Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 02.07.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На осемнадесети
юни 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №5465 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София твърди в исковата си молба, че на 09.11.2016г. между него и ответника бил сключен Договор
за потребителски кредит №********** при следните параметри: сума по кредита:
950лв.; срок на кредита 24 месеца; размер на вноската 58,73лв.; годишен процент
на разходите (ГПР): 49.89 %; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на
ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 1409,52 лв. По избран и закупен пакет
от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
949,92 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 39,58 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 2359.44 лв.; общ размер на вноска 98.31
лв.; дата на погасяване 10 ден от месеца.
Твърди, че съгласно Декларации т.А към Договора за
потребителски кредит, неразделна част
от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с
които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора,
приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което
полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно,
на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация
във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения
от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко
предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово състояние Правят се разяснения и за допълнителния пакет
от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му
клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Заявява, че изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора, като на 10.11.2016г. превел парична сума в размер на 950.00 лв. по
посочена от длъжника А.М.Н. банкова сметка (*** № 13050626 с референция: 270PMWP163150021 от дата: 10.11.2016г.) От своя страна длъжникът
поел задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като го
сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на
98.31 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца.
Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите
с договора задължения и е направил само 4 пълни погасителни вноски и една
непълна погасителни вноски, последната от които с дата 06.04.2017г., след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т.12.3. от
Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно:
„....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет)
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД
уведомление, покана, предизвестие или други.". Заявява, че
на 05.07.2017г. договорът е прекратен автоматично от страна на ищеца и е
обявена неговата предсрочна изискуемост. На 06.07.2017г. на А.М.Н. е изпратено
уведомително писмо, с което той е информиран, че договора е едностранно
прекратен и задължението е обявено за предсрочно изискуемо. Към настоящия
момент размерът на погасеното от А.М.Н. задължение по ДПК №********** е в общ
размер на 410 лв. С плащанията си длъжникът погасил част от номинала по заема в
размер на 403.74 лв. Сумата от 6,26 лв. отишла за погасяване на лихвите за
забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „В случай, че
клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за
забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху
размера на просроченото плащане.".
Ищецът заявява, че в настоящето производство се отказва
да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на
10.00 лв., поради липса на материален интерес. Претендира само законна лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, ищецът сочи, че
към настоящия момент ответникът А.М.Н. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД сума в размер на 1955.70 лв., представляващо неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № **********.
Заявява, че кредиторът чрез упълномощен от него кредитен
експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за получаване на
потребителски кредит. С помощта на KE, КЛ и СД
са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След
това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез
КЕ на кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се
задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI
Параметри на договора за потребителски кредит.
Сочи също, че ако потребителят е желал, той е могъл да се
откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да
дължи обезщетение съгласно т 7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил
предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което счита за
показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените
параметри. Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на
договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне,
така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на
кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, образувано било ч.гр.дело №
1149/2018г. След като длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда
заповед за изпълнение на дружеството било дадено указание за предявяване на иск
за установяване на вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да установи
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу
длъжника А.М.Н. в размер на 1955,70 лв., представляващо неизплатено задължение
по Договор за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението. Претендира направените разноски.
Ответникът
А.М.Н. представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК чрез назначения особен представител, в
който взема становище, че оспорва предявения иск. Заявява, че ищецът не е предоставил доказателства, от които да е
видно, че ответникът А.М.Н. лично е подписал Искане за отпускане на
потребителски кредит и приложените към него документи. Съгласно чл.10 от ЗМИП
ищецът в качеството си на финансова институция следвало да извърши комплексна
проверка включително чрез представяне и копиране на лична карта. В случая
такива данни и доказателства по делото липсват. Наред с това, не били приложени
доказателства, от които да е видно, че банковата сметка, която е посочена като
бенефициент на заемната сума е с титуляр ответника А.М.Н.. Липсвало и
доказателство, че парите са пристигнали по сметката. С оглед на всичко изложено
счита, че е налице основателно съмнение дали лицето А.М.Н. лично е сключил
Договор за потребителски кредит № ********** с „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД. Липсвало и доказателство дали договорът за потребителски кредит е породил
действие след като не е сигурно дали ответникът е получил реално заемната сума
в своя патримониум в качеството си на кредитополучател.
Заявява също, че предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите
принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява
различен юридически факт. Съобразно т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост
е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60 ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на
предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може
договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на
т. 18 на Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите
финансови институции /в т.см. решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014
г. на ВКС на РБ, II т.о./.
Заявява също, че липсват доказателства в подкрепа на
твърдението на ищеца, че длъжникът по договора за потребителски кредит е бил
уведомен за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора чрез
уведомително писмо, тъй като към Уведомително писмо от 06.07.2017г. не е
приложено копие от плик, товарителница или обратна разписка. При това положение
счита, че не може да бъде направен извод, че кредиторът е изпълнил задължението
си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на 05.07.2017г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, а по този начин не може да се приеме за установена и изискуемостта
на претендиралото вземане по договора за кредит.
Счита също, че Договор за потребителски кредит №
********** противоречи на императивни разпоредби на ЗПК, а именно чл.10 и 11 и
поради това следва да бъде прогласен за недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Наред с това счита, че процесните договорни разпоредби за възнаградителна
лихва са неравноправни и затова - нищожни, на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. Сочи,
че според посочената разпоредба, включените в потребителските договори
неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следователно за да се приеме за нищожна договорна клауза, следва кумулативно да
се установи: 1/ че не е уговорена индивидуално и 2/ че е неравноправна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск като недопустим и неоснователен.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №1149/2018г. по описа на СтРС се
установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът А.М.Н. да заплати на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД София сумата от 1955,70лв. главница, 10,002лв. лихва за забава
от 11.01.2017г. до 05.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.03.2018г.
и разноски по делото – 39,31 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е
указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно
вземането си.
По делото
не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на 09.11.2016г. между ищеца „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София и ответника А.М.Н.
е сключен Договор
за потребителски кредит №********** от 09.11.2016г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 950 лв.
срещу задължението на последния да го върне в срок от 24 месеца с размер на
вноската 58,73 лв. на месец, при ГПР 49,89% и годишен лихвен процент 41,17%,
като общо дължимата сума възлиза на 1409,52лв. В т.VI от договора страните са
уговорили по избран и закупен пакет от допълнителни услуги възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 949,92 лв., платимо на месечни
вноски от по 39,581лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги възлиза на 2359,44лв., платимо на равни месечни вноски от
по 98,31 лв. Към договора са приложени
Погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити, Искане за отпускане
на потребителски кредит от 09.11.2016г., Споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, Общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД към договор
за потребителски кредит.
По делото не се спори и се признава от самия ищец в
исковата молба, че по сключените между страните договор и споразумение ответникът
е заплатил четири пълни погасителни
вноски и една непълна погасителна вноска с дата 06.04.2017г. и е
преустановил плащанията. Поради това и на основание чл.12.3 от ОУ на договора,
на 06.07.2017г. ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем. Към исковата
молба е приложено уведомително писмо от 06.07.2017г. до ответника А.М.Н. за обявяването на предсрочната
изискуемост, но по делото липсват доказателства ответникът да е уведомен за
това от ищеца преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение. Липсват данни представеното уведомително писмо да е достигнало до
ответника.
Съгласно
разясненията, дадени в т.18 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. тълк.дело
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, намерила израз в множество
решения /Решение №123 от 9.11.2015г. на ВКС по т.д. №2561/2014г., II т.о.,
Решение №169 от 17.01.2017г. на ВКС по т.д. №1272/2015г., II т. о. и др./,
които намират приложение и по отношение на договорите за потребителски
кредит, какъвто е процесният, когато искът по чл.422 ГПК е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият
кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с оглед характера на заповедното производство - едностранно до
произнасянето на съда, не притежава правната характеристика на уведомление до
длъжника за предсрочната изискуемост на
кредита. Доколкото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора, тя също
няма характер на уведомление до длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Що се касае до исковата
молба по чл.422 ГПК, то тя безспорно има характер на уведомление, отправено от
кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно
изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната по спора
страна, предсрочната изискуемост е
обявена на кредитополучателя. Това уведомяване обаче, както е прието и в
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по т.д. №362/2015г. II т. о., не
може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска по смисъла
на чл.235 ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на предявения положителен
установителен иск по чл.422 ГПК, независимо от наличието на останалите
обстоятелства, тъй като не може с обратна сила да промени момента на
изискуемост на задължението, а представлява единствено едно ново основание за
предявяване на осъдителен иск или на ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Поради това и предвид обусловеността на предмета на установителния
иск по чл.422 ГПК от основанието и размера на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение, то при позоваване от страна на заявителя на предсрочна изискуемост на кредита, тази предсрочна
изискуемост трябва да е настъпила преди образуване на заповедното
производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са осъществени
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането в
заявения му размер не е изискуемо, нито е възникнало на предявеното от
заявителя основание.
Предвид
изложеното и с оглед липсата на доказателства изявлението на кредитора – ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да достигнало до длъжника А.М.Н.
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то съдът
намира, че същото не е породило целеното правно действие. Поради това счита, че
предявения от ищеца иск за установяване съществуването на вземането на
кредитора за сумата от 1955,70лв. е неоснователен на предявеното в исковата
молба основание и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.България №49, бл.53Е, вх.В ет.7, представлявано от Светослав Николаев Н. и
Ирина Харалампиева Георгиева против А.М.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представляван на
основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.И.И., АК Ст.Загора, иск да се признае за
установено по отношение на А.М.Н. съществуването
на вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София за сумата от 1955,70лв. главница, ведно със законната лихва
върху главницата от 06.03.2018г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е
издадена в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с п.а. против А.М.Н., с п.а. заповед от
08.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело
№1149/2018г. по описа на СтРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :