Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 28
гр. Сливен, 18. 02. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
седми февруари, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Галя Иванова
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 360 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Едноличен търговец „В. – Н – **–
В. К.“ с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: с. Ж., община
Котел, ул. „*“ № *, подадена против Решение № 20/311/00921/3/01/04/03 за
налагане на финансова корекция с Изх. № 01-6500/389 #20 от 20.11.2018 г.,
издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, с
което на оспорващия е определена финансова корекция в размер на 6 624,92
лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен като постановен при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материално-правни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Излага
съображения, че: оспореният акт е постановен в противоречие със съдебните
решения, цитирани в акта; с оспорения акт е определена отново финансова
корекция в противоречие със Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, като е разширена базата и отново
е включено и националното финансиране; преписката не е върната на органа от
съда, поради което е недопустимо след влязъл в сила съдебен акт да се
„довършва“ процедура; оспорения акт е издаден при пълно несъответствие с
изискванията на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ; посочените в акта правни основания не
кореспондират с посоченото фактическо основание за налагане на финансовата
корекция; не са налице основания за налагане на финансова корекция. Моли оспореният
акт да бъде отменен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
да бъде уважена. В представена писмена защита излага съображенията си в
подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на оспореното решение.
Административният орган – Изпълнителния директор на
Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ – София, редовно призован, не се представлява в
съдебно заседание. В представена писмена молба чрез упълномощен процесуален
представител изразява становище за неоснователност на жалбата, излага съображения
в подкрепа на твърденията си, моли жалбата да бъде отхвърлена. Счита, че
административният орган е съобразил настъпилата законодателна промяна –
изменение на ЗУСЕСИФ, ДВ, бр. 85 от 2017
г., и правилно е наложил финансова корекция с процесното решение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 30.10.2014 г. между ДФЗ и Едноличен търговец „В. –
Н – **– В. К.“ /ползвател/ е сключен Договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода
2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони /ЕЗФРСР/ – за осъществяване на проект № 20/311/00921 от 16.05.2013 г. /л.56
– л.61/. Съгласно договора, изменен с анекс от 14.09.2015 г. /л.72-л.73/,
първоначално одобрената финансова помощ е в размер на 235 594,59 лева.
Плащането е оторизирано в Писмо № 20/311/00921/3/01N01 от 23.11.2015 г. по
описа на ДФЗ, в което е отразено, че източник на финансиране на 80% от
одобрената сума от 235 594,59 лева или 188 475,67 лева е ЕЗФРСР, а 20% от
сумата или 47 118,92 лева представлява национално съфинансиране /л.436-л.437/.
Одобрената сума от 235 594,59 лева е изплатена на оспорващия на 07.12.2015 г.
С Писмо Изх. № 01-6500/389 от 23.01.2017 г. по описа
на ДФЗ, получено на 13.03.2017 г., оспорващият е уведомен, че на основание чл. 73,
ал. 2 от ЗУСЕСИФ, ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция в
размер на 33 760,70 лева, тъй като при извършена проверка на място е установено
неспазване на разпоредбите на т. 4.12 от Договор № 20/311/00921 от 30.10.2014
г. – за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. е
установено 10,67 % изпълнение на заложените приходи по бизнес план /л.44-л.46/.
Издадено е Решение № 20/311/00921/3/01/04/01 за
налагане на финансова корекция с Изх. № 01-6500/389 от 05.04.2017 г. на Изпълнителния
директор на ДФЗ /л.512-л.516/. С решението на Едноличен търговец „В. – Н – **– В.
К.“ е определена финансова корекция в размер на 33 760,70 лева. Посочено е, че
финансовата корекция представлява 14,33 % санкция от размера на отпуснатата
финансова помощ, определена съгласно Методика за определяне на санкциите след
плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 г., поради неизпълнение на залегналите
задължения в Договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г. и установено изпълнение на
бизнес плана в размер на 10,67 % от заложените приходи за 2016 г. Решението е
издадено на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007 - 2013 г.,
т. 8.1 от Договор № 20/311/00921 от
30.10.2014 г., чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 9 във връзка с чл. 72, ал. 1, чл.
73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР от ЗУСЕСИФ. В мотивите на решението е отразено,
че: при извършена на 23.12.2016 г. проверка на място е установено неспазване на
разпоредбите на т. 4.12 т. 4.18 от Договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г.,
респективно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.; от представените
при проверката на място документи за периода 01.01.2016
г.- 31.12.2016 г. е установено 10,67 % изпълнение на заложените приходи по
бизнес план, което води до икономическа нежизнеспособност на инвестицията;
размерът на нанесената вреда на европейския бюджет е 33 760,70 лева.
Горепосоченото решение е обжалвано по съдебен ред и с Решение
№ 130 от 01.08.2017 г., постановено по адм. дело №
128 / 2017 г. по описа на Административен съд – Сливен /л.833-л.836/, е
изменено в частта, с която за база на определената финансовата корекция е
определена „отпуснатата финансова помощ“ по договор № 20/311/00921 от
30.10.2014 г., като със съдебното решение е определена за база „отпусната
финансова помощ от ЕЗФРСР“, и в частта, с която е определен процент на
финансовата корекция „14,33%“, като със съдебното решение е определен процент
на финансовата корекция „14,06 %“, и е отхвърлена жалбата в останалата част. В
мотивите на решението е прието, че: на 23.12.2016 г. е извършена проверка на
място, при която са констатирани несъответствия и неспазване на разпоредби от Договор
№ 20/311/00921 от 30.10.2014 г.; по делото е установено бездействие от страна
на оспорващия, изразяващо се в неизпълнение на заложени финансови параметри в
бизнес плана, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на
инвестицията; налице е нарушение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договор № 20/311/00921
от 30.10.2014 г.; процентът на изпълнение на заложените по бизнес плана приходи
за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. е 10,94%;
административният орган правилно е установил основанието за налагане на
финансова корекция– налице е нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ, като е съобразил
финансовата корекция, прилагайки т. 30 от Методика
за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 г., но в
нарушение на чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция е определена върху стойността
на цялата изплатена сума, финансирана както от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони, така и от националния бюджет; размерът от 33
760,70 лева, представляващ 14,33 % от предоставената финансова помощ, е
неправилно определен; същият следва да бъде определен като се използва процент
на финансова корекция от 14,06 % върху размера на отпуснатата от ЕЗФРСР
финансова помощ, която следва да бъде база за изчисляване на корекцията /188
475,67 лева - средствата, финансирани от ЕЗФРСР
- 80%, предвид националното съфинансиране от 20%, възлизащо на 47 118,
92 лева/; административният орган с акта си по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ не е
оправомощен да наложи финансова корекция и на средствата, представляващи
национално съфинансиране; както процентът на корекцията е неправилно определен
от административния орган на 14,33%, вместо 14,06%, така и основата, върху
която следва да се определи финансовата корекция, е не цялата изплатена сума, а
само тази, представляваща средства, финансирани от ЕЗФРСР; финансовата корекция
следва да бъде определена в размер на 26 499,68 лева.
Първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила
с Решение № 12156 от 10.10.2018 г., постановено по адм. дело № 12736 / 2017 г. по описа на Върховен
административен съд на Република България – Четвърто отделение /л.837-л.841/. В
касационното решение са споделени мотивите на първоинстанционния съд.
С преводно нареждане от 29.09.2017 г. от оспорващия е
внесена по сметка на ДФЗ сумата 26 499,68 лева с посочено основание: главница
финансова корекция по Решение № 20/311/00921/3/01/04/01 във връзка с Решение №
130 от 01.08.2017 г., постановено по адм. дело № 128
/ 2017 г. /л.32/. За извършеното плащане от оспорващия е изготвено уведомление
до ДФЗ, входирано в деловодството на ДФЗ на 29.09.2017 г. /л.831/.
Оспореният в настоящото производство акт е с изходящ
номер от 20.11.2018 г. – след постановяване и влизане в сила на съдебното
решение, с което е частично изменен предходно издаденият акт за налагане на
финансова корекция. С процесното решение /л.38–л.42/ на Едноличен търговец „В.–
Н – **– В. К.“ е определена финансова корекция в размер на 6 624,92 лева. Решението
е издадено на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№ 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности"
от ПРСР 2007 - 2013 г., т. 8.1 от Договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г., във
връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 10, чл. 72, ал. 1, чл.
73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР от ЗУСЕСИФ. В процесното решение е посочено, че е
във връзка с влязло в сила Решение № 130 от 01.08.2017 г., постановено по адм. дело № 128 / 2017 г. по описа на Административен съд –
Сливен, потвърдено с Решение № 12156 от 10.10.2018
г., постановено по адм. дело № 12736 / 2017 г. по
описа на Върховен административен съд на Република България – Четвърто
отделение. В мотивите на решението е извършено позоваване на сключения Договор
№ 20/311/00921 от 30.10.2014 г., с посочване на изплатената по договора
безвъзмездна финансова помощ в размер на 235 594,59 лева. Описани са: Писмо
Изх. № 01-6500/389 от 23.01.2017 г. по описа на ДФЗ, с което е открито производство
по налагане на финансова корекция, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, във
връзка с направени констатации, установени след проверка за изпълнението на
сключен Договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г.; първоначално издаденото
Решение за налагане на финансова корекция от 05.04.2017 г. и приетото с него;
постановените при обжалването му съдебни решения и частите, в които е изменено.
Отразено е извършеното от едноличния търговец на 29.09.2017 г. доброволно
възстановяване на сумата 26 499,68 лева. Прието е, че: с оглед изменения от
съда процент на финансова корекция на 14,06 %, размерът на санкцията е
33 124,60 лева /235 594,59 х 14,06%/, която според източниците на
финансиране е: ЕЗФРСР - 26 499,68 лева, Национален бюджет - 6 624,92 лева;
сумата 6 624,92 лева представлява финансова корекция за частта национално
финансиране, на основание влязлото в сила съдебно решение, което установява
неизпълнението на бенефициера, и изменението на
ЗУСЕСИФ /ДВ, бр. 85 / 2017г./, съгласно което в изплатените по ЕСИФ средства се
включва и предвиденото в програмите национално финансиране, и следва да бъде
възстановена от едноличния търговец.
Оспореният административен акт е съобщен на оспорващия
на 23.11.2018 г. Жалбата срещу акта е входирана в деловодството на административния
орган на 07.12.2018 г. Жалбата е подадена чрез пълномощник по чл. 32, т. 2 от ГПК, надлежно упълномощен /л. 816 – л.818 и л.842/.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Съдът, след като извърши проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт, счита, че същият е нищожен по следните
съображения:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган по
смисъла на чл. 20а от ЗПЗП, но е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК,
съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде
отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Конститутивното действие на решението за отмяна на
административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените
с акта правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по
делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от ГПК, приложима в настоящото производство с оглед препращащата норма на чл. 144 АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, актове и действия на
административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда, са нищожни. Повторно издаденият акт – при обективна и субективна тъждественост с предходно издадения отменен акт, не поражда
правни последици.
Оспореният в настоящото производство акт е в
противоречие с влязлото в сила решение на съда. Издаден е между същите страни, а
в частта относно основата, върху която е
определена финансовата корекция, има същото съдържание като предходно издадения
и изменен с влязло в сила съдебно решение акт. С повторно издадения акт е
разпоредено задължение, което е част от първоначалния акт, по отношение на
която част с влязло в сила съдебно решение е прието, че е незаконосъобразна.
Двата акта са издадени на едни и същи фактически и правни основания, с
изключение на разпоредбата на чл. 1, ал. 2, изр. 2 от ЗУСЕСИФ, на която е
извършено позоваване с оспорения в настоящото производство акт. Налице е
обективна и субективна тъждественост. С двата акта е
наложена финансова корекция, като корекцията, наложена с повторно издадения
акт, вече е била налагана с първоначално издадения акт– преди последният да
бъде изменен от съда. С повторно издадения акт – в едно приключило
административно производство, чиято висящност не е
възобновена с влязлото в сила решение на съда, административният орган е
пререшил в една част разрешения със сила на пресъдено
нещо спор. Касае се за същото административно производство, чието начало е
поставено с издаването на Писмо Изх. № 01-6500/389 от 23.01.2017 г. по описа на
ДФЗ, с което е открито производството по налагане на финансова корекция, на
основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ.
Предходно издаденият акт е изменен от съда частично със
следните мотиви: в нарушение на чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция е
определена върху стойността на цялата изплатена сума, финансирана както от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от
националния бюджет; финансовата корекция следва да бъде определена като процент
върху размера на отпуснатата от ЕЗФРСР финансова помощ, която следва да бъде
база за изчисляване на корекцията /188 475,67 лева - средствата, финансирани от
ЕЗФРСР - 80%/; административният орган с
акта си по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ не е оправомощен да наложи финансова
корекция и на средствата, представляващи национално съфинансиране; основата,
върху която следва да се определи финансовата корекция, е не цялата изплатена
сума, а само тази, представляваща средства, финансирани от ЕЗФРСР; финансовата
корекция следва да бъде определена в размер на 26 499,68 лева.
Въпреки приетото от съда с влязъл в сила съдебен акт,
в повторно издадения от административния орган акт отново е посочено, че финансовата
корекция следва да бъде определена и върху средствата, представляващи изплатено
финансиране от националния бюджет. Извършено е позоваване на разпоредбата на чл.
1, ал. 2, изр. 2 от ЗУСЕСЕФ, съгласно която за средства от ЕСИФ се счита и
предвиденото в програмите национално съфинансиране. Посочената разпоредба е приета
със Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ, който е обнародван в ДВ, бр.
85 от 24.10.2017 г., и не е била действащо право към датата на издаване на
предходния акт за налагане на финансова корекция. Тази разпоредба, макар и
действаща към датата на издаване на оспорения в настоящото производство акт, не
би могла да обоснове извод за законосъобразност на този акт, тъй като е издаден
на същите фактически основания, на които е издаден и предходният такъв. Добавеното
в оспорения акт правно основание на чл. 1, ал. 2, изр. 2 от ЗУСЕСЕФ не е във
връзка с нови факти – такива, които да са настъпили след първоначално издадения
административен акт. Касае са за едни и същи фактически установявания, по
отношение на които е налице влязло в сила съдебно решение, поради което е
недопустимо с настъпила законодателна промяна да се обосновава последващия акт.
По изложените съображения и на основание чл. 177, ал.
2 от АПК, оспореният административен акт е нищожен.
С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на
оспорващия за присъждане на направените по делото разноски с представен списък
на разноските в общ размер на 726,25 лева, от които: 660 лева – договорено и
внесено адвокатско възнаграждение, и 66,25 лева – платена държавна такса. С
оглед възражението на административния орган за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът счита, че заплатеното от оспорващия възнаграждение за
адвокат не е прекомерно. Същото е под минимално предвидения размер в нормата на
чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което платеното
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер. По тези
съображения, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените и
претендирани по делото разноски в размер на 726,25 лева.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 1 от АПК във връзка с чл. 177, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Решение №
20/311/00921/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция с Изх. № 01–6500/389 #20
от 20.11.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд
“Земеделие” – София.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” – София, да заплати на Едноличен
търговец „В. – Н – ** – В. К.“ с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: с. Ж., община Котел, ул. „*“ № *, сумата от 726,25 /седемстотин
двадесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща разноски
по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: