бъде използван изцяло по отношение
на настаняването, неизползваният остатък да бъде върнат най-късно до
30.10.2017г.
Няма спор пред въззивна
инстанция по отношение на фактите, установени чрез заключение на съдебно
счетоводна експертиза по отношение на реално предоставените от „Дабълтрий Варна“ ЕАД хотелски услуги по заявки на „Арианс“ ЕООД за периода 23.06.2017г. – 14.09.2017г. за
всеки от двата хотела поотделно. За периода 16.06.2017г – 24.08.2017г. в хотел
„Дабълтрий Бай Хилтън“ са
заявени и реално усвоени туристически услуги за 10 броя стаи, за 126 броя
нощувки за 18 броя туристи на обща стойност 3 941.40 евро. За периода
02.07.2017г. – 21.09.2017г. реално резервирани и усвоени в хотел „Хелиос Спа“ са 38 броя стаи, за 858 нощувки за 89 броя
туристи на обща стойност 13 063.80 евро.
Видно от представената по делото
кореспонденция между страните по електронен път съобразно уговорката на р.VІ
чл.7 от договора между страните е постигнато съгласие за съкращаване на срока
на договорите с една седмица, поради което и крайната дата на договорите е
07.09.2017г.
При така безспорните факти пред въззивна инстанция въззивният съд
намира следното:
Страните по делото са обвързани от договор
за туроператорски услуги за летен сезон 2017г., по силата на които
туроператорът е поел задължение да продава туристически услуги, предоставяни от
хотелиера на територията на Република Иран с изрична уговорка за предварително
плащане на стойността на туристическите услуги, които хотелиерът дължи. Поради
което и с настъпването на падежите съответно 25.06.2017г. и 15.07.2017г.
туроператорът дължи плащане на частите на предварително дължимата от него цена
на туристическите услуги и с неплащането им той е изпаднал в забава.
В допълнителните анекси изрично са разписани
всички цени с оглед вида на стаите, различното изхранване, сезона, политиките
за възрастни и деца. Постигната е изрична договорка за специална цена – 40 %
отстъпка от сумата за стандартно заемане. Общата сума на туроператорския
договор при сключването му е определена обаче съобразно нетна цена за една
стандартна двойна стая тип „Гледка към парка“ на база нощувка със закуска. С оглед различните цени на отделните услуги,
посочени в анекс 2, възможността за специални оферти по време на срока на
договора и възможността за допълнителни заплащания, съдът приема, че при
реалното предоставяне на туристическата услуга, съобразно направения от туриста
избор, цената на конкретната услуга може да бъде различна от заложената в
договора при определяне на общата му сума цена, но във всички случаи в рамките
на обявените цени и договорени отстъпка в двата анекса. Поради което и при
определяне на стойността на реално предоставените туристическите услуги, съдът
използва данните в представените по делото фактури, посочени в
съдебно-счетоводната експертиза, осчетоводени от страните.
Предвид целта на договора да се осигури
сезонно наемане на съответния брой стаи в хотелите страните са поели задължения
хотелиерът да предостави, а туроператорът да гарантира продажбата на половината
от договорените стаи, определени в договора и анексите като гарантирани.
Предварително определената им стойност в договорите съгласно изричната уговорка
между страните в р.VІ чл.10 не подлежи на връщане. Поради което и дори и да е
налице неизпълнение от страна на туроператора и настаняването в тези стаи да не
е продадено минимално определената стойност на туристическата услуга като цена
за гарантираните стаи се дължи на хотелиера. С уговорките между страните по
отношение на другата половина от стаите, наречени в договорите допълнителни и
негарантирани, туроператорът е поел задължение най-късно седем дена преди пристигане
на туриста да информира хотелиера и да освободи непродадените допълнителни
стаи. В случай на надлежно уведомяване отпада и задължението на хотелиера да
предостави туристически услуги за допълнителните стаи и същият е свободен да ги
продаде. Именно с оглед възможността допълнителните стаи да не бъдат продадени от
туроператора е и задължението на страните към 30.10.2017г. да уредят
окончателно отношенията във връзка с предоставените услуги, тяхната стойност и
извършените плащания и остатъкът от неусвоения депозит за допълнителните стаи
да бъде върнат на туроператора. Крайният срок за уреждане на всички
плащания по договорите е определен с
дата 31.10.2017г.
При така изложеното, въззивният
съд намира, че по време на действието на договора - 77 дена с краен срок
07.09.2017г. туроператорът е бил неизправна страна по отношение на задължението
си за предварително плащане на цената на договорения обем туристически услуги.
Предварителното плащане на цената е писмено договорено между страните съобразно
характера на туристическите услуги, от една страна за да гарантира на хотелиера
за заетостта на стаите по време на сезона, да му осигури възможност за
подготовка, а от друга страна предварителното плащане оказва влияние и при
договаряне на по-големия размер на отстъпката, от която се ползва туроператора.
С оглед възможността на туроператора да продава туристическите услуги при
договорените условия до края на действието на договора, въззивният
съд намира, че до тогава е налице неизпълнение на задължението му за плащане на
цената, поради което и до този момент той дължи обезщетение за забава,
съобразно договорения в раздел ІV т.6 размер – 0.2 % за всеки ден забава. Едва
след изтичане на срока на договорите следва да бъдат уредени окончателно
задълженията на всяка от страните за плащане, в зависимост от окончателния обем
на предоставените туристически услуги. Поради което и съдът намира, че
съпоставката дали при констатираното частично плащане на цената е налице
надплащане от страна на туроператора може да бъде извършено само след изтичане
на срока на договора. Доколкото над размера на гарантираните стаи, цена за
туристическата услугата се дължи само срещу предоставянето и при установено по
делото непредоставяне на туристически услуги в уговорения обем не е налице
вземане на хотелиера за заплащане на цената им. Поради което и претенциите на хотелиера
за заплащане на неплатената част от цената на туроператорския договор са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед установеното по делото съкращаване
на срока на договорите с една седмица, предвидено в р.VІ чл.7 от договорите, въззивният съд намира, че договорената цена на
туроператорските договори в чл.6 на анекси № 1 към тях следа да бъде намалена
съответно на намаления срок на договора. Или от 4 473.84 евро за 84 дена
за хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“
следва да бъде определена в размер на 4 101.02 евро за стая за 77 дена, а
намалената стойност на договора за 30 стаи се равнява на 123 030.60 евро.
Половината от тази сума в размер на 61 515.30 евро се отнася за
гарантираните 15 стаи, поради което и на основание р.VІ т.10 от договора не
подлежи на връщане. Подлежащата на връщане сума съобразно същата уговорка е
разликата между предварително заплатената част от цената на туристическите
услуги и стойността на реално предоставените туристически услуги, изключвайки
плащането за гарантираните стаи. Съотнесено към
размера на предварително платената част от цената на туристическите услуги /100
000 евро/ и установените реално предоставени туристически услуги, подлежащата
на връщане цена по договора от хотелиера на туроператора е в размер на сумата
38 484.70 евро.
За хотел „Хелиос
Спа“ за 77 дена цената на една стая е в 3 444.21 евро, за договорените
общо 10 стаи намалената стойност на договора е 34 442.10 евро. Половината
от тази сума в размер на 17 221.05 евро се отнася до гарантираните 5 стаи,
поради което и тази част от цената не подлежи на връщане. От заключението на
приетата по делото експертиза се установява, че стойността на реално
предоставените туристически услуги е в размер на сумата 13 063.80 евро,
която сума е по-малка от стойността на гарантираните стаи. Независимо от
констатираното от експерта надвишаване в определени периоди на броя на
предоставените туристически услуги над гарантираните 5 броя стаи, с оглед
непревишаването за целия срок на договора на общия брой гарантирани стаи /5
стаи по 77 дена/ и стойността на реално предоставените услуги, в размер под
стойността на гарантираните стаи, въззивният съд
намира че на връщане подлежи цялата разлика между предварително заплатена цена
по договора за туроператорски услуги за „Спа Хотел Хелиос“
/25 000 евро/ и стойността на предоставените услуги, изключвайки плащането за
гарантираните стаи, която сума е в размер на 7 779 евро.
По делото е нямало спор между страните за
изпълнение на задължението на туроператора, регламентирано в чл.1.2 от анекси №
1 към договорите, за уведомяване от страна на туроператора и освобождаване на
хотелиера на непродадените допълнителни стаи не по-късно от 7 дни преди
пристигането на туристите. Поради което и претенциите за връщане на част от
предварително заплатената цена са основателни и доказани до посочения по-горе
размер по всеки от двата договора
С оглед изричната уговорка в договорите
между страните за краен срок за уреждане на плащанията между страните,
включително и задължение на хотелиера да върне неизползвания остатък от
предварително внесената цена в срок до 30.10.2017г. след тази дата, хотелиерът
дължи обезщетение за забава.
Въззивният съд намира твърденията на туроператора по
предявения от него иск за връщане на цена, съответно негови защитни възражения
по предявения иск за заплащане на остатъка от цената за неоснователни:
В чл.1 на анекси № 1 към договорите при
определяне на броя на стаите, страните изрично са постигнали съгласие за
плаваща база – 30 % от общия брой гарантирани стаи за целия период на действие
на договора. Липсва дефиниция в договорите между страните за значението на използвания
термин плаваща или гъвкава база. В случай че се приеме тълкуването на
понятието, дадено от туроператора и плаващата база следва да се приеме като
предварително договорени параметри на изменение на броя на гарантираните стаи, въззивният съд намира че за да се реализира тази предвидена
възможност следва да е налице постигане на съгласие на страните за изменение на
броя на гарантираните стаи до 30 % независимо от посоката – намаление или
увеличение. С едностранното изявление на която и да е от страните по договора
не може да бъде променено съществено съдържание на договора, каквото е броя на
гарантираните стаи и тяхната стойност. Подписано между страните споразумение за
промяна на броя на гарантираните стаи няма. При липсата на определение за
вложения от страните смисъл, въззивният съд намира,
че понятието плаваща база /flexible base/, може да бъде тълкувана и във връзка с разпоредбата на р.VІ чл.9 от
договора, съобразно която всички допълнителни стаи, продадени над
гарантираните, трябва да се балансират с непродадените стаи. Поради което и
съдът намира, че твърдението на туроператора че на връщане подлежи пълния
размер на предплатените услуги е неоснователно.
Недоказано по делото е наличието на
неизпълнение на задължението на хотелиера да предостави договорените услуги
поради прекратяване на продажбите на предплатени стаи. Представена е по делото
имейл кореспонденция, изходяща от хотелиера за спиране на продажбите за
определени дати. Въззивният съд намира, че това
спиране не се отнася до туроператори по договори с поети задължения за
гарантирани стаи. В този смисъл са и представени по делото имейли до
туроператора от м.август 2017г. Още повече при съпоставка на периодите за
предоставени нощувки в т.4 от заключението и периодите на спиране на продажбите
в т.12 от заключението се установява, че за дати, влизащи в периодите на
спиране има предоставени нощувки и в двата хотела /на дати 27.07. – 29.07. ,
17.08., 23.08., 24.08. – за хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“ и 24.07. – 26.07., 24.07. – 26.07. , 28.07. – за
хотел „Хелиос Спа“.
Недоказано е настъпването на форсмажорни
обстоятелства, даващи право на връщане на пълния размер на направеното, но неизползвано
авансово плащане, регламентирано в чл.9 на анекс № 1 към договорите. Действително
липсата на полети от Иран до летище Варна е предвидено като форсмажорно
обстоятелство. Представеното писмо по делото от Главна дирекция Гражданска
въздухоплавателна администрация от
17.04.2019г. сочи, че през сезон лято 2017г. в дирекцията са постъпили заявки
за издаване на разрешение за изпълнение на чартърни пътнически полети от две
ирански авиокомпании, като ГД ГВА е одобрила изпълнението на тези полети и е
издала разрешения. Поради което и въззивният съд
намира, че не са налице твърдените от туроператора форсмажорни обстоятелства.
По твърдението за туроператора за признание
от страна на хотелиера за наличие на задължение за връщане на авансово платена
цена в размер на сумата 71 716.95 евро, обективирано
в писмо от м.декември 2017г. /л.55 от присъединеното търг.дело № 1501/18г./:
Същото е част от разменена между страните
кореспонденция при приключване на туристически сезон 2017г., част от водени
преговори, но до окончателно уреждане на отношенията между страните не е
стигнало. Друг, изходящ от хотелиера документ - предложеният от хотелиера и
подписан от него анекс 2 към предложен проект за договор за сезон 2018г.
съдържа признание за друг размер на депозита 55 775 евро. Въззивният съд цени писмото като признание за
съществуването на подлежащ на връщане неусвоен депозит, но не и като документ,
установяващ неговия размер.
С оглед на така изложеното, по исковете на
страните за сезон лято 2017г. въззивният съд намира
следното:
Исковете на хотелиера за присъждане на
остатъка от цената на туроператорските договори са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени, а обжалваното решение по отношение на тях следва да бъде
потвърдено.
С оглед приетата от съда дължимост
на цената на туристическите услуги авансово и установената по делото забава на
туроператора в плащането на последните две вноски за периода от датата на
падежа на всяка от тях до края на срока на договора – 07.09.2017г., въззивният съд намира искът за неустойка в размер на 0.2 %
на ден за доказан и основателен до размера на сумата 4 535.22 евро по
договора за хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“
и сумата 1 567.88 евро по договора за хотел „Хелиос
Спа“. Поради което и решението на първоинстанционния
съд, в частите му, с които исковете за неустойка са отхвърлени до тези размери
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете да
бъдат уважени. За разликата до претендираните суми
решението следва да бъде потвърдено.
Исковете на туроператора за връщане на
предплатена цена на туристически услуги са доказани и основателни до размера
38 484.70 евро за хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“ и 7 779 евро за хотел „Хелиос
Спа“ до който размер следва да бъдат уважени. Решението на първата инстанция по
тези искове в осъдителните му части
следва да бъде потвърдено. Следва да бъде потвърдено и в отхвърлителната
част за вземането по договора за хотел „Дабълтрий Бай
Хилтън“. В отхвърлителната
част за хотел „Хелиос Спа“ следва да бъде потвърдено
за разликата над 7 779лв. до претендирания
размер. За размера над 6 376.15 евро до 7 779 евро следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което тази част от претенцията да
бъде уважена.
С оглед основателността на иска за връщане
на предплатената цена доказан и основателен е и иска за обезщетение за вреди от
забава в плащането на сумите за периода от началната дата на забава –
01.11.2017г. до завеждане на исковата молба в съда. Решението в осъдителните му
части за обезщетение за вреди от забава в плащането следва да бъде потвърдено.
В отхвърлителната му част по отношение на хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“ следва да
бъде потвърдено. В отхвърлителната му част за хотел „Хелиос Спа“ следва да бъде отменено за разликата над 588.02
евро до 717.40 евро, /изчислени от съда с помощта на програмен продукт Апис/ и вместо него постановено друго, с което тази разлика
да бъде присъдена. За горницата до претендирания
размер решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Решението, в
частта му, с която е уважена претенцията на „Арианс“
ЕООД за сумата от 3 110 евро, представляваща дължимо
възнаграждение по договори за хотелско настаняване на туристи в ангажирани от
ищеца други хотели, по заявки на ответника, макар и обжалвано от „Дабълтрий Варна“ ЕАД, въззивната
жалба не съдържа оплаквания срещу решението в тази му част. При липсата на
оспорване от страна на „Дабълтрий Варна“ ЕАД срещу
приетите за установени факти досежно извършено
настаняване на туристи в други хотели, за които са издадени инвойс
фактури №№ 1/13.07.2017г. за 1 356 евро,
2/13.07.2017г. за 700 евро и 1541/27.07.2017г. за 1 054 евро, въззивният съд намира претенцията за доказана и основателна
и решението в тази част следва да бъде потвърдено. С оглед основателността на
главния иск, акцесорния характер на иска за
обезщетение за вреди от забава в плащането и липсата на оплаквания следва да
бъде потвърдено и решението в частта му за присъдените лихви за забава в
плащането на сумата 3 110 евро.
По претенцията на хотелиера за незаплатена
цена за предоставени туристически услуги за сезон лято 2018г.:
Няма спор пред въззивна
инстанция между страните досежно конкретния брой и
вид на предоставените туристически услуги на туристи на туроператора за сезон
лято 2018г. Същите са подробно описани в представения от хотелиера опис на
ваучерите /л.148 – 149 от първоинстанционното дело/,
като за броя и вида на предоставените услуги е налице пълна идентичност със
записванията в представените от туроператора инвойс
фактури, както и ваучери и заявки. От хотелиера са предоставени туристически
услуги в хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“
по 26 броя ваучери за периода от 05.07.2018г. – 06.09.2018г.
Спорна между страните е цената на
предоставените услуги и дължимостта на сумата, с
оглед евентуални вземания на туроператора за неусвоен депозит за предходния
сезон.
От изложеното по-горе във връзка с
отношенията между страните по двата договора за туроператорски услуги за сезон
лято 2017г. въззивният съд е приел, че страните не са
уредили отношенията си във връзка с плащанията при изтичане срока, дължими в
резултат на разликата между предварително заплатените цени на услугите и
стойността на реално предоставените услуги. Независимо от констатираната дължимост на суми от страна на хотелиера писмено
споразумение между страните за уреждане на отношенията няма. Представени са по
делото доказателства за разменена между страните кореспонденция и водени
преговори, но писмен договор за сезон 2018г. и за придаване на подлежащата на
връщане сума по договори от сезон 2017г. на авансово плащане на суми за 2018г.
няма. Всички представени в тази връзка доказателства, изходящи и от двете
страни, представляват предложения на страните и касаят преддоговорните
отношения между тях. Представеното предложение за договор, подписано от
хотелиера, не е прието от туроператора, като обяснението за това, дадено от
страната в допълнителния отговор е поради непостигнато съгласие за размера на
дължимата му сума от сезон 2017г. Представеният ръкописен текст /л.534 от първоинстанционното дело с превод на л.530/ не представлява
подписан между страните договор. От същия не става ясен неговия автор,
участващите лица или лице и най-вече тяхната воля.
Не е спорно и е установено от заключението
на приетата от първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, че за
ползваните хотелски услуги по заявки на „Арианс“ ЕООД
за периода от 05.07.2018г. – 06.09.2018г. са били издадени надлежно заявки,
ваучери, инвойс и данъчни фактури, всички приети като
доказателства по делото. Издадените фактури за безспорния между страните брой и
вид на предоставените хотелиерски услуги, осчетоводени и от двете дружества са
шест на брой на обща стойност 17 6623.44 евро. На 21.09.2018г. от хотелиера са
издадени още шест броя фактури на обща стойност 14 882.54 евро за
доплащане на същите вече предоставени хотелски услуги, за които са издадени
фактури на обща стойност 17 623.44 евро. Новите шест фактури са
осчетоводени само от хотелиера, не са подписани от туроператора и няма
доказателства за получаването им и от него.
При така установеното, въззивният
съд намира, че страните по делото не са обвързани от писмен договор за
туроператорски услуги за сезон 2018г. Въпреки липсата на писмен договор
туроператорът е извършвал и през сезон 2018г. своята дейност и е продавал
туристически услуги на хотелиера. При липсата на писмен договор между страните касаещ туристически сезон 2018г. липсва и отнапред
постигнато съгласие между страните за цената, на която ще бъдат предоставяни
услугите. Поради което и въззивният съд намира, че
между страните са налице множество договори за продажба на туристически услуги,
като съгласие за цената, като съществен елемент на договора, е постигано за
всяка отделна продажба на хотелиерски услуги. Първите шест броя фактури,
издадени до 01.09.2018г., съдържат, всички необходими елементи от съдържанието
на сделката, макар и неподписани от страните, са осчетоводени от тях, поради
което и всяка от тези фактури доказва съществуването на договорно правоотношение
между страните по договор за продажба
на хотелиерски услуги. Поради което и въззивният съд
намира че цената на туристическите услуги, посочена в тях, е цената, която
туроператорът дължи за плащане, като без значение за съда е дали това е цена на
рецепция, или цена с някакъв процент отстъпка. По-късното едностранно променяне
на цената на същите нощувки с издаването от хотелиера на нови фактури за
доплащане, при липсата на писмен договор между страните или постигнато съгласие
за това, не може да бъде противопоставимо и да
ангажира отговорността на туроператора.
Няма постигнато между страните съгласие за
размера на дължимата за връщане сума от страна на хотелиера, представляваща
неусвоени предварително платена цена за сезон 2017г., съответно и да отнасянето
и като депозит за следващия туристически сезон. Поради което и стойността на
предоставените хотелиерски услуги за 2018г. е дължима на хотелиера. Още повече
че и по делото няма направено изрично възражение, че сумата не се дължи поради
прихващане, нито възражение за съдебно прихващане на дължими между страните
суми. Издадената от хотелиера и получена от туроператора фактура № 337 от
31.08.2018г., издадена за усвоен депозит за туристически услуги за 2018г. не е
доказателство за погасяване на задължението за плащане на цена. На първо място
страните са и придали характер на инвойс фактура,
поради което и не представлява самостоятелен документ, а следва да бъде
дублирана с фактура, издадена съобразно правилата на ЗСч. На следващо място по
делото по изложени по-горе съображения е установено, че няма депозит на
туристически услуги за 2018г.
Няма спор че плащания на суми за сезон
2018г. от туроператора не са извършвани. С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, предявеният осъдителен иск за незаплатени
цени на предоставени хотелиерски услуги за сезон 2018г. за доказан и
основателен до размера на сумата 17 623.44 евро, до който следва да бъде
уважен. Поради което и осъдителното решение на първоинстанционния
съд до този размер следва да бъде потвърдено, а за разликата до 32 605.98
евро следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да
бъде отхвърлен.
По исканията на страните са разноски:
Въззивният съд
определя разноските на страните по делото в общ размер по исковете на двете
страни, съразмерно уважените и отхвърлени части от тях.
С оглед променения размер от въззивния
съд дължимите в полза на „Дабълтрий Варна“ ЕАД
разноски за първа инстанция са в размер на сумата 3 262.54лв.,
представляващи държавна такса и възнаграждение за вещо лице. При определяне на
размера им въззивният съд не включва в тях адвокатско
възнаграждение поради непредставяне на доказателства за плащането му до
приключване на устните състезания по делото. Предвид присъдения от първата
инстанция общ размер на разноски 2 780.54лв. от въззивния
съд следва да бъде присъдена още сумата 482лв. Дължимите за въззивното
производство разноски са в размер на сумата 4 192.12лв., представляващи
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С оглед променения размер от въззивния
съд дължимите в полза на „Арианс“ ЕООД разноски за
първа инстанция са в размер на сумата 14 973.79лв., представляващи
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Предвид присъдения от първата инстанция общ размер на разноски
11 953.94лв. от въззивния съд следва да бъде
присъдена още сумата 3 019.85лв. Дължимите за въззивното
производство разноски са в размер на сумата 6 266.59лв., представляващи
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 661 от 12.07.2019г. по търг.дело № 1500/18г. по описа на Варненски
ОС, търговско отделение, в частите му, с които:
са отхвърлени
предявените от „Дабълтрий Варна“ ЕАД със седалище
гр.София срещу „Арианс“ ЕООД със седалище гр.Варна
осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за сумите
както следва:
- сумата от 34 215 евро, представляваща неплатен остатък от дължимо авансово
възнаграждение за осигурено сезонно наемане на хотелски стаи в хотел „Дабълтрий Бай Хилтън“, Златни
пясъци по договор за туроператорски услуги BS 2017 от 18.10.2016г. и чл.7.1. от
Анекс №1 към него, формирана като сбор от шеста и седма предварителна вноска с
размери и падежи както следва: 20 000 евро с падеж 25.06.2017г. и 14 215 евро с
падеж 15.07.2017г.;,
- за разликата над 4 535.22 евро до 30 840.77 евро, представляваща мораторна неустойка, дължима по договор за туроператорски
услуги BS 2017 от 18.10.2016г. за периода от 07.09.2017г. до 28.09.2018г.;
- сумата от 12 573 евро, представляваща неплатен остатък от дължимо авансово
възнаграждение за предоставяне на хотелиерски услуги в хотел „Спа Хотел Хелиос“, Златни пясъци по договор за туроператорски услуги
BS 2017 от 21.10.2016г. и чл.7.1. от Анекс №1 към него, формирана като сбор от
шеста и седма предварителна вноска с размери и падежи както следва: 5 000 евро
с падеж 25.06.2017г. и 7 573 евро с падеж 15.07.2017г.,
- за разликата над 1 567.88 евро до 11 239.09 евро, представляваща мораторна
неустойка, дължима по договор за туроператорски услуги BS 2017 от 21.10.2016г.
за периода от 07.09.2017г. до 28.09.2018г.;
в
частите, с които „Дабълтрий Варна“ ЕАД е осъдено да
заплати на „Арианс“ ЕООД със седалище гр.Варна на
основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумите както следва:
- сумата от 38 845.90 евро, представляваща
подлежаща на връщане част от авансово заплатено и неусвоено възнаграждение за
предоставяне на хотелиерски услуги в хотел „Дабълтрий
Бай Хилтън“, Златни пясъци по договор за
туроператорски услуги BS 2017 от 18.10.2016г. и Анекс №1 към него, дължима на
основание чл.10 от договора, формирана като от пълния заплатен размер на
депозита – 100 000 евро се приспадне стойността на окончателното възнаграждение
за 2017г. – 61 154.10 евро, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска – 28.09.2018г., до окончателното изплащане на задължението;
- сумата
от 3 582.46 евро,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 38 845.90 евро, за
периода 01.11.2017г. – 28.09.2018г.;
- сумата от 6 376.15 евро,
представляваща подлежаща на връщане част от авансово заплатено и неусвоено
възнаграждение за предоставяне на хотелиерски услуги в хотел „Спа Хотел Хелиос“, Златни пясъци по договор за туроператорски услуги
BS 2017 от 21.10.2016г. и Анекс №1 към него, дължима на основание чл.10 от
договора, формирана като разлика от пълния заплатен размер на депозита – 25 000
евро и стойността на окончателното възнаграждение за 2017г. – 18 623.85 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 28.09.2018г., до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата
от 588.02 евро,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 6 376.15 евро, за
периода 01.11.2017г. – 28.09.2018г.;
- сумата
от 3 110 евро,
представляваща дължимо възнаграждение по договори за хотелско настаняване на
туристи в ангажирани от ищеца други хотели, по заявки на ответника, за които са
издадени инвойс фактури 1/13.07.2017г. за 1 356 евро,
2/13.07.2017г. за 700 евро и 1541/27.07.2017г. за 1 054 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска - 28.09.2018г., до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата
от 286.81 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 3 110 евро, за периода 01.11.2017г.
– 28.09.2018г.;
в частта
му, с която „Арианс“ ЕООД е осъдено да заплати на „Дабълтрий Варна“ ЕАД сумата от 17 623.44
евро, представляваща
възнаграждение за реално предоставени от „Дабълтрий
Варна“ ЕАД хотелиерски услуги за периода 05.07.2018г. – 06.09.2018г. за хотел „Дабълтрий бай Хилтън“ по
фактури: № ********** от 17.07.2018г. –
5 806.08 евро, № ********** от 17.07.2018г. – 4 420.08 евро, № ********** от
21.07.2018г. – 501.12 евро, № ********** от 21.07.2018г. – 1 013.76 евро, №
********** от 23.07.2018г. – 5 352.48 евро и № ********** от 01.09.2018г. –
529.92 евро на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
в частите
му, с които са отхвърлени предявените от „Арианс“
ЕООД срещу „Дабълтрий Варна“ ЕАД искове както следва:
- за разликата над 38 845.90 евро до 78 435.16 евро, претендирана като подлежаща
на връщане част от авансово заплатено и неусвоено възнаграждение за
предоставяне на хотелиерски услуги в хотел „Дабълтрий
Бай Хилтън“, Златни пясъци по договор за
туроператорски услуги BS 2017 от 18.10.2016г. и Анекс №1 към него за 2017г.;
- за разликата над 3 582.46 евро до 7 247.93 евро, претендирана като обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 78 435.16 евро,
за периода 01.11.2017г. – 28.09.2018г.;
- за разликата над 7 779 евро до 11
936.20 евро, претендирана като подлежаща на връщане част от авансово
заплатено и неусвоено възнаграждение за предоставяне на хотелиерски услуги в
хотел „Спа Хотел Хелиос“, Златни пясъци по договор за
туроператорски услуги BS 2017 от 21.10.2016г. и Анекс №1 към него, за 2017г.;
- за разликата над 717.40 евро до 1 102.99 евро, претендирана като обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 11 936.20 евро.
както и в частите му, с които страните са
осъдени да заплатят на насрещната страна разноски.
ОТМЕНЯВА
решение № 661 от 12.07.2019г. по търг.дело № 1500/18г. по описа на Варненски
ОС, търговско отделение, в частите му, с които:
са отхвърлени
предявените от „Дабълтрий Варна“ ЕАД със седалище
гр.София срещу „Арианс“ ЕООД със седалище гр.Варна
осъдителни искове с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумите както следва:
- до размера на сумата 4 535.22 евро, представляваща
мораторна неустойка, дължима по договор за
туроператорски услуги BS 2017 от 18.10.2016г., уговорена в чл.6 за периода от
датата на падежа на всяка от двете вноски до 07.09.2017г.
- до размера на сумата 1 567.88 евро, представляваща мораторна
неустойка, дължима по договор за туроператорски услуги BS 2017 от 21.10.2016г.,
уговорена в чл.6 от договора за периода от датата на падежа на всяка от двете
вноски до 07.09.2017г.
в частта
му, с която „Арианс“
ЕООД е осъдено да заплати на „Дабълтрий
Варна“ ЕАД възнаграждение за реално предоставени
от „Дабълтрий Варна“ ЕАД хотелиерски услуги за
периода 05.07.2018г. – 06.09.2018г. за хотел „Дабълтрий
бай Хилтън“ за разликата над 17 623.44 евро до
32 605.98 евро по фактури: № ********** от 21.09.2018г. – 4 945.92 евро, №
********** от 21.09.2018г. – 3 769.92 евро, № ********** от 21.09.2018г. –
424.88 евро, № ********** от 21.09.2018г. – 858.24 евро, № ********** от
21.09.2018г. – 4 517.50 евро и № ********** от 21.09.2018г. – 466.08 евро,
на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
и в
частите му, с които са отхвърлени предявените от „Арианс“
ЕООД срещу „Дабълтрий Варна“ ЕАД искове както следва:
- за разликата над 6 376.15 евро до 7 779 евро, претендирана като подлежаща на връщане част от авансово
заплатено и неусвоено възнаграждение за предоставяне на хотелиерски услуги в
хотел „Спа Хотел Хелиос“, Златни пясъци по договор за
туроператорски услуги BS 2017 от 21.10.2016г. и Анекс №1 към него, за 2017г.;
- за разликата над 588.02 евро до 717.40 евро, претендирана като обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 11 936.20 евро.
и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Арианс“ ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на управление
гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 42, ап.1 ЕИК ********* да заплати на „Дабълтрий Варна“ ЕАД със седалище гр.София, ЕИК *********
сумите както следва:
- сумата 4 535.22 евро
/четири хиляди петстотин тридесет и пет евро и двадесет и два евроцента/, представляваща
мораторна неустойка, дължима по договор за
туроператорски услуги BS 2017 от 18.10.2016г. за хотел „Дабълтрий
Бай Хилтън“, уговорена в р.ІV чл.6, за периода от
датата на падежа на всяка от двете вноски до 07.09.2017г. и
- сумата 1 567.88 евро /хиляда петстотин шестдесет и седем евро
и осемдесет и осем евроцента/, представляваща мораторна
неустойка, дължима по договор за туроператорски услуги BS 2017 от 21.10.2016г.
за „Спа хотел Хелиос“, уговорена в р.ІV чл.6 от
договора за периода от датата на падежа на всяка от двете вноски до
07.09.2017г.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Дабълтрий Варна“ ЕАД срещу „Арианс“ ЕООД за разликата над 17 623.44 евро до
32 605.98 евро, претендирана като незаплатена цена за реално предоставени от „Дабълтрий Варна“
ЕАД хотелиерски услуги за периода 05.07.2018г. – 06.09.2018г. за хотел „Дабълтрий бай Хилтън“.
ОСЪЖДА „Дабълтрий Варна“ ЕАД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.“Княз Александър І“ № 4, ет.6, ЕИК ********* да
заплати на „Арианс“ ЕООД със седалище гр.Варна, ЕИК *********,
сумата ЕИК 202381089ите както следва:
- сумата 1 402.85 евро /хиляда
четиристотин и две евро и осемдесет и пет евроцента/, разликата над присъдените 6 376.15 евро до 7 779
евро, представляваща подлежаща
на връщане част от авансово заплатено и неусвоено възнаграждение за
предоставяне на хотелиерски услуги в хотел „Спа Хотел Хелиос“,
Златни пясъци по договор за туроператорски услуги BS 2017 от 21.10.2016г. и
Анекс №1 към него, за 2017г. и
- сумата 129.38 евро /сто двадесет и девет
евро и тридесет и осем евроцента/, разликата над присъдените 588.02 евро до 717.40 евро, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху увеличения от въззвния
съд размер на главницата за „Спа Хотел Хелиос“.
ОСЪЖДА „Дабълтрий Варна“
ЕАД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, бул.“Княз Александър
І“ № 4, ет.6, ЕИК ********* да заплати на „Арианс“
ЕООД със седалище гр.Варна, ЕИК *********,
сумата още 482лв. /четиристотин
осемдесет и два лева/, представляваща разноски за първа и инстанция и сумата
4 192.12лв. /четири хиляди сто деветдесет и два лева и дванадесет
стотинки/, представляваща разноски за въззивно производство.
ОСЪЖДА „Арианс“ ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на управление
гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 42, ап.1, ЕИК ********* да заплати на „Дабълтрий Варна“ ЕАД със седалище гр.София, ЕИК *********,
сумата още 3 019.85лв. /три хиляди
и деветнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски за
първа инстанция и сумата 6 266.59лв. /шест хиляди двеста шестдесет и шест
лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща разноски за въззивно
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: