Р Е Ш
Е Н И Е № 76
Гр. Кюстендил 11.06.2019
г.
В и м е т о н а
н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното
заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
При секретаря Любка
Николова и с участието на прокурора от КнОП
ВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като
разгледа докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 218 по описа за 2019 год.
и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ
НПК. Образувано е по ПРОТЕСТ на ДнРП срещу Присъда № 15/25.02.2019 г. на ДнРС,
постановена по НОХД № 1006/2018 г. по описа на този съд, с която подсъдимата С.Д.М.,
ЕГН ********** е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл.323 ал.1 НК и на осн.чл.304 НПК е
оправдана по това обвинение. Релевирани са оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата поради неправилно цялостно кредитиране
показанията на св.Й.П. и св.М.А.и възприемането, че те двете
са преустановили достъпа на М.до жилищната сграда. Дори това да е така, не може да се обвързва поведението
на подсъдимата с друго поведение на
трети лица и това да я оневинява, се сочи още в протеста. Неправилен според
прокурора е и довода на съда, че М. не може да бъде субект на престъплението,
тъй като не е била собственик на имота и че съдът не се е съобразил с
указанията на КнОС относно воденото ДП срещу починалия М. както и с протокола за реално
разпределение на ползването, с който подс.М. се е съгласила. Моли се за отмяна
на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна такава. Доказателствени искания не са направени.
Протестът се поддържа в с.з. от представителя на КнОП и
се моли за уважаването му по изложените в него съображения и постановяване на
нова осъдителна присъда.
Защитникът на подсъдимата С.М. –
адв.Й.Г. изрази становище за
потвърждаване присъдата на ДнРС като правилна и законосъобразна.
В
последната си дума пред съда подс. С.М. поиска да бъде оправдана и ако може
съдът да постанови всеки да ползва това, което притежава, за да не се ползва
тяхна собственост.
КнОС,
след преценяване на доводите и възраженията на страните и след собствено
обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по
чл.313 и сл НПК правомощия, намери протеста за допустим като подаден в
законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователен. Съображенията за това
са следните:
С Присъда № 15/25.02.2019 г. на ДнРС,
постановена по НОХД № 1006/2018 г. по описа на този съд подсъдимата С.Д.М., ЕГН
**********,***, е призната за невиновна в това, че на неустановена дата в периода 30.11.2017г.
до 06.12.2017г. в гр. Дупница в имот, находящ се на ул.“ ***“ № *** самоволно, не по
установения в закона ред е
осъществила / чрез заключване на
вратата на салона, през който се
осъществява достъп до етажа, собственост на Й.Р.П. и М.Р.А. и по този начин е
ограничила достъпа до чужд имот/ етаж от къща, собственост на Й. Р.П. и М.Р.А./, лишавайки
собствениците му от право на преминаване, респективно достъп до имота им/ едно оспорвано от другиго/ от Й.Р.П.и М. Р.А. свое предполагаемо право
/ право на изключителна собственост
върху собствените части от салона
на къщата,
определени за общо ползване от
съсобствените части от салона на къщата
с Решение на Дупнишки районен съд от 24.10.2001г./л.31/ по гр.дело №
675/2000г./ и случаят е немаловажен/ с оглед преустановения им единствен достъп
до това жилище, както и упоритостта, с
която отказва да възстанови старото фактическо положение и изразява упорито
неподчинение по отношение разпорежданията на
полицейските органи - престъпление по чл. 323, ал.1 от НК и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по това обвинение.
По делото е установена следната фактическа обстановка: Свидетелките Й.П. и М.А., като наследници на родителите си С. и Р.П.
от една страна и подсъдимата С.М., като наследница на починалия си син К.М., от
друга страна, са съсобственици на по ½ ид.част от жилищната сграда в недвижим
имот в гр.Дупница, ул. *** № ***.
Видно от нот.акт № *** том *** дело № **** г. за покупко-продажба на недвижим имот от техните родители/ на л.43-44 от том І на ДП/, по силата на наследствено
правоприемство, Й.П. и М.А. са собственици
на 1/2 ид.част от жилищната сграда,
находяща се в парцел ІХ имот пл.сн. № № 2594 в кв.140 по плана на гр.Станке Димитров,
с правото на владение на северната част
с „черния вход”, състояща се от вход, стая и стълбище, а на втория етаж – стая,
кухня, хол , ½ ид.част от зимничните помещения и ½ ид.ч. от
всички останали общи части на сградата, с право на владеене на парцела
Видно от нот.акт № 180 том ІІІ дело № 1580/1992 г. за собственост върху
недвижим имот/констативен/ - на л.37 от том
І на ДП/ синът на подсъдимата и неин наследодател К.А.М. е признат за
собственик на 320/545 ид.ч. от дворно
място в гр.Дупница, ул. *** № *** в имот пл.сн.№ 2080 кв.76 по плана на гр. Дупница, ведно с източната половина от масивната 2 МЖ сграда
в имота, с целия таван на сградата, която сграда се състои от – приземен етаж,
включващ мазе, антре и стая със самостоятелен вход и стълби и 1 жилищен етаж, състоящ се от кухня, спалня,
хол, входно антре с външни стълби, тераса с тоалетна.
Споровете между двете страни относно ползването на дворното място е разрешен с влязло в сила Решение №
860/24.10.2001 г. по гр.д.№ 675/2000 г. по описа на ДнРС и предписаното с него
разпределение на ползването е извършено от СИ на 21.10.2013 г./вж л.22-24 от ДП/.
Споровете обаче между
съсобствениците на двете полонини от жилищната сграда продължили, тъй като като
не били изградени предвидените по проект вход за северната част на имота/ т.е.
частта на свидетелките П. и А./ и вход за достъп до тавана, т.е. в ползваната
част от наследодателя на подсъдимата К.М.. Поради това всеки от съсобствениците
предприел фактически действия, не по установения от закона ред, за ползването
на съсобствената жилищна сграда: Свидетелките П. и А. лишили К.М. от достъп до
тавана, а през
Преди това действие обаче, с нот.покана от 25.10.2005 г./на л.37 от делото на ДнРС/, адресирана
до свидетелките П., А. и майка им С. П., К.
М. сочи, че без правно основание трите
са го лишили от ползването на подпокривното пространство на сградата чрез чрез
заграждане на общото стълбище същото с две врати и ги приканва за доброволно
отстъпване на достъпа до собствената му 1/2 ид.ч. от таванското помещение. В
отговор на нот.покана е депозиран Отговор/на
л.36 от едлото на ДнРС/, с който двете свидетелки и майка им заявяват, че
отказват да осигурят и предоставят преминаване на Костадин Мавров за тавана
през тяхното стълбище, тъй като същото не е обща част.
К.М.в отговор на това през м.април
Свидетелките П. и А. не изградили предвидения по арх.проект вход за тяхната
част от жилищната сграда и през м.май
На 7.05.2016 г. свидетелките А.и П. посетели имота и установили, че входната
врата на антрето/салончето/ е заключена
и те нямат достъп до жилищната част от сградата, заради което уведомили
полицията.
На 2.08.2016 г. К. М. бил предупреден с Протокол за предупреждеине да
спазва решението по гр.д.№ 675/2000 г. на ДнРС и да предостави достъп до входа
на свидетелките, което той не изпълнил. Тогава бил внесен в ДнРС ОА против К.М. за престъпление по чл.323 ал.1 НК, по който е
било образувано НОХД № 1597/2017 г. на ДнРС, което впоследствие е било
прекратено поради смъртта на М.на 10.11.2018 г./вж л.61 от посоченото дело/.
На 30.11.2017 г. на
подсъдимата и съпругът й свидетеля А.М. били връчени предупредителни протоколи,
с които двамата били предупредени за в бъдеще да не ограничават достъпа на
свидетелките до имота и на 6.12.2017 г. бил съставен констативен протокол, че
вратата продължава да е заключена и двете свидетелки нямат достъп до имота.
Подсъдимата С.М. заяви пред въззивния съд, че много пъти са предупреждавали
св.П.и А. да си направят вход за тяхната част от жилищната сграда и са търпели
преминаването им пред тяхното антре, докато е била жива майка им и те са
живеели в къщата. Но тъй като след смъртта й двете сестри се изнесли от къщата,
подсъдимата и синът й си заключили антрето.
Тази фактическа обстановка се установява от описаните в хода на горното
изложение писмени доказателства, както и от гласните доказателства: показанията
на св.П., А. и Ал.М. както и от обясненията на подсъдимата, дадени пред ДнРС и
допълнени във въззивното производство. Писмените и гласните доказателства са
непротиворечиви, те взаимно се допълват и взети в тяхната цялост, очертават
изложената фактическа обстановка.
Тъй като обясненията на подсъдимата се подкрепят от писмените доказателства
по делото, както и от гласните доказателства, в т.ч. и показанията на
свидетелките А.и П. те се кредитират като годно доказателствено средство, освен
че са и средство за защита.
От така установените фактически обстоятелства се извеждат следните правни
изводи:
Систематичното място на престъплението”самоуправство” е в глава Х на НК –
Престъпления против реда и общественото спокойствие.
От обективна страна елементите от фактическия състав на това престъпление се свеждат до наличие
на следните два момента: Трябва да е налице едно претендирано от дееца право,
било то действително или предполагаемо и да са извършени фактически действия по
неговото самоволно осъществяване, които да са в нарушение на реда, установен
със закон, без да е необходимо непременно да е съществувал правен спор. При
самоуправството е необходимо деецът да внесе промяна в определено фактическо
положение.
В конкретния случай тези два момента са налице. Подс.С.М. претендира свое
действително право на собственост, по който въпрос години наред е имало спор между тях и
свидетелките П. и А., върху входното
антре с външни стълби, което подсъдимата счита за своя собственост по
силата на констативния нотариален акт от
Що се отнася до формулировката на
обвинението относно” упоритостта,
с която отказва да възстанови старото фактическо положение и изразява упорито
неподчинение по отношение разпорежданията на
полицейските органи”, то в тази си част излиза
извън фактическия състав на чл.323 ал.1 НК. Защото посоченото в полицейското
разпореждане съдебно решение, което подсъдимата трябва да спазва, се отнася до разпределение
на правото на ползване на дворното място, но не и до ползването на
жилищната сграда.
От субективна страна престъплението самоуправство се осъществява при форма на вината пряк
умисъл. Със състава на чл.323 ал.1 НК законодателят обаче не охранява пряко
личността или имуществото на гражданите, а тези обществени отношения, които са
свързани с установения в закона ред за упражняване на действителни или
предполагаеми права. В случая, на основание записаното в констативния
нотариален акт № 180 том ІІІ дело № 1580/1992 г. за собственост върху недвижим
имот, че синът на подсъдимата и неин наследодател К.А. М. е признат за
собственик на 320/545 ид.ч. от дворно
място в гр.Дупница, ул. *** № *** в имот пл.сн.№ 20280 кв.76 по плана на гр. Дупница, ведно с източната половина от масивната 2 МЖ сграда
в имота, с целия таван на сградата, която сграда се състои от – приземен етаж,
включващ мазе, антре и стая със самостоятелен вход и стълби и 1 жилищен етаж, състоящ се от кухня,
спалня, хол, входно антре с външни стълби, тераса с тоалетна , е дало
основание на подсъдимата да заключи ползваното до този момент като общо входно
антре. Още повече, че още през
По тези съображения обвинението за
самоуправство е несъставомерно от неговата субективна страна, поради което
подсъдимата М. следва да бъде призната за невиновна и оправдана по така
повдигнатото й обвенение. Като е постановил оправдателна присъда, ДнРС е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден по изложените
в настоящото решение правни съображения.
С горното изложение съдът даде отговор защо намира доводите в протеста за
неоснователни. За да е съставомерно едно обвинение, то трябва да е съставомерно
от неговата обективна и субективна страна. В случая не се доказа именно субективната
страна на самоуправството – че подсъдимата е действала с пряк умисъл за
реализиране на своето право, като е знаела, че действа не по установения
законов ред за това и е желаела настъпването на именно този резултат.
Извън доводите в протеста при служебната проверка на присъдата съдът не
намери други основания за нейната отмяна и за постановяване на обратен правен
резултат.
Предвид изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилсикят окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 15/25.02.2019 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 1006/2018 г. по
описа на този съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: