№ 159
гр. София , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
в присъствието на прокурора Емил Велков Петров (АП-София)
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000601261 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда № 82 от 06.07.2020г. по НОХД № 2746/2019г. Софийски градски съд, НО, 2
състав е признал подсъдимите С. Д. В. и М. С. В. за виновни в това, че на 11.02.2018г. в
гр.***, ж.к. „***“, бл.***, ет.*, ап.* в съучастие като извършители умишлено умъртвили С.
С. Я. чрез нанасяне на множество удари с неустановен твърд предмет по главата и тялото,
както и нанасяне на порезни рани по главата и тялото с неустановен предмет с режещ ръб,
като деянието е извършено по особено мъчителен начин за С. Я., поради което и на
основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК е
осъдил подсъдимия В. на наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години, а
подс.В. - на основание чл.116, ал.1, т.3, пр.1 и т.6, пр.2, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от
НК и чл.54 от НК я е осъдил на лишаване от свобода за срок от осемнадесет години.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг“
режим за изтърпяване на така наложените им наказания.
На основание чл.40, ал.4 НК съдът е постановил полагане на медицински грижи по
отношение на М. С. В., съответни на състоянието й.
На основание чл.59 от НК съдът е приспаднал при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода” спрямо подсъдимите времето, през което спрямо тях е изпълнявана мярка за
1
неотклонение „задържане под стража“.
С присъдата си съдът е възложил направените разноските за всеки от подсъдимите.
За проверка на присъдата в законния срок е постъпила въззивна жалба и допълнение
към нея от адв.С. К., защитник на С.В.. Счита, че от събраните по делото доказателства, не
се доказала виновността на подс.В. по повдигнатото му обвинение. Присъдата била
неправилна, тъй като не кореспондирала със събраните по делото доказателства. Съдът се
бил доверил на самопризнанията му, дадени пред органите на досъдебното производство и
съда, като твърди, че е извършител на повдигнатото срещу него и съпругата му обвинение,
както и че деянието е извършено при самоотбрана, като е пренебрегнал останалите
доказателства по делото. Налице било противоречие между обясненията на С.В. и
съдебномедицинските експертизи в частта на нанесените удари върху С. Я., тъй като било
установено от СМЕ, че пострадалия е имал и наранявания, за които подс.В. не знае. Същият
не може ясно и точно да заяви, къде точно е изхвърлил дрехите на пострадалия, както и
ножчето и арматурната тръба. Счита, че е предположение изводът на съда, че откриването
на дрехите на място различно от посоченото от него може да се дължи на действие на трети
лица, които са ги преместили. Не споделя анализа на съда относно разпита на свидетелите Б.
и Д. В.и - негови деца, според който те прикриват, че са присъствали в апартамента по време
на извършеното деяние поради лоялност към семейството. Тези свидетели са лица с
изостаналост в умственото си развитие, с мислене, което не отговаря на възрастта им и не
биха могли да разсъждават в такава насока, още повече, че самият баща твърди, че е
извършил това престъпление. Счита, че от показанията на свидетелите Й., А., Б. се
установявало, че извършител е подс.В.. Моли да бъде отменена присъдата.
Против присъдата на СГС е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея и от
адв.С. Б. - служебен защитник на подс.М.В.. Счита, че същата е незаконосъобразна,
неправилна, необоснована, постановена при нарушение на материалния и процесуалния
закон, и несъобразена със събраните доказателствата по делото. В мотивите на съда липсвал
отговор на въпроса извършено ли е убийството от подсъдимите. В мотивите се съдържали
повторения на предположения и умозаключения, които не се подкрепяли от нито едно
доказателствено средство, тъй като липсвал очевидец на умъртвяването на починалия.
Приобщените множество доказателства и експертни заключения не установявали
местоизвършването на убийството на С. Я., чиито труп бил намерен на междуетажната
площадка. В апартамента не били намерени никакви доказателства, че той е убит в него,
както поддържало обвинението. СГС превратно бил оценил съдържанието на ДНК
експертизата. Убитият е с множество прорезни рани, силно кървящи, от което не можело да
има като резултат капката кръв от неустановен човек. Убийството не било доказано и по
време, тъй като за да отговорят на този основен въпрос, вещите лица се били позовавали на
свидетелка със свидетелска негодност поради напредналата й възраст, инвалидизирането и
враждебните й отношения с двамата подсъдими. Счита, че съдът неправилно бил
кредитирал нейните показания. Не били намерени годни, допустими е относими към
2
предмета на обвинението срещу двамата подсъдими преки или верига от косвени
доказателства, че виновно са умъртвили в апартамента С. Я.. Показанията на разпитаните
две, от трите деца на подсъдимите, не доказвалиУСТАНОВЯВАЛО дност,зано и по време,
тъй като аключения не установявали ениетое изключва оприори едно лице да придобие
умения авторството на престъплението на подсъдимите. Счита, че същите не са били
манипулирани от майка си, тъй като са силно ограничени интелектуално деца. Показанията
на разпитаните по делото свидетели от блока нямали нищо общо със смъртта на С. Я., тъй
като само установявали междусъседски отношения. Обясненията на подсъдимия В. били
изолирани, противоречали на оскъдните годни доказателства по делото и съгласно чл.116 от
НПК обвинението и присъдата не можело да основават само на тях. Моли подс.В. да бъде
призната за невиновна и оправдана по обвинението.
С жалбите не се сочат и представят доказателства, не се правят доказателствени искания.
В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК от въззивния състав не са
допуснати разпит на подсъдимите или събиране на други доказателствени материали.
В пледоарията си пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура моли да бъдат оставени без уважение жалбите на подсъдимите и бъде
потвърдена първоинстанционната присъда като законосъобразна и правилна.
Защитата на подсъдимия В. – адв.Н., моли присъдата на СГС да бъде отменена на
основание чл.334, т.2 от НПК и бъде постановена нова, която основание чл.337, ал.1 от
НПК бъде намален размерът на наказанието, алтернативно бъде върнато делото на
първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав. Счита, че съдът е приел фактическа
обстановка в противоречие с доказателствата, в нарушение бил приел участието на
съпругата на В. в деянието. Моли да бъде намалено наложеното наказание като се вземе
предвид процесуалното поведение на подс.В..
В лична защита подс.В. поддържа изцяло заявеното от защитника си.
Защитата на подс.М.В. – адв.Ст.Б., в пледоарията си пред въззивния съд поддържа, че
присъдата е незаконосъобразна по отношение и на двамата подсъдими. Счита, че няма нито
едно пряко, или верига от косвени доказателства, които да установяват авторството на
подсъдимите. Самопризнанието на В. не се подкрепяло от други доказателства. В СМЕ
вещите лица не давали отговор относно времето на извършване на деянието, заключението
било пригодено към твърденията на една свидетелка със съмнителна психическа годност
поради възраст и инвалидизиране да възприеме фактите, да ги запомни и възпроизведе след
дълъг период от време. Поддържа, че осъдителната присъда се основавала само на думи,
произнесени от подс.В., тъй като не били открити следи от биологичен материал и други
веществени доказателства. Били отхвърлени от СГС доказателствените искания, направени
от него и подс.В.. Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин,
както изисква чл.304 от НПК. Моли да бъдат оправдани подсъдимите, тъй като авторът на
3
убийството не бил установен.
В лична защита подс.В. поддържа изцяло заявеното от защитника й.
В последната си дума подс. В. моли за по-лека присъда.
В последната си дума подс.В. моли за оправдателна присъда, тъй като не е направила
това, в което е обвинена.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени изложените в жалбите
доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с
изискванията на чл.313 от НПК, намери следното:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По
делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата,
нужни за неговото правилно решаване. Правилно са установени фактите, включени в
предмета на доказване. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са изградени
след анализ на събраните доказателствени източници: гласни доказателствени средства –
отчасти от обясненията на подс.М.В. и подсъдимия С.В., дадени от тях в хода на
първоинстанционното съдебното следствие и части от тези на В., дадени на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.279, ал.3, вр.ал.2 от НПК, показанията на
свидетелите Е. З., М. М., Й. Й., М. Б., Д. Б., Б. А., А. Т., Б. М., С. П., В. И., В. Д., Ж. И., Н. Ч.,
С. К., В. П., А. К., Д. Й., Р. И., М. И., частично от тези на Б. В. и Д. В. и от приобщените
такива по реда на чл.281, ал.5 и ал.4 вр. ал.1 НПК - по отношение на свидетелите Е. З., Й. Й.,
С. П. и В. И., способи на доказване – съдебно-медицинска експертиза /т.5, л.48-61/, съдебно-
медицинска експертиза на труп /т.5, л.18-28 от материалите по досъдебното производство/,
биологични експертизи /т.5, л.75-78, л. 89-93, л.97-101, л.105-109, л.82-85, л.113-117, л.121 -
125, л.129 -133, л.137 -141, л.145 - 148/, технически експертизи /т.6, л.117-123 и т.7, л.107-
147/, ДНК-експертизи /т.6, л.6-8, л.14.16, л.23-25, л.31-33, л.39-41, л.49 - 51, л.59 -61, л.69-71,
л.79-80, л.88-89, л.95-97, л.101-103 и л.112-113/, съдебно-психиатрични експертизи /т.7, л.74,
л.85-91, л.5-24, л.33-52 и л.58-67/, както и СПЕ, назначена в хода на първоинстанционното
съдебното производство по отношение на подс.М.В., писмени доказателствени средства –
протоколи за оглед на местопроизшествие /т.2, л.9, л.23, л.96, л.104 и л.110/, протоколи за
следствен експеримент /т.2, л.116 и л.129/, протоколи за освидетелстване на подсъдимите
/т.2, л.39 и л.65/, протоколи за обиски /т.2, л.84 и л.89/ и писмените доказателства - писмо
от „Нова телевизия“, справка от НИМХ и от НЗОК, удостоверение за родствени връзки на С.
Я., препис - извлечение от акт за смърт на С. Я., справка от „Национална система 112“,
решение № 8891 от 16.06.2016г. по гражданско дело 75582/2015г. на Софийски районен съд,
III гражданско отделение, 83 състав и справка за съдимост на подсъдимите, от които се
установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. Д. В. е роден на ********г. в гр.София, живущ в гр.***, ж.к.„***“,
бл.***, ет.*, ап.*, български гражданин, женен, със средно специално образование,
4
неосъждан, работи като „Оператор парогенератори“ в ТЕЦ София - Изток, ЕГН **********.
Подсъдимата М. С. В. е родена на ********г. в гр.София, живуща в гр.***, ж.к.„***“,
бл.***, ет.*, ап.*, българска гражданка, омъжена, с висше образование, неосъждана,
безработна, ЕГН **********.
Подсъдимите са съпрузи, които заедно с трите си деца и с пострадалия Я., баща на
подсъдимата М.В. живеели в апартамент №5 в гр.***, ж.к.„***“, бл.***, ет.*. Това жилище
било съсобственост, от което С. Я. притежавал 3/4 идеални части, а подс.В. – 1/4 идеални
части. В апартамента пострадалият използвал една стая, която била оборудвана и с уреди за
готвене, а подсъдимите, заедно с трите си деца - свидетелките Б. и Д. В.и и сестра им Й.-
М.В., обитавали другата стая и кухненското помещение. Ползването на банята и тоалетната
било общо от всички живущи, а стаите на семейство В.и и на С. Я. се заключвали, без
достъп на всеки от тях до стаята на другия.
Поради закъсняло плащане или неплащане на потребление на топла и студена вода, респ.
сметки към „Софийска вода“ АД и „Топлофикация София“ ЕАД от страна на подсъдимите,
върху пенсията на С. Я. бил наложен запор, от която удържали суми за изпълнение на
задълженията на домакинството. Това го мотивирало да заведе дело за делба на
апартамента, по което свидетелствали и негови съседи - св.Й. и св.Б.. Самият пострадал не
пребивавал постоянно в жилището, а идвал понякога в месеца за получаване на своята
пенсия и лекарства. През останалото време живеел в град ***. Отношенията в семейството
били влошени в резултат на натрупвани дългогодишни конфликти, свързани с нежеланието
за заплащане на сметките за битови нужди от страна на С. и М. В.и, от неизпращането на
децата им - внучки на С. Я., на училище и обучението им вкъщи от подсъдимата, както и
трайното убеждение на двамата подсъдими, че назад във времето пострадалият се е опитал
да отрови техните деца, давайки им да ядат развалено пилешко месо /който опит според тях
не бил завършил с летален изход, поради проведено лечение от страна на подс.С.В. чрез
масаж на дъщерите му/. Конфликтите били преимуществено между подс.М.В. и нейния
баща - С. Я., и по-рядко между пострадалия и неговия зет. Децата на подсъдимите
присъствали на тези конфликти, тъй като те никога не излизали от вкъщи сами, а винаги
заедно със своите родители. Самият Я. неколкократно бил забелязван от съседи пред
жилищната кооперация, оплаквайки се, че не може да влезе в жилището, тъй като дъщеря му
и зет му сменили патрона на входната врата. Това налагало нееднократно уведомяване на
полицейски служители от 9 РУ - СДВР за оказване съдействие за влизане на Я. в
апартамента. Свидетелите М. М., Й. Й., М. Б., Б. А. - съседи на семейството и
домоуправителят - св.Д. Б., в годините нееднократно възприемали скандали от апартамент 5,
както и оплаквания на Я., че спрямо него се осъществява психически и физически тормоз от
дъщеря му и зет му, включително заплахи за живота му. Това довело и до постановяване на
решение № 8891 от 16.06.2016г. по гражданско дело № 75582/2015г. на Софийски районен
съд, III Гражданско отделение, 83 състав, с което била издадена заповед на основание чл.15,
ал.2 от Закон за защита от домашното насилие срещу подсъдимите М.В. и С.В. със
5
задължение да се въздържат от домашно насилие по отношение на С. Я. и заплащане на
„глоба“ в размер на по 200 лева.
През месец януари 2018г. С. Я. се свързал със св.В. Д. - организатор предаване „Съдебен
спор“, излъчвано по Нова телевизия, изразявайки желание в предаването да се разгледа дело
за делба. Дадената от него предварителна информация на редакционния телефон била за
наличие на влошени отношения в семейството му, обитаващо апартамента в ж.к.„***“
бл.***, ет.*, ап.*, неплащане на сметки от семейството на дъщеря му - подс.М.В., и
очакванията му в предаването съдът да я принуди да плати неговия дял от жилището или да
го напусне. Тази информация била предоставена на главния редактор на предаването
„Съдебен спор“ - св.Ж. И., който на 07.02.2018г. се срещнал със С. Я. и заедно с оператора -
св.Н. Ч. посетили апартамента, за да заснемат репортаж. Това изненадало подсъдимата В.,
която се намирала в жилището заедно със съпруга си и трите им деца. Тя реагирала
вербално агресивно спрямо свидетелите И. и Ч., опитвайки се да ги накара да напуснат
жилището. Всъщност подсъдимите заедно с децата им напуснали апартамента, а екипът на
„Съдебен спор“ откарал С. Я., за да вземе превоз за прибирането си до град ***, уговаряйки
се с него за участието му в ефир в предаването на 17.02.2018г. от 11.00 до 12.00 часа в
епизод 519, озаглавен „Дъщеря ми не плаща сметки“. С. Я. се прибрал в град ***, а по -
късно семейство В.и се върнали в жилището.
На 11.02.2018г. /неделя/ подсъдимите и техните деца се намирали в апартамент 5 в град
***, ж.к.„***“, бл.***, ет.*. В него се прибрал от град *** и С. Я.. Между подсъдимите М.В.
и С.В. и пострадалия С. Я. отново възникнал словесен конфликт, като Я. нарекъл подс.С.В.
„копелдак“. Конфликтът се развил на прага на банята в жилището. Двамата подсъдими
започнали да нанасят множество удари по главата и тялото на пострадалия с арматурно
желязо и неустановен предмет с режещ ръб. По време на нанасяне на ударите от двамата
подсъдими С. Я. викал силно: „Помощ! Помощ! Пребиват ме! Няма ли кой да ми помогне?“,
а подсъдимата М.В. крещяла: „Ще те пребия, докато не умреш, все ще те бия“. Тези викове
били възприети от св.Й. Й., която излизала от своя апартамент - ап.7, намиращ се на същия
етаж, на който живеели и подсъдимите. Възприемайки виковете за помощ на С. Я. и
виковете на подсъдимата М.В., както и удари от предмети, св.Й., която била оставила
мобилния си телефонен апарат вкъщи, слязла при свидетелката Б. А., за да поиска нейният
телефонен апарат, от който да сигнализират за случващото се. В 15.25 часа на 11.02.2018г.
от телефонния номер на св.А. на „Национален телефон 112“ бил получен сигнал от св.Й. с
искане да бъдат изпратени полицейски служители, казвайки, че има „побой на втория етаж в
пети апартамент, където живеят баща и дъщеря. Тя непрекъснато го бие ....и чувам, че той
стене и вика „Помощ, помощ.“.
В резултат на нанесените от подсъдимите С. и М. В.и удари на С. Я. му били причинени
кръвонасядания и охлузвания по лицето и главата, множество рани в лявата половина на
лицето и рана в областта на горната устна /с характеристики на порезни/, рани вляво и дясно
теменно и рана в тилната област на главата с характеристики на получени от твърди тъпи
6
предмети, кръвонасядане на носа, кръвонасядане с разкъсване на лигавичната повърхност
на долната устна, рана на шията, кръвонасядания по задната повърхност на гръдния кош,
обширно кръвонасядане по задната повърхност на лявото рамо, кръвонасядания по лявата
предмишница, тръбната повърхност на лявата ръка с рани, линейна рана по тръбната
повърхност на дясната ръка, кръвонасядания на меката черепна покривка, дълбоки
кръвонасядания на меките тъкани на лицето, счупване на лявата лопатка, кръвонасядания в
областта на двете лопатки и кръвонапълване на вътрешните органи. По време на нанасяне
на побоя от двамата подсъдими С. Я. изпитвал силни болки и страдания, разбирайки и ужаса
от извършеното и поради счупването на неговата лява лопатка, отличаващо се със силна
болезненост и множеството повърхностни и дълбоки кожни наранявания - кръвонасядания и
рани. В резултат на нанасяните удари от двамата подсъдими, С. Я. получил хеморагичен
шок в резултат на кървенето от раните и кръвонапълнените вътрешни органи, довел и до
негов летален изход.
След като С. Я. издъхнал, подсъдимият С.В. го прихванал под мишниците и го изнесъл
от апартамента. Влачейки го, оставил тялото на балкон в ползвано общо помещение от
всички живущи на втория етаж на жилищния блок. Оставяйки го на терасата, той съблякъл
якето му и го поставил в черен полиетиленов плик. Средната дневна температура през този
ден била – 0,1 градуса, минимална – 0,5 градуса, а максимална + 2 градуса.
След като оставил безжизненото тяло на балкона в общия коридор на втория етаж на
блока, подс.С.В. се прибрал в апартамента, където забелязал кръв по прага на банята, което
петно изчистил с белина. Веднага след това В. изхвърлил якето на пострадалия в храсти в
близост до техния блок, а в кофа за смет - неустановения предмет с режещ ръб, свои дрехи и
мокри кърпички, с които бил почистил пода от кръв. По-късно подс.В. изхвърлил и
арматурното желязо, с което били нанасяни ударите на Я..
Якето на подсъдимия било намерено десетина дни по-късно в храсти в близост до блока
на подсъдимите от св.С. К..
“
Тъй като не могла да бъде установена връзка със С. Я. от екипа на „Съдебен спор и от
св.А. Т., с която имали уговорка да се видят, независимо едни от други свидетелите Ж. И. и
А. Т. предприели действия по издирване на Я., останали без резултат до 21.02.2018г., когато
служители на 9 РУ - СДВР открили трупа му на балкона на етажната площадка на етаж 2 в
“
ж.к.***, бл.***.
Гореизложената фактическа обстановка, с която настоящият състав на САС напълно се
съгласява и не намира за необходимо да внася каквито и да е корекции,
първоинстанционният съд е установил след внимателен и задълбочен анализ на събраните
по делото доказателства. В хронологичен порядък са описани събитията и отношенията
между подсъдимите и пострадалия предхождали инкриминирания инцидент. Съществено
значение в конкретния казус имат обстоятелствата, свързани с конфликтните и неприязнени
7
отношенията между тях, и най-вече тези между В. и нейния баща. За тяхното изясняване по
делото са приобщени немалко по обем, при това еднозначни по своето съдържание, гласни
доказателства. Всички доказателства са анализирани от първоинстанционния съд поотделно
и в тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК в мотивите
към присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на едни и
отхвърлянето на други доказателства. Според САС по отношение на тази част от съдебния
акт към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с
установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриването на
обективната истина са изпълнени отговорно и картината на деянието е очертана в нужния
обем. Анализирайки доказателствата, събрани по делото, първоинстанционният съд е
формирал правилни изводи относно авторството на деянието в лицето на двамата
подсъдими, както и относно мотивите и подбудите, които са ги ръководели при вземане на
решението и осъществяването на умъртвяването на С. Я..
Първостепенният съд е подложил на особено внимателно обсъждане гласните
доказателствени източници, обособени в групи в зависимост от тяхното съдържание и
източник на информация. В основата на фактическите си изводи относно датата и мястото
на деянието, неговото авторство и механизъм на извършване, СГС е поставил показанията
на свидетелите Й. Й. и Б. А., които са съседки на двамата подсъдими и пострадалия.
Особено доказателствено значение имат показанията на св.Й., която непосредствено е
възприела /чула/ и възпроизвела пред съда конкретни реплики, за които е категорична, че са
произнесени от пострадалия, респ. подс.В.. Нещо повече, освен виковете за помощ на Я. и
ответните заплахи на подс.В., свидетелката е възприела и звуци, които тя определя като от
удари. Свидетелката А. от друга страна не само съобщава пред съда казаното й от Й., но и
възпроизвежда лични свои възприятия относно гласа на подс.В., идващ от апартамента в
момента на инцидента. С основание първият съд е кредитирал показанията на тези
свидетелки, тъй като същите не само че са последователни и взаимно кореспондиращи си,
но и са подкрепени от приобщени по делото обективни доказателства, каквито са
извършената справка от „Национален телефон 112“ и експертното изследване на изготвена
по делото техническа експертиза, обективиращи обаждането и проведения разговор между
св.Й. и диспечер, провокиран именно от възприетия от нея скандал в апартамента на
подсъдимите. В подкрепа на показанията на посочените свидетелки са и тези на
полицейските служители П. и И., изпратени на адреса по повод на полученото от тел.112
съобщение за инцидент. Същите са производен източник на доказателство, но в пълна
степен кореспондират на последователно заявеното от св.Й., както при разпита й на
досъдебното производство / показанията й са приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2,
пр.2 от НПК в тази част/, така и пред съда. С основание първият съд е отхвърлил като
неоснователни възраженията на защитата на подс.В. за свидетелска негодност на св.Й..
Установените при нея напреднала възраст и проблем от здравословен характер, респ. степен
на инвалидизиране, не са от естество да събудят съмнение относно истинността на
твърденията й, още повече, че съдебният състав е изградил убеждението си за достоверност
8
на това гласно доказателствено средство и въз основа на непосредствените впечатления и
подробен разпит на лицето в хода на съдебното следствие. Внимателното запознаване със
съдържанието на този особено важен за изясняване на делото доказателствен източник
доведе и САС до извод за отсъствие на вътрешни противоречия и нелогичности в
показанията й. Св.Й. е била добре запозната и с историята на отношенията между страните в
конфликта. Въпреки изразената от нея положителна оценка и съчувствие към пострадалия,
липсват данни за нейна тенденциозност при депозиране на показанията. Ето защо,
настоящият състав напълно се солидаризира с извода на решаващия съд за достоверност на
това доказателствено средство. Следва отново да се подчертае, че обстоятелствата, касаещи
авторството на деянието, и особено това на подс.В., са безсъмнено установени по делото не
само въз основа на показанията на св.Й., но и са в пълна кореспонденция с установеното
посредством показанията на посочените вече свидетели А., П. и И.. В мотивите на
присъдата СГС е изложил изключително подробни и верни по съществото си съображения
защо дава вяра именно на тази група от гласни доказателствени източници, с който анализ
въззивната инстанция напълно се солидаризира.
По делото са приобщени и немалък обем гласни доказателства, изхождащи от лица,
които са били съседи, близки или познати на подсъдимите и пострадалия Я.. Макар да не
носят непосредствена информация относно инцидента, чрез показанията на свидетелите М.,
Б., Б., З. и Т. по един еднозначен начин се установяват влошените отношения в семейството
и тяхната далечна предистория. Изнесеното от тези свидетели има значение не само за
изясняване на причините, довели до трагичния инцидент, но и са носители на информация
за характерите, облика и репутацията, с която са се ползвали двамата подсъдими в най-
близкото им обкръжение. Последователно изнесеното от тези свидетели установява по
несъмнен начин по делото, че пострадалият е бил системно тормозен от подсъдимите, най-
вече от дъщеря си, както и че вербалните им спорове и в предходни случаи са ескалирали до
физическа агресия от нейна страна по отношение на възрастния човек. Следва да се посочи,
че придобитите от тях сведения не са единствено от производен характер, но и в резултат на
непосредствени възприети крясъци, тропане и отделни реплики, идващи от апартамента,
разстроеното положение на Я. и дори белези от насилие върху него.
В подкрепа на обсъдените по-горе и приети от СГС за достоверни показания на съседи и
близки на пострадалия, са и тези на свидетелите Д., И. и Ч., лица от екипа на предаването
„Съдебен спор“, които професионално, като журналистически екип разследващ подобни
случаи, са били ангажирани с казуса на С. Я.. Същите свидетелстват за факти и
обстоятелства, които допълват картината на събитието, тъй като именно във връзка с
насрочено заснемане на предаването, са взели активно участие в издирването на Я.. В
същата насока са и показанията на полицейските служители П., К. и Й., оказали съдействие
за разкриване на престъплението. Първостепенният съд в мотивите на присъдата си е
подложил на много подробен анализ /на стр.534 от първ.д./ гласните доказателствени
източници, които съдържат информация относно последното пристигане на Я. в гр.София,
към което се отнася и точната дата на умъртвяването. САС единствено ще отбележи, че
9
напълно се солидаризира с този доказателствения анализ, без да е необходимо да го
преповтаря, а с оглед на неговата изчерпателност - няма какво повече и да се допълва.
Необходимото внимание първостепенният съд е отделил и на показанията на
свидетелите Х. – служител на СДВР, както и на Р.И. и М.И. – поемни лица, участвали в
действията по оглед на местопроизшествието и в извършването на следствения експеримент
с участието на подс.В.. Същите са възприели и свидетелстват за обстоятелствата по
издирването на С. Я., разкриването на престъплението, действията по откриване на
извършителите, и най-вече относно това, каква е била първоначалната позицията на подс.В.
във връзка с авторството и механизма на извършване на престъплението. Посочените
свидетели са категорични, че В. е признал пред тях, че е причинил смъртта на тъста си. Още
на този ранен етап той подчертано е изтъквал едноличното си участие в умъртвяването.
Първостепенният съд е обсъдил внимателно и лансираната от подсъдимите версия на
събитията, описана от тях в обясненията, които са давали в съдебно заседание, както и в
тези, дадени от В. на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.3, вр.ал.2
от НПК. Обясненията на подс.В. са важен доказателствен източник по настоящото дело, тъй
като посредством тях се установяват съществени обстоятелства по извършване на
престъплението, каквито са времето /дата и час/, мястото, причината за възникването на
конфликта, начина на умъртвяване на пострадалия, респ. използваните средства и оръдия,
както и последващото укриване на тялото и предмети, съдържащи следи от престъплението.
С основание първият съд е възприел обясненията му в тези части, тъй като са
последователни, логични и най-вече – кореспондиращи на останалите доказателства по
делото. Подс.В. е последователен и в твърденията си за неучастие на съпругата му подс.В. в
умъртвяването на пострадалия Я.. Съпоставката на обясненията му от двете фази на процеса
сочи на противоречие единствено относно факта дали тя се е намирала в апартамента или в
момента на деянието е била излязла заедно с децата. СГС е констатирал посоченото
противоречие и с основание го е отчел при обосноваване на извода си да не кредитира
обясненията на В. в частта, с която отрича участието на подс.В. в нанасянето на побоя, респ.
умъртвяването на Я.. Същият не е дал логично обяснение на констатираното противоречие,
отдавайки го на стреса, в който се е намирал. Същественото в случая е, че в тази част
обясненията му влизат в несъответствие с показанията на свидетелките Й. и А., които пък са
категорични, че в момента на извършване на деянието подс.В. се е намирала в апартамента.
Нещо повече, св.Й. е възприела конкретни реплики, произнесени от В., респ. Я.. За
обосноваване на извода си за участието на подс.В. в извършване на деянието
първостепенният съд е проследил хронологията на събитията от инкриминираната дата, като
е отчел и данните за „обичайното“ поведение на сем.В.и. Въззивният състав напълно се
съгласява със съображенията на СГС за достоверност на показанията на посочените
свидетелки, чиито твърдения с основание са залегнали във фактологията на събитията.
Твърденията на Й. са проверени посредством показанията на полицейските служители П. и
И., които при разпита си сочат не само причината за пристигането им на адреса, но и са
10
повторили буквално съобщеното им от св.Й. за възприетия от нея скандал, викове и шум.
Тук следва да се отбележи, че цялостното поведение на св.Й. в конкретната кризисна
ситуация е напълно логично и мотивирано единствено от желание да помогне на
пострадалия, чиито зов за помощ непосредствено е възприела. Всички останали
обстоятелства, свързани с притеснението на двете жени, изчакването на полицейския патрул
на входната врата и молбата им да не ги замесват, при положение, че сигналът от тях не е
бил анонимен, са напълно обясними на фона на натрупалите се във времето негативни
отношения между подс.В. и останалите живущи във входа. Същевременно, по делото
липсват основания да се направи извод за тяхна тенденциозност и желание неоправдано да
злепоставят подсъдимите, с които те все пак са поддържали разумно съседско съжителство.
С основание СГС е отхвърлил като недостоверни обясненията на подс.В. и в частта,
където същият поддържа версия, че е действал при самоотбрана по отношение на
пострадалия, както и в състояние на „афект“, предизвикано от същия. За да се обоснове,
първият съд е отчел заключенията на изготвените по делото СМЕ-и по отношение на
пострадалия и всеки от подсъдимите. Наранявания със защитен характер вещите лица са
констатирали само по тялото на пострадалия, което пък е в пълно съответствие с приетата от
съда фактология относно механизма на умъртвяването му – от две лица, чрез нанасяне на
множество удари, вкл. с арматурно желязо и предмет с режещ ръб. Физическото и числено
превъзходство на подсъдимите, вида и броя на констатираните наранявания при
пострадалия, както и отсъствието на такива при подсъдимите, напълно опровергава тезата
на подс.В. да е извършил деянието при самоотбрана. В обясненията си подс.В. не изнася
подробности относно броя на ударите и съответните места по тялото на пострадалия, където
ги е нанасял, което с основание е взето предвид от първия съд като негов опит да омаловажи
събитието и прикрие участието на подс.В.. За отсъствието на физиологичен афект при
подс.В. СГС се е позовал и на заключението на СПЕ по отношение на него, вещите лица от
която с категоричност са отхвърлили подобна мотивация на деянието, позовавайки се и на
установени от тях данни за личността му.
В мотивите на присъдата си първостепенният съд е обсъдил и показанията на
свидетелките Б. В. и Д. В. – две от дъщерите на подсъдимите. Третата дъщеря – Й.-М.В., не
е разпитвана от СГС поради свидетелската й негодност, установена посредством СПЕ и от
непосредствените впечатления на съдебния състав, който е констатирал неспособността й да
формира изречения. Разпитите на Б. и Д. В.и са извършени в съответствие с правилата на
НПК. След разяснената им възможност като низходящи на подсъдимите да не дават
показания, те изрично са изявили желание да бъдат разпитани, което е станало в
присъствието на психолог К., чието становище е било, че са проведени в спокойна
обстановка, а въпросите са били ясни и разбираеми за свидетелките. Съдържанието на
показанията им е подложено на внимателна преценка от първостепенния съд, съпоставени
са както помежду им, така и с останали доказателства по делото, които носят информация
по аналогични въпроси, на които са отговаряли двете дъщери на подсъдимите. Така въз
основа на тях става ясно какви са били отношенията им вътре в семейството, условията, при
11
които са живеели, имущественото им състояние, връзките им с обществото и най-вече –
отношенията с дядо им - пострадалия Я.. В корелация с останалите доказателствени
източници е обстоятелството, че момичетата не са ходили на училище, респ. не са излизали
от дома си сами, както и че контактите с дядо им са били ограничени. Градският съд е
кредитирал показанията им относно тези обстоятелства и ги е отхвърлил в частта, където и
двете отричат да са станали свидетели на смъртта на дядо им с оглед на установеното, че
към момента на извършване на убийството цялото семейството се е намирало в апартамента.
В тази връзка следва да бъдат споделени мотивите на първата инстанция, с които се
коментира заетата позиция на двете дъщери на подсъдимите в процеса. Кръвната връзка и
абсолютната емоционална зависимост от семейството, и най-вече от майката, напълно
задоволително обясняват отказът на момичетата да депозират дори и минимални показания
за случилото се на инкриминираната дата. В същия смисъл са и изводите на експертите,
освидетелствали свидетелките, които са констатирали тяхната лоялност към семейството и
подсъдимите, за чиито действия са разпитвани.
Правилно и законосъобразно СГС е кредитирал като компетентни и обосновани
заключенията на приетите по делото съдебно-психиатрични експертизи, касаещи
вменяемостта и състоянието, в което са се намирали двамата подсъдими. Въз основа на тях
несъмнено по делото е установено, че те са могли да разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководят постъпките си. Психическото състояние на подс.В. е било
предмет на две отделни експертизи, чиито заключения са непротиворечиви и категорични,
че същата страда от смесено личностово разстройство /хистрионно и параноидно/, което
обаче не съставлява продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.
Настоящият състав се присъединява към доказателствения извод на СГС, с който изцяло
се кредитират изготвените в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза на труп и петорна съдебномедицинска експертиза, ведно с разясненията, дадени
от извършилите ги вещи лица в съдебно заседание. И двете експертни заключения
самостоятелно са подробни, ясни, безпристрастни, конкретно и пълно дават отговор на
поставените им задачи относно вида на телесните увреждания, механизма и характера на
настъпването им. Експертите от петорната експертиза по категоричен начин са дали
заключение и за причината за смъртта на пострадалия Я., а именно - хеморатичен шок в
резултат на кървене от описаните рани. В мотивите на присъдата си съдът е дал
изчерпателен отговор и напълно обосновано е отхвърлил възражение на защитата, относно
причината за настъпване на смъртта на Я. във връзка с прием на лекарствен препарат.
Изводите на експертите относно механизма на причиняване на констатираните при
пострадалия увреждания и причината за настъпване на леталния изход са оспорени от
защитата на подсъдимия В., а възражения в тази насока са направени и с въззивната жалба.
Във връзка с това, настоящият състав след като внимателно се запозна с приложените по
делото експертни заключения, както и с разясненията, които вещите лица са направили в
съдебно заседание, отговаряйки на въпроси на страните, отхвърли като неоснователни
12
доводите на защитата, според които експертните изводи, обсъдени в съвкупност с
обясненията на подс.В., не могат да обосноват несъмнени изводи за причинно-следствена
връзка между действията на подсъдимите и настъпилия съставомерен резултат.
Във връзка с изготвените по делото биологични и ДНК експертизи, следва да се
отбележи, че същите са приобщени по съответния процесуален ред и чрез тях са извършени
изследвания на веществени доказателства, които са приобщени съобразно изискванията на
НПК, за което са съставени съответните протоколи.
Въззивният съд напълно кредитира изготвените по делото протоколи за оглед на
местопроизшествие / на ап.5 и на етажна площадка в бл.***, вх.1, ж.к.“Люлин“/ и за
следствен експеримент, обективиращи така извършените процесуално-следствени действия.
Същите са осъществени в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон
и с тях са установени релевантни към предмета на доказване факти - обстановката, в която е
извършено престъпното деяние, следите от извършването му, други обекти, намиращи се на
местопроизшествието, мястото на откриване на трупа на Я. и др. Правилно и
законосъобразно първият съд е възприел посочените протоколи, както и останалите писмени
доказателства и доказателствени средства, и въз основа на тях е обосновал фактическите си
изводи.
При правилно установените фактически положения, първоинстанционният съд е
направил законосъобразен и обоснован правен извод, че подсъдимите С.В. и М.В. на
11.02.2018г. в гр.***, ж.к.„***“, бл.***, ет.*, ап.*, в съучастие като извършители, умишлено
са умъртвили С. С. Я. чрез нанасяне на множество удари с неустановен твърд предмет по
главата и тялото, както и нанасяне на порезни рани по главата и тялото с неустановен
предмет с режещ ръб, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за С. Я. –
престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а за В. - и
по отношение на неин баща - вр. с т.3, пр.1.
От обективна страна изпълнителното деяние на убийството се състои в лишаването от
живот или умъртвяването на друго лице. В резултат на действията на подсъдимите и в пряка
причинно-следствена връзка с тях се намира смъртта на С. Я.. С оглед настъпването на
противоправния резултат - смъртта на пострадалия, престъплението е довършено.
Във връзка с авторството на деянието СГС в обобщен вид е посочил доказателствата, въз
основа на които счита, че то е установено по безспорен и несъмнен начин. С въззивната
жалба на защитата на подс.В. се оспорва тя да е съпричастна към инкриминираната й
дейност. В тази връзка и в отговор на възраженията относно авторството й, САС намира за
необходимо да посочи още веднъж, че напълно се съгласява с изключително подробния и
прецизен анализ на доказателствената съвкупност, извършен от Градския съд. Действително
в конкретния казус няма очевидци на извършване на деянието. Подс.В. от своя страна в
обясненията си поддържа версия за извършено самостоятелно убийството на Я.. По делото
обаче, са приобщени доказателства, които по един безспорен начин сочат на участието на
13
подс.В. в изпълнителното деяние по умъртвяването на Я.. Пряко доказателство в тази
насока са фактическите обстоятелствата, за които свидетелства св.Й.. Това е така, тъй като
репликите и останалите шумове, които тя е възприела от апартамента на подсъдимите, също
са факти от обективната действителност. Нещо повече, несъмнено е за САС, че
свидетелката е била в състояние да различи и идентифицира/разпознае кои лица точно
произнасят дочутите от нея реплики. При обсъждане на доказателствата, както по-горе, така
и в мотивите на присъдата на първия съд, са изложени съображенията, поради които
показанията на тази свидетелка могат изцяло да бъдат кредитирани. Твърденията й не са
изолиран източник на информация, а в пълна степен се потвърждават от други
доказателствени източници. В този смисъл, напълно неоснователни са възраженията на
защитата на подс.В. за недостатъчна доказателствена обезпеченост на извода на СГС
относно авторството на деянието по отношение на подсъдимата. Нейното участие се
извежда не само от показанията на св.Й., но и от множеството косвени доказателства по
делото (свидетелски показания, експертизи, писмени доказателства и доказателствени
средства), които в своята съвкупност образуват стройна и хармонична система от
достоверни факти и обстоятелства, чиито обстоен анализ води до единствено възможния
извод за участието и на подс.В. в осъществяване на умъртвяването.
При обосноваване на правните си изводи, СГС подробно е обсъдил елементите от
обективния състав на инкриминираното престъпление отделно за всеки от двамата
подсъдими, обвинени като съучастници – съизвършители. Несъмнено по делото са
установени и квалификациите на деянието, което е извършено по особено мъчителен начин
за убития, а от подс.В. – убийството е по отношение на нейния баща.
Във връзка с квалифициращия признак на чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК следва да се
посочи, че за да бъде причинена смъртта по особено мъчителен начин за убития, от значение
са интензитета и предсмъртните мъки на пострадалия. В случая е установено, че към
момента на извършване на деянието Я. е възприемал случващото се, осъзнавал е действията,
извършвани с него, несъмнено е изпитвал значителни болки и страдания, а смъртта му не е
настъпила бързо. В мотивите на присъдата са изброени констатираните от СМЕ на труп
множество телесни увреждания, които приживе са причинени на Я.. Тези увреждания
недвусмислено сочат за продължителността и настойчивостта на въздействието от страна на
подсъдимите по отношение на жертвата си. От друга страна, СМЕ е категорична, че
пострадалият е изпитвал значителни болки и страдания. Аргумент в тази насока са и
данните от показанията на св.Й., според която пострадалият е викал за помощ и е осъзнавал,
че ще бъде убит. От началото на противоправните действия, насочени срещу Я., до
окончателното настъпване на неговата смърт, е изминал период от време, през което той е
могъл емоционално да преработи обстановката, в която е поставен, и да осъзнае реалната
възможност за настъпване на смъртта му. Именно негативните изживявания на Я. в
моментите преди края на живота му са обстоятелства, които могат да обосноват извод, че
убийството е „извършено по особено мъчителен начин” по смисъла на чл.116, ал.1, т.6 от
14
НК. Той е изпитал целия ужас от настъпването на смъртта и ясно е съзнавал своята
обреченост и безпомощност.
От субективна страна и двамата подсъдими са действали умишлено, при форма на вината
пряк умисъл, като те са имали намерение да лишат от живот Я.. Безспорно по делото е
установено, че подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са искали те да настъпят.
Описаната картина на деянието сочи, че подсъдимите са целели настъпването на
общественоопасните последици. Множеството травми, установени при пострадалия,
силните му викове - с интензивност да се чуват през вратата в коридора на входа, безспорно
свидетелстват, че той се е борел да отблъсне насилието срещу него, което обаче не е
преустановено от подсъдимите, въпреки апелът му за помощ и очевидното му безпомощно
състояние. Нещо повече, подс.В. е и вербализирала намерението си да убие Я. „…докато не
умреш, все ще те бия.“. Така, анализирайки обективното поведение на извършителите, и за
въззивната инстанция се налага единственият извод, че те са действали при форма на вината
пряк умисъл, като упорито и по-продължително време са въздействали пряко върху
организма на пострадалия до настъпване на смъртта му. Обективираното тяхно поведение
несъмнено сочи и на общност на умисъла. Те са осъзнавали, че действат в условията на
съвместна престъпна дейност, като и двамата са искали настъпването на престъпния
резултат.
На основание чл.54 от НК и като е съобразил изискванията чл.36 от НК,
първоинстанционният съд е наложил наказание на подсъдимия В. в размер на петнадесет
години лишаване от свобода, а на подс.В. - в размер на осемнадесет години лишаване от
свобода.
САС счита, че така определените по размер наказания са правилни, справедливи и
съответни на целите на наказателната репресия. По отношение на подс.В. като смекчаващи
вината обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало и направеното самопризнание за
неговото участие в престъплението. Като отегчаващи такива първият съд е взел предвид
механизма на извършване на деянието – нанесени са множество удари, с различни предмети.
Правилно при отмерване на наказателната отговорност първата инстанция е отчела и
поведението на дееца непосредствено след извършване на деянието, насочено към укриване
на трупа и заличаване на следите, уличаващи го като негов автор. Въззивният състав се
съгласява с така извършената индивидуализация на наказателната отговорност на В.. В
допълнение към мотивите за релевантните към отговорността обстоятелства, без това да
налага нейното по-нататъшно смекчаване, следва да се отбележат данните, сочещи за
сравнително добра негова характеристика, както и че е полагал труд и сам е издържал
многочленното си семейство. В същата насока следва да бъде отчетена и подчинената му
роля спрямо съпругата си, която е била авторитет за него и го е манипулирала.
По отношение на под.М.В., чието наказание е отмерено на 18 години лишаване от
15
свобода, СГС е взел предвид и наличното при нея второ квалифициращо обстоятелство,
обусловено от факта, че умъртвеният е неин баща. По-високата степен на обществена
опасност на В. с основание първият съд е извел от проявеното от нея коравосърдечие при
осъществяване на деянието, което с една престъпна упоритост е довършено въпреки
молбите на родния й баща за помощ. Правилно е отчетено и манипулативното й поведение
по отношение на подс.В.. САС възприема мотивите на първата инстанция, с които е
индивидуализирана отговорността на подс.В.. В допълнение, като релевантни обстоятелства
следва да се посочат данните за недобра характеристика на лицето по местоживеене от една
страна, а от друга – фактът, че все пак тя е майка на три момичета, за които е полагала
грижи. Относимо към отговорността обстоятелство е и установеното посредством СПЕ, че
М.В. страда от смесено личностово разстройство /хистрионно и параноидно/, което макар да
не е засегнало базисните сфери от психичната й дейност, при нея се характеризира с
емоционална неустойчивост и лабилност с бърза и лесна смяна на емоционалния фон.
Несъмнено това нейно състояние е улеснило вземането на решението и осъществяването на
престъпното посегателство.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да е
основания за прилагане по отношение на подсъдимите разпоредбата на чл.55 от НК, тъй
като липсват както многобройни, така и изключително смекчаващо отговорността им
обстоятелство.
При така определените наказания правилно решаващият съд е постановил ефективното
им изпълнение на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС при първоначален „строг
режим”.
Присъдата е правилна и законосъобразна по отношение и на двамата подсъдими в частта
относно приложението на чл.59, ал.1 от НК, в частта относно определяне и присъждане на
разноските и в частта относно това какво да стане с веществените доказателства.
По възраженията на жалбоподателите:
При обсъждане на доказателствата въззивният съд изложи съображенията си защо не
приема за основателни възраженията на защитата във връзка с установената от СГС
фактология, и най-вече относно авторството на подс.В., поради което не намира за
необходимо в по-голяма степен да обосновава правилността на първоинстанционния акт в
тази му част. Поддържаните от адв.Б. доводи за доказателствена необезпеченост на извода за
участието на В. с основание са били отхвърлени от първия съд. Не е вярно твърдението, че
липсва годно доказателство, което да обоснове не само нейното участие, но и това на
подс.В.. Аргументите за свидетелска негодност на Й. са несъстоятелни, тъй като се
основават на характеристики на личността й, каквито са възрастта и заболяване от
физическо естество, които нямат пряко отношение към способността да се възприема факти
от действителността, съответно да се запомнят и възпроизведат пред съда. Противно на
поддържаното от защитата на В., въззивният състав също приема, че времето и мястото на
16
извършване на деянието са установени по един несъмнен начин. В тази връзка не е
наложително мястото на откриване на трупа да съвпада с това на умъртвяването на лицето,
а по делото посредством обясненията на подс.В., които в тази им част са логични, е
установено по какъв начин той сам е преместил безжизненото вече тяло на Я. до мястото, на
което впоследствие е бил открит трупа му. Отсъствието на „очевидци“ по принцип не е
непреодолима доказателствена непълнота, тъй като всяко престъпление може да бъде
установявано с всички предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства, стига
да е спазен редът за събирането им, предвиден в него. В случая са налични гласни
доказателствени средства, каквито са показанията на свидетелките Й. и А., които
съставляват пряко доказателство относно факта, че подс.В. се е намирала в апартамента към
момента на инкриминирания инцидент, че е участвала в него, при това именно при
осъществяване на изпълнителното деяние по умъртвяването на пострадалия. Не съставлява
доказателствена непълнота по делото и обстоятелството, че в апартамента на подсъдимите,
от мястото на извършване на престъплението, не са открити следи, чието изследване да
може да ги свърже с пострадалия. Тук следва да се посочи, че подобни следи и не биха
имали някакво решаващо значение, както се поддържа от защитата, тъй като Я., макар и
рядко, все пак е обитавал въпросното жилище, вкл. неговите общи и санитарни площи. Това
прави напълно логично откриването на биологичен материал от него на
местопрестъплението. Освен това, по делото чрез обясненията на подс.В. е установено, че
същият е положил усилия за заличаване на следите от деянието, остатъците от които
надлежно е изхвърлил в контейнери за боклук. Противно на поддържаното от адв.Б., САС
напълно възприе съображенията на СГС за установеност по делото на датата, респ. часа, на
извършване на деянието. Ето защо, възраженията на жалбоподателя в тази насока следва да
бъдат отхвърлени като ненамиращи опора в доказателствената съвкупност. Неоснователно е
и възражението, че обясненията на подс.В. се явяват изолиран източник на доказателства,
по отношение на които следва да се приложи императива на чл.116, ал.1от НПК. В същата
насока е и твърдението на защитата на подс.В., според който съдът се бил доверил на
самопризнанията му, дадени в двете фази на процеса. Тъкмо обратното, обясненията на В.
са подложени на изключително внимателен анализ, като е отчетена тяхна двояка природа в
наказателния процес – освен като средство за доказване, и средство за защита. Въз основа на
този анализ и след като са отчетени всички установени по делото обстоятелства, свързани с
личността на В., напълно обосновано СГС ги е кредитирал в онези части, където
твърденията му кореспондират на други доказателствени източници, вкл. такива от
обективен характер, каквито са находките от извършените по делото процесуално-
следствени действия по оглед и следствен експеримент. Поддържаната от В. версия за
деяние при условията на самоотбрана или при афект, мотивирано е отхвърлена от СГС като
негова защитна теза, в каквато насока по-горе бяха изложени съображения. Относно
показанията на дъщерите на подсъдимите - свидетелките Б. и Д. В.и, САС напълно възприе
доводите, с които същите не са възприети от решаващата инстанция досежно главния факт
на доказване – авторството на подсъдимите.
17
Жалбоподателите поддържат алтернативна претенция за връщане на делото на
първоинстанционния съд поради допуснати в хода на съдебното следствие съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимите. Извършената
внимателна въззивна проверка не доведе до констатации в тази насока. Не отговаря на
истината твърдението, че първостепенният съд необосновано не е допускал събиране на
доказателства, поискани от подс.В. и защитника й. Тъкмо обратното, по делото са
приобщени всички необходими и относими такива, като конкретно по отношение на В. е
извършено и по-задълбочено съдебно-психиатрично освидетелстване, обективирано в
приетата по делото втора СПЕ. Несъстоятелно е и твърдението, че първоинстанционният
съдебен акт страда от порока „липса на мотиви“. СГС е обосновал присъдата си по
изискуемия от закона начин, подложени са на изключително внимателен анализ събраните
по делото доказателства, не са игнорирани някои доказателствени източници за сметка на
други. Особено внимателно съдът е провел разпита на дъщерите на подсъдимите,
съобразявайки се с тяхно емоционално състояние и ранимост в създалата се ситуация.
Присъдата не почива на предположения и хипотези, както счита адв.Б., а на професионален
анализ на доказателствената маса, извършен в пълно съгласие с императива на чл.305, ал.3
от НПК.
Неоснователни са и претенциите на защитата на подс.В. за намаляване размера на
наложеното му наказание. Обстоятелството, че същият е направил саморпризнание за
собственото му участие в престъплението е отчетено от първия съд. С основание СГС не му
е придал по-голяма тежест, тъй като с позицията си той все пак прикрива другия
извършител на деянието. Наложеното му наказание в минималния предвиден в закона
размер е напълно съответно, както на тежестта на деянието, така и на личната му невисока
степен на обществена опасност. Както беше посочено, в случая не се откриват основания за
приложението на чл.55 от НК, поради което и е невъзможно по-нататъшно смекчаване на
отговорността му, както се иска от защитника.
При извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, въззивният съд
не констатира наличие на други основания за изменянето или отменянето й.
Воден от горното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, Софийски апелативен
съд, НО, 7 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 82 от 06.07.2020г. по НОХД № 2746/2019г. на Софийски
градски съд, НО, 2 състав.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в петнадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19