РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Бургас, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100500118 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на „БНП Париба Парсънъл
Файненс С.А.“-клон България ,със седалище – гр. София –ищец по гр.д. №
5381 /2020 год. по описа на Бургаския районен съд против решение №
1450/25.11.2021 год. постановено по същото дело в частта ,с която е
отхвърлен иска на въззивника против К.Н.К. от гр. *** за установяване ,че
последния дължи на банката сумата над уважения размер от 2 120,44 лв.до
претендирания от 4 637,42 лв. –неплатена част от гравница по договор за
потребителски заем от 13.09.2016 г. ,ведно с лихвата за забава от 792,81 лв.
за периода от 05.02.2018 г. до 11.10.2019 г. – които вземания са част от
предмета на заповед за изпълнение на парично задължение издадена по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 17674/2019 г. на БРС.
Въззивникът изразяват недоволство от решението , като считат
същото за неправилно и необосновано .
Сочи се ,че е неправилен изводът на съда ,че процесният договор не
1
отговаря на изискванията за действителност по чл. 11 ал. 1 т. 10
ЗПК,доколкото в процесния договор е посочен лихвеният процент по кредита
и изрично са посочени условията за прилагането му –че е фиксиран за срока
на договора ,равен на лихвения процент,посочен в договора ,разделен на 365
дни ;че началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на
договора .С обективиране на тази информация кредиторът е изпълнил
императивното изискване на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК.Цитира се съдебна
практика в тази насока.
Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и уважаването на
исковете изцяло .Не сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице
против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК чрез
особения си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че съдът
се е съобразил със задължителната съдебна практика ,която приема
категорично ,че за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе .В отговора на
исковата молба ответната страна е въвела твърдения ,че процесният договор
е сключен в нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 7,10 и 11 ЗПК,като в него
неколкократно са посочени общият размер на кредита и годишния процент
на разходите .Правилно съдът е приел ,че чистата стойност на кредита е в
размер на 4825 лв. ,а не посочената в договора сума от 5000 лв.,което се
доказва и от представеното с експертизата платежно нареждане .Освен това
от т.2 на условията по договора е видно ,че кредитополучателят заплаща и
„такса ангажимент „ в размер на 175 лв. ,които се удържат от общия размер на
кредита .Това нарушава разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 7 ЗПК,изискващ да се
посочи „общияразмер на кредита „,което според дифиниция е предоставената
по договора сума ,а в случая предоставената сума е 4825 лв. , а не 5000 лв.По
този начин кредиторът опорочава и изчисляването на ГПР,като изкуствено
завишава размера на предоставения кредит и затова посоченият в договора
ГПР от 40,45 лв. не отговаря на действителния.
Затова и изводът на районния съд ,че процесният договор за кредит е
недействителен съгл.чл.22 ЗПК е правилен и на осн.чл. 23 от ЗПК не се
дължат други суми по договора .
2
Моли се за потвърждаване на решението.Също не се сочат нови
доказателства .
Предявените при условията на евентуалност искове намират своето
основание в чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
На 13.09.2016 г. между "БНБ Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /чийто
правоприемник е френското акционерно дружество „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“/ и ответника К.Н. К. е сключен Договор за потребителски паричен
кредит ,отпускане на револвиращ потребителски кредит , издаване на
кредитна карта № PLUS-**********.С посочения договор на ответника е
предоставен кредит в размер на 5000 лева, от която сума е удържана
дължимата по договора еднократна "такса ангажимент" в размер на 175
лева/вж. чл. 3 от Условия по договора/. Възнаградителната договорна лихва е
в размер на 32, 57 %. Страните са договорили и застрахователна премия в
размер на 1200 лева. Ответникът се е задължил да погаси вземането с 60 на
брой погасителни вноски за период от 60 месеца, като видно от договора и
приложеният погасителен план, задължението се изплаща на месечни
анюитетни вноски в размер на 193,12 лева. В приложеният договор е
посочено, че общата стойност на плащанията по кредита възлиза в размер на
11 587,20 лева, а годишния процент на разходите е 40, 45%. В чл. 5 от
представените Общи условия е уговорено, че при забава на една или повече
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата, ведно с
направените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на
кредитора. При просрочване на две или повече вноски, считано от падежа на
втората вземането на кредитора става предсрочно изискуемо и в целия му
размер, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпилата
предсрочна изискуемост. Съгл. чл. 9 от договора всички изявления на
кредитора, отправени до кредитополучателя, се считат узнати от последния,
ако бъдат доставени по факт или до адрес на ел. поща, или съобщени по
телефона, посочени в договора. В края на договора се съдържа изявление, че
кредитополучателят е получил посочената сума на кредита по банковата си
сметка, както и преддоговорна информация в съответствие със ЗПК.
Няма спор и от приложеното ч. гр. д. № 17674/2019 г. по описа на БРС
се установява, че срещу ответника К.К. е издадена Заповед от 30.10.2019 г.
3
по цитираното ч. гр. д. № 17674/2019 г. на БРС, с която е разпоредено същият
да заплати сумата от 4 637,42 лева главница съгласно договор за
потребителски заем № PLUS-13894927 от 13.09.2016 г., мораторна лихва от
792,81 лева за периода от 05.02.2018 г. до 11.10.2019 г.,законна лихва върху
главницата ,считано от 29.10.2019 г. до окончателното й изплащане ;108,60
лв. –държавни такси и 50 лв. – юк.възнаграждение . Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в законоустановения срок,
последният не е подал възражение против нея. Поради изложеното и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си.
В изпълнение на дадените указания, ищецът е предявил претенция за
вземанията си по заповедната производство, по повод на което е образувано
гр. д. № 5381/2020 г. по описа на Бургаски районен съд и е постановено
решението, обжалвано от въззивника в частта, с която исковата претенция е
отхвърлена.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора
Бургаският окръжен съд намира следното:
Ищецът твърди, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като първоинстанционния съд е приел, че процесният
договор е в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗКП, поради което на
основание чл. 22 ЗПК е недействителен и на основание чл. 23 ЗПК
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. На първо място сочи, че
непосочването в договора на начина, по който е изчислен ГПР съобразно
единната математическа формула по Приложение № 1 е от такова естество, че
не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение.
Така наведените от въззивника доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение настоящия съд
намира за неоснователни. В действителност в договора е посочено цифрово
изражение на ГРП в размер на 40.45%, който, включително по твърдения на
въззивника, е формиран от главница, ведно с оскъпяването й съгласно ГПР ,
дължимата възнаградителна лихва за периода на кредита и еднократна "такса
ангажимент" в размер на 175 лева. Видно от параметрите на договора, освен
4
възнаградителна лихва и еднократна "такса ангажимент", кредитополучателят
дължи заплащане на застрахователна премия в размер на 1200 лева. Съгласно
чл. 2 от Условията по договора, страните са уговорили, че размерът на
кредита за покупка на застраховка "Защита на плащанията" ще бъде платен
директно на застрахователния агент "Директ Сървисис" ЕАД. В същият член
е посочено още, че сумата в поле "Застрахователна премия" е разделена на
равен брой вноски, съответстващ на посочения брой вноски в поле "Брой
погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена
в поле "Месечна погасителна вноска".
Съгласно разпоредбатана чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони
и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. От определението е видно, че годишният процент на разходите
включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи,
които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или
в бъдеще.
От посоченото се налага извода, че застрахователната премия следва да
бъде включена в годишният процент на разходите по кредита. Този извод
следва и от обстоятелството, че в случая застрахователната премия,
представлява част от месечната погасителна вноска по кредита. При това
положение годишния процент на разходите, изчислен, съобразно посочените
от въззивника параметри (главница, възнаградителна лихва и еднократна
"такса ангажимент") не отговаря на действителния такъв, тъй като в размера
му не е включена дължимата от кредитополучателя застрахователна премия.
При включването в ГПР на застрахователната премия неминуемо размера на
разходите нараства.
В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от
Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може
да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви
5
като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от
тази директива. Установяването на нелоялния характер на такава търговска
практика представлява един от елементите, на които по силата на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13 компетентният съд може да основе преценката
си за неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на
отпуснатия на потребителя кредит, като тази констатация не се отразява
непосредствено на преценката за действителността на сключения договор за
кредит, от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
В случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Определеният в посочения договор
ГПР е в размер на 40, 45 %, но без да са включени разходите за
застрахователна премия в размер на 1 200 лева, посочени в раздел
"Параметри и условия" и т. 2 от Условията по договора. При включването на
тези разходи се установява, че ГПР е в по – голям размер от посочения в
договора и надвишава законоустановения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК праг. В
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от посоченият закон е предвидено: "Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. С посочената
разпоредба се цели да бъде избегнато възлагането на несъразмерни тежести
върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от
страна на търговеца, който има възможност да се възползва от
понеблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като
законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената
6
възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги
е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи
като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат
кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната
подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален
размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до
който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави
общото оскъпяване на кредите.
Освен това ,както правилно е прието от районния съд ,в случая чистата
стойност на кредита е в размер на 4 825 лв. ,а не посочената в договора сума
на кредита от 5000 лв. /което е установено и от приетата по делото
счетоводна експертиза /,тъй като сумата от 175 лв. е удържана от общия
размер на кредита като „такса ангажимент“по този начин е опорочено и
изчислението на ГПР като изкуствено е завишен размерът на предоставения
кредит ,поради което посоченият размер от 40,45 % -ГПР не отговаря на
действителния.
Законодателството не предвижда възможност договорът за
потребителски кредит да бъде обявен за недействителен поради нарушена
потребителска защита, последица от което да е освобождаването на
кредитополучателя от задължението да върне заетата сума, тъй като в този
случай същият би се обогатил неоснователно за сметка на кредитора. В този
случай, на основание чл. 23 ЗПК потребителят е длъжен да върне чистата
стойност на кредита, т. е. главницата.
В допълнение следва да се отбележи, че изискването за изготвяне на
договора на ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на
клаузите не само от граматическа гледна точка, но прозрачно и
недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на
страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. От
посочените в процесния договор параметри за размер на отпуснатия кредит,
срок за издължаване, такса ангажимент, застрахователна премия и ГПР, както
и посочването, че погасяването на кредита се дължи на равни анюитетни
месечни вноски, не може да бъде установено как е формиран размера на
дължимите месечни погасителни вноски, съответно общата сума, дължима от
7
потребителя. При това положение, независимо, че формално е изпълнено
изскването за посочване в договора на годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, предвид липсата на яснота за формирането
им и тяхното некоректно посочване, за потребителя е налице пречка да
разбере какви са икономическите последици за него от сключването на
договора.
Поради изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1450/25.11.2021 г. постановено по гр.д.
№ 20202120105381/2020 г. по описа на Бургаския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8