Решение по дело №6839/2020 на Районен съд - Варна

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№......................../........................2021 г.

 

гр. Варна

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ

 

            при участието на секретаря Илияна Илиева,

            като разгледа докладваното от съдията

            гр. д. № 6839 по описа на РС-Варна за 2020 г.,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по предявени от „Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис * представлявано от управителя Д. Д., действащ чрез адв. К. Н., срещу „В.И.Х.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** дол, УПИ ***, представлявано от управителя Б. Я., действащ чрез адв. Т.Б., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 1./ 5 850.00 лева, представляваща главница по рамков договор № 1348/01.04.2019 г. за покупко-продажба, доставка, монтаж, поддръжка и обновление, включваща сбора от дължимите и незаплатени месечни абонаментни такси за въведените в системата за наблюдение на подвижни обекти общо 15 бр. GPS устройства, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2020 г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 2./ 408.53 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху горепосочената главница за периода от 22.04.2019 г. до 22.06.2020 г., включваща сбора от обезщетенията за забава на плащане по всички издадени фактури.

            Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответника е учредено облигационно правоотношение въз основа на рамков договор № 1348/01.04.2019 г., сключен за срок от две години. Поддържа се, че ищецът, в качеството си на изпълнител по договора е осъществил в полза на ответника-възложител услуги по изграждането на система за наблюдение на подвижни обекти, посочени от ответника и предоставяне на специализиран софтуер за управление и достъп. В замяна на това се твърди, че ответникът е поел задължението да заплаща на ищеца  месечни абонаментни такси за пренос на данни в размер на 30.00 лева с ДДС за всяко въведено в системата GPS/GPRS устройство за наблюдение на подвижен обект, чийто общ брой е 15. Регистрираните в системата 15 броя подвижни обекти на ответника представляват МПС – камиони и тежка строителна механизация, с идентификации и регистрационни номера, като всяко едно от МПС-та е разполагало с предходно инсталирано GPS устройство, съвместимо с работата на системата за наблюдение, поради което инсталация на нови устройства не е била необходима и такава не е извършвана от ищеца, а за целите на договора са използвани съществуващите в МПС на ответника устройства. Поддържа се, че начинът, по който МПС се наблюдават чрез системата и специализирания софтуер се базира на данните, дистанционно предавани от инсталирано върху всеки такъв обект GPS устройство.

            Твърди се, че месечният размер на дължимото възнаграждение е 450.00 лева с ДДС общо за петнадесетте подвижни обекта – по 30.00 лева с ДДС за всеки един. Сочи се, че договорът е действал от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., т.е. общо 13 месеца, доколкото същият е прекратен на 01.05.2020 г. във връзка с отправено от възложителя-ответник изявление в този смисъл. За периода на действие на договора са издадени общо 13 бр. фактури всяка една на стойност от по 450.00 лева с ДДС. Поддържа се, че дължимите от ответника абонаментни такси се фактурират до 05-то число на текущия отчетен месечен период и следва да бъдат заплатени по банков път до 15-то число на същия месец. Твърди се, че в рамките на действие на договора ответното дружество се е ползвало от поддържаната от ищеца система за наблюдение на МПС и специализирания софтуер за управление на регистрираните в тази система обекти на ответника, като към настоящия момент не е заплатена нито една от фактурираните суми по договора, чийто общ размер за тринадесетте месеца възлиза на 5850.00 лева, поради което се счита, че ответникът е изпаднал в забава и дължи наред с главницата и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва.

            По същество се моли съдът да уважи предявените граждански притезания.

            Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

            В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва исковете както по основание, така и по размер. Не оспорва, че между него и ищцовото дружество на 01.04.2019 г. е сключен рамков договор № 1348. Оспорва обаче обстоятелството, че за процесния период, а именно от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. ищецът да е изпълнявал собствените си договорни задължения.  Твърди, че ищецът не е привел в действие системата за наблюдение на подвижни обекти в реално време, не е предоставил и специализиран софтуер за управление на системата, поради което на същия не му се дължат претендираните суми. Сочи се, че фактурите са издавани, без да е престирана насрещна услуга по договора. На 28.04.2020 г. ответникът е отправил писмено уведомление до ищеца, за това че считано от датата на получаване на уведомлението разваля договора. Излага, че това изявление е прието без възражения от ищцовото дружество. Ответникът е инвокирал и възражение за нищожност на договора поради противоречието на същия със закона и добрите нрави.

            По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.       

            В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, чрез адв. К. Н. поддържа предявените искове.

            Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв, Т.Б. поддържа отговора на исковата молба и допълва, че договорът е частично нищожен, доколкото клаузата на чл. VI.1 от договора противоречи на добрите нрави.

            Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

            Не се спори по делото, а и от ангажираните писмени доказателства на л. 7 и л. 51 по делото се установява по несъмнен начин, че между страните на 01.04.2019 г. е сключен рамков договор с предмет привеждане в действие на система за наблюдение на подвижни обекти и предоставяне на специализиран софтуер за управление на системата; че към настоящия момент е преустановена договорната връзка между страните.

            Видно от съдържанието на договора по възлагане на ответника ищецът е поел задължението срещу възнаграждение да изгради, надгражда, поддържа и обновява „Система за наблюдение на подвижни обекти в реално време“, като доставя и монтира GPS/GSM/GPRS устройства и допълнително оборудване от датчици, релета, идентификационни, видео и други компоненти на обекти, посочени от ответника, както и да предостави на последния правото да ползва за срока на действие на договора специализиран софтуер „Т. П.“ за управление и достъп до системата. Функционалните възможности на системата са подробно описани в чл. II.1 от договора. Договорът е сключен за срок от две години, считано от подписването му. Страните се договорили за правото на ползване на специализирания софтуер „Т. П.“, ответникът да заплаща на ищеца месечна абонаментна такса за пренос на данни за всяко въведено в експлоатация GPS/GSM/GPRS устройство с пренос на данни в страната в размер на 25.00 лева без ДДС. Уговорено е месечните абонаментни такси да се начисляват и отчитат за всеки месечен календарен период, обхващащ времето от първо число на текущ месец до първо число на следващ месец, за времето на действие на договора, като месечните абонаментни такси се фактурират от ищеца до 5-то число на същия отчетен период и се зплащат от ответника до 15-то число на същия отчетен период. За случаите, в които устройството е въведено в експлоатация след 1-во число на текущ отчетен период, дължимата абонаментна такса за текущия период се изчислява пропорционално на база предвидента в чл. IV.1 цена, същата се фактурира и начислява заедно с дължимата абонаментна такса за устройството за следващия отчетен период.

            Страните се договорили още, че при незаплащане от страна на възложителя на издадена фактура за месечна абонаментна такса при настъпване на падеж на такава, служебно да се визуализира съобщение за наличието на просрочено задължение и да се укаже неговия размер при всяко влизане в платформата на „Т. П.“ и достъпване на функционалностите на системата. Констатира се от представения договор, че при забава за плащане на уговорената абонаментна такса с повече от 15 дни от датата на падежа платформата „Т. П.“ автоматично преустановява или ограничава достъпа на ответника и възможността му да ползва функционалностите на системата до момента на пълното погасяване на задължението. Отделно, между страните е договорено, че при забава на ищеца за осъществяване на негово задължение за отстраняване на възникнал дефект/повреда в доставено и монтирано по договора „устройство“ в уговорения срок, същият дължи на ответника неустойка в размер на 5% от фактурната стойност на конкретното „устройство“ за всеки просрочен ден, но не повече от 100% от тази стойност. Констатира се още от договора, че при забава на ищеца за осъществяване на негово задължение за отстраняване на възникнал проблем в работата на специализирания софтуер „Т.-П.“, в резултат на който се препятства достъпа до „системата“ или се засяга нейните функционалности по чл. II.1, която забава е продължила повече от 48 часа, ищецът дължи на ответника неустойка в размер на 50% от дължимите от последния месечни абонаментни такси за текущия отчетен период.

            По делото са ангажирани 13 бр. фактури за периода от 22.04.2019 г. до 06.04.2020 г. всяка на стойност 450.00 лева с ДДС с издадел „Д. С.“ ЕООД и получател „В.И.Х.“ ЕООД и с правно основание „месечен абонамент lite”.

            Ангажирана е и справка за регистрираните в системата за наблюдение превозни средства на „В.И.Х.“ ЕООД, от която е видно, че броят на ППС е 15.

            По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свид. Мария Я., която е работила в търговско дружество „З .С. Г.“, което дружество е наемало от ответното „В.И.Х.“ ЕООД камиони. Сочи, че по наетите от ответника камиони е имало GPS система за следене, по която свид. Я. била обучавана. Обучението е останало недовършено, тъй като системата била неизправна, много от нещата не работели като опции, като например при движещ се камион GPS системата е подавала сигнал за това, че същият е спрял. Свидетелката сочи, че впоследтсвие е бил спрян и достъпът до системата. Констатира се от показанията на свид. Я., че системата е инсталирана от дружество „Д.“, което е в унисон и с уведомлението за разваляне на договора до ищцовото дружество на л. 51, от чието съдържание се установява, че устройствата са били монтирани от името на ищцовото дружество чрез „Д.“ ООД.

            От заключението по назначената и изготвена ССчЕ се установява по несъмнен начин, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, като общата сума възлиза на 5 850.00 лева. Осчетоводените от ответното дружество фактури са за периода от 22.04.2019 г. до 02.10.2019 г., чийто общ размер възлиза на 3150.00 лева. Фактурите са декларирани в дневниците за покупки и справки-декларации по ЗДДС на „В.И.Х.“ ЕООД. За същите ответното дружество е ползвал данъчен кредит, като за неосчетоводените фактури за периода от 01.11.2019 г. до 06.04.2020 г. не е ползвал данъчен кредит. Констатирно е още, че счетоводната отчетност на „В.И.Х.“ ЕООД се извършва, спазвайки изискванията на ЗСч при прилагане на националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Изпълнени са задълженията за водене и предаване на регистри по ЗДДС и ППЗДДС. Установено е още, че по процесните фактури няма плащания от ответника.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

            За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника: 1./ учреденото между страните облигационно правоотношение по рамков договор 01.04.2019 г.; 2./ своята изправност по договора, т.е. че е изпълнил собствените си задължения, а именно че е изградил система за наблюдение на подвижни обекти и че е предоставил специализиран софтуер за управление и достъп; 3./ изискуемостта на главното вземане и изпадането на длъжника в забава, както и 4./ размера на предявените граждански притезания.  

            В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното – че е погасил задълженията си по договора. В тежест на ответника е и да докаже всички свои правоизключващи, правоотлагащи и правопогасяващи възражения, включително за частична нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави.

            Не е спорно по делото, а и от приобщения договор /л. 7/ се установява по несъмнен начин, че между ищеца и ответника е учредено облигационно правоотношение с предмет изграждане на система за наблюдение на подвижни обекти – ППС и предоставяне на специализиран софтуер за управление и достъп. Не е спорно и обстоятелството, че към настоящия момент договорната връзка между страните е преустановена, считано от 28.04.2020 г.

            В преклузивния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е инвокирал възражение за нищожност на договора, което е доуточнено по реда на чл. 143 от ГПК и е сведено до частична нищожност, а именно на чл. VI. Т. 1 от договора поради накърняване на добрите нрави. Възражението безспорно е относимо и спрямо търговските договори – чл. 288 ТЗ

 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съдът обаче счита, че оспорената клауза не накърнява добрите нрави. В рамките на свободата на договаряне /чл. 9 ЗЗД