№ 48
гр. Дупница, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20221510101156 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Д. С. С., ЕГН
**********, постоянен адрес: с. *** срещу С. С. Р., ЕГН **********, адрес: с. ***.
Ищцaтa твърди, че през 1987г. бащата на страните - С.Ж.Р. е построил в груб стоеж
двуетажна масивна жилищна сграда с тавански помещения. Сградата е построена по време
на брака върху общински имот, тогава извън регулацията на село ***, като за нея няма
издадени строителни книжа и разрешение за строеж. През 2018 година за територията е
влязла в сила кадастрална карта, като сградата е получила идентификатор 24791.305.19.1.
Баща им винаги е казвал, че е построил тази къща за трите му деца ( три сестри). Още преди
да навършат пълнолетие, родителите им разпредели условно етажите за всяка от тях. Преди
приблизително 10 години, ответникът и нейна сестра С. Р. се нуждаела от жилище и решила
да се премести в къщата, като е избрала да се нанесе на ет. 2 и да направи необходимото за
довършване и обзавеждане на помещенията, тъй като преди това етажът не бил годен за
живеене. Родителите й одобрявали това, тъй като винаги са казвали, че тази къща е
построена за тях, техните деца и ще могат да живеят в нея когато се наложи. През 2015г.,
ищцата обсъдила с родителите си и по-голямата й сестра възможността и тя да заживее в
къщата село Дяково, баща й определил втория етаж за нея, но там вече живеела С., а
ищцата нямала друго жилище и въпреки, че тогава първият стаж не бил годен за живеене,
решила да го изчисти и ремонтира и да заживее в него за постоянно. Дълго време в самия
етаж били отглеждани жИ.тни (зайци) и се наложило с по-голямата й сестра и нейният
съпруг Й да изчистят основно и да монтират купената от нея дограма, да се прави замазка,
инсталации и други довършителни дейности. Повечето от тях били извършени през 2015г.
от зет й Й.К., включително гипскартон в коридора и спалнята. Впоследствие, през
следващата година бившият й съпруг П.Й.Б. със закупени от нея материали и плочки
направил санитарен възел и така една от стаите вече била годна за обитаване. Монтирала
солидна входна врата, тъй като сградата е в отдалечена махала на с. Дяково и наоколо няма
много обитаеми имоти. Нанесла се да живее на първи етаж през 2017г. и живеела само в
една стая, тъй като нямала финансова възможност да довърши и обзаведе кухненското
помещение. Впоследствие наела двама майстори, на които заплатила за да поставят
гипскартон и шпакловка в кухненското помещение, както и мазилка в коридора и кухнята,
1
замазка преди да бъде поставен ламинат в кухнята и коридора и тези дейности също
извършила с помощта на майстори, които дошли на място. Самата подова настилка закупила
от Дупница и тя била монтирана от доставчика. Едновременно с това поръчала кухненски
шкафове, а след това и електроуреди на изплащане. Поставила и водомер за измерване на
потреблението на вода за етажа. След като се нанесла в жилището през 2017г. живее
непрекъснато в имота на ет. 1 заедно с дъщеря си М, която е ученик в XII клас в СЕУ
„Паисий Хилендарски - град Дупница. През годините М ползвала училищен превоз и
автобуса на училището ежедневно я взимал и връщал след училище, което също доказва по
безспорен начин владението на помещенията, описани по-горе. През време на целия ремонт,
който продължил значително време (поради големия брой дейности и финансовите
трудности, които имала) сестра й С. Р. ползвала втория етаж и не е извършвала действия,
които да препятстват ремонта на приземния етаж, нито показвала, че установеното от
ищцата владение върху помещенията по някакъв начин пречи на нейните намерения.
Първият етаж бил негоден за живеене и след приключване на големия ремонт и
обзавеждането се превърнал в жилище на ищцата, в което се нанесла да живее заедно с
дъщеря си. В края на 2020г. разбрала, че сестра й С. Р. се опитва да придобие цялата,
построена от родителите им къща, като се позове на придобивна давност в своя полза,
независимо, че знаела, че ищцата живее в имота с детето си и направила значителни
разходи, а ответницата и мьжът, с който съжителства, ползват единствено втория и
таванския етаж, но на 14.12.2020г. С. Р., след обстоятелствена проверка е призната за
собственик на цялата сграда с идентификатор по кадастър 24791305.19.1 със застроена площ
от 45 кв.м., брой етажи: два, имаща статут на търпим строеж съгласно удостоверение № УТ-
172/26.11.2020г. на Община Дупница. Издаден е нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит на основание давностно владение (констативен) № 160, том II, рег. № 2837,
дело № 340/14.12.2020г. на нотариус рег. № 058 на НК. Впоследствие отношенията им се
влошили значително, ищцата получавала заплахи и се чувствала несигурна за себе си и
детето си. През месец февруари 2022г. получила писмено уведомление да освободи първия
етаж, което съдържало и заплахи за изгонването й по насилствен начин. Сигнализирала
Районна прокуратура - Дупница за случващото се и потърсила защита, тъй като пътува за
работа и детето често остава само, принудила се временно да се премести да нощува
другаде, за да осигури спокойствие на дъщеря й. С оглед изложеното моли на основание, чл.
124, ал. 1 от ГПК, съдът да признае за установено по, че ответника С. С. Р., ЕГН **********
не е собственик на етаж първи от сграда с идентификатор 24791.305.19.1 със застроена площ
от 45 кв.м., на два етажа, с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, построена и
находяща се в поземлен имот с идентификатор 24791.305.19, находящ се в село ***, област
Кюстендил по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Дупница, одобрени със
Заповед № РД-8-995/24.04.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК и на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК да отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на
основание давностно владение (констативен) №160, том II, per. № 2837, дело №
340/14.12.2020г. на нотариус рег. № 058 на НК, в частта, с която С. С. Р. е призната за
собственик на етаж първи от Сграда с идентификатор 24791.305.19.1 със застроена площ от
45 кв.м., на два етажа, с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, построена и
изходяща се в поземлен имот с идентификатор 24791.305.19, находящ се в село ***, област
Кюстендил.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от
ответника чрез адв. Н. Н. от АК – Кюстендил, в който отговор се изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявения срещу нея иск по изложените в отговора
съображения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхна
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание
давностно владение /констативен/ № 160, том II, рег. № 2837, дело № 340/14.12.2020
2
годинана Нотариус рег. № 058 в НК на РБ, ответницата е призната за собственик на цялата
сграда с идентификатор по кадастър 24791305.19.1 със застроена площ от 45 кв.м., брой
етажи: два, имаща статут на търпим строеж съгласно удостоверение № УТ- 172/26.11.2020г.
на Община Дупница.
С Уведомление от С.С.Р.. от 14.02.2022 година, ответница е уведомила ищцата да
напусне нейната собственост – процесната жилищна сграда.
Приети са писмени доказателства за довършителни дейности и обзавеждане:
експедиционни бележки за закупени инертни материали; за покупка на дограма, ламинат,
обзавеждане и осветителни тела; за покупка на строителни материали и консумативи.
Видно от Скица на сграда № 15-885477- 07.08.2022 година, процесната сградата е с
идентификатор по кадастър 24791305.19.1 по КККР на с. ***, одобрени със Заповед № РД -8
-995/24.04.2018г. на ИД на АГКК е застроена площ от 45 кв.м., брой етажи: два,
еднофамилна, имаща статут на търпим строеж съгласно удостоверение № УТ-
172/26.11.2020г. на Община Дупница и ответницата е записана като ней собственик на
основание посочения по – горе КНА от 14.12.2020г.
Видно от служебна бележка, издадена от „ВиК – Дупница“ ЕООД, на името на
ищцата има открита партида № 1029602 за имота в с. Дяково, местност „Крич“ и няма
задължения по нея.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите М.П.Б. -
дъщеря на ищцата и племенничка на ответника, С.Г.З., Б.Е.П. - живеещ с ответницата във
фактическо съпружеско съжителство, С.Ж.Р. - баща на страните и Й.И.К. – съпруг на
сестрата на страните Р.К..
От показанията на свидетелите Б. и З. се установява, че от 2015 започнал ремонта на
първия етаж на процесната сграда и ищцата и св. Б. заживяли там до 2022 година живеели в
имота на първия етаж, изнесли се поради заплаха от страна на С.. Къщата е на три етажа.
Има два входа, етажите са три. Входовете за двата етажа са различни, на втория етаж живее
С. Р. от преди 2015 година, кой къде да живее не са спорили. През 2015 годна имотът бил в
критично състояние, приличал на мазе, било пълно с боклуци. Й.К. и бащата на св. Б.
помагали да се почисти входа, да се почисти етажа, за ламината помагали, после да се
направи кухнята. На етажа е правен освет през 2019г. На освета присъствали и родителите
на ищцата и сестрите й – С. (ответницата) и Р.. Имотът е обзаведен постепенно от ищцата,
майстори. При другата сестра на страните - Р. до 2017 година живеели, при С. св. спала св.
Б. докато продължава ремонта долу. С. е помагала на майка й за ремонта, дори приятелят й
помагал за извършването на ремонта. Към момента на освета се разбирали и нямало
протИ.речие между сестрите относно това дали Д. може да живее на първия етаж.
От показанията на свидетеля П. се установява, че след 2015 година дошла Д. да живее
в къщата, С. помагала за ремонта на Д. с материали и с физическа работа и финансово е
помагала. Д. не е участвала във външния ремонт на сградата и в двора и покрива, спор не е
имало къде да живее Д.. Като Д. се изнесла от мъжа й, й помогнали да се нанесе при тях. С.
живее на втория етаж от 17-18 години, все на втория етаж. Третия етаж е тавански етаж.
От показанията на свидетеля Р. се установява, че той построил къщата през
осемдесета година и след това на С. дал къщата и тя живее там от 15-16 години. Къщата има
два етажа и таванско. С. си оправила единия етаж – втория. Д. пооправила малко нещо на
първия етаж, живяла една година, помагали й да оправи първия етаж, на С. разрешил да
живее там, на Д. не й е разрешавал. Не било измазано, отдолу нищо не било оправено,
всички помагали там – зет му - на голямата дъщеря съпругът, Д. живеела на първия етаж
като се скарали със С., С. си извадила, нотариален акт, но Д. искала да й препише първия
етаж.
От показанията на свидетеля К. се установява, че никой от двата етажа не е бил годен
3
за живеене, на първия етаж са отглеждали жИ.тни и не е било годно за живеене, не е било
измазано, нямало е дограма, врати. Първият етаж започнала да го ремонтира Д. през 2014-
2015 година, като св. К., синът му и двете сестри на Д. участвали в ремонта на първия етаж.
До 2014 година нямало проблем между Д. и С.. 2015 година св. правил кухня, замазки,
заживяла там през 2016-2017 година до 2020-2021 година заедно с дъщеря й. През този
период е живяла и на втория етаж да спи там, защото не е била готова спалнята долу. Св. К.
присъствал на разговор между баща им трите сестри, като си хвърлили чоп кой къде да се
нанася. По принцип С. трябвало да живее на първия етаж, но Д. отстъпила да живее на
втория етаж, защото първият етаж бил на земя. Д. закупила спалня, кухня, майстор й я
сглобил. Коридорът направил, св. К., като ищцата купувала материалите. Не е имало
проблем с другите две сестри. С. участвала с личен труд при извършване на ремонта на
първия етаж.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК и предвид вида на предявения иск, ищецът
следва да докаже обстоятелствата, с които обосновава правния си интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост срещу ответника, а ответникът следва да
докаже, че е собственик на процесния първи етаж от процесната сграда на валидно правно
основание, както и възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Ищец по отрицателен установителен иск е лицето, което има правен интерес да
докаже, че ответникът не е собственик, а ответник по отрицателния установителен иск е
лицето, което по твърдения на ищеца твърди, че е собственик на имота. При отрицателен
установителен иск ответникът следва да докаже правото си на собственост, а ищецът може
да обори това негово твърдение като докаже свои насрещни права. Когато се твърди
придобиване на собственост на основание давностно владение, то се доказва със
свидетелски показания, писмени доказателства за факта на владението или нотариален акт
по обстоятелствена проверка. Този нотариален акт легитимира владелеца като собственик
на имота и обръща доказателствената тежест в процеса /в тежест на този, който оспорва
нотариалния акт, е да обори констатациите на нотариуса/. В този смисъл е приетото в
Тълкувателно решение № 11 по т.гр.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. При това,
анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
предявения иск за доказан. Всички събрани по делото гласни доказателства сочат на
владение от страна на ищцата на първия етаж от процесната жилищна сграда за периода
2015 – 2021г. като същата е превърнала този етаж от място, в която са живеели жИ.тни в
жилище чрез свои усилия – фактически и финансови, с помощта на своите близки
включително и на ответницата, която също помагала с материали и труд и вън от всякаква
житейска логика би било ответницата да очаква ищцата да прави жилище, в което да живее
без да има съзнание за владение като свое. Още повече, че ответницата по никакъв начин не
е пречила на ищцата да ползва и владее първия етаж години наред, не е демонстрирала
собственически права по отношение този първи етаж, напротив – помагала й е да го
превърне в свое жилище. Началният момент, в който ищцата е демонстрирала владелчески
намерения по отношение на процесния първи етаж е именно датата, на която се е снабдила с
КНА по обстоятелствена проверка – 14.12.2020г. ( датата на уведомлението, адресирано до
ищцата, което уведомление съдът приема, че е стигнало до ищцата, доколкото е представено
от нея с исковата молба, също е след 14.12.2020г. ), от която дата до момента на
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция не е изминал предвидения в
закон давностен срок на явно, трайно и непрекъснато владение, за да е станала ответницата
собственик на процесния първи етаж от процесната жилищна сграда. Напротив за период от
около пет години владелец на имота е била ищцата и ответницата никак не е
възпрепятствала това владение.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищцата успешно оборва констатациите на
4
нотариуса в КНА по обстоятелствена проверка за придобиване на процесния първи етаж от
процесната сграда по давност, с който ответницата се снабдила и доколкото съдът приема,
че е доказано в рамките на настоящото производство, че ответникът не е собственик на
соченото от нея придобивно основание – придобивна давност, искът – предмет на
настоящото производство се явява доказан и следва да бъде уважен. За пълнота следва да се
посочи, че възражението на ответника, че ищцата няма правен интерес от водене на
настоящото производство, тъй като не се легитимира като собственик на имота е
неоснователно именно с оглед вида на предявения иск и търсената с него защита –
отрицателен установителен иск за собственост, чието установително действие се простира
до установяване на факта, че ответникът не е собственик на имота, съответно
установяването на този факт не прави автоматично собственик на имота ищеца.
С изложеното, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва да се отмени Нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение /констативен/
№ 160, том II, рег. № 2837, дело № 340/14.12.2020 годинана Нотариус рег. № 058 в НК на РБ
в частта, в която ответницата е призната за собственик на първия жилищен етаж от
процесната сграда на основание придобивна давност.
При този извод на съда за основателност на предявения иск, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищеца се следват сторените в производството разноски за внесена държавна такса
в размер на 34, 58 лева, като на основание чл. 77 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да внесе сумата от 15, 42 лева по сметка на РС - Дупница, която сума
представляваща доплащане за окончателно определената държавна такса в размер на 50, 00
лева на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по реда на ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от Д. С. С., ЕГН **********,
постоянен адрес: с. *** срещу С. С. Р., ЕГН **********, адрес: с. ***, че С. С. Р., ЕГН
**********, адрес: с. *** не е собственик на етаж първи от сграда с идентификатор
24791.305.19.1 със застроена площ от 45 кв.м., на два етажа, с предназначение: Жилищна
сграда-еднофамилна, построена и находяща се в поземлен имот с идентификатор
24791.305.19, находящ се в село ***, област Кюстендил по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Дупница, одобрени със Заповед № РД-8-995/24.04.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит на основание давностно владение (констативен) №160, том II, per.
№ 2837, дело № 340/14.12.2020г. на нотариус рег. № 058 на НК на РБ, в частта, в която С.
С. Р., ЕГН **********, адрес: с. *** е призната за собственик на етаж първи от Сграда с
идентификатор 24791.305.19.1 със застроена площ от 45 кв.м., на два етажа, с
предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, построена и изходяща се в поземлен имот с
идентификатор 24791.305.19, находят се в село ***, област Кюстендил по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Дупница, одобрени със Заповед № РД-8-
995/24.04.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78. ал. 1 ГПК С. С. Р., ЕГН **********, адрес: с. *** да
заплати на Д. С. С., ЕГН **********, постоянен адрес: с. *** сторените в производството
разноски в размер на 34, 58 лева за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК С. С. Р., ЕГН **********, адрес: с. *** да внесе
по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 15, 42 лева, представляваща доплащане за
окончателно определената държавна такса в размер на 50, 00 лева на основание чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
5
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му в препис на страните пред Окръжен съд Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6