О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../…..…... 2020 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в закрито
заседание, проведено на деветнадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно търговско дело № 2008 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод въззивна жалба с вх. № 8101/22.10.2019 г., депозирана от А.А.Л., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, действащ чрез адв. Нели Христова, против
решение № 169/20.09.2019 г., постановено по гр. д. № 907 по описа за 2018 г. на
РС-Девня, с което е прието за установено, че въззивникът, на основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, действащ чрез юрк. Ирена
Станчева, сумите, както следва: 758.81
лева – главница по 15 бр. погасителни вноски за периода от 10.09.2016 г. до
22.11.2017 г. по Договор за стоков кредит № 207491 от 22.08.2016 г.; 174.63 лева – договорна лихва върху
главницата за периода от 10.09.2016 г. до 22.11.2017 г., както и 84.54 лева - обезщетение за забава за
периода от 10.09.2016 г. до датата на предявяване на вземането – 02.03.2018 г.,
които суми са прехвърлени с договор за цесия от 20.04.2017 г. в полза на въззиваемия и за които е издадена Заповед № 125 от
06.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело
№ 208/2018 г. по опис на РС-Девня
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил
отговор с вх. № 9082/22.11.2019 г. от въззиваемата страна „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, действащ
чрез юрк. Ирена Станчева.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирани, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство не е внесена,
доколкото въззивната жалба е подадена от особен представител – арг. от т. 7 от
ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие
на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
II. По доклада на
въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се
навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на
материалния и процесуален закон, като приетите за установени фактически
положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен
материал. Поддържа се, че изводите на първоинстанционния съд досежно валидността
на процесния договор за стоков кредит, са неправилни. Въззивникът счита, че кредиторът не е
изпълнил задълженията си, като не е предоставил на заемополучателя Стандартен
европейски формуляр, обективиращ преддоговорна информация. Отделно
се счита, че клаузата уреждаща ГПР също е недействителна, доколкото липсва
информация как е определено задължението. Излагат се твърдения, че договорът е
нищожен поради противоречие със закона. Наред с изложеното, въззивникът счита,
че клаузите на договора са неравноправни, доколкото не са индивидуално
уговорени с длъжника.
Навеждат се доводи и за липса на
надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия между въззиваемия и
първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД, поради което спрямо него частното
правоприемство не е породило действието си и изводите на РС-Девня в тази насока
са неправилни.
Сочи се, че въззиваемият в
качеството си на кредитор не е упражнил надлежно и потестативното си право да
обяви целия кредит за предсрочно изискуем.
Моли се за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което се отхвърлят предявените установителни
искове.
В
отговора на въззивната жалба се излагат доводи за правилността на
постановеното от РС-Девня решение. Поддържа се, че въззивната жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение а обжалвания
съдебен акт да се потвърди. Счита се, че процесният
договор е валиден, доколкото в чл. 9 от договора въззивникът изрично е
декларирал, че е получил необходимата преддоговорна информация за кредита, като кредитодателят няма законово задължение да съхранява копие от
предоставената преддоговорна информация.
В условията на евентуалност се прави искане
съдът да задължи въззиника да представи по делото предоставения му стандартен
европейски формуляр.
Навежда доводи, за това че дължимите
суми са предявени на краен падеж, а начинът на изчисляване на ГПР е посочен в
чл. 6 от договора.
По отношение на уведомяването на
ответника за цесията сочи, че последният с недобросъвестното си поведение, е
възпрепятствал ищеца, овластен от цедента, да го уведоми за извършената
правопрехвърлителна сделка. Отделно, поддържа, че с връчване препис от исковата
молба на особения представител на ответника, ведно с приложените към нея
писмени доказателства, сред които и уведомлението за цесия, последният се счита
за уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, като цитира съдебна практика в
тази насока.
Моли се съдът да потвърди атакувания
съдебен акт като правилен и законосъобразен.
III. По доказателственото искане на въззиваемия:
Искането да се задължи въззивната страна да
представи по делото, намиращия се у нея стандартен европейски формуляр,
е направено в условията на евентуалност, като същото е обусловено от преразглеждане
на въпроса за това дали кредитодателят е предоставил необходимата преддоговорна
информация на кредитополучателя преди сключването на договора. Настоящият
съдебен състав счита, че искането дори в условията на евентуалност е неоснователно. В конкретния случай, съдът не може по искане на въззиваемия
да задължи въззивника да докаже този правнорелевантен факт, тъй като последният
поддържа, че процесният формуляр не е в неговата фактическа власт, а
процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 190 от ГПК, се
прилага в случай, че документът се намира у насрещната страна. Противното би
означавало разместване на доказателствената тежест чрез прилагане разпоредбата
на чл. 161 от ГПК.
Жалбата е надлежно администрирана. Разноски за
покриване на възнаграждението на адвоката за тази инстанция обаче не са
осигурени предварително, поради което въззивният съд следва да отстрани този
пропуск, като укаже на заинтересования въззиваем необходимостта от авансиране
на сума от 300.00 лева за заплащане на минимален размер на адвокатската услуга
на назначения особен представител по защита интереса на въззивника, с
предупреждение, че при неизпълнение на това задължение възнагражденията ще
бъдат изплатени от бюджета на съда, като разхода ще бъде принудително събран от
задълженото лице по реда на чл. 77 от ГПК.
Производството
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба с вх. № 8101/22.10.2019 г., депозирана от А.А.Л., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, действащ чрез адв. Нели Христова, против решение №
169/20.09.2019 г., постановено по гр. д. № 907 по описа за 2018 г. на РС-Девня.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
********* да се задължи А.А.Л., ЕГН ********** да представи по делото, намиращия
се у последния Стандартен европейски формуляр, обективиращ необходимата
преддоговорна информация.
УКАЗВА,
на основание чл. 101 от ГПК, на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
действащ чрез юрк. Ирена Станчева, че разходите по защита на въззвиника от
особен представител, назначен по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, се авансират от
насрещната страна като ЗАДЪЛЖАВА
въззиваемия в едноседмичен срок от
уведомяването да представи доказателства
за внесени по депозитна сметка на Окръжен съд - Варна в Централна кооперативна
банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: ***, IBAN: ***, разноски в
размер на 300.00 лева за
възнаграждение на особен представител на въззивника за настояща инстанция.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
въззиваемия, че при неизпълнение на това задължение възнагражденията ще бъдат
изплатени от бюджета на съда, като разхода ще бъде принудително събран от
задълженото лице по реда на чл. 77 от ГПК, като съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист в своя полза без да изпраща допълнително съобщение за
доброволно изпълнение и ще възложи допълнителна такса от 5.00 лева на осъдената
страна.
НАСРОЧВА производството по въззивно търговско дело № 2008/2019 г. по описа
на Окръжен съд - Варна, ТО, II въззивен съдебен състав за 19.02.2020 г. от 13:30 часа, за която дата и час
да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.