Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 380 09.10.2020
год. гр.
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през
две хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева с участието на прокурор като разгледа докладваното от
съдия М. Русев административно дело №283
по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, във вр. с чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба на И.М.Д. *** против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 26/06/3/0/01311/2/01/04/02
от 14.04.2020 год., издаден от Директора на Областна дирекция – Хасково на
Държавен фонд „Земеделие“. Оспорването се основава на съображения, че
административният акт е издаден в нарушение на изискванията за форма и
съдържание, при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В жалбата се
твърди подаване от страна на жалбоподателя на заявление за подпомагане по
подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020, съфинансирана от
ЕФВР, а на 22.01.2018 год.
подписване на договор №№26/06/3/0/01311/22.01.2018 год. за предоставяне на
подпомагането. Сред задълженията му по
договора са и тези да създаде нови трайни насаждения от сливи в размер на 3 дка
допълнително към вече засадена овощна градина от 10 дка в земеделски имот
№044067 в землището на с. Хлябово и да закупи 1бр косачка в срок до 15.04.2018 год.
До края на месец март 2018 год. жалбоподателят изпълнил тези задължения, с
което сочи нарастване икономическия размер /ИР/ на стопанството с минимум 2 000.00
евро. Въз основа на изпълнението, била издадена скица № К03054/12.04.2018 год.
на Общинска служба по земеделие гр. Тополовград.
При извършена проверка на място на 11.06.2018 год. било установено изсъхване на
част сливовите дръвчета, каквито били засадени през 2016 год., но нито едно от новозасадените от жалбоподателя. Уведомил още тогава
проверяващите лица, че е подписал предварителен договор, съответно и че през
есента на 2018 год. (когато е технологично и агротехнически възможно) ще
презасади отново сливови дръвчета на мястото на изсъхналите. През месец октомври
2018 год. закупил 300 бр. нови фиданки от сливи, които засадил в посочения и
понастоящем сливовите насаждения обхващали 13 дка.
Жалбата се поддържа от процесуалния представител
на жалбоподателя адв. Р., включително с доводи, че актът е нищожен като издаден
в противоречие на мотивите на ВАС. В подписаният договор е даден кратък срок за
изпълнение на бизнес плана – до 15.04.2018 год., а от друга страна е предвидено
задължение реалното изпълнение на договора да започне в срок, не по-дълъг от
девет месеца от подписването му. Закупени
са и засадени двеста броя дръвчета през пролетта на 2018 год., като към датата
на проверката 11.05.2018 год. не може да се прецени колко от засадените
дръвчета сливи ще се захванат и колко не. Въпреки това съобразно установеното
при проверката са потърсени нови дръвчета за презасаждане, но такива не са били
налични а и е било неподходящо време за тяхното засаждане. Декларирал е че ще
ги презасади след 01.11.2018 год. съобразно агротехническите срокове. Въпреки
така подадената декларация, която е следвало да се приеме като предложение за
промяна на договора, отговор от страна на ДФЗ не е последвал. Вместо това на
11.06.2018 год. е извършена проверка на място, при която е установено, че от
засадените 666 дръвчета, 280 са изсъхнали, а останалите 386 са живи. Не е
посочено обаче, колко от тези дръвчета са от новозасадената част и колко от
старата. Поради което и оспорва посоченият процент на изсъхнали дръвчета и дали
същият е над допустимият праг от 70 %. Административният орган не е уведомил
жалбоподателят дали е съгласен да се удължи срока на изпълнение на бизнес плана
и да се допусне презасаждане на изсъхналите фиданки през есента на 2018 год.
Пристъпил е към издаване на АУПДВ, без да съобрази всички факти и
обстоятелства., което е било установено в съдебното производство по оспорване
на акта, който е бил отменен и същият е върнат като преписка за ново
произнасяне при съобразяване с дадените указания по прилагането на закона.
Преди повторното издаване, органът е следвало да извърши проверка на място и
тогава да постанови административният акт, което обаче не е сторил. Това е
така, тъй като съответствието на административният акт с материалният закон се
преценя към момента на издаването му. Не приема прекратяването на договора с
АУПДВ и с него да се отказва изцяло одобрената финансова помощ. Въз основа на
тези доводи е поискано отмяната на АУПДВ като незаконосъобразен и присъждане на
направените по делото разноски.
В представените по делото писмени бележки, излага
съображения, че АУПДВ е нищожен, тъй като в него липсва дата на издаването му.
Преповтаря изложеното в жалбата, като в допълнение, твърди, че бизнес плана е
бил изпълнен коректно, тъй като до 02.04.2018 год. е създал нови три декара
овощна градина от сливи, както и че е налице ръст на икономическия размер на
стопанството. Това се установява от назначената по делото експертиза. Не е
доказано по делото, че писмо изх.№01-260-6500/26.02.2018 год. е връчено лично
на доверителя му, както и същият да е бил информиран за възможността да да
подаде ново искане за промяна на договора до 15.03.2018 год. От друга страна е
следвало да извърши проверка на място и да се съобрази с новонастъпилите факти
и обстоятелства, които биха променили изводите му. Счита също така, че е
недопустимо с АУПДВ да се прекратява договора.
Ответникът, Директор на Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“ гр. Хасково, в съпроводително писмо, с което се
представя административната преписка, излага становище за неоснователност на
жалбата по подробно изложени доводи. За безспорно установено смята, че
кандидатът не изпълнил изискванията за увеличение на икономическия размер на
стопанството спрямо първоначалния такъв с най-малко 2000 евро, измерен в СПО.
Позовава се на установеното на 11.05.2018 год. при проверка на място визуално несъответствие
в размера на твърдяната за засадена от сливи площ, а на 11.06.2018 год. – от
общо 666 бр. дръвчета, от които 286 бр. изсъхнали, 380 бр. живи (под 70%). Срокът за изпълнение не бил предоговорен, за
каквато възможност жалбоподателят бил уведомен с писмо
№01-260-6500/517 от 26.02.2018 год. Подаването на заявка за второ плащане преди
крайната дата за изпълнение на бизнес плана сочело на възможност за
презасаждане в нормативно определения в чл.15, ал.2 от Наредбата срок,
съответно и че искането за презасаждане след 01.11.2018 год. не можело да бъде
уважено. Твърди още недоказано наличие на значителни валежи, възпрепятстващи
презасаждане на културите в рамките на агротехническите срокове за това. В
самия бизнес план била посочена формула за засаждане на насажденията, както и
крайната дата, към която да се преценява ръстът на стопанството. Към датата на
заявката за второ плащане било потвърдено изпълнение на договорните задължение.
Впоследствие при проверка на място било установено, че цялата площ на имота от
13 дка е недопустима, тъй като липсвала необходимата гъстота на културата.
Причина за отказа на ДФ „Земеделие“ твърди, че е липсата на нарастване, дори
липсата на първоначален икономически размер на стопанството, за което
кандидатът е бил одобрен и получил първо плащане. Извършеното през м. октомври
презасаждане на културата намира за неотносимо към установеното към м. април
неизпълнение на договора. По тези съображения иска отхвърляне на жалбата, както
и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Стара Загора, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
На 22.01.2018 год. между ДФ „Земеделие“, от една
страна, наричана за краткост „Фонда“ и И.М.Д., като „Ползвател“ е сключен
Договор № 26/06/3/0/01311 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ по ПСРС 2014 – 2020, съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в размер на 29 337
лева (чл.3, ал.1 от Договор №26/06/3/0/01311 от 22.01.2018г. (лист 40-55).
Сумата на помощта е предвидено да се предостави на два етапа: първо плащане в
размер на 19 558.00 лв. платими в двумесечен срок от сключването на
договора (чл.3, ал.2, т.1 от договора) и второ плащане в размер на 9 779.00
лв. в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована
с документи съгласно Приложение №11 към Наредба №10 от 10.06.2016г. заявка за
второ плащане от Ползвателя, в случай на одобрение на помощта след извършени
проверки, включително на място относно изпълнението на бизнес плана и анализ за
установяване съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес
план, съгласно чл.8, ал.5 от договора /чл.3, ал.2, т.2 от договора/. В чл.3,
ал.3 от договора е указан срок за подаване на заявката за второ плащане - до
15.04.2018 год. С тази дата е обвързано и задължението за изпълнение на бизнес
плана (чл. 6).
От приложения към договор Бизнес план е видно, че
началния икономически размер на стопанството, измерен в СПО е 7245,01 евро,
крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана - 30.03.2018 год.,
коригирана на 15.04.2018 год., икономически размер на стопанството към крайната
дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана, измерен в СПО –
9 418.51 евро (лист 59). Към датата на кандидатстване налична за стопанството земя е имот №044067,
с площ 13.5 дка, от които обработваема земя – 10.00 дка с основна култура сливи
(Таблици 1 и 1А на л.61 и л.62). Стратегията за развитие на стопанството
включва целите – увеличаване на ИР на стопанството с минимум 2000 евро, измерен
в Стандартен производствен обем /СПО/; увеличаване на обработваемата площ в
стопанството с минимум 20% спрямо датата на кандидатстване в т.ч. на площта на
засетите/засадените култури; Достигане на съответствие със стандартите на
общността и преминаване на обучение. Специфични резултати – създадени нови
трайни насаждения най-малко 2дка (Таблица 7 „Цели и специфични резултати“ – л.67).
В таблица 8, относима за планираните инвестиции и дейности, които ще бъдат
извършени, е посочено, че увеличаването на СПО ще е посредством увеличение на
обработваемите площи с 3 дка, върху които ще създаде трайни насаждения от сливи
и по този начин ще увеличи икономическия размер на стопанството с 2000 евро,
измерен в СПО. В колона „Ж“ от таблицата като индикативна година на започване
на инвестицията/дейността, но не по-късно от избраната крайна дата на периода
за проверка изпълнението на бизнес плана е посочено „03.2018“ (лист 70). В
раздел ІV от бизнес плана „Производствена програма на земеделското стопанство,
т.1.1. се съдържа описание на схемата на засаждане на земеделските култури
посочени в таблица №9 /костилкови овощни видови (сливи), вкл., разположени в
декар минимум 50 бр. дръвчета по схема 5х4 метра. При същите условия се
отглеждат и наличните в стопанството овощни насаждения от сливи (лист 42). На
02.02.2018 год. е изплатено от ДФ „Земеделие“-РА, в полза на И.М.Д. сумата 19
558,00 лв. (лист 23).
На 02.04.2018 год. Д. е подал заявка за второ
плащане (лист 25), в която е декларирал наред с другите обстоятелства изпълнение
на бизнес плана, отглеждане на сливи в имот от 13,5 дка. Заявката е получила
УИН 26063001311301.
На 23.04.2018 год. е съставен Контролен лист
ОП1-ПМ за посещение на място, по заявка 2606301311301 от експерти Р. С. и Д. Д. (л.181-201). В
Приложение №2 е отбелязано с „да“ за установена
косачка, моторна самоходна, с посочени данни, а според Приложение №4
„Посещение на място при растениевъдството“ – за имот № 044067, с. Хлябово, по
договор сливи 13.5дка, е отбелязано, сливи – площта визуално не съответства,
при посещение на място е констатирано голямо количество неприхванати
(изсъхнали) фиданки. С отговор „да“ е отбелязано за обстоятелствата, че
културите, обект на инвестицията са засадени, дейностите са реализирани, към
момента на посещението няма видимо не спазена гъстота на засаждане спрямо
посочената в технологичната карта. На 11.05.2018 год. е съставен Контролен лист
ОП1-ПМ за посещение на място от експерти Д. Д. и Р. С., в който, в раздел
забележки е отразено, че при посещението на място е установено голямо не прихващане
(изсъхване) на сливи фиданки. Във връзка с точното определяне на изпълнението
на бизнес плана се предлага да бъде извършена проверка на място. В декларация
от 11.05.2018 год. И.М.Д. е посочил, че констатираното неприхващане на част от
фиданките на парцел № 044067 се дължи на продължителна суша през 2017 год.,
поради проблемни дъждове през 2018 год. и късното одобрение на проекта не могъл
да извърши презасаждане. Описал е процеса по предпосадъчна подготовка и засаждане
на фиданките. Декларирал е и че ще извърши презасаждане на не прихванатите
фиданки съобразно агротехническите срокове, след 01.11.2018 год.
Със заповед №352767 от 30.05.2018 год. на Началник
отдел РТИ разпоредена проверка на място
в периода 30.05.2018 – 18.06.2018 год., (лист 209). Съответно такава е
извършена от експерти Ф. и Ш., констатациите са обективирани в Доклад от проверка
на място по заявка 352767 (лист 211 - 236). В приложение КЛ 1А Контролни
въпроси и заключения, на въпрос по т.4 „Ползвателят поддържа размер на
стопанството не по-малък от размера, с който кандидатства или е бил одобрен, и
е подписал договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ – е отговорено
„да“, извършено измерване с GPS. На
въпрос 5а „Към момента на проверката в стопанството се отглеждат култури
и/или животни от приоритетни сектори е отговорено „Да“, установено при ПнМ. В
таблица 2 – Трайни насаждения се сочат установени 666 бр. растения (колона 14),
забележка – от 66 дръвчета 386 са изсъхнали, а 380 не са. Съдържа се
отрицателен отговор в графа 15 -най-малко 70% от растенията са живи. Според
приложение КЛ „проверка на място по документи“, приложени са документи –
фактура №56 от 09.03.2018 год. за сливи стенлей, фактура №********** от
13.02.2018 год. за косачка моторна, самоходна Smart 53. Д. е подписал
последната страница на доклада на 11.06.2018 год. видно от положен на
последната страница подпис. С декларация от 11.06.2018 год. (лист 237) Д. е
декларирал, че по сключения на 22.01.2018 год. договор е имал по-малко от три
месеца за изпълнение (до 15.04.2018 год.) Това, наред с продължителна суша през
2017 год., проблемни дъждове през 2018 год. сочи като причина за невъзможност
да извърши презасаждане на неприхванатите дръвчета. Отново декларира, че ще
извърши презасаждане след 01.11.2018 год.. С уведомително писмо
изх.№01-262-6500/73 от 15.06.2018 год.
Началник отдел РТИ Хасково уведомява Д. за констатирани несъответствия,
описани в приложен контролен лист (доклад за проверка), предоставена е възможност
за възражения (лист 240). Няма данни за получаване на това писмо.
С докладна записка от 24.07.2018 год. на Началник
отдел РТИ Хасково уведомява Директора на
Дирекция „Технически инспекторат“ на ДФЗ се уведомява, че при извършено
преброяване броя на живите растения е под 70%. С уведомително писмо
изх.№01-262-6500/217 от 01.08.2018 год. Началник отдел РТИ уведомява Д. /лист
272, като отново няма данни за получаването му/, а с писмо от 02.08.2018 год. и
Директор дирекция „ТИ“ на ДФЗ, за
несъответствия в приложения контролен лист (доклад за проверка) като в
приложение КЛ 1А т.І, при отговорите на въпроси 4. и 5б. е допусната техническа
грешка, и за двата въпроса да се чете вярно с отговор „не“. Тези точки са: т.4
- Ползвателят поддържа размер на стопанството не по-малък от размера, с който е
кандидатствал и е бил одобрен и е подписал договор за предоставяне на финансова
помощ и т.5б - Увеличението на стопанството се формира изцяло с отглеждане на
животни и/или култури от приоритетните сектори.
С писмо изх.№01-260-6500/906 от 23.08.2018 год.,
получено на 24.08.2018 год., Директора на ОД Хасково на ДФ Земеделие уведомява И.М.Д.
за откриване на производство по издаване на АУПДВ за задължение в размер на 19
558,00лв, представляващи пълния размер на полученото първо плащане по договора
за предоставяне на финансова помощ (лист 322-324). Посочени са подробни
съображения, основани на установено при проверка на място, извършена на
11.06.2018 год. в горепосочения имот наличие на 666 бр. дръвчета (18 реда по 37
бр. дръвчета), от които 286 са изсъхнали,
380 бр. са живи, т.е. под 70% от насажденията са живи, съответно приета
като допустима площ в стопанството – 0 ха, равняващ се СПО – 0 евро. Посоченото
попада в хипотеза на чл.9, ал.1, т.2 и т.4, вр. с чл.17, ал.1 от договора за
подпомагане и чл.37, ал.1, т.2 и 3 от Наредба №10/10.06.2016 год. – некоректно
изпълнение на БП и непостигнато увеличение на ИР на стопанството спрямо
първоначалния размер с минимум 2000 евро, измерен в СПО. На 05.09.2018 год. Д. е подал възражение с вх.№01-260-6500/906#1 с
твърдения, че няма вина за това че е чакал 2 год. за отварянето на програмата,
което се случило на 3-тата година, както и че е положил труд и усилия за
реализация на проекта. Признава, че има изсъхнали дръвчета, но те ще бъдат
възстановени през октомври-ноември месец (лист 326). На 30.08.2018 год. Д. е
подал и възражение вх.№01-262-6500/217, в което излага подробни доводи във
връзка с опита си в отглеждането на плодни дръвчета, датиращ от 2015 год. Твърди,
че не е злоупотребил с доверието на Фонда, не симулира дейност, всички
изисквания до сега е изпълнил (л.305-306).
С Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 26/06/3/0/01311/2/01/04/01 от 15.01.2019 год., издаден на основание
чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК, Директора на
Областна дирекция – Хасково на Държавен фонд „Земеделие“, въз основа на
изложени мотиви и на основание чл.37, ал.1, т.2 и 3 от Наредба №10 от
10.06.2016 год., чл.9, ал.1, т.2 и т.4 и чл.17, ал.1 от Договор №
26/06/3/0/01311 от 22.01.2018г., чл.59, ал.1 и 2 от АПК, във връзка с чл.165 и
чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, е
постановил следното: І. Отказва изцяло одобрената финансова помощ по
Договор №26/06/3/0/01311 от 22.01.2018г., същият се прекратява на основание
чл.9, ал.1, т.2 и т.4 от същия, чл.37, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №10 от
10.06.2016г., и чл.24, ал.2, т.4 от Договора; ІІ. Определя на И.М.Д. задължение за подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558,00лв, представляващ
пълния размер на полученото първо плащане по договор №№ 26/06/3/0/01311 от
22.01.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума считано от
11.06.2018 год. Така постановеният АУПДВ е бил обжалван по съдебен ред и с
решение №269/18.07.2019 год., постановено по адм. дело №135/2019 год. на
Административен съд Стара Загора жалбата на И.Д. е отхвърлена като
неоснователна. С решение №3123/27.02.2020 год., постановено по адм. дело
№11307/2019 год. по описа на ВАС на Република България, решението е отменено,
АУПДВ също и преписката е върната на административният орган за ново
произнасяне, като се съобрази с дадените указания за прилагане на закона, които
са следните: В АУПДВ липсват каквито и да
било факти и обстоятелства, че констатираното изсъхване на дръвчета се дължи на
виновно поведение на жалбоподателя И.Д.. С оглед на изложеното АУПДВ в частта
по т.I е незаконосъобразен на основание чл. 146, т.2 и т. 4 АПК, поради липса
на мотиви, които да обосноват отказ на одобрената помощ изцяло и прекратяване
на договора на посоченото правно основание и поради нарушение на материалния
закон – чл. 35, ал.1, т. 3 от Наредба №10 от 10.06.2016 год. От друга страна по
силата на чл. 37, ал.1, т.2 и т. 3 от Наредба 10 от 10.06.2016 г. отказът за
извършване на второ плащане е кумулативно условие за възникване на задължението
за възстановяване на полученото първо плащане. Липсата на такъв отказ,
обосновава незаконосъобразност на АУПДВ и в частта по т.II. Следва преписката
да бъде върната на директора на ОД на ДФ Земеделие – Хасково за ново
произнасяне по заявката за второ плащане от 02.04.2018 год. при спазване на чл.33,
ал.1, т.3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 год. При новото произнасяне
административният орган следва да съобрази всички факти и обстоятелства,
установени по настоящото дело, както и сочените от ползвателя основания за
промяна в срока за изпълнение на бизнес плана и след това да прецени налице ли
е коректно изпълнение на бизнес плана и увеличен ли е икономическият размер на
стопанството на И. Динев.
Преписката е получена на 16.03.2020 год. в ОД
„Земеделие“ гр. Хасково, като са извършени процесуални действия по събраните доказателства
е и постановен нов АУПДВ № 26/06/3/0/01311/2/01/04/02 от 14.04.2020 год.,
издаден от Директора на Областна дирекция – Хасково на Държавен фонд
„Земеделие“ издаден на основание чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8
и 9 от ДОПК. Прието е, че на основание чл.37, ал.1, т.2 и 3 от Наредба №10 от
10.06.2016 год., чл.9, ал.1, т.2 и т.4 и чл.17, ал.1 от Договор №
26/06/3/0/01311 от 22.01.2018г., чл.59, ал.1 и 2 от АПК, във връзка с чл.165 и
чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, е
постановил следното: І. Отказва пълното изплащане на финансова помощ
общо в размер на 9 779.00 лв., представляваща второ плащане по Договор
№26/06/3/0/01311 от 22.01.2018 год., същият се прекратява на основание чл.24,
ал.2, т.4 от Договора; ІІ. Определя на И.М.Д.
задължение за подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
19 558.00 лв., представляващ пълния размер на полученото първо плащане по
договор № 26/06/3/0/01311 от 22.01.2018 год., ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 11.06.2018 год.
Оспореният АУПДВ №26/06/3/0/01311/2/01/04/02 от 14.04.2020
год., е изведен с изх.№01-260-6500/906#13 от 14.04.2020 год. и съобщен на Д. 27.04.2020
год. (лист 426).
По делото са приети като доказателства
документите, приобщени към административната преписка по издаването на
оспорения акт, представените и събрани по искания на страните.
За изясняване на спора, са допуснати, изпълнени и
приети Съдебно-агротехническа експертиза и Съдебно-икономическа експертиза,
заключенията на които като компетентно и добросъвестно изготвени, неоспорени от
страните, в съответствие с другите доказателства по делото, съдът кредитира с
доверие.
Според заключението на Съдебно-агротехническата
експертиза (л.449 и сл.), в периода 12.01.2018 год. – 12.04.2018 год. е
създадена нова овощна градина с площ от
3.400дка. Възприета е схема на засаждане 5м между редовете и 4м вътре в реда,
има засадени 170 бр. сливови дръвчета, от тях в процес на растеж и развитие,
т.е. живи са 139 бр. дръвчета. В цялата нива общия брой на сливовите дръвчета е
666 бр., от тях живи са 587 бр. в северната част на овощната градина има части
от скали, скални участъци и ерозирани терени. Скалните материали са на
дълбочина 25-30 см. от повърхността на почвата, като плиткото им разположение
не позволява да се изкопаят ямки на необходимата дълбочина, с цел да се
осигурят подходящи условия за растеж и развитие на кореновата система на
дърветата. Всичко това затруднява прихващането им. Сливовите дървета се
засаждат през вегетитационния период от окапване на листата през есента до
разпукването на пъпките през пролетта и с прекъсване през студеният период –
зимата. Всички засадени дръвчета минават през много важен период на прихващане
към почвената среда, като този период трае от 5 – 7 дена. Засадените дръвчета в
периода 10.03.2018 год. – 20.03.2018
год. е възможно към 02.04.2018 год. да са встъпили в началото на фенофаза
„набъбване“ на пъпките, а тези засадени след 20.03.2018 год. към 02.04.2018
год. е невъзможно да са встъпили в тази фаза.
Според заключението на съдебно-икономическата
експертиза (лист 454 и следв.), икономическия размер на стопанството на
жалбоподателя, измерен в СПО (стандартен производствен обем), по бизнес план е
7245,01 евро (14 700лв) към началната дата на периода и спрямо площ от 10 дка,
а към крайната дата на периода и за площ от 13 дка – 9 418.51 евро (18 421.00
лв.). Съгласно приложение №6 към чл.14, ал.4 от Наредба №10/10.06.2016 год. за
култура сливи – брой растения по технология в декар – 50 бр., минимален праг на
гъстота в декар – 35 бр., минимален процент прихващане 70%. На база
установеното при проверката на място от „РТИ“ гр. Хасково на 11.06.2018 год.
наличие на 666 бр. дръвчета, от които изсъхнали 286 бр., живи 380 бр., под 70%
(57.06%), приетата допустима площ на стопанството е 0 /нула/, равняващия се
Стандартен производствен обем е 0/нула/ евро. Въз основа на заключението на
съдебно-агротехническата експертиза при наличие на 666 дръвчета от които 587 са
живи се получава 88.14 % праг. Въз основа на извършената проверка на място е
установено, че бизнес планът е изпълнен.
Въз основа на изложеното съдът формира следните
правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебно
оспорване и контрол за законосъобразност административен акт – Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 26/06/3/0/01311/2/01/04/02 от
14.04.2020 год., издаден от Директора на Областна дирекция – Хасково на ДФ
„Земеделие“, в срока по чл.149, ал.1 от АПК,
от лице с правен интерес, адресат на акта и чиито права и законни
интереси са засегнати неблагоприятно от него. С оглед на изложеното жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Актът е
издаден от Директора на ОД на ДФЗ – Хасково в условията на делегация на
правомощия на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция
в полза на директорите на областните дирекции, в съответствие с териториалната
им компетентност, да издават решения за
финансови корекции по чл.73, ал.1 ЗУСЕСИФ или АУПДВ по чл.166, ал.2 от ДОПК по
отношение на ползватели на финансова помощ по
подмярка 6.3. „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 год, във връзка с установени неспазвания от тяхна
страна на нормативни и договорни задължения, допуснати при или по повод
сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ по
силата на Заповед №О3-РД/2709 от 17.07.2019 год. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (лист 21). Визираната подмярка 6.3 от
мярка 6 е по ПРСР 2014-2020 год., подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони, т.е. подпомагането по мярката е с публични
средства, от източник, попадащ сред изброените такива в чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК. Посочената разпоредба определя като публични държавните вземания за
недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и
Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз.
По силата на чл.166, ал.2 от ДОПК, ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то
се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава
по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния
закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на
общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая
ръководител на съответната администрация е Изпълнителният директор на ДФЗ
Земеделие – Разплащателна агенция, тъй като Държавен фонд „Земеделие” е
акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл.27, ал.3 от
ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на
недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите
парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, а според ал. 5 (редакция
към датата на издаване на акта, т.е. преди изменението, публикувано в ДВ
бр.51/2019г.) вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа
на административен акт, са публични държавни вземания.
Изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие”, е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я
представлява /чл.20а ал.1 и ал.2 ЗПЗП/, а според чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП в редакция (обн., ДВ, бр. 12 от 2015г., доп.,
бр. 2 от 2018г.), действала към датата на издаване на АУПДВ – 14.04.2020г.,
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност.
Следователно по силата на чл.27, ал.3 и ал.5 и
чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП /в посочените редакции/ и чл.166, ал.2 от ДОПК, в правомощията на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е да определи
органът от ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция компетентен за издаването на
АУПДВ по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително по
подмярка 6.3. „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 год., включително в
лицето на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната
им компетентност, каквато делегация в случая е направил. Правомощието на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на ДОПК е предвидена към днешна дата в
чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, а възможността за делегиране на това правомощие – в ал.6
на същата норма.
В случая Изпълнителният директор на ДФЗ Земеделие
– Разплащателна агенция, е определил надлежно органи, компетентни да издават
АУПДВ за вземания на Фонда, произтичащи от неспазване задължения на
ползвателите на подпомагане по подмярка 6.3., мярка 6 от ПРСР 2014-2020 год. В
обхвата на териториалната компетентност на ОД на ДФЗ Хасково е територията на
област Хасково, към която се числи и с. Хлябово, където се реализира договора
за подпомагане, сключен с жалбоподателя Д.. Следователно обжалваният акт е
издаден от материално и териториално компетентен орган в лицето на Директора на
ОД – Хасково на ДФ „Земеделие“, при упражняване и в рамките на надлежно
определени му със Заповед №ОЗ-РД/286 от 01.02.2017 год. на ИД на ДФ „Земеделие”
правомощия.
Оспореният АУПДВ № 26/06/3/0/01311/2/01/04/02 от 14.04.2020
год. е в писмена форма и съдържа подробни мотиви. Според чл.166, ал.2 от ДОПК,
ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно
вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В случая е приложим
реда, предвиден в АПК, доколкото не е предвиден такъв в специалния закон –
ЗПЗП. Като основание за вземането се твърди неизпълнение от страна на Д. на
нормативно и договорно предвидени задължения – за коректно изпълнение на бизнес
плана за развитие на стопанството му; за постигане увеличение на икономическия
размер на стопанството и увеличаване на обработваемата площ включително от
гледна точка на засадените култури. С неизпълнение на тези задължения и по
аргумент от чл.37, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №10/10.06.2016 год. органът
обвързва задължение на ползвателя за връщане на полученото по чл.10, т.1 от
наредбата първо плащане, ведно със законната лихва. Задълженията на ползвателя
на подпомагането /жалбоподател по делото/ за коректно изпълнение на бизнес
плана, съответно за увеличение на ИР на стопанството, съответно и увеличаване
на обработваемата площ са и договорно предвидени в чл.9, ал.1, т.2 и т.4 от
договора от 22.01.2018 год. В приложимата за посочената подмярка Наредба
№10/10.06.2016 год., на основание на която е сключен Договор № 26/06/3/0/01311
от 22.01.2018 год. задължението за връщане на полученото първо плащане, ведно
със законната лихва към него, в хипотези на т.2 и т.3 на чл.37, ал.1, към които
са относими твърденията за неизпълнение в случая, не е обвързано с изискване за издаване на индивидуален
административен акт, като условие за възникване на вземане в полза на
Разплащателната агенция за връщане на полученото по договора първо плащане.
Данните, установени при извършените след подаване
заявката за второ плащане проверки за фактическо съответствие с представените
документи и заявени от ползвателя данни и техния анализ, са в основа на
изводите за неизпълнение, обуславящо и задължението, установено с оспорения
акт. Оспорващият е присъствал на проверка на място на 11.06.2018 год. от
експерти от „РТИ“ Хасково. Същият е имал възможност и е възразил срещу
констатациите. Обстоятелството, че са извършени корекции в отрицателен смисъл
на първоначално поставените положителни отговори на въпросите по т.4 и т.5б от
доклада за проверка на място, не сочи на съществено процесуално нарушение, тъй
като не е променена приетата за относима към тези отговори фактическа
констатация – от гледна точка брой живи насаждения по-малко от 70% на база
установени 666 бр. растения (колона 14) и забележка – от 666 дръвчета 286 са
изсъхнали, а 380 не са. Още повече, че и за тези промени жалбоподателят е бил
уведомен лично с писмо изх.№01-262-6580/217 от 01.08.2018 год. (лист 272).
В съответствие с чл.26, ал.1 от АПК, с
уведомително писмо изх.№01-260-6500/906 от 23.08.2018 год., получено на
24.08.2018 год. от жалбоподателя Д., Директора на ОД Хасково го е уведомил за
откриване на производство по издаване на АУПДВ за задължение в размер на 19
558,00 лв., представляващи пълния размер на полученото първо плащане по
договора за предоставяне на финансова помощ и основанието за установяването му
– неизпълнение на нормативни задължения, възпроизведени и в сключения договор –
за коректно изпълнение на бизнес плана и увеличаване на икономическия размер на
стопанството и обработваната земя. Д. е подал възражения срещу констатациите,
които са обсъдени в оспорения акт. С оглед на изложеното съдът не констатира
допуснати при издаването на оспорения акт съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Действително преписката е върнато за
ново произнасяне, но това не предполага повторното изпращане на уведомление по
чл.26, ал.1 от АПК.
При проверка на съответствието на оспореният акт
за установяване на публично държавно вземане с материалния закон, съдът намира
за установено следното:
На първо място съдът не намира за основателно,
изложеното в писмените бележки на процесуалният представител на жалбоподателят,
че акта няма номер. Такъв е налице и е изведен по надлежен ред. Дори и такъв да
нямаше, то това не е самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като не е
предвиден като задължителен реквизит съгласно чл.59, ал.2 от АПК.
Според чл.37, ал.1 от Наредбата „ползвателят на помощта няма право да получи
второто плащане по чл.10, т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 първо
плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законната
лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато: бизнес планът
не е изпълнен коректно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в
договора за предоставяне на финансова помощ“ (т.2); „не е постигнал увеличаване
на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко
2000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана
крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на
обработваемата площ, в т.ч. на засетите/засадените култури в стопанството, с
най-малко 20 на сто от площта спрямо датата на кандидатстване и/или увеличаване
броя на отглежданите животни (всеки вид) с най-малко 20 на сто спрямо животните
към момента на кандидатстване“ (т.3).
Финансовата
помощ по подмярка 6.3, мярка 6 от ПРСР 2014-2020 е безвъзмездна и се предоставя
за устойчиво развитие и растеж на малките земеделски стопанства по представен
от кандидата проект, включващ и бизнес-план за развитие на стопанството, който
след съответното одобряване за финансово подпомагане, съответно сключване на
договор, обуславя и задължение на ползвателя за коректното му изпълнение.
Според чл.14, ал.1, т.1 от Наредба №10/2016 год., „бизнес планът трябва да
доказва: 1. жизнеспособността на земеделското стопанство за периода по чл.13,
ал.1“ (в случая 5 години); според т.2 „най-късно до изтичане на посочената в
бизнес плана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение:
предвидените в букви от а) до г) увеличавания, сред които увеличаване на
икономическия размер на стопанството спрямо началния размер с най-малко
левовата равностойност на 2000 евро, измерен в СПО (буква „а“) и/или
увеличаване на обработваемата площ в стопанството с най-малко 20 на сто, в т.ч.
на площта със засетите/засадените култури, спрямо датата на кандидатстване
(само за изцяло растениевъдни стопанства) – (буква „б“).
Изпълнение
на тези задължения са поети от жалбоподателя с Договор № 26/06/3/0/01311 от
22.01.2018 год. Според бизнес плана налична за стопанството земя е имот
№044067, с площ 13.5 дка, от които обработваемата земя е била 10 дка с основна
култура сливи (Таблици 1 и 1А на л.51 и л.53). Поетите от ползвателя задължения
са за увеличаване на ИР на стопанството с минимум 2000 евро (при първоначален
7245.01евро), измерен в Стандартен производствен обем; увеличаване на
обработваемата площ в стопанството с минимум 20% спрямо датата на
кандидатстване в това число на площта на засетите/засадените култури; Достигане
на съответствие със стандартите на общността и преминаване на обучение.
Специфични резултати – създадени нови трайни насаждения най-малко 2дка (Таблица
7). В таблица 8 е посочено, че увеличаването на СПО ще е посредством увеличение
на обработваемите площи с 3 дка, върху които ще създаде трайни насаждения от
сливи и по този начин ще увеличи икономическия размер на стопанството с
2000евро, измерен в СПО. В колона „Ж“ от таблицата като индикативна година на
започване на инвестицията/дейността, но не по-късно от избраната крайна дата на
периода за проверка изпълнението на бизнес плана е посочено „03.2018“.
Финансовия план е направен за пет стопански години в приходната и разходната си
част. В таблица 12 е предвидено за стопанската 2017/2018 год. отглеждане на 13
дка трайни насаждения от сливи. В таблица 15 е предвиден индивидуално СПО-ИР на
стопанството 18 421,00 лв за стопанска 2017/2018 год.. Според таблица 16,
увеличаване на обработваемата площ в земеделското стопанство от 10 дка през
стопанските 2015/2016г. – на 13 дка в стопанската 2017/2018 година. Според
чл.6, ал.1 от Договор № 26/06/3/0/01311 от 22.01.2018 год. „ползвателят се е
задължил да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от
сключване на договора до 15.04.2018 год.“
На първо място съдът намира, че некоректно е
посочено в договора, че задълженията включват и стопанската 2017 – 2018 год.,
доколкото договорът е подписан едва на 22.01.2018 год. Съгласно §2, т.2 от ДР
на Закона за арендата в земеделието, „стопанска година“ е времето от 1 октомври
на текущата година до 1 октомври на следващата година. В този смисъл още към
датата на подписването на договора, половината от времето /есента на
стопанската 2017 – 2018 год./, през което е било възможно засаждането на сливи
е било преминало. Единствената възможност е била през пролетта на 2018 год.,
когато е жалбоподателят е предприел засаждането на новите овошки. От друга
страна в договора е предвидено, че бизнес плана е следвало да се представи до
15.04.2018 год., а реалното му изпълнение да започне в срок, не по-дълъг от
девет месеца от сключването на договора. Налице е противоречие между отделните
клаузи на договора, поради забавяне от страна на ответника по делото, доколкото
не е спорно, че заявлението за подпомагане е подадено още през 2016 год. С
други думи още с подписването на договора, ползвателят в лицето на И.М.Д. е бил
в невъзможност да изпълни поетите задължения. От друга страна, недопустимо е да
се даде срок за изпълнение на бизнес плана за срок от девет месеца от
сключването на договора, а проверката за това дали е изпълнен, да е извършена
4-5 месеца от подписването му. Недопустимо е също така, договора да се чете и
изпълнява избирателно. Не е спорно по делото, че овошките, за което е поел
ангажимент Д., са били закупени, съответно засадени към момента на подаването
на заявлението за повторно плащане. Същите са били налични и преброени от
проверяващите при проверките през месеците май и юни 2018 год., като част от
тях са били изсъхнали. Не е спорно също така, че са изпълнени е останалите условия
за осъществяване на второто плащане – закупуване на техника и придобиване на
квалификация от страна на Д.. Всъщност налице е и изпълнение на бизнес плана,
доколкото всичките 13.5 дка са засадени. Не е налице каквото и да е
недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателят както при изпълнението на
договора, така и при подаването на заявлението за второто плащане. Нещо повече,
съгласно дадените указания от страна на ВАС, органът е бил длъжен да се
съобрази при повторното произнасяне с всички всички факти и обстоятелства, установени по настоящото дело /адм. дело
№135/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора/, както и сочените
от ползвателя основания за промяна в срока за изпълнение на бизнес плана и след
това да прецени налице ли е коректно изпълнение на бизнес плана и увеличен ли е
икономическият размер на стопанството на И. Динев.
Това обаче не е сторено. Нищо от установено по
адм. дело №135/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора, касаещо
установените факти за общо засадени овошки и установените от експертизата живи
такива, не са взети в предвид при издаването на АУПДВ. Напротив приети са
единствено и само тези факти, установени при първоначалната проверка –
11.06.2018 год., но не и тези установени в съдебното производство. Не е
извършена преценка и дали е основателно искането за изменение на договор в
частта за бизнес плана. В този смисъл съдът намира за недоказано, изложеното в
акта, че жалбоподателят е имал възможност за това. Не е подкрепено от
приложените по делото писмени доказателства, че И.Д. е бил уведомен с писмо
изх.№01-260-6500/517 от 26.02.2018 год., както е отразено в акта. Първо такова
писмо не е приложено въобще по делото, както и не се установява, такова въобще
да е връчено на жалбоподателят. В този смисъл, съдът не приема за доказано, че
е дадена възможност по надлежен ред на Д. да промени договора и същият да не се
е възползвал от дадената му възможност.
При така установеното, съдът намира, че
постановеният акт за установяване на публично държавно вземане е постановен в
противоречие с дадените указания по приложението на материалния закон от страна
на ВАС. Ето защо същият противоречи на влязло в сила съдебно решение, поради
което и следва да бъде прогласен за нищожен, а делото се върне на административния
орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда по тълкуване и
прилагане на закона, дадени с решение №3123/27.02.2020 год. постановено по адм.
дело №11307/2019 год. по описа на ВАС.
При така установеното не следва да се обсъждат въобще
посочените правни основания в АУПДВ и съответствието с приложимия материален
закон, доколкото същите са обосновани въз основа на факти, различни от
установените по адм. дело №135/2019 год. по описа на Административен съд Стара
Загора.
При този изход на спора, следва да бъде осъден ответника
да заплати на жалбоподателят направените по делото разноски за възнаграждение
на вещи лица в размер на 450.00 лева, заплатена държавна такса в размер на
10.00 лв. и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1 400.00 лв., съгласно приложеният договор за правна защита и съдействие
№0205119/05.05.2020 год.
Водим от тези мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предл. първо и чл.143, ал.1 от АПК , съдът
Р
Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНО по жалба на
И.М.Д.,*** Акт за установяване на публично държавно вземане №
26/06/3/0/01311/2/01/04/02 от 14.04.2020 год., издаден от Директора на Областна
дирекция – Хасково на Държавен фонд „Земеделие
ВРЪЩА преписката
на директора на ОД на ДФ земеделие – Хасково за ново произнасяне по заявката за
второ плащане на И. Д. № 26063001311301 от 02.04.2018 год. по договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 26/06/3/0/01311 от 22.01.2018 г. по
подмярка 6.3 „Стартова помощ при развитие на малки земеделски стопанства“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 – 2020,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони,
при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. Хасково, представлявана от Директора Динко
Тенчев Господинов да заплати И.М.Д., ЕГН:********** ***, сумата 1860.00 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 във вр. с чл.
138, ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: