Р Е
Ш Е Н
И Е
N260115
гр.Русе, 26.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
закрито заседание на двадесет и шести ноември ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ЧЕРКЕЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
БОЯН ВОЙКОВ,
мл. съдия
при секретаря и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N705 по описа за 2020
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Длъжникът по
изпълнението „М.“ ООД- гр.с. обжалва действията на ЧСИ М.м.-
рег.№ *** на КЧСИ по изп. дело №20208310400694-
постановление за разноски, обективирано в ПДИ,
налагане на запор върху банкова сметка ***, както и опис на движими вещи.
Твърди се, че действията на съдебният изпълнител са незаконосъобразни и се иска
тяхната отмяна по изложените в жалбата съображения.
Взискателят о.б.. не е подал
писмени възражения по реда на чл.436 от ГПК.
Приложени са и мотивите
на ЧСИ във връзка с обжалваните действия.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото, мотивите на ЧСИ, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна- длъжника в законоустановения
срок и срещу подлежащи на съдебен контрол действия, поради което е допустима и
подлежи на разглеждане.
Изпълнителното
производство е образувано на 11.06.2020 г. по молба на взискателя
о.б.. въз основа на АУЗД, влязъл в сила на 17.12.2019 г., с който са установени
публични задължения на жалбоподателя за сумата в общ размер на 667.22 лв.-
неплатен данък върху недвижими имоти, такси битови отпадъци и лихви до
27.11.2019 г. Взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ.
ЧСИ е извършил имуществено
проучване, наложи е запор върху банковите сметки на длъжника, както и на МПС.
До длъжника е изпратена
ПДИ, връчена на 30.07.2020 г. с обратна разписка. В поканата е посочен размерът
на задълженията, както и дължимите такси и допълнителни разноски по ТТРЗЧСИ към
ЧСИ, изчислени към 22.06.2020 г. В ПДИ е посочено, че на 29.09.2020 г. ЧСИ ще
пристъпи към принудително изпълнение- опис, оценка и изземване на движими вещи.
На същата дата на длъжника е връчено и съобщение за налагане на запор върху
МПС.
На 17.07.2020 г. по
сметката на ЧСИ е преведена сумата в размер на 1216.32 лв. от наложения запор
върху банковата сметка на длъжника.
Въз основа на
удостоверение- вх.№ 9162/16.07.2020 г. Държавата е присъединена като взискател.
С молба от 20.07.2020 г.
взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното производство, тъй като на
09.07.2020 г. длъжникът изцяло е погасил задълженията си.
С молба от 23.07.2020 г.
длъжникът е представил платежни документи, удостоверяващи погасяване на
вземанията на взискателя и е поискал прекратяване на изпълнението и вдигане на
наложените запори.
С оглед на така
установеното факти съдът намира жалбата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника с изключение на случаите,
когато делото се прекрати съгласно
чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.
В настоящият случай изпълнителното производство е
образувано на 11.06.2020 г. по искане на взискателя о.б..
и въз основана влязъл в сила акт за установяване на задължения по декларации. Плащането на задълженията е направено
на 9.07.2020 г.- след започване
на изпълнителното производство, поради
което не е налице визираното в чл.79, ал.1 от ГПК основание за освобождаване на
длъжника от заплащане на дължимите такси и разноски за изпълнителното
производство.
Независимо от обстоятелството, че жалбоподателят е
погасил задълженията си чрез пряко плащане на взискателя преди получаването на
ПДИ, не е налице основание същият да бъде освободен от заплащането на
разноските за изпълнението. Плащането е извършено след образуване на
изпълнителното производство, поради което това е основание да бъде ангажирана
отговорността му разноски на основание чл.79 от ГПК. Това е така, тъй като в случаите, когато изпълнението се извършва от частен
съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане
преди връчване на ПДИ, както и в срока за доброволно
изпълнение. Таксата върху събраната
сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото
правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК е за
сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила
по изпълнителното дело.
Поради това жалбата срещу постановлението за разноски,
обективирано в ПДИ се явява неоснователна.
Неоснователна е и жалбата по отношение на останалите
действия на съдебния изпълнител.
Данните по делото сочат, че с молба от 20.07.2020 г.
взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното производство като е
признал извършеното от длъжника плащане. Предвид волеизявлението на взискателя
и чл.433, ал.1, т.2 от ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата
на закона на 20.07.2020 г. Действията на ЧСИ по налагане на запор върху
банковата сметка на длъжника и МПС, както и насрочването на опис на движими
вещи са извършени преди настъпилото прекратяване на изпълнителното
производство, поради което същите са законосъобразни и не подлежат на отмяна.
Разноските за настоящото производство съгласно чл.78
от ГПК са в тежест на жалбоподателя.
По изложените съображения Русенският окръжен съд