Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град Шумен, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: С. Чолакова
при секретаря Ив.Велчева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 429 по описа за 2021
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство
на територията, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Съдебното производство по делото
е образувано по жалба на «Е.» ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***«Д.Я.» № 1, представлявано от управителя Р.Ш.А., против Заповед №
ДК-02-Ш-1 от 29.04.2021г., издадена от Началника на РДНСК-гр.Шумен, с която е
наредено премахването на незаконен строеж «Ведомствена бензиностанция за
дизелово гориво с една колонка», намиращ се в поземлен имот № *****,*,*по КК на
землището на с.Т., община Върбица, местност «Д.Я.» (стар номер 001005), НТП
Стопански двор, от «Е.»ЕООД, с.Т., община Върбица.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество
свеждащи се до издаването й в нарушение на материалния закон. В тази връзка се
твърди, че процесните бензиноколонка и цистерна представляват модулни системи,
които подлежат на монтаж и демонтаж, поради което не съставляват строежи по
смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Твърди се също, че в случая е приложим
специалният закон – Законът за административното регулиране на икономическите
дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП), който
отменя приложението на общия закон. По силата на чл.8, ал.2, т.3 от ЗАРИДСНПНП,
изискването за съответствие със ЗУТ, предвидено в чл.2, ал.1, т.2 от с.з., не
се прилага спрямо вътрешен обект, обслужващ строежи първа и втора категория,
или на превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на РБ. Доколкото оспорващото дружество притежава лиценз
за превоз на товари, спрямо същото не се изисква съблюдаване на изискванията на
ЗУТ. Твърди се също, че обектът не е трайно прикрепен към поземления имот,
респективно не съставлява строеж, поради което не подлежи на премахване по реда
на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за
отмяна на атакуваната заповед. В съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от процесуален представител Д.Р.- адвокат от ШАК, която поддържа
жалбата по аргументите, изложени в нея, като ги доразвива. Отправя искане за
отмяна на атакуваната заповед, както и за присъждане на сторените деловодни
разноски.
Ответната страна –
Началник на РДНСК-гр.Шумен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.Б.,
оспорва жалбата. В хода на устните състезания и в приложени писмени бележки
излага аргументи за неоснователност на оспорването, предвид обстоятелството, че
процесният обект представлява такъв от първа категория и доколкото е
изграден без разрешение за строеж и
строителни книжа, подлежи на премахване. Въз основа на изложените аргументи
отправя искане за отхвърляне на оспорването като неоснователно.
Шуменският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На основание
Договор № Ш-507/24.03.2015г. за покупко-продажба на недвижим имот - земя –
частна държавна собственост по чл.27, ал.8 от ЗСПЗЗ, сключен с Министерството
на земеделието и храните, „Е.“ЕООД, *** с ЕИК ********* се легитимира като
собственик на имот № 001005 по КВС на землището на с.Т., с площ 3,556 дка,
находящ се в бившия стопански двор в землището на с.Т., общ.Върбица. Цитираният
поземлен имот е с ид. *****,*,*по КК на землището на с.Т., общ.Върбица.
На 14.02.2020г. Кметът на Община Върбица бил
сезиран с анонимен сигнал за наличие на незаконни строежи в с.Върбица и с.Т.,
извършени от Е.Ш.и Р.Ш.. Такъв сигнал е бил депозиран и в РДНСК-гр.Шумен, видно
от приложеното писмо изх.№ В-105-00-040 от 19.02.2020г. на Началника на
РДНСК-гр.Шумен, с което същият бил препратен за проверка на Кмета на Община
Върбица.
С писмо изх.№ 24-00-155/06.04.2020г. Кметът на
Община Върбица уведомил Началника на РДНСК-гр.Шумен, че при проверка в ПИ с №
001005, находящ се в землището на с.Т., е установено наличие на монтирана
колонка и вкопан резервоар за течно гориво с капацитет 10 тона, представляващи
строеж от I-ва категория, за които не са представени
строителни книжа. Посочил е, че констатирането на незаконни строежи от
съответната категория е в правомощията на органите на ДНСК, съгласно чл.222,
ал.2 от ЗУТ.
На 16.03.2021г., в присъствието на Р.Ш.А. – управител на
„Е.“ЕООД, *** извършили проверка на строеж „Ведомствена бензиностанция за
дизелово гориво с една колонка“, намиращ се в поземлен имот *****,*,*по КК на
землището на с.Т., общ.Върбица, местност „Д.Я.“, със стар номер 001005 по КВС
на с.Т., с НТП Стопански двор, която документирали с Констативен акт № 1 от
посочената дата. При проверката установили, че строежът е собственост на „Е.“ЕООД
и за същия не са издадени разрешение за строеж и не са одобрени инвестиционни
проекти. Установили също, че строежът представлява бензиностанция за дизелово
гориво, състояща се от подземен резервоар за светли горива, двустенен,
еднокамерен, с V – 10 куб.м., положен върху стоманобетонов фундамент,
както и от една бензиноколонка, с прилежащи тръбопроводи за гориво и
инсталации. Констатирали, че бензиноколонката е разположена върху бетонова
площадка, под навес с две колони и дървен покрив. Посочили, че подземният
резервоар е положен успоредно на северозападната имотна граница в поземлен имот
с ид.*****,*,*по КК на землището на с.Т., общ.Върбица, на разстояние 2,30 м.
спрямо нея, мерено от оста му, както и на разстояние от 20,80 м. спрямо
западната граница на имота. Бензиновата колонка била монтирана на разстояние
6,50 м. северно от резервоара, върху бетонова площадка с размери 3,30/6,00 м.,
покрита с навес от дървена конструкция върху две колони със сечение 0,40/0,40
м. и височина 2,60 м. Въз основа на направените констатации приели, че се касае
за строеж от I категория съгласно чл.137, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗУТ и
чл.2, ал.4, т.1-3 и Приложение № 1, т.144 от Наредба № 1 за номенклатурата на
видовете строежи, като строителството е започнало в периода м.юли-м.август
2017г. и към датата на проверката обектът е завършен и захранен с ел.енергия от
съществуващото в съседния имот отклонение. Посочили също, че обектът не е в
експлоатация, видно от представения протокол за демонтаж на фискалната памет от
24.07.2020г., поради прекратена регистрация на ФУ. Въз основа на установените
обстоятелства заключили, че строежът е изпълнен без разрешение за строеж и
представлява незаконен такъв по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
На 16.03.2021г. била извършена още една проверка досежно
същия обект, документирана с Констативен акт № 2 от 16.03.2021г., при която било
установено, че поземлен имот *****,*,*по КК на землището на с.Т., общ.Върбица
попада в земеделска територия, категория IV,
с НТП Стопански двор, като за същия няма действащ подробен устройствен план по
чл.110, ал.1 от ЗУТ, нито Общ устройствен план. Установено било, че строежът е
изпълнен в имот, който се намира извън границите на урбанизираните територии,
като в имоти от вида на процесния застрояване се допуска при спазване на предвижданията
на действащ ОУП за територията на общината или за част от нея, или въз основа
на действащ план за застрояване за поземлен имот или група поземлени имоти,
каквито в случая не са налице. Поради това било заключено, че строежът се явява
изпълнен в нарушение на чл.59, ал.1 от ЗУТ.
Въпросните констативни актове били връчени на управителя
на „Е.“ЕООД на 29.03.2021г., като същите съдържат указание, че възражения срещу
тях могат да бъдат подавани в 7-дневен срок от връчването им пред
РДНСК-гр.Шумен.
Междувременно от страна на оспорващото дружество било
депозирано Писмено становище вх.№ В-105-00-228/19.03.2021г. по описа на
РДНСК-гр.Шумен срещу Констативен акт № 1/16.03.2021г., в което е посочено, че
по отношение на обекта са приложими специалните условия за регистрация,
регламентирани в Раздел II от ЗАРИДСНПНП,
като по силата чл.8, ал.2, т.3 от с.з. по отношение на превозвач, притежаващ
лиценз за извършване на превоз на товари на територията на РБ, какъвто е и
"Е."ЕООД, съгласно Лиценз за превоз на товари № 4183, валиден до
10.08.2025г., не се прилага изискването на чл.2, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗАРИДСНПНП
за съобразяване с изискванията на ЗУТ за обект за зареждане на нефт и продукти
от нефтен произход. Въз основа на изложените аргументи е отправено искане да не
се предприемат последващи действия за неговото премахване.
Въз основа на
Констативни актове № 1 и № 2 от 16.03.2021г.,
със Заповед № ДК-02-Ш-1/29.04.2021г. на Началника на РДНСК-гр.Шумен било
наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Ведомствена бензиностанция
за дизелово гориво с една колонка», намиращ се в поземлен имот *****,*,*по КК
на с.Т., общ.Върбица, местност «Д.Я.» (стар номер 001005), НТП Стопански двор,
от "Е." ЕООД, ***, поради изграждането му без издадено разрешение за строеж и одобрени
проекти, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Като фактически основания за
издаването `и е посочено, че обектът е построен в поземлен имот извън
урбанизираната територия, за койято няма одобрени ПЗ и ОУП, както и без
разрешение за строеж, а като правно основание за издаване на заповедта - чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Въпросната
заповед била съобщена на оспорващото дружество на 03.11.2021г., видно от
положения подпис на управителя на същото върху самата заповед (л.14).
Несъгласно със
същата, «Е.»
ЕООД я оспорило пред
Административен съд – гр.Шумен с жалба вх.№ В-105-01-229/12.11.2021г. по описа
на РДНСК-гр.Шумен, въз основа на която е образувано настоящото съдебно
производство.
В хода на съдебното
производство по делото са представени писмените доказателства, представляващи
административната преписка по издаване на оспорвания акт.
По искане на
оспорващото дружество като свидетели са разпитани лицата И.Д.И. и С.Ш.С..
Св.И.И.. твърди, че
е представител на фирмата, извършила доставката на цистерната и
бензиноколонката през 2017г. Сочи, че се касае за съоръжение, като цистерната е
вкопана в земята и около нея е поставена пясъчна обвивка, като същата не е
трайно прикрепена и може да се премести. Бензиноколонката е закрепена към
земята с анкерни болтове и също може да бъде преместена. Сочи, че
представляваното от него дружество е поставило около 500 такива бензиностанции
в страната, като за ведомствени бензиностанции не са изисквани строителни
книжа. Обектът може да започне работа след проверка от НАП и Института по метрология, като следва да е
калибриран, което е спазено и по отношение на процесното съоръжение. Не му е
известно за същия да е необходимо разрешение за строеж.
Св.С.С.твърди, че
работи като шофьор в "Е."ЕООД и като такъв зарежда автомобила си от
ведомствената бензиностанция, която се използва само за камиони на фирмата.
Сочи, че цистерната е вкопана в земята и може да се премести, бензиноколонката
също може да бъде преместена.
По искане на оспорващия
по делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, според която горивото,
което се е използвало в обекта, където се намира „Ведомствена бензиностанция за
дизелово гориво с една колонка“, е било предназначено само за стопанските нужди
на „Е.“ЕООД, като е била фиксирана продажната цена при зареждане на транспортни
средства в размер на 2,50 лв. за литър.
По делото е
изслушана и съдебно-техническа експертиза (СТЕ), според която процесният обект
„Ведомствена бензиностанция за дизелово гориво с една колонка» е ситуиран в поземлен
имот с ид.*****,*,*по КК на с.Т., общ.Върбица, местност «Д.Я.» (стар номер
001005), намиращ се в земеделска територия, с начин на трайно ползване – «За
Стопански двор». Обектът се състои от: подземен резервоар (цистерна) с обем 10
куб.м. и дължина 4,0 м., монтиран върху пясъчна възглавница, двустенен,
стоманен, с два люка над земята – един за пълнене и един за ревизия и контрол,
свързан с тръба с бензиноколонка. Бензиноколонката е монтирана към бетонова
площадка, чрез монтажни болтове, на разстояние 4,20 м. северно от резервоара и
е покрита с дървен навес с две колонки за защита от атмосферни влияния. Според
вещото лице, описаната инсталация за светло гориво – бензиноколонка и резервоар
(цистерна), не са трайно закрепени за земята. Бетоновата площадка е трайно
закрепена за земята и не подлежи на преместване без разрушаване на целостта й,
навесът също е трайно закрепен към земята. Вещото лице счита, че обектът, без
бетоновата площадка и навеса, има качества на преместваемост – промяна на
местоположение, което не би нарушило целостта на изделието и възможност да
функционира на друго място, поради което не попада в описаните дейности в § 5,
т.38 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл.2, ал.4, т.1 и Приложение № 1 към чл.2-т.144 от Наредбата
за номенклатурата за видовете строежи обаче, обектът представлява такъв от
Първа категория – «обекти или части от тях, криещи опасност от взрив (сгради,
помещения, складове) за съхранение на пожароопасни вещества. Сочи също, че
дървеният навес попада в дефиницията за «строеж» по § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, а
площадката не може
да се квалифицира като такъв, въпреки, че е трайно прикрепена към земята.
Досежно поземления имот няма одобрен ПУП-ПЗ, като по отношение на Община
Върбица е налице проект за ОУПО, който е в процес на одобряване, като обектът,
предмет на премахване с оспорваната заповед, съответства на предвижданията на
този проект за ОУПО – ПП (предимно производствена). Вещото лице е заключило
също, че обектът представлява строеж от I категория по смисъла, вложен в чл.137, ал.1, т.1, б."г" от ЗУТ и
за неговото изграждане е необходимо да има одобрена проектна документация от
главния архитект на Община Върбица и разрешение за строеж, каквито в случая не
са налице. Вещото лице е констатирало също, въз основа на проектната
документация за обекта, че същият е изграден през лятото на 2017г. (юли,
август).
Поради оспорване на
СТЕ от страна на „Е.“ЕООД, по делото е
изслушана и тройна съдебно-техническа експертиза (ТрСТЕ), която също
приема, че инсталацията не попада в обектите, описани в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ,
но въпреки това съставлява строеж от I категория
поради високите рискове за експлоатация и с оглед изискванията на чл.137, ал.1,
т.1, б.“г“ от ЗУТ и чл.2, ал.4, т.1, б.“в“ и Приложение № 1 към чл.2 от Наредба
№ 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. ТрСТЕ е описала
подробно характеристиките на бензиноколонката, подземния резервоар, бетоновата
площадка и навеса, като същите съвпадат с описанието, дадено по първоначалната
СТЕ. Прието е, че навесът притежава характеристиките на обект по § 5, т.38 от
ДР на ЗУТ , за който не се изисква разрешение за строеж съгласно чл.151, ал.1,
т.12 от ЗУТ, а бензиноколонката и резервоара не притежават характеристики на
обект по § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Доколкото обаче обекта представлява
технологична инсталация, в зависимост от значимостта, сложността и рисковете
при експлоатацията му, съставлява строеж от I категория, за чието изграждане са необходими инвестиционни проекти и
разрешение за строеж, каквито в случая не са издавани. Посочено е и, че
построеното съответства на характеристиките на обектите, описани в § 5, т.80 от
ДР на ЗУТ, съдържащ дефиниция за преместваем обект.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Жалбата
е подадена в регламентирания в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване
на заповедта, доколкото последната е връчена на оспорващото дружество на
03.11.2021г., а жалбата срещу нея – депозирана на 12.11.2021г.
Същата
е подадена и от заинтересувано лице, разполагащо с правен интерес от нейното
оспорване. Съгласно разпоредбата на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/2001
година за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни
строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен
контрол, адресати на заповедите по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ са собствениците на
терена, лицата с ограничено вещно право или извършителите на незаконния строеж.
Съгласно установената съдебна практика, посочените субекти се явяват и лицата,
чиито права и/или законни интереси могат да бъдат засегнати от заповедите за
премахване на незаконни строежи и които имат правен интерес от оспорването на тези заповеди. Съдът приема, че
оспорващото дружество попада в кръга на тези субекти, доколкото се легитимира като
собственик на поземления имот, в който е ситуирана ведомствената бензиностанция,
както и на самата бензиностанция, чието премахване е предмет на оспорената
заповед.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, след
проверка на административния акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
процесната заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл.225,
ал.1 от ЗУТ, според който, Началникът на Дирекцията за национален строителен
контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях,
като заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на
територията по чл. 5а. Издателят на заповедта е приел, че
процесната „Ведомствена бензиностанция
за дизелово гориво с една колонка» представлява строеж от І-ва категория по
смисъла на чл. 137, ал.
1, т. 1, б. "г" от ЗУТ, във вр. с чл. 2, ал. 4
, т.1-3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи,
в този смисъл са и заключенията по СТЕ и ТрСТЕ. От друга страна, по делото е
представена Заповед №РД-13-171/13.06.2019 г. на Началника на ДНСК, с т.9 на
която последният е делегирал правомощията си по чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ да
издава заповеди за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2
от ЗУТ от първа до трета категория включително, на Началниците на РДНСК.
Процесният строеж е ситуиран в поземлен имот в землището на с.Т., общ.Върбица,
област Шумен. С оглед всичко изложено и доколкото Заповед № ДК-02-Ш-1 от
29.04.2021г. е издадена от Началника на РДНСК-гр.Шумен, същата се явява
постановена от компетентния за това административен орган.
В тази връзка следва да се
отбележи, че в писмените си бележки процесуалният представител на оспорващото
дружество е изложил аргументи за липса на доказателства за компетентността на
Началника на ДНСК и на Началника на РДНСК-гр.Шумен. Писмените бележки са
депозирани на 10.05.2022г., т.е. след изтичане на указания 10 дневен срок за
представянето им. Въпреки, че не дължи обсъждане на същите, поради
несвоевременното им представяне, съдът намира за необходимо да отбележи, че
наведените доводи за некомпетентност на Началника на ДНСК и на Началника на
РДНСК-гр.Шумен, са несъстоятелни.
Видно от оспорваната заповед,
същата е издадена от инж.М.Д., който я е подписал в качеството на Началник на
РДНСК-гр.Шумен, като същата носи логото на РДНСК-гр.Шумен и е подпечатана с печат
на РДНСК-гр.Шумен, което удостоверява по безсъмнен начин, че издател на заповедта
е именно Началникът на РДНСК-гр.Шумен. По делото са представени документи,
подписани от инж.М.Д. в качеството му на Началник на РДНСК-гр.Шумен както преди
датата на издаване на въпросната заповед, така и след нейното издаване. На
електронната страница на КПКОНПИ са публикувани публични регистри на лицата,
заемащи висши държавни длъжности, в т.ч. и началниците на РДНСК, като при
справка се установява, че на 27.04.2021г. М.Ж.Д., в качеството си на началник
на РДНСК-гр.Шумен, е подал периодична декларация за придобитото имущество,
получените доходи, дадени обезпечения и направените разходи по чл. 37 от ЗПКОНПИ през предходната календарна година (01.01.2020-31.12.2020г.) - https://register.caciaf.bg/2021_nonc/03BB658A-6AC1-4265-AD8E-4C17E6F6D1AA118731.xml.
Същото лице заема въпросната длъжност и според данните, отразени на официалната
електронна страница на ДНСК(https://www.dnsk.mrrb.government.bg/ui/Home.aspx?0ZKDwUgLUJoIGMALia%2BNv8hQnouB3tneEWVpjPQXQEk%3D)
към датата на изготвяне на съдебното решение. С оглед всичко изложено съдът
приема за безспорно установено, че заповедта се явява издадена именно от
лицето, заемало длъжността Началник на РДНСК-гр.Шумен към датата на
постановяването й, заемащо я и понастоящем.
Несъстоятелни са и доводите за
липса на компетентност на издателя на акта, изведени от несвоевременното му
връчване. Действително заповедта е издадена на 29.04.2021г., а е връчена на
03.11.2021г., но това обстоятелство е релевантно единствено при преценката за
допустимостта на жалбата, а не и при преценката за компетентността на нейния
издател.
Заповед №РД-13-171/13.06.2019 г.
на Началника на ДНСК арх.И.Н., с която последният е делегирал правомощия по
чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ на Началниците на РДНСК, също е постановена от
компетентен административен орган. Тя представлява официален удостоверителен
документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, ползващ се с формална
доказателствена сила и е приобщена към доказателствения материал без оспорване
от страна на „Е.“ЕООД, респективно удостоверява по безсъмнен начин, че Началниците
на РДНСК са овластени с правото по чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ именно от
компетентния за това Началник на ДНСК. Нещо повече, в съответствие с
изискванията на чл.225, ал.1 от ЗУТ, въпросната заповед е публикувана и на
официалната страница на ДНСК - (https://www.dnsk.mrrb.government.bg/UI/Home.aspx?0ZKDwUgLUJpDpU6ocaJJFwuOmO6Y83hrtDw972ap5ACNTtxmv5nctA%3d%3d).
Въз основа на всички изложени
съображения, съдът приема, че заповедта на Началника на РДНСК-гр.Шумен, предмет
на обжалване по настоящото дело, се явява издадена от компетентния за това
административен орган, при условията на валидно делегиране на правомощия.
Атакуваната
заповед е издадена в предвидената в чл.59,
ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в ал.2 на същия законов текст
реквизити. При преценка на формалните изисквания относно съдържанието на
оспорената заповед, съдът констатира, че същата съдържа изложение на
фактическите и правни основания за издаването й, поради което се явява надлежно
мотивирана. Подробно са визирани и обстоятелствата за извършителя на строежа и
годината на изграждането му; вида на строежа – І-ва категория по смисъла на чл. 137, ал.
1, т. 1, б. "г" от ЗУТ, във вр. с чл. 2, ал. 4
, т.1-3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи;
фактическите основания, според които строежът се квалифицира като незаконен, а
именно, че е изпълнен без наличие на действащ ПУП-ПЗ по чл.110, ал.1 от ЗУТ, или действащ общ устройствен план –
чл.59, ал.1 от ЗУТ, както и при липса на съгласувани и одобрени инвестиционни
проекти при условията и по реда на този закон, и без
разрешение за строеж –чл. 148, ал.
1 от ЗУТ. Описаните фактически основания кореспондират с посоченото
правно основание за нейното издаване – чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл.225, ал.1, т.1 от ЗУТ, явяваща се правно
основание, съответно на фактическите установявания за липса на ПУП и ОУП за
процесния имот, не фигурира в оспорваната заповед, но нейното непосочване не
може да обоснове незаконосъобразност на издадения акт, доколкото в него се
съдържат фактически установявания
досежно въпросното обстоятелство и съдът не е обвързан с правните изводи на
административния орган. В заповедта фигурира и подробно описание на вида на
процесния строеж, което позволява еднозначното му идентифициране и въз основа
на което може да се направи обоснован извод, че въпросната ведомствена
бензиностанция притежава характеристиките на строеж по смисъла на т.38 от § 5
от ДР на ЗУТ. С оглед изложените съображения съдът намира, че заповедта се
явява надлежно мотивирана и не страда от порока, визиран в чл.146, т.2 от АПК
В хода на производството по
издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. По-конкретно, спазено е изискването на
чл.225, ал.3 от ЗУТ, доколкото същата е издадена въз основа констативни актове,
с които е установено незаконното строителство, съставени от инж.Д.Т.Д. и инж.З.З.–
съответно главен инспектор и инспектор в РДНСК-гр.Шумен. С оглед на това
констративните актове са изготвени от компетентните за това длъжностни лица по
смисъла на чл.225, ал.3 от ЗУТ. На следващо място, констативните актове са съобщени лично на
жалбоподателя, като му е разяснена възможността да направи възражения и да
ангажира доказателства, от която възможност последният се е възползвал.
Депозираното от оспорващия възражение е подложено на преценка и обсъждане в обжалвания
акт, като административният орган е обосновал защо приема същото за
неоснователно.
Въз основа на изложеното съдът
приема, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения
на административно производствените правила. Нещо повече, основание за отмяна
на административния акт могат да бъдат не всички нарушения на административно производствените
правила, а само съществените такива, т.е., които са довели до вероятност за
неистинност на фактите, които органът е счел за установени, и чието недопускане
би променило обективираното в акта властническо волеизявление, с оглед
събраните доказателства. А от доказателствата по делото не се установява
наличие на такива нарушения.
По съществото на спора, съдът
счита оспорената заповед за законосъобразна като постановена в съответствие с
относимите материалноправни норми и при съблюдаване целта на закона.
На първо място следва да се
прецени характЕ. на изградения обект, т. е. дали същият представлява строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ и на второ място дали е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.
2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.
От събраните по делото писмени
доказателства и заключенията по СТЕ и ТрСТЕ се установява по безспорен начин,
че процесният обект „Ведомствена бензиностанция за дизелово гориво с една
колонка» е ситуиран в поземлен имот с ид.*****,*,*по КК на с.Т., общ.Върбица,
местност «Д.Я.» (стар номер 001005), намиращ се в земеделска територия, с начин
на трайно ползване – «За Стопански двор».
Установява се също, че обектът се
състои от подземен резервоар (цистерна), представляващ двустенен еднокамерен
съд с обем 10 куб.м., с два люка – един за зареждане и един за ревизия и
контрол, с размери 3,98м./1,80м.; бензиноколонка, представляваща типово
съоръжение с един пистолет за зареждане на дизелово гориво, изработена от
прахово боядисана ламарина, свързана с резервоара и нивомерна помпа,
комплектована с блокиращо устройство, автоматичен пистолет с маркуч, електронен
разходомер и вграден филтър; както и навес от две колонки и покрив с размери
3,00м./6,00м., изработен от дърво, с покривна конструкция, покрита с керемиди
върху две колони, облицовани с камък, с височина 2,5 м. Бензиноколонката и
навесът са изградени върху бетонова площадка, като бензиноколонката е монтирана
чрез монтажни (анкерни болтове), а навесът е трайно прикрепен към бетоновата
площадка с размери 6,00м./3,00м./0,2м., състояща се от трошено-каменно легло и
покритие с каменни плочи. Резервоарът е вкопан в земята на дълбочина около 2,5
м., като е положен върху пясъчна възглавница. Според двете експертизи,
резервоарът и бензиноколонката не са трайно свързани със земята и могат да
бъдат преместени, без това да се отрази на техните характеристики и цялост,
докато навесът и бетоновата площадка не могат да се преместят без разрушаване.
Предвид описаните характеристики
на обекта, предмет на премахване с оспорваната заповед, съдът намира, че същият
представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, а не "преместваем
обект" по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. "Строежи" са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1
от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението, а
"преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и
може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята
конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място със
същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от
което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва
временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
нЕ.зделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и пространствена устойчивост на обекта, и не може да служи за
основа за изграждане на строеж.
В ЗУТ няма легална дефиниция за
"съоръжение". За съда обаче е несъмнено, че "Ведомствена
бензиностанция за дизелово гориво с една колонка" е "съоръжение"
по смисъла на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ. Установеното от СТЕ и ТрСТЕ обстоятелство, че
бензиноколонката и резервоарът не са трайно прикрепени към терена и могат да
бъдат преместени без да се разруши целостта на земята, е без съществено
значение. "Ведомствена бензиностанция за дизелово гориво с една колонка"
е съоръжение и с оглед на тази си характеристика е строеж по смисъла на
цитираната законова дефиниция. Дори и да се приеме обратното, то тогава
релевантни остават съображенията и нормите, на които се позовава ответникът, за
да характеризира извършеното като строеж - чл. 137, ал.
1, т. 1, б. "г" ЗУТ и чл, 2, ал. 4, т. 1-3 от Наредба
№ 1/30.07.2003 г. Съгласно чл. 137, ал.
1, т. 1, б. "г" от ЗУТ, строежи, криещи опасност от взрив,
от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на
отровни или вредни вещества, са I-ва категория строежи. Според разпоредбата на чл. 2, ал. 4,
т. 1, б. "в" от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на
видовете строежи, от първа категория са строежите или части от тях,
криещи опасност от взрив (сгради, помещения, складове, технологични и
транспортни инсталации и лаборатории), за производство и съхраняване на пожароопасни
вещества и материали, в които категорично и вън от всяко разумно съмнение
попада и процесната "Ведомствена
бензиностанция за дизелово гориво с една колонка“. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че в т. 144 от
Приложение № 1 Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на
видовете строежи не е поставено условието съответният обект /бензиностанции,
нафтораздавателни пунктове, газостанции и пунктове за пълнене с газ/ да е трайно
прикрепен към земята. Следователно "Ведомствена бензиностанция за дизелово
гориво с една колонка" е обявена от закона - чл. 137, ал.
1, т. 1, б. "г" от ЗУТ, за строеж по функционалното си
предназначение, т. е. отделно и независимо от начина на свързването й със
земята.
Без значение за този извод е
обстоятелството, че резервоарът и монтираната бензиноколонка могат да бъдат
преместени без разрушаването им, както и че не са трайно прикрепени към земята,
тъй като качеството им на строеж от I категория се обуславя от факта, че същите
в своята съвкупност образуват обект за съхранение на пожароопасно вещество –
дизелово гориво, криещ опасност от взрив. Като строеж от I категория следва да
се причислят също навесът и бетоновата площадка, че тъй като същите са функционално
свързани със съоръжението за дизелово гориво – бензиноколонката и навесът са прикрепени
към бетоновата площадка, а самите площадка и навес са изградени с цел предпазване
на съоръжението от атмосферните влияния, респективно представляват единен
строеж, чиято категория се определя от най-високата категория, в която попадат
отделните му части. Този извод следва от разпоредбата на чл.13, ал.1 от Наредба
№ 1 за номенклатурата на видовете строежи, според която, когато строежи или
части от тях попадат по един критерий в определена категория, а по друг - в
по-висока, те се категоризират в по-високата категория.
С оглед установеното
обстоятелство, че процесният обект в своята съвкупност представлява строеж от I
категория съгласно чл. 137, ал.
1, т. 1, б. "г" ЗУТ и чл. 2, ал. 4,
т.1, б.“в“ от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи,
по силата на чл. 137, ал.
3 и чл. 148, ал.
1 от ЗУТ за неговото изграждане се изисква одобряване на
инвестиционен проект и издаване на разрешение на строеж. По-конкретно, съгласно
чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като в алинея 2 е
посочено, че разрешения за строеж се издават от главния архитект. Доколкото
процесният строеж е извън кръга на визираните в чл.147, ал.1 от ЗУТ, досежно
същия се изисква и одобряване на инвестиционни проекти. Това означава, че за да
бъде изграден въпросния строеж, е необходимо за същия да са налице одобрени
инвестиционни проекти и разрешение за строеж.
От заключението по СТЕ и ТрСТЕ се установява, че строителни книжа
досежно процесния строеж не са издавани, такива не са и приложени към делото.
Според т.36 от § 5 на ДР на ЗУТ, "строителни книжа" са всички
необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на
строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите
за определяне на строителна линия и ниво.
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато е извършен без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. И доколкото процесният
строеж е изграден без строителни книжа, в т.ч. без инвестиционни проекти и без
разрешение за строеж, същият безусловно се явява незаконен такъв по смисъла,
вложен в чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Предвид изложеното и с оглед
изчерпателност съдът следва да отбележи, че не кредитира доводите на вещите
лица по СТЕ и ТрСТЕ, че бензиноколонката и резервоара не представляват строеж
по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, както и, че същите следва да се третират
като преместваеми обекти, защото, както беше посочено по-горе, законодателят ги
е определил като строеж от I-ва категория без значение дали същите са трайно
прикрепени към земята или не. Не се кредитира и тезата, че за навеса не е
необходимо издаване на разрешение за строеж съгласно чл.151, ал.1, т.12 от ЗУТ,
а бетоновата площадка изобщо не попада в характеристиките на § 5, т.38 от ДР на
с.з., тъй като преценката за това налице ли е строеж и от коя категория не се
извършва на база всеки отделен елемент от този строеж, а на база неговата
съвкупност, което беше обосновано по-горе в настоящото решение. В тази връзка
следва да се има предвид и, че съдът не е обвързан с констатациите на вещите
лица (арг. от чл.201 от ГПК), а и правните изводи, каквито по същество
представляват тези техни твърдения, са единствено в прерогативите на съда.
Показанията на св.И.И. също не
променят направения извод, тъй като твърденията на последния, че за такива
съоръжения до момента не са изисквани строителни книжа, не дерогират законовите
разпоредби, според които съоръжението представлява строеж от I категория, с произтичащата от това необходимост за
изграждането му въз основа на инвестиционен проект и разрешение за строеж.
На следващо място, съдът намира,
че в случая са налице и предпоставките на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ за
квалифициране на строежа за незаконен, тъй като по силата на цитираната
разпоредба, такъв е строежът, извършен в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план. В случая, видно от СТЕ, строежът е изпълнен
в поземлен имот с № *****,*,*по КК на землището на с.Т. и попада в земеделска
територия, категория 4, с НТП „Стопански двор“. За същия няма действащ ПУП по
чл.110, ал.1 от ЗУТ. От СТЕ се установява също, че за територията на Община
Върбица няма одобрен с влязъл в сила административен акт и действащ ОУП (според
вещото лице, ОУП на общината е в процес на одобряване, поради което посоченото
от експерта, че обектът съответства на предвижданията ОУП, доколкото попада в
предимно производствена зона, е ирелевантно). Строежът е изпълнен в имот,
намиращ се извън границите на урбанизираните територии. В такива имоти
застрояване се допуска при спазване предвижданията на ОУП за територията на
общината или част от нея, въз основа на действащ ПЗ за поземления имот или за
група поземлени имоти, каквито в случая не са одобрени. При това положение
строежът се явява изграден и в нарушение на чл.59, ал.1 от ЗУТ, което е
самостоятелно основание за квалифицирането му като незаконен – това по чл.225,
ал.2, т.1 от ЗУТ. За пълнота следва да се отбележи, че в атакуваната заповед
въпросната разпоредба не е изрично посочена, но доколкото в текстовата част на
същата подробно е описана липсата на ОУП и ПЗ, както и, че същата обуславя
наличие на нарушение на чл.59, ал.1 от ЗУТ, съдът намира, че актът съдържа
съответното на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ фактическо основание, като
непосочването на правното основание не съставлява съществено нарушение на
изискванията за форма, тъй като е изводимо от цитираното фактическо основание,
а и съдът не е обвързан с направените от административния орган правни изводи,
за разлика от посочените от последния фактически основания.
Съдът намира за неоснователна
тезата на оспорващия за неприложимост на разпоредбите на ЗУТ досежно въпросния
обект поради наличието на специален закон, който дерогира приложението му –
Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с
нефт и продукти от нефтен произход. Видно от приложеното от оспорващия
Техническо досие на резервоар за светли горива, същият е доставен и монтиран от
„Промодул“ЕООД през 2017г., който факт се установява от декларацията за
съответствие от 10.07.2017г., акт за проверка чрез външни огледи контролни
замервания от 12.07.2017г., протокол от 14.07.2017г., както и от показанията на
св.И.И.. – извършил доставката на цистерната и бензиноколонката на „Е.“ЕООД. В
този смисъл е и заключението на СТЕ. В същото време ЗАРИДСНПНП е обнародван в
ДВ, бр. 62
от 27.07.2018 г., респективно е влязъл в сила от 28.01.2019 г., т.е. не е бил
част от българското законодателство към момента на изграждане на ведомствената бензиностанция,
който е единствено релевантен при решаване на въпроса за законосъобразността на
нейното изграждане.
Нещо повече, съдът в настоящия си
състав счита, че нормите от ЗАРИДНПНП, на които се позовава жалбоподателят, са
неотносими към случая, тъй като ЗАРИДНПНП урежда условията и реда за
регистрация и контрола върху лицата, осъществяващи икономически дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход, и има за цел постигане на
сигурност и предвидимост в търговията с нефт и продукти от нефтен произход -
чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от с. з. Т.е. въпросният нормативен акт е относим към
условията за регистрация на лицата, извършващи дейности, свързани с търговия с
нефт и нефтени продукти по смисъла на
цитирания закон и не изключва приложението на ЗУТ и в частност – разрешителния
режим за изграждане на съоръжения за нефтопродукти и последиците при неспазване
на този режим. В този смисъл, безспорно установените обстоятелства, че „Е.“ЕООД
е превозвач на товари на територията на РБ съгласно Лиценз № 04183/20.08.2015г.
и горивото от въпросния обект е използвано само за стопанските нужди на
дружеството (видно от СИЕ и показанията на св.С.С.), са ирелевантни за преценка
законосъобразността на атакуваната заповед.
За пълнота следва да се отбележи,
че с оглед установения период на изграждане на процесния обект – м.юли, август
2017г., разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ, респ. на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ,
уреждащи условията, при които строежите са търпими и не подлежат на премахване,
не са приложими.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че процесната «Ведомствена бензиностанция за дизелово гориво с една
колонка» представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, доколкото е изградена в имот, за който няма одобрен ПУП-ПЗ и ОУП, без
изготвен инвестиционен проект и издадено Разрешение за строеж. Данните по
делото сочат наличието на фактическите основания на тези правни норми. Като е
установил това правнозначимо обстоятелство и доколкото не са налице
предпоставките за «търпимост» на извършеното строителство, правилно
административният орган е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225,
ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване.
Изложените аргументи налагат
извода, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в съответната
форма, при спазване на процедурата, в съответствие с материалноправните
предпоставки, регламентиращи процесните отношения и целта на закона, поради
което жалбата срещу нея се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради
своевременното искане за присъждане на разноски, направено от ответната страна
в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, на основание
чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът, като съобрази характЕ. на спора,
разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното
учреждение ДНСК – гр.София (в чиято структура е издателят на акта), следва да
се присъдят разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на «Е.» ЕООД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***«Д.Я.» № 1, представлявано
от управителя Р.Ш.А., против Заповед № ДК-02-Ш-1 от 29.04.2021г., издадена от
Началника на РДНСК-гр.Шумен, с която е наредено премахването на незаконен
строеж «Ведомствена бензиностанция за дизелово гориво с една колонка», намиращ
се в поземлен имот № *****,*,*по КК на землището на с.Т., община Върбица,
местност «Д.Я.» (стар номер 001005), НТП Стопански двор, от «Е.»ЕООД, с.Т.,
община Върбица.
ОСЪЖДА «Е.» ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***«Д.Я.» № 1, представлявано от управителя Р.Ш.А.,
да заплати на Дирекция за национален строителен контрол - гр.София, п.к.1606,
ул.Христо Ботев № 46, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
Административен съд - гр.Шумен пред Върховен административен съд на РБ - гр.София
в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание
чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: