РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 29.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на девети декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 758 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от „Т.Б.“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда №6, чрез
процесуалния представител адв. Н. *** срещу
В.Д.Д. ЕГН **********, с адрес *** кумулативно обективно
съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума от 864,99 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги
по издадените фактури с №№: представляваща общ сбор
на дължимите суми, съгласно фактура № **********/25.05.2018г., фактура №**********/ 25.06. 2018г., фактура №
**********/25.07.2018 г., фактура № **********/25.08.2018г. и фактура №
**********/25.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал
заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, заповедта
по която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в
изпълнение указанията на съда е предявен настоящия иск. Твърди се в
обстоятелствената част на ИМ, че между страните по делото са сключени следните
договори за предоставяне на услуги, а именно: договор за мобилни услуги №
60439097 от 18.12.2009 г., съгласно
който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер ***;
допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни услуги №
********* от 18.10.2010 г.;Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги № 00494 509 и Договор за лизинг от
14.09.2012 г.;Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг от 15.05.2014 г.;
Договор за мобилни услуги № ********* от 14.08.2015 г. Съгласно договора на
клиента е предоставен мобилен телефонен номер ***;Сертификат за пакетни услуги
Combo+ № ********* от 14.08.2015 г.;Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 28.01.2016г.;Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 28.01.2016г.;Сертификат
за пакетни услуги Combo+ № ********* от 28.01.2016 г.;Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг от
22.08.2016 г. Сочи се, че съгласно
допълнителното споразумение за мобилен номер *** е влизъл в сила нов
абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат Alcatel
Pop 4 Silver, като предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 183,77 лв. с
вкл. ДДС. Твърди се, че за ползването й лизингополучателят се е задължил да
извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 7,99 лв. с вкл. ДДС
всяка, като е предвидено те да се фактурират с сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера; Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 04.10.2017 г. Излага се,че
съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ***, ползван от ответника
съгласно предходно сключен договор за мобилни услуги е влязъл в сила нов
абонаментен плат със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 20,99 лв.
с вкл. ДДС или 17,49 лв. без вкл. ДДС; Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг от 06.10.2017 г.
Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ***е влязъл в сила нов
абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса в размер 10,99 лв. с
вкл. ДДС или 17,49 лв. без вкл. ДДС, а на ответникът е предоставен мобилен
телефонен апарат Lenovo Moto G5s Grey.
Сочи се, че предоставянето на устройството е уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
473,57 лв. с вкл. ДДС, като за ползването й лизингополучателят се е задължил да
извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 20,59 лв. с вкл.
ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера; Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 28.05.2018
г., като за мобилен номер ***, влиза в сила нов абонаментен план със стандартна
месечна абонаментна такса в размер 14,99 лв. с вкл. ДДС или 12,49 лв. без вкл.
ДДС. Твърди се, че за периода на издаване на процесиите фактури спрямо
ползваните от В.Д. мобилни номера и устройства на лизинг се прилагат следните
условия: за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № 60439097 от 18.12.2009 г., изм. е Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 28.05.2018 г ; за мобилно
устройство Alcatel Pop 4 Silver - условията, договорени в Договор за лизинг от
22.08.2016 г.; за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 14.08.2015 г., изм. е Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 06.10.2017 г.; за
мобилно устройство Lenovo Moto G5s Grey - условията, договорени в Договор за
лизинг от 06.10.2017 г.; за мобилен номер ***- условията, договорени в
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********
от 04.10.2017 г. Излага се, че ответникът не е изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. май 2018 г. —
м. септември 2018 г. Сочи се, че във всяка от фактурите са начислени вземания
на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между
него и клиента. Твърди се, че: фактура № **********/25.05.2018 г. с настъпил
падеж на 09.06.2018г. е издадена за отчетния период 25/04/2018-24/05/2018 г. и
включва задължения за такси, ползвани услуги и лизингови вноски, възлизащи в
общ размер на 175,42 лв. с вкл. ДДС; Фактура № **********/25.06.2018 г. с
настъпил падеж на 10.07.2018г. е издадена за отчетния период
25/05/2018-24/06/2018 г. и включва задължения за такси, ползвани услуги и
лизингови вноски, възлизащи в общ размер на 98,83 лв. с вкл. ДДС; Фактура №
**********/25.07.2018 г. с настъпил падеж на 09.08.2018 г. е издадена за
отчетния период 25/06/2018-24/07/2018 г. и включва задължения за такси,
ползвани услуги и лизингови вноски, възлизащи в общ размер на 85,54 лв. с вкл.
ДДС;Фактура № **********/25.08.2018 г. с настъпил падеж на 09.09.2018 г. е
издадена за отчетния период 25/07/2018-24/08/2018 г. включва задължения за
такси, ползвани услуги и лизингови вноски, възлизащи в общ размер на 0,37 лв. с
вкл. ДДС; Фактура № **********/25.09.2018 г., с настъпил падеж на 10.10.2018 г.
е издадена след предсрочното прекратяване на процесиите договори за мобилни
услуги, изменени с допълнителни споразумения по вина на абоната поради
изпадането му в забава, предвид липсата на изпълнение по горепосочените фактури
и включва задължения за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване
в общ размер на 237,16 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за предоставяните с договорите за лизинг устройства в общ размер на
267,67 лв. с вкл. ДДС. Сочи се, че основанието за възникване на задължението за
неустойка за номер *** е уредено в Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 06.10.2017 г., а основанието за
възникване на задължението за неустойка за номер ***е уредено в Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 04.10.2017
г. Твърди се, че съгласно посочените
клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно (за номер ***-
преди 06.10.2019 г., за номер ***- преди 04.10.2019 г.) прекратяване на срочен
договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок
на действието му. Излага се, че предвид
обстоятелството, че прекратяването на правоотношенията е настъпило след
11.01.2018 г., размерът на дължимата неустойка е определен в съответствие е
условията на чл. 1.2, във вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между
Комисия за защита на потребителите и „Т.Б.“ ЕАД по гр.д. 15539/2014 г. и гр.д.
16476/2014 г. на Софийски градски съд, приложими и при прекратяване на договори
за мобилни услуги, сключени преди посочената дата, според който вземанията за
неустойки следва да се формират като сбор от не повече от 3 стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок от
прекратяването до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от
страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок от прекратяването до края на договора
за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг
или срещу заплащаш в брой). Твърди се, че основанието за възникване на
задължението за неустойка за номер *** е уредено в Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 23.05.2018 г., като
съгласно същата в случай на предсрочно (преди 28.05.2020 г.) прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. Сочи се и, че
ответникът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок от датата на прекратяване до
края на договора; 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок от датата на
прекратяване до края на договора за мобилни услуги. Излага се, че обявяването
на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.12
от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Излага се,
че общата сума, начислена във фактурата, е 504,83 лв. сочи се, че изискуемостта
на вземанията на „Т.Б.“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни
след издаването й. Твърди се, че в периода след издаване на първата от
гореизброените фактури ответникът не е извършвал плащания.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск
и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и
доказан. Претендира и сторените по делото разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е
упражнил процесуалното си право да подаде отговор на исковата молба. Твърди, че ИМ е допустимо, но неоснователна и
недоказана. Оспорва и претендираните разноски като недължими. Излага, че
ответникът не дължи претендираните суми и ищеца неоснователно му е начислил
такива. Твърди, че между страните няма валидно сключени договори и
споразумения, въз основа на които да са се формирали каквито и да е изискуеми
вземания, между същите страни. Оспорва дата съдържание и подписи на документите
описани в исковата молба от номер 1 до номер 13. Излага, че същите не са
подписани от ответника на всяка страница, поради което и той не е запознат със
тяхното съдържание Сочи, че същите са недействителни и нищожни, противоречащи
на закона и добрите нрави, съдържащи неравноправни клаузи, поради което прави
възражение за нищожност на посочените по – горе доказателства. Оспорва дата и
съдържание на процесните фактури.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан на изложените в
отговора съображения.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
присъединено ч.гр.д. № 5883/2019 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: сума в размер на 864,99 лева, за неплатени
телекомуникационни услеги, както и сумата 385,00 лв. разноски по делото. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 3329/11.09.2019
г., връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК, поради което ищецът с оглед
дадените от заповедния съд указания е депозирал искова молба за установяване на
съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщена като част
от исковото производство е и спогодба сключена между КЗПи ищеца по делото,
уреждаща начисляването на начисляването на неустойка от страна на ищеца при
прекратяване на договори, при неизпъленние на задълженията от страна на
потребителите.
Видно е от
приложената по делото Покана за доброволно плащане е, че ищецът е отправил
покана за доброволно плащане до ответника за заплащане на процесната сума от
864,99 лева, включваща : сума от 360,16 лева за предоставени услуги, неустойка
по договор в размер на 237,16 лева и оставащи лизингови вонски в размер на
267,67 лева.
Приложено по делото
е и Удостоверение №283/19.10.2020 г. от
куриерска фирма "-Тип - Топ куриер" АД, от което се установява, че
предупредителното писмо е връчено на ответника на 03.09.2018 г.
Установява се от
приложения по делото Договор за мобилни услуги и Приложението към него, сключен
между страните по делото, че на ответника е предоставена нова услуга с
абонаментен план "резерв стандарт 14,99 с тарифиране на интервали от 60
секунди" с предпочетен номер №***.
Видно е от
представения по делото сертификат за пакентни услуги от 14.08.2015 г., сключен
между страните по делото, че между страните по делото е сключен договор, по
силата, на който за ползваните мобилни номера, а именно: ***, ***, ползвани от
ответника ще се ползват в пакет Combo +. Договорена е и неустойка при прекратване
на договора по вина на потребителя, а именно:
размер на сумата от стандратните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всеки номер, по отношение на който е налице неизпълнение
поотделно, до края на срока на договора, както и стандартните месечни
абонаменти на допълнителни пакети, активирани на тези номера.
От приложения по
делото сертификат за пакентни услуги от 16.01.2016 г., сключен между страните
по делото, се установява, че е сключен
договор, по силата, на който за ползваните мобилни номера, а именно: ***, ***, ***,
ползвани от ответника ще се ползват в пакет Combo +, Двона пакетна услуга
Combo+. Договорена е и неустойка при
прекратване на договора по вина на потребителя, а именно: размер на сумата от стандратните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер, по отношение на
който е налице неизпълнение поотделно, до края на срока на договора, както и
стандартните месечни абонаменти на допълнителни пакети, активирани на тези
номера.
Представено като
доказателство по делото е и допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с фиксиран № *** от
04.10.2017 г., от което се установява че страните са се договорили, че за
посочения мобилен номер ще се ползва абонаментен план "Тотал+ 20,99"
със срок на действие на договора до 04.10.2019 г. Страните са договорили и
неустойка при прекратяване на договора, а именно: в случай на прекратяване на ползване на
услугите, предоставени от оператора на потребителя, през срока на договора, по
вина или инициатива на поторебителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стнадратните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на срока; във всички случаи, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги потребителят дължи и разликата
между цената на устройството без абонамент, съгласно последната актуална ценова
листа на Оператора за съответното устройство към момента на прекратяване на
договора по отношение на коя да е СИМ карта/номер посочени в него и заплатената
от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответстващата
лизингова цена по договор за лизинг.
Видно е от представеното по делото
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с фиксиран № *** от 06.10.2017 г., е че страните са
се договорили, че за посочения мобилен номер ще се ползва абонаментен план
"Тотал+ 20,99" със срок на действие на договора до 06.10.2019 г. Установява се от договора, че потребителят е
получил и устройство Lenovo, модел Мoto G5s Grey.Страните са договорили и
неустойка при прекратяване на договора, а именно: в случай на прекратяване на ползване на
услугите, предоставени от оператора на потребителя, през срока на договора, по
вина или инициатива на поторебителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стнадратните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на срока; във всички случаи, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги потребителят дължи и разликата
между цената на устройството без абонамент, съгласно последната актуална ценова
листа на Оператора за съответното устройство към момента на прекратяване на
договора по отношение на коя да е СИМ карта/номер посочени в него и заплатената
от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответстващата
лизингова цена по договор за лизинг.
Приобщен като
доказателство по делото е и Договор за лизинг от 06.10.2017 г., сключен между
страните по делото, то който се установява, че на ответника е предоставено
устройство Lenovo, модел Мoto G5s Grey срещу задължение от негова страна да
заплаща определени лизингови вноски, подробно посечени в договора.
От представеното по
делото допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с фиксиран № *** от 28.05.2018 г., се установява, че
страните са се договорили, че за посочения мобилен номер ще се ползва
абонаментен план "Тотал+ 14,99" със срок на действие на договора до 28.05.2020
г.Страните са договорили и неустойка при прекратяване на договора, а
именно: в случай на прекратяване на
ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя, през срока на
договора, по вина или инициатива на поторебителя, последният дължи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, като неустойката не може да надхвърля трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката
потребителят дължи и възстановяване на ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; в случаите,
в които е предоставено устройство за ползване на услуги потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната
цена на устройството без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му,
каквато съотвества на оставащия срок на договора- на Оператора за съответното
устройство към момента на прекратяване на договора по отношение на коя да е СИМ
карта/номер посочени в него и заплатената от него при предоставянето му от
оператора цена в брой или съответстващата лизингова цена по договор за лизинг.
Установява се от приобщените по делото фактури
с №№, че на ответника са издавани следните фактури: 1. фактура №
**********/25.05.2018 г. за отчетен период 25/04/2018-24/05/2018 г. за № ***,
включваща задължения за такси, ползвани услуги и лизингови вноски, възлизащи в
общ размер на 175,42 лв. с вкл. ДДС; 2. Фактура № **********/25.06.2018 г. за
отчетен период 25/05/2018-24/06/2018 г. № ***, включваща задължения за такси,
ползвани услуги и лизингови вноски, възлизащи в общ размер на 98,83 лв. с вкл.
ДДС; 3. Фактура № **********/25.07.2018 г. за отчетен период
25/06/2018-24/07/2018 г., за мобилен № ***, включващо задължения за такси,
ползвани услуги и лизингови вноски, възлизащи в общ размер на 85,54 лв. с вкл.
ДДС; 4. Фактура № **********/25.08.2018 г., издадена за отчетен период
25/07/2018-24/08/2018 г. , за мобилен № ***включваща задължения за такси,
ползвани услуги и лизингови вноски, възлизащи в общ размер на 0,37 лв. с вкл.
ДДС; 5. Фактура № **********/25.09.2018
г., с настъпил падеж на 10.10.2018 г., включваща задължения за заплащане на
неустойки за предсрочното им прекратяване, както следва: неустойки за
предсрочно прекратяване на договор за услуги 237,16 лева вноска за лизинг от
267,67 лева и задължения от предходен период от 360,16 лева.
В хода на производството е изслушано заключенията по допуснатите ССЕ и
СГЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени и неоспорени
от страните.
От заключението на
допуснатата ССЕ се установява, че процесните фактури са осчетоводени при ишеца
и задължението на ответника по тях е в размер на 864,99 лева; че през процесния
период период сумите за плащане по
договорите са в размер на 253,83 лева с ДДС и 106,33 лева по вноски за лизинг;
че на 14.08.2018 г. е спрян достъпа на ответника до мобилната мрежа на
оператора и от тази дата е спряна да се
начислява месечната абонаментна такса и е изчислена следната неустойка: за
номер *** в размер на 38,82 лева, получена, както следва: месечни абонаментни
вноски -12,49 х3 и разлика между стандартната цена на мобилно устройство марка
Alcatel, модел POP 4 Silver в размер на 1,35 лева; за номер *** в размер на
145,87 лева, получена, както следва: месечни абонаментни вноски -17,49 х3 и
разлика между стандартната цена на мобилно устройство марка Lenovo, модел Мoto
G5s Grey в размер на 93,40 лева; за номер ***в размер на 52,47 лева, получена
от 3 месечени абонаментни вноски от 17,49 лева;
че за мобилно устройство марка Alcatel, модел POP 4 Silver последната
лизингова вноска е в размер на 7,99 лева и е начислена във фактурата от
25.07.2018 г. и след нея няма дължими лизингови вноски; че мобилно устройство
марка Lenovo, модел Мoto G5s Grey последната лизингова вноска е в размер на
20,59 лева и е начислена във фактурата от 25.08.2018 г., като след нея остават
неплатени вноски за лизинг в размер на 267,67 лева.
От изслушаната по
делото СГЕ се установява, че процесните договори, оспорени от особения
представител на ответника са подписани от
В.Д.Д..
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно възникнало
вземане срещу ответника в размера на претендираните суми по процесния договор;
да докаже настъпването на изискуемоста на претендираните суми към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към
датата на подаване на исковата молба; Да докаже договорна уговорка за
неустойка, виновно неизпълнение от неустоечния вид, както и размера на
неустойката.
В тежест на
ответника е да докаже плащане на дължимите суми, както и евентуално направените
възражения.
По отношение на предоставените на ответника
далекосъобщителни услуги до датата на прекратяване на договора:
Установява се от
приложените по делото доказателства /договори и приложенията към тях, сключени
на 04.10.2017 г., на 06.10.2017 г. и на 28.05.2018 г./, че между страните е
била налице валидна облигационна връзка по силата, на която ищецът е
предоставил далекосъобщителни услуги на ищеца срещу задължението същият да
заплаща месечна такса съобразно изразходваните от него услуги.
Установява се от
приложените по делото доказателства и, че ищецът е издавал фактури за
ползваните от ответника услуги.
На доказване по
делото подлежи и факта дали ответникът дължи заплащане на претендираните суми.
С оглед на
представените по делото доказателства и като взе предвид заключението на вещото
лице по допуснатата ССЕ съдът приема за доказано, че на ответника са
предоставени конкретни услуги на определена стойност, които същият е следвало
да заплати, съобразно уговореното в договор.
По делото не са
представени доказателства от ответника, че е изпълнил задължението си да плати
процесните суми, поради което съдът приема за доказано, че дължи сумите,
претендирани като главница за доставено, но незаплатена далекосъобщителна
услуга и лизингови вноски в размер на 360,16 лева с вкл. ДДС.
По отношение на начислената неустойка за прекратяване на
договора, поради неизпълнение от страна на ответника:
Спорно
по делото е дали така уговорените неустойки са нищожни клаузи в договорите. В
тази връзка, съдът съобрази, че в два
от договорите, сключени на 06.10.2017 г.
и на 04.10.2017 г. е уговорена неустойка, а именно „в случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок за която и да е сим карта или номер посочен в него по вина или иницатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата по стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаментни вноски за всяка една сим карта или номер до края на срока на договора“, а в
третият от договорите, сключен на 28.05.2018 г. страните са уговорили, чев случай на прекратяване на
ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя, през срока на
договора, по вина или инициатива на поторебителя, последният дължи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, като неустойката не може да надхвърля трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. Съдът
счита, че така уговорената неустойка в първите два договора представлява
неравноправна и в този смисъл нищожна клауза в договора. Въпреки, че ищцовото дружество претендира неустойка само за три
месечни абонаменти вноски, съдът приема, че така уговорена, същата е
нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за
ответника. При договор за услуга не е предвидено
нормативно ограничение какви са възможностите на страните при едностранно му
прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или
на една определена от тях. Възможно е уговарянето на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като в противен случай неустойката би била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави. За това обстоятелство, съдът следи служебно, като
преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСТК
на ВКС. По този вид договори, мобилният оператор се задължава да
предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. В
случай, че е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Съдът
приема, че така уговорената неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън
функциите на неустойката и създава условия за неоснователно обогатяване
на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. В този смисъл неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016г.
по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г.
на ВКС , I т.о. За тази нищожност съдът следи служебно, тъй
като е е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015гг. по т. д. №
2945/2013г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010гг.
по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС.
Поради изложеното съдът намира, че претендираната неустойка по първите два
договора в размер на 145,87 по договора
от 06.10.2017 г. и в размер на 52,47 лева по договора от 04.10.2017 г.,
доколкото се претендира въз основа на нищожна клауза е неоснователна и следва
да се отхвърли. По отношение на неустойката, договорена в сключения между
страните по договор от 28.05.2018 г., която е в размер на три месечни
абонаментни вноски в размер на 37,47 лева, доколкото същата е договорена между
страните и не противоречи на добрите нрави, съдът намира че следва да се уважи.
Що се отнася до
претендираната сума от 1,35 лева, представляваща разлика между стандартната
цена на мобилно устройство марка Alcatel, модел POP 4 Silver съдът намира, че
претенцията следва да се отхвърли, доколкото ищецът не е представил оригинал на
сключения договор за лизинг с ответника и документът, въз основа на който се
претендира сумата е изключен като доказателство по делото.
По отношение на искането за заплащане на остатъка
на дължимите суми по договор за лизинг за мобилно устройство марка Lenovo,
модел Мoto G5s Grey в размер на 267,67 съдът счита същите за дължими по
следните съображения: От писмените доказателства по
делото е установено, че между страните е сключен договор за лизинг на мобилно
устройства, по силата на които ответникът е получил за ползване за срок от
две годни мобилно устройства срещу задължението да
изплаща ежемесечни лизингови вноски от по 23 бр. вноски по
всеки договор съгласно погасителен план.
Договорът
за лизинг е двустранен и възмезден, като лизингодателят е задължен
да предаде на лизингополучателя за ползване лизинговата вещ, а последният да
заплаща лизингови вноски съгласно погасителен план. Като всеки
договор, и лизинговият подлежи на разваляне поради неизпълнение на
договорното задължение. За него важи общото правило за разваляне съгласно
чл.87,ал.1 от ЗЗД, съгласно което при наличие на неизпълнение, изправната
страна може да отправи до неизправната едностранно волеизявление за разваляне
на договора. В процесния случай по
делото ищецът е изпратил покана до
ответника за заплащане на сумите, преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК. От доказателствата по делото е установено,
че ищецът като лизингодател е изпълнил задължението си да предостави
на лизингополучателя за ползване лизинговата вещ. Лизингополучателят
обаче е изпълнил само частично задължението си за плащане на лизинговите
вноски, като е спрял плащанията. Срокът на договора е изтекъл, а
лизингополучателят В. Д. нито е върнал лизинговите вещи на лизингодателя, нито
е заплатил тяхната цена. Поради това исковата претенция следва да бъде уважена.
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 296,12 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
За исковото производство, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер от 680,69 лв.,съобразно уважената част
от иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че В.Д.Д. ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.Б.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес
Парк София, сграда №6 сума в размер на ищеца сума от 665,30 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги
и лизингови вноски по издадените фактури с №№: фактура № **********/25.05.2018г., фактура
№**********/ 25.06. 2018г., фактура № **********/25.07.2018 г., фактура №
**********/25.08.2018г. и фактура № **********/25.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното плащане КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН иска за горницата над присъдената главница от 665,30 лева до претендираната главница в
размер на 864,99 лева, на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Д.Д. ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес Парк София, сграда №6 сумата от 296,12 лева представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 5883 по описа за 2019 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.Д. ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София,
сграда №6 сумата от 680,69 лева,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: