О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
№
Гр.Плевен 01.03.2019г.
Плевенски окръжен съд, въззивен наказателен
състав, на първи март, две хиляди и деветнадесета година, в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН ИВАНОВ
ГЕОРГИ
ГРЪНЧАРОВ
Като разгледа докладваното от съдия
М.Иванов ВЧНД № 163 по описа за 2018г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на глава 22, във
вр.с чл.249 ал.3 от НПК.
Образувано
е по частен протест от Ч.М.-прокурор в Районна прокуратура-гр.Л., срещу определение
от ***г., постановено по НОХД №**/2018г. на Районен съд-гр.Л., с което, съдебното
производство е прекратено и делото
върнато на РП-гр.Л., за отстраняване на допуснати на досъдебното
производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до
процесуалните права на П.М.Я..Цифровото основание- чл.249 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.248,
ал.1,т.3 от НПК, не е посочено от първоинстанционния съд
В частния протест се излагат доводи, за неправилност
и незаконосъобразност на протестираното определение, като се иска отмяната му
и продължаване на съдопроизводствените
действия от РС-Л., за разглеждане в съдебно заседание.
Възраженията на прокурора са срещу изложените мотиви на съда, с които е прието, че са налице противоречия
между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, съответно
допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правата на обвиняемия и невъзможност , съдът да разбере волята на
прокурора.
Счита се, че разпореждането е в нарушение
на чл.248, ал.2, т.3 от НПК, както и на Т.Р.№2/2002г. на ОСНК на ВКС.Възразява се срещу изводите на
първоинстанционният съд, като се твърди, че те не са съобразени със съдебната
практика, точната ентерпретацияна чл.247а и сл. от НПК, както и с Т.Р.№2/2002г.
на ОСНК на ВКС.ие от 28.08.2017г.на
ОС-Плевен.
В срока по чл.342 ал.2 от НПК, който не е
изчакан от първоинстанционния съд, не са постъпили възражения от другите
страни.Този седем дневен срок изтича, съобразно датите в приложените съобщения
съответно на 26.02.2019г., за адвокат Р. и 27.02.2019г. за обвиняемия П.Я., а дело
е изпратено още на 22.02.2019г. в ОС-гр.Плевен.
Съдът, след като се запозна с изложеното
в частния протест, материалите по делото, въпреки, че не е изчакан срока за
възражения, след съобщението до другите страни за постъпилият частен протест,
счита, че с оглед безпредметното вече връщане за изчакване на този срок, следва
да се произнесе по същество.
След цялостна проверка на протестираното
определение на РС-гр.Л. и в съответствие с чл.345 от НПК, намира следното:
Въззивният протест е процесуално
допустим.
Разгледан по същество е основателен, по следните съображения:
С
протестираното определение районният съд е прекратил съдебното производство,
след проведено разпоредително заседание, като не е посочил цифровото осноние за
това.В мотивите си приел, че в обвинителния акт са налице противоречия между
обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт.
П.Я. на досъдебното производство е
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за
това, че на ***г., около ***, на път в посока гр.С. към с.Б., управлявал
МПС-Л.А „****“, С РЕГ.№са ****,без съответното свидетелство за управление на
това МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова
деяние с НП №****/****г., на Началник РУП-ОДМВР Плевен, РУПордим, влязло в
законна сила на 02.03.2018г.
Това, че в обясненията си не се е признал
за виновен и казал, че има СУМПС, издадено в Г. и във връзка с направени
възражения от защитника адв.Р. при предявяване на разследването, е дало
основание и органа на досъдебното производство проверил тези негови
твърдения.Съответно е приложено и писмено доказателство на л.47,49 от ДП.Видно
от него е, че е имал такова, но на основание решение на немските власти от
14.07.2014г., същото е обявено за невалидно.Това е посочено и обяснено и в
обстоятелствената част на обвинителния акт.По отношение на неправомерни
действия на обвиняемия във връзка с първоначално издаване на СУМПС, е изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт на стр.3-4.
При така изложените, в по-разширена
форма, фактически положения с обвинителният акт, е повдигнато и обвинението по
чл.343в, ал.2 от НК.
Мотивите на първоинстанционния съд са
неконкретизирани, а именно какво според него е противоречието между
обдстоятествената част и диспозитива-фактическото обвинение на подсъдимия вече П.Я..
Преповторени са твърдения от обвинителния акт и по най-общ начин е записано, че
е налице противоречивост.Напротив, непротиворечиво са изложени доводите и
доказателствата, въз основа на които прокурора приел, че на 02.05.2018г, в
срока по чл.343в, ал.2 от НК, обвияемия е шофирал МПС без свидетелство за управление,
след като е бил назван за същото такова деяние, по административен ред, с
влязлото в сила на 02.03.2018г., наказателно постановление.
Обвинителния акт следва да съдържа
всички необходими реквизите съобразно чл.246 от НПК.Неговото предназначение е, да
е изготвен така, че да очертае рамката на предмета на доказване в съдебното
производство.
В конкретния случай, на досъдебното
производство, както при привличането в качеството обвиняем на П.Я., така и с
обвинителния акт, съобразно чл.249, ал.4, т.1
от НПК и Т.Р.№2/2002г. на
ОСНК на ВКС, няма допуснато съществено
отстранимо нарушение на процесуалните правила, което да е довело до невъзможност
обвиняемия да разбере в какво е обвинен.Обстоятелствената част на обвинителния
акт не е противоречиви.Обосновано е изложена фактическата обстановка, въз
основа на която е прието че има извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК,
от П.Я..Няма противоречивост и между обстоятелствената част на обвинителния акт
и фактическото обвинение.Описани са време, място начин и въз основа на какви
доказателствени средства прокурора е приел обвинителната си теза.Фактическото
обвинение е пълно, точно, ясно и разбираемо. Последователно и хронологично в
обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурора е описал фактите и обстоятелствата подлежащи на
доказване.Обосновал е непротиворечиво защо приема, че има извършено
престъпление по чл. чл.343в, ал.2 от НК от П.Я..Посочил е и доказателствата
имащи отношение за да се квалифицира по този текст от НК, извършеното от него
деяние. Обвинителната, както и защитната теза подлежат на доказване в съдебното
следствие, а какво ще приеме съда е въпрос по съществото на делото, след
преценка и анализ на доказателствения материал.
По тези съображения, настоящият въззивен
състав не споделя изводите на РС-гр.Левски,
изложени в определението му.Те не са съобразени със съдебната практика, точната
интерпретация на закона и ТР №2/2002г.
на ОСНК, относно въпроса, кои са съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.
Не са налице твърдените съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия.
Протестираното
определение е неправилно и незаконосъобразно. Същото следва да се отмени и върне
делото на РС-Левски, за продължаване на съдопроизводствените действия от същия
съдебен състав, в стадия на разпоредителното заседание.
По
изложените съображения и на основание
чл.345 ал.1 и 2 от НПК, въззивният съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 14.02.2019г.,
постановено по НОХД №433/2018г. на Районен съд-гр.Левски, с което на основание
чл.249 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.248, ал.1,т.3 от НПК, съдебното производство
е прекратено и делото върнато на РП-гр.Левски,
за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия П.М.Я..
ВРЪЩА делото на РС-гр.Левски, за продължаване
на съдопроизводствените действия от същият съдебен състав, в стадия на
разпоредителното заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: