№ 419
гр. Ловеч, 29.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214300600406 по описа за 2021 година
С Определение № 132/12.08.2021 г. постановено по ЧНД № 267/2021 г. Т.ският районен съд
е оставил без разглеждане като недопустима жалбата подадена от Б. Т. Б., с адрес: гр. С.,
бул. „****“ № 14, срещу Постановление изх. № 2442 от 13.05.2021г. на Венцислава Кулева -
прокурор при Районна прокуратура гр. Ловеч, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 242/2020 г. по описа на ОД МВР - Ловеч,
образувано за престъпление по чл.286, ал.1, предл. 1-во и 2-ро от НК.
Срещу цитирания съдебен акт, в предвидения от закона срок е подадена жалба от Б. Т. Б., с
която моли въззивната инстанция да отмени определението като неправилно. Твърди, че
съдебната практика нееднозначно приема в редица свои актове, че въпреки, че
престъплението по чл.286, ал.1 от НК е формално и урежда обществените отношения,
свързани с правосъдието, то също така засяга и личните интереси на неоснователно
набеденото лице, предвид което е налице процесуалната фигура на пострадало от
набедяване в престъпление лице, което има правен интерес от обжалване на прокурорския
акт, излага съображения в тази връзка.
Изтъква, че освен това, права в качеството на пострадал или ощетено юридическо лице има
само този, който при евентуално преминаване на процеса в съдебната му фаза би могъл да се
конституира като частен обвинител или граждански ищец, в който смисъл са указанията по
Раздел I на TP № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС и Решение № 301/20.05.2003 г. по н.д.
№87/2003г. на ВКС І -во н.о.
Твърди, че в тази връзка следва да се има предвид, че в подадения срещу него сигнал от Т.Е.
от гр. Т., депозиран в РУ - Т. под № 359000-1865 от 26.02.2019 г. и дадените от него по тази
преписка писмени сведения на 20.03.2019 г., същият го е набедил, че е извършил конкретни
престъпления, а именно представяне на неверни сведения за получаване на кредити или
1
средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз и пране на пари - престъпни
деяния инкриминирани в наказателния кодекс - в чл. 248а и чл. 253 от НК.
Изтъква, че по случая е била образувана проверка, изисквани са данъчни ревизии на
представлявано от него дружество, снемане на банкова и данъчна тайна, давал е сведения и
обяснения, била е образувана е и преписка в ОП - Ловеч, която в последствие е била
прекратена.
Счита, че независимо, че престъплението набедяване е против правосъдието, в случая той се
явява пострадал от деянието на Енев, тъй като последният го е уличил в престъпления от
общ характер по чл.248 а и чл.253 от НК и както вече е посочил, била е извършена проверка,
давал е показания, събирани са доказателства, което от своя страна е довело до накърняване
на неговата чест и достойнство, авторитет и добро име. Твърди, че в този смисъл е
претърпял неимуществени вреди и има право да участва в съдебното производство като
граждански ищец и частен обвинител.
С оглед гореизложеното, моли настоящата инстанция, след като се запознае със събрания
доказателствен материал и изложените от него аргументи да отмени атакуваното
определение на PC - Т. със законните последици.
Въззивният съд като съобрази изложеното с жалбата и материалите по делото приема
за установено следното :
ЧНД № 267/2021г. по описа на РС - Т. е образувано, след като с Определение № 397 от
06.08.2021 г., постановено по ЧНД № 502/2021 г. по описа на РС - Ловеч, е изпратена по
компетентност на РС - Т. подадената жалба от Б. Т. Б. срещу Постановление изх. № 2442 от
13.05.2021 г. на Венцислава Кулева - прокурор при РП - Ловеч, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 242/ 2020 г. по описа на ОД МВР
- Ловеч, образувано за престъпление по чл.286, ал.1, предл. 1-во и 2-ро от НК.
Преди да изпрати делото по компетентност на РС - Т., с Определение № 304 от 28.06.2021 г.,
постановено по ЧНД № 502/2021 г., РС - Ловеч е оставил без разглеждане жалбата на Б.Б.
като недопустима, приемайки, че същият няма качеството на пострадало лице по смисъла на
чл. 74 от НПК от престъплението по чл.286, ал.1, предл. 1-во и 2-ро от НК и не е
легитимирано да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство. Посоченото определение е било обжалвано пред ОС - Ловеч, който с
Определение № 344 от 05.08.2021 г., постановено по ВЧНД № 340/2021г. е отменил
определението на РС - Ловеч и е указал на съда да извърши проверка за подсъдност.
Първоинстанционният съд е приел, че с оглед специфичния обект на престъпленията против
правосъдието и по-конкретно на престъплението по чл.286, ал.1 от НК – набеждаване,
съдържащо се в раздел III „Престъпления против правосъдието“ на глава VIII от НК,
пострадал от тях не може да бъде конкретно физическо или юридическо лице, тъй като
2
съставите съдържащи се в тази глава на НК охраняват обществените отношения, свързани с
нормалното осъществяване на функциите на държавните органи и защитават интересите на
неограничен кръг правни субекти и на цялото общество.
Настоящият състав изцяло споделя съображенията изложени от решаващия съд. В
конкретния случай престъплението по чл.286, ал.1 от НК е срещу правосъдието - от групата
на тези, които имат за свой подродов обект правосъдната дейност и авторитета на органите
на съдебната власт. За този престъпен състав законодателят не е предвидил настъпването на
престъпен резултат /съставомерни последици/, или иначе казано, същото е такова на просто
извършване или така нареченото още формално престъпление. Следва да се отбележи, че
формалните престъпления също могат да причинят определени общественоопасни
последици, които обаче са без значение за съставомерността на извършеното. Те се отчитат
от съда при индивидуализиране на наказанието, когато са събрани доказателства за тяхното
извършване.
От процесуална гледна точка основание за възникване на правата на пострадалия в
наказателния процес /чл.74, 76, 84 от НПК/ са именно имуществените и неимуществените
вреди от престъплението, които са съставомерни последици само на резултатните
престъпления. В тази връзка е и константната съдебна практика инкорпорирана в Решение
№ 473/02.11.2010 г. на ВКС по н.д. № 431/2010 г. на І н.о. и Решение № 289/02.07.2012 г. на
ВКС по н.д. № 928/2012 г. на І н.о. .
Предвид изложеното, настоящият състав намира релевираните в жалбата доводи за
неоснователни.
Ето защо, въззивната инстанция приема, че определението на РС – Т. се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 132/12.08.2021 г. постановено по ЧНД № 267/2021 г. от
Районен съд - Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4