Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 498 15.04.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2618 по описа
за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.73, ал.4 от Закон за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУЕСИФ) във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Жалбоподателят –
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), представлявана от
изпълнителния директор, оспорва решение за определяне на финансова корекция №
МДР-СД-01-65/01.11.2021г., издадено от заместник-министър на земеделието,
храните и горите и Ръководител на Управляващия орган на Програма за морско дело
и рибарство 2014г. - 2020г.
В жалбата се
излагат възражения, според които оспореното решение е незаконосъобразно, като
постановено при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и
в противоречие с материалноправните разпоредби – основание по чл.146, т.3 и т.4
от АПК. Според жалбоподателят, описаната в решението фактическа обстановка е
неясна и не позволява да се разбере в какво се изразява констатираното
нарушение. Изтъква се, че в случая не е налице нередност, доколкото липсват и
фактически основания за налагане на финансова корекция. Намира, че в случая
решението като индивидуален административен акт е издадено при неспазване
изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Посочва се, че толкова неясна е и
фактическата обстановка описана в уведомителното писмо № 13-728/24.03.2021г., с
което на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ на жалбоподателя е дадена възможност
да предостави своите възражения по основателността и размера на финансовата
корекция, но неразбирайки какво е конкретното нарушение, не се е възползвал от
предоставената му възможност. Предвид това намира за нарушени нормите на чл.34,
ал.3 от АПК и на чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ. Иска се отмяна на решението.
В съдебно
заседание ИАРА, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт Петър П.,
който поддържа оспорването.
Ответникът - Заместник
министър на земеделието, храните и горите на Република България и Ръководител
на УО на Програмата за морско дело и рибарство /ПМДР/ 2014-2020г, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява. Представя по делото административната
преписка. Не изразява становище по жалбата и не ангажира нови доказателства,
освен наличните по преписката.
Административен съд – Бургас, като обсъди доводите и
становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, намери за установено следното:
Относно
допустимостта:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество. Същата е подадена
от активно легитимиран субект – адресат на акта, който е неблагоприятен за
него. Административният акт бил съобщен на ИАРА чрез електронна система ИСУН, а
жалбата подадена в преклузивния срок /чрез куриер, с дата на пратката,
включваща се в законния 14-дневен срок за оспорване/. Относно този факт между
страните и липсва спор. Оспореното решение има характер на индивидуален административен
акт – волеизявление на овластен административен орган, пораждащо конкретни
неблагоприятни последици за адресата, с налагане на финансова корекция.
По фактите:
Между заместник-министъра
на земеделието, храните и горите и Ръководител на УО на ПМДР от една страна и
от друга страна – бенефициента ИАРА, представлявана от изпълнителния директор,
бил сключен административен договор № МДР-ИП-01-97/03.10.2018г. за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за морско дело и рибарство 2014 –
2020 г., по процедура чрез директно предоставяне BG14MFOP001-3.001 „Контрол и изпълнение“, с №
на проект от ИСУН № BG14MFOP-001-3.001-0006, наименование на проекта „Закупуване
на транспортни средства за патрулиране“ с първоначално определен максимален
размер на безвъзмездната финансова помощ от 3 116 416,22 лева, от
които 90% се осигуряват от Европейския съюз чрез Европейски фонд за морско дело
и рибарство и 10% от Държавния бюджет на Република България, със срок на изпълнение
от 93.10.2018г. до 02.10.2019г., 12месеца (л.12-16 от делото). Договорът е
изменен с допълнително споразумение № МДР-ИП-01—97/29.01.2019г., с което
първоначално определения максимален размер на БФП е изменен на 3 115 789,36
лева (л.17-20) и с допълнително споразумение № МДР-ИП-01—97/29.10.2019г.,
с което максималния размер на БФП е изменен на 3 022 749,89 лева (л.21-24
от делото).
Във връзка с
извършен трети одит на операциите за оценка на законосъобразността и
редовността на декларираните пред ЕК разходи на „Програма за морско дело и
рибарство 2014 – 2020“ с № на проект от ИСУН № BG14MFOP-001-3.001-0006, за
договор за обществена поръчка № МДР-ИП-01-97/03.10.2018г. и проведените от
бенефициента ИАРА процедури за възлагане на обществени поръчки, е изготвен
одитен доклад, в който са обективирани констатациите на одитния орган за
установени нарушения и тяхното финансово влияние (л.39-59 от делото).
С уведомително писмо №
13-728/24.03.2021г., относно определяне на финансова корекция за проектно
предложение № BG14MFOP001-3.001-0006, с наименование „Закупуване на транспортни
средства за патрулиране“, с бенефициент ИАРА във връзка с верифицирани
недопустими разходи за възнаграждения на екип за управление (л.27-30 от делото),
изпълнителния директор на ИАРА бил уведомен, че е започнала процедура за
администриране на нередност на основание чл.69, ал.2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с
получен окончателен доклад, в който е установено нарушение относно верифицирани
недопустими разходи за възнаграждения по проект BG14MFOP001-3.001-0006, както
следва:
При извършена проверка на разходите
за възнаграждение на екипа по проекта на стойност 30 673,80 лева, включени в искане за плащане № 5 по проектно
предложение BG14MFOP001-3.001-0006 с наименование „Закупуване на транспортни
средства за патрулиране“, с бенефициент ИАРА, било констатирано следното:
1. Във връзка с изпълнението на
дейността със Заповед № РД-217/25.04.2018г. е определен екип за управление на
проекта от 4 човека – служители на бенефициента. Заповедта включва имената на
експертите и длъжностите по проекта. Експертите са държавни служители и са
назначени на основание чл.10, ал.2, т.2, буква а) от ПМС № 189/2016г., т.е
трябва да изпълнят задачите в допълнение към тяхната обичайна работа (40 часа
седмично) за бенефициента. Експертите отчитат изработените часова въз основа на
отчет за извършената работа извън редовното работно време и декларация, за
работата по други проекти.
2. При
проверката на представените отчети и декларации било установено следното:
- Всички
експерти са отчели работа, която е извършена както в работни, така и в почивни
дни (събота и неделя и по време на официални почивни дни). Установеното
противоречи на разпоредбите на чл. 33, чл.49, ал.1 и чл.54 от Закона за
държавния служител;
- Съгласно
подадената декларация за работа по други проекти, г-жа Петя Иванова –
счетоводител по проекта, освен по настоящия проект е участвала и в управлението
на проект BG14MFOP001-3.001-0008 за период от 7 месеца, за което й е изплатено
възнаграждение в пълен размер. При проверка на отчетената работа, било
установено, че кумулативно по двата проекта служителят е отчел работа извън
работно време над 4 часа – не е спазена задължителната 12-часова междудневна
почивка, определена в чл.53 от Закона за държавния служител. В допълнение било
установено, че г-жа Иванова е отчела и работа по проекта и в период, в който е
била в отпуск, поради временна неработоспособност. Установеното противоречи на
чл.46, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване.
В писмото УО сочи, че предвид
изложеното в т.1 и т.2 отчетените часове от служителите по време на почивни дни
и официални празници, при неспазване на времето за междудневна почивка, както и
в дните на временна нетрудоспособност не съответстват на приложимото право и разходите за тях са недопустими.
При верификация на разходите, Междинно
звено е установило недопустими разходи в размер на 753, 76 лева, представляващи
изплатени възнаграждения за работата на членовете на екипа, извършена в събота
и неделя.
За неправомерно отчетеното и
изплатено възнаграждение за работа през официалните почивни дни и дните във
временна неработоспособност, както и при неспазване на междудневната почивка е
преизчислен броя допустими часове за всеки един експерт на база броя дни и
индивидуалните ставки на ден, вкл. и начислените осигуровки, в резултат на
което се установило следното:
- Общия
брой часове и разходи, съгласно отчетите за извършена работа е 2 859 часа, за
които са изплатени възнаграждения в размер на 30 673,80 лева (включително
осигуровки за работодателя);
- Недопустимият
брой часове и разходи (вкл. осигуровки за работодател), установени от Одитния
орган е 187 часа в размер на 1 829,83 лева.
В искане за плащане № 5,
сертифицираните разходи за позиция 9.1 – „Разходи за организация и управление
на проекта“ от договор за БФП са в размер на 29 920,04 лева (като
недопустими са установени 753,76 лева).
След приспадане размера на неверифицираните
разходи, сумата в размер на 1 076,07 лева е определена за недопустима.
Предвид гореизложеното за позиция 9.1
– „Разходи за организация и управление по проекта“ са установени допустими
28 843,97 лева (като недопустими са установени 1 829,83 лева). В
резултат на което общо недопустимите разходи по позицията са 1 076,07
лева.
Според уведомителното писмо, размерът
на предложената финансова корекция на безвъзмездната финансова помощ за позиция
9.1 „Разходи за организация и управление по проекта“ за проектно предложение BG14MFOP001-3.001-0006
„Закупуване на транспортни средства за патрулиране“ е в размер на 1 076,07
лева.
С писмото, на основание чл.73, ал.2
от ЗУСЕСИФ на ИАРА е предоставен е 14-дневен срок, считано от деня, следващ
деня на получаване на писмото, за представяне на писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да се
приложат доказателства. Видно от представената по делото справка от ИСУН (л.25
от делото) уведомителното писмо е изпратено на 25.03.2021г. и е получено на
същата дата.
В законоустановения срок
бенефициентът не е представил възражения.
Видно от
представена извадка от системата ИСУН (л.31 от делото), на 02.11.2021г. до
бенефициента е изпратено решение за определяне на финансова корекция №
МДР-СД-01-65/01.11.2021г., с което на основание чл.9, ал.5, чл.70, ал.1, т.10
във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, Ръководителя на ПМДР е
определил на ИАРА финансова корекция на стойност 1 076,07 лева от
изплатените разходи в размер на 29 920,04 лева, по проект BG14MFOP001-3.001-0006,
с наименование „Закупуване на транспортни средства за патрулиране“ за дейност
9.1 „Разходи за организация и управление на проекта“, посочена в Приложение
„Таблица за одобрените разходи“ към АДПБФП.
В мотивите на
оспореното решение (л.33-36 от делото) ръководителят на УО е възприел и изцяло е
преповторил изложената в уведомителното писмо констатация (подробно посочена
по-горе в решението), като е направил извод, че във връзка с описаната в т.I от решението фактическа
обстановка, е установено нарушение по чл.33, чл.49, ал.1 и чл.54 от Закона за
държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл.46, ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО). Посочено е, че нарушението попада в обхвата на чл.2, ал. 4 от
Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата), във връзка с чл.70, ал.1,
т.10 от ЗУСЕСИФ, за което се прилага диференциалният метод.
Съгласно чл.4 от
Наредбата, при определяне на финансова корекция чрез прилагане на
диференциалния метод, размерът на финансовата корекция трябва да я равен на
реално установените финансови последици на нередността върху изразходваните
средства – допустими разходи, като е конкретния случай, размерът на
установените финансови последици от нередността е в размер на 1 076,07
лева.
За изясняване на
относими към спора факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания
в областта на икономиката и счетоводството, в хода на производството бе
ангажирана съдебно- икономическа експертиза, извършена от вещото лице Д.Т.. Видно
от депозираното по делото писмено заключение (л.373-378 от делото), естеството
на положения труд от служителите на ИАРА, описан в акта за налагане на
финансовата корекция е отчетена работа от служители назначени по служебно
правоотношение през официални празници, почивни дни, при което не е спазена
междуседмичната почивка, в дни във временна неработоспособност, и дни при
неспазване на междудневната почивка, като е превишен броя на допустимите
часове, които всеки един експерт би могъл да включи в отчета си за извършена
работа по всеки един проектите, по които работи.
Според вещото
лице, незаконосъобразно отчетеният труд от членовете на екипа е както следва:
1. Отчетен труд в нарушение на
междуседмичната почивка /събота и неделя/ и в официални празници по ЗДСл:
инж.Сергей Костадинов - ръководител на проекта - 32 часа; Ивайло Пеев -
експерт, отговорен за техническото изпълнение на проекта – 32 часа; П.П.-
експерт, отговорен за осъществяването на дейности, свързани с възлагане на
обществени поръчки и сключване на договори - 32 часа; Петя Иванова - експерт,
отговорен за финансово и счетоводно отчитане и обслужване на проекта - 32 часа.
2. Отчетен труд в нарушение на междудневната
почивка /съпоставка на отчетено работно време от работа по два проекта и
основно служебно правоотношение/ по ЗДСл, Петя Иванова - експерт, отговорен за
финансово и счетоводно отчитане и обслужване на проекта - 11 часа.
3. Отчетен труд през време на временна
неработоспобност /болнични/ от Петя Иванова - експерт, отговорен за финансово и
счетоводно отчитане и обслужване на проекта - 47 часа.
Според извършеното
от експерта изчисление, възнаграждението начислено въз основа на
незаконосъобразно отчетеният труд от членовете на екипа е както следва;
1. За отчетен
труд в нарушение на междуседмичната почивка по ЗДСл: инж.Сергей Костадинов -
ръководител на проекта - 460,80 лв.; Ивайло Пеев - експерт, отговорен за
техническото изпълнение на проекта - 228,48 лв.; П.П.- експерт, отговорен за
осъществяването на дейности, свързани с възлагане на обществени поръчки и
сключване на договори - 228,48 лв.; Петя Иванова - експерт, отговорен за
финансово и счетоводно отчитане и обслужване на проекта - 209,60 лв.
2. За отчетен труд в нарушение на
междудневната почивка по ЗДСл, Петя Иванова - експерт, отговорен за финансово и
счетоводно отчитане и обслужване на проекта - 72,05лв.
3. За отчетен труд през време на временна
неработоспобност от Петя Иванова - експерт, отговорен за финансово и счетоводно
отчитане и обслужване на проекта - 307,85лв. или общо в размер на 1 507,26 лв.
Вещото лице
посочва, че използваната методика, по която е определено възнаграждението е
посочена в Постановление №189/28.06.2016г. на МС за определяне на национални
правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от
Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 -
2020г. в чл.11,ал.3, т.1 от същото.
В изпълнение на
дадените му задачи, експертът е изчислил и начислените осигуровки за сметка на
работодателя въз основа на незаконосъобразно отчетеният труд от членовете на
екипа, за всеки по отделно (подробно описани на стр.8 и 9 от СИЕ и на л.376-377
от делото), като общо за всички е определил следното - за ДОО 19,3% - 290,90лв,
УПФ 5% - 75,37лв., ТЗ 0,7% - 10,55лв. 30 - 8% - 120,58лв. или общо 497,40 лв.
Изчисления от
вещото лице размер на неправомерно отчетен труд, ведно с начислените осигуровки
за сметка на работодателя е в общ размер на 2 004,66 лв. (таблица на стр.
7 от експертизата, л.376 от делото). Според вещото лице, след приспадане на
установените от междинно звено недопустими разходи в размер на 753,76 лв.,
представляващи изплатени възнаграждения за работа на членовете на екипа,
извършена в събота и неделя, то неправомерно изплатеното възнаграждение на
членове от екипа е в този размер /753.76 лева/, но общо неправомерно
изплатеното възнаграждение на членове от екипа ведно с осигуряването за сметка
на работодателя, възлиза на сумата в размер на 1 250,90лв.
Заключението на
вещото лице е прието без възражения от страните, в проведеното последно открито
заседание по делото.
Правни изводи:
Съгласно чл.9,
ал.5, изр.второ и трето от ЗУСЕСИФ, ръководител на УО е ръководителят на администрацията
или организацията, в чиято структура се намира УО, или определено от него лице,
като правомощия на ръководител на УО по този закон може да се упражняват и от
овластено от него лице.
Съгласно чл.39 от
Устройствения правилник на МЗХГ, Дирекция „Морско дело и рибарство“ изпълнява
функциите на Управляващ орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014 –
2020 г. (ПМДР). Със заповед № РД-09-545/03.06.2021г. на министъра на
земеделието, храните и горите (л.11 от делото) е определен Георги Събев -
заместник-министър на земеделието, храните и горите, да упражнява правомощията
на ръководител на УО на Програма за морско дело и рибарство 2014г.-2020г.,
поради което обжалваното решение, се явява издадено от компетентен орган,
съобразно делегираните му правомощия.
От изложеното
следва, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган -
заместник-министър на земеделието, храните и горите и ръководител на УО на ПМДР
2014г.-2020г., в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на с
чл.69, ал.1 от ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл.73,
ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с
мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В
настоящият случай доколкото от формална страна оспореният административен акт
съдържа фактически и правни основания, изведен е през деловодната система на
органа, издал акта и подписан от компетентния орган, същият е в изискуемата,
съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ форма за валидност, поради което изложените с
жалбата в тази насока възражения са неоснователни. Дали обаче изписаните от
фактическа и правна страна изводи съответстват на действителната фактическа
обстановка, и дали обосновават законосъобразност на акта, касае спора по
същество, в частта досежно правилното приложение на материалния закон.
В хода на
административното производство не се установи, да са допуснати съществени
процесуални нарушения, който да са довели до незаконосъобразност на решението.
Съгласно чл. 73,
ал. 2 от ЗУСЕСИФ, преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган
трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който
не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи
доказателства. Съответно в ал.3 е предвидено, че решението по ал.1 се издава в
едномесечен срок от представянето на възраженията по ал.2, като в неговите
мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените
възражения. От доказателствата по делото е безспорно, че на жалбоподателя е
била дадена възможност да представи своите възражения, а дали същия се е
възползвал от нея е неотносимо за законосъобразността на решението. Доколкото
срокът по чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ за издаване на решението е инструктивен и
неспазването му не преклудира правото на ръководителя на управляващия орган да
издаде акт с правна квалификация чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, то в настоящата
хипотеза съдът намира, че с издаване на акта на посочената дата не е допуснато нарушение
на процесуалните правила.
Относно приложението на материалния закон:
Основанията за определяне на финансова корекция са нормативно установени
в чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, като в конкретния случай от ръководителя на УО се
сочи наличието на основанието по чл.70,
ал.1, т.10 от ЗУСЕСИФ – за друга нередност, съставляваща нарушение на
приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство,
извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или
би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.
Съгласно разпоредбата на чл.2, т.36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на
Европейския съюз и на Съвета легалното определение за нередност е: „нередност”
означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право,
свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето
на вреда на бюджета на съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета
на Съюза.
Видно от съдържанието на нормата на чл.2 т.36 от Регламент 1303/2013 г.,
същата изисква наличието на три предпоставки, които следва да бъдат осъществени
и доказани, за да е налице нередност. Първата предпоставка е нарушение на
правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази
разпоредба. Втората е това нарушение да произтича от действие или бездействие
на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и
инвестиционни фондове. Третата предпоставка е нарушението да има или би имало
за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляването на
неправомерен разход.
В настоящата хипотеза няма спор относно качеството на жалбоподателя като
икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и
инвестиционни фондове. Спорно по делото е на първо място дали е налице твърдяното
от страна на административния орган нарушение на вътрешното (национално) право
– на чл.33, чл.49, ал.1 и чл.54 от ЗДСл,
във връзка с чл.46, ал.2 от КСО и дали същото съставлява нередност по т.10 на
чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ.
Според чл.33 от ЗДСл, при изпълнение на държавната служба държавният
служител има право на почивки по време на работния ден, на междуседмична и
междудневна почивка и на обявени официални празници.
Съгласно чл.49, ал.1 от ЗДСл работното време на държавния служител е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Според чл.54 от ЗДСл държавният служител има право на седмична почивка от
два последователни дни, които по принцип са събота и неделя. На държавния
служител се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
Нормата на чл.46, ал.3 от КСО пък сочи, че парично обезщетение за
временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица,
упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване
и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.
По делото не се оспорва, че бенефициента ИАРА е отчел и изплатил
възнаграждение на определения със заповед № РД-217/25.04.2018г. екип за
управление на проекта от 4 човека, за извършена от тях работа през официалните
почивни дни и в дни във временна неработоспособност, както й при неспазване на
междудневната почивка. Не е спорно и обстоятелството, че в свое искане за
плащане №5, по проектно предложение № BG14MFOP001-3.001-0006, Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция Дирекция „Рибарство и аквакултури“ е
извършила плащане именно на тези разходи, т.е приела е, че същите са допустими
и ги е верифицирала. Видно от представеното по делото уведомително писмо с
изх.№ 01-1200/1289/13.11.2019г. (л.304) като недопустими за финансиране,
предвид разпоредбите на чл.49 и чл.54 от ЗДСл, РА е определила разходите за
организация и управление на проекта, в това число възнаграждения на лицата,
пряко ангажирани с дейности по изпълнение и/или управление на проекта в размер
на 753,76 лева, като последните представляват изплатени възнаграждения за
работа на членовете на екипа, извършена в събота и неделя.
За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл.
57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, което значи, че за да
е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост. Разпоредбата
на чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ сочи, че разходите се считат за допустими, ако са
налице едновременно условията посочени в т.1 – т.7. В случая, доколкото процесните
разходи не са извършени законосъобразно съгласно българското законодателство, а
именно в нарушение на чл.33, чл.49, ал.1 и чл.54 от ЗДСл, във връзка с чл.46,
ал.2 от КСО, т.е не е налице условието на чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ, то
същите не са допустими.
Предвид това, съдът намира за правилен, направения в оспореното решение
на РУО извод, че тези разходи за възнаграждение на екипа за управление на
проекта от 4 човека, за извършена от тях работа през официалните почивни дни и
в дни във временна неработоспособност, както й при неспазване на междудневната
почивка са недопустими, предвид цитираните от органа разпоредби на българското
законодателство и съобразно въведените в ЗУСЕСИФ изисквания. След преценка на
представените с административната преписка доказателства и съобразно приетата и
неоспорената от страните съдебно-икономическа експертиза, настоящият съдебен
състав приема за доказан факта на извършване на нарушение, изразяващо се в
неправомерно отчетено и изплатено възнаграждение на определения със заповед №
РД-217/25.04.2018г. екип за управление на проекта от 4 човека, за извършена от
тях работа през официалните почивни дни и в дни във временна
неработоспособност, както й при неспазване на междудневната почивка в нарушение
на чл.33, чл.49, ал.1 и чл.54 от ЗДСл, във връзка с чл.46, ал.2 от КСО.
Независимо от това обаче, допуснатото в настоящата хипотеза нарушение не
предпоставя безусловно извод за нередност
по смисъла на чл.70, ал.1, т.10 от ЗУСЕСИФ. Обстоятелството, дали
съответният разход е допустим респ. недопустим е относимо в производството по
верифициране на разходите (уредено в
глава V, раздел II от ЗУСЕСИФ), а не в производството по администриране на нередност и
определяне на финансова корекция (съгласно
в глава V, раздел ІІІ от ЗУСЕСИФ), какъвто е настоящия случай (в този смисъл Решение № 4874 от 17.04.2018г.
на ВАС на РБ-Седмо отделение по адм. д. № 1601/2018г.)
Верификацията, с оглед на чл.62, ал.1 от ЗУСЕСИФ, е проверка на
допустимостта на разходите, направени в изпълнение на административния договор
за предоставяне на БФП (чл.65 от Регламент № 1303/2013г.).
Съгласно чл.71,
ал.1 от ЗУСЕСИФ, чрез извършването на финансови корекции се отменя
предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът
на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне
или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред
Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз
и българското законодателство.
Процедурите по верификация на
допустимите разходи и по определяне на финансови корекции са две самостоятелни
процедури. Това са два различни способа за гарантиране на
законосъобразното разходване на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове. Изискването за допустимост на разходите и процедурата по
тяхната верификация е гаранция, че средствата ще бъдат разходвани по начин и за
цели, които са предмет на одобрения от органа проект, докато финансовата
корекция и процедурата за нейното определяне са гаранция, че при осъществяване
на съответния проект бенефициентът няма да е осъществил действия, предприети с
цел придобиване на облага, насочени против целите на приложимото право
посредством изкуствено създаване на условията, които се изискват за
получаването на такава облага - член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) №
2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите
интереси на Европейските общности.
От изложеното следва, че става въпрос за две отделни процедури - по
верифициране на разходите и по налагане на финансови корекции, като всяка една
от тях приключва с издаването на съответни административни актове, при
спазването на определени материалноправни и процесуалноправни разпоредби и
всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване (в този смисъл Решение № 11993/23.08.2019 г.
по адм. дело № 15410/2018 г., по описа на ВАС, VII отд., Решение №
11175/18.07.2019г. на ВАС по адм.дело № 9563/2018г.; Решение №
3238/14.03.2018г. на ВАС по адм.д. № 8198/2017г.).
Настоящият съдебен състав счита, че така описаната в т.I от оспореното решение
фактическа обстановка не представлява фактическо основание за определяне на
финансова корекция. В конкретната хипотеза РУО неправилно е квалифицирал като
нередност, основание за определяне на финансова корекция, верифицирани
недопустими разходи по проект, финансиран със средства от ЕСИФ по Програма за
морско дело и рибарство 2014–2020. Неправилно верифицирани разходи по проекта
респ. верифицирани недопустими разходи, не могат да се възстановяват в бюджета
по проекта посредством процедура по определяне на финансова корекция предвид
липсата на фактическо и правно основание за това. Неправилно верифициран разход
не е нарушение, което да е допуснато от бенефициента. Основание за възстановяване
на неправомерно верифициран разход в бюджета по проекта, може да представлява
акт, с който да се отмени верифицикацията на разхода, постановен при спазване
на правилата на АПК за отмяна на влезли в сила административни актове от
техните волеизявители. В този смисъл е Решение № 7717 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4967/2021
г.
Недопустимостта на даден разход поради несъответствието му с нормативно
регламентираните условия е основание за отказ от верификация на разхода, но не
е предвидена като нередност по смисъла на общностното и националното
законодателство, представляваща основание за определяне на финансова корекция.
Определянето на финансова корекция въз основа на неотносими правни и фактически
основания представлява съществен порок във волеизявлението на административния
орган и води до материална незаконосъобразност на акта.
С обжалваното в настоящото съдебно производство решение,
административният орган е установил недопустими разходи от определените като
допустими такива и реално е определил финансова корекция върху недопустими
разходи по договора, в нарушение на чл.71, ал.1 от ЗУСЕСИФ. От изложеното
следва, че незаконосъобразно РУО е установил наличието на недопустими разходи и
е наложил финансова корекция за това. В тази връзка следва да се посочи, че
точния размер на недопустимия разход, който е бил неправилно верифициран по
проекта, не дава основания за прилагане на диференциалния метод за определяне
на финансова корекция.
На следващо място административният орган се е позовал в решението си на чл.70,
ал. 1, т.10 от ЗУСЕСИФ - друга нередност, извън посочените в т.1 - 9,
съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или
българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна
на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства
от ЕСИФ. При издаване на акта, РУО не е изложил каквито и да е мотиви защо
установеното от него нарушение на чл.33, чл.49, ал.1 и чл.54 от ЗДСл, във
връзка с чл.46, ал.2 от КСО съставлява нередност и то конкретно такава по т.10 на
чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ.
Дори в случая да
е налице нарушение, свързано с допустимостта на разходите по проекта и
по-конкретно разходите за организация и управление на проекта, то не може да се
приеме, че това нарушение представлява нередност, за която да бъде определена
финансова корекция. Нарушенията, представляващи нередности, за които се
определят финансови корекции, следва да бъдат изрично посочени в нормативен
акт. Нито в Закона за държавния служител, нито в Кодекса на социалното
осигуряване, които несъмнено са част от релевантното българско законодателство,
нарушенията на чл.33, чл.49, ал.1 и чл.54 от ЗДСл и на чл.46, ал.2 от КСО са
посочени като нередност, за която се определя финансова корекция. В решението
не е посочен и друг нормативен акт, който да определя, че тези нарушения
съставляват нередност по смисъла на чл.70, ал.1, т.10 от ЗУСЕСИФ. Ръководителят
на УО, квалифицирайки като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ
допуснатото от ИАРА нарушение е приложил неправилно материалния закон. Само
нередност, която е нормативно установена, може да бъде основание за определяне
на финансова корекция на бенефициентите. Противното би означавало, че всяко
нарушение би могло да бъде основание за определяне на финансова корекция, а
това несъмнено застрашава правната сигурност.
Законодателят, а
не Управляващият орган по всеки договор, определя нарушенията, представляващи
нередности, за които се налагат финансови корекции. С финансовите корекции се
засяга неблагоприятно правната сфера на бенефициентите, поради което за тях,
като участници в процедурите по предоставяне на БФП, трябва да бъде установено
нормативно предвидимо поведение и правни последици. В своята практика Съдът на
Европейския съюз изрично сочи изискването "правната уредба да бъде ясна и
точна, така че правните субекти да могат да се запознаят по недвусмислен начин
със своите права и задължения и да действат съобразно с тях" – Решение от
3 юни 2008, Intertanko, С-308/06, EU: C: 2008: 312, точка 69. Както и че това
изискване "се налага с особена строгост, когато се касае за акт, който
може да съдържа финансови последици, за да се даде възможност на
заинтересованите лица да се запознаят с точност с обхвата на задълженията,
наложени им от него" - Решение от 22 януари 1994 г., Opel Austria v
Council, Т-115/94, EU: T: 1997: 3, точка 124.
Предвид изложените съображения, след като законодателят
не е обвързал нередността по т.10 на чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ с конкретно
нарушение, то не би могло да бъде годно правно основание за определяне на
финансова корекция (в този смисъл са
Решение № 8044 от 2.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3961/2021г.; Решение № 9184
от 16.08.2021г. на ВАС по адм. д. № 4578/2021г.; Решение № 9195 от 16.08.2021
г. на ВАС по адм. д. № 4706/2021 г.; Решение № 13236 от 23.12.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 7996/2021 г.; Решение № 4874 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. №
1601/2018 г.и др.). Ответният орган е приел, че ИАРА е извършила посоченото
в оспореното решение нарушение, представляващо нередност по чл.70, ал.1, т.10 от ЗУСЕСИФ, поради което РУО
е издал решението си в нарушение на материалния закон.
В заключение, оспореният административен акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен, респективно жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Разноски не се претендират от оспорващата
страна, поради което и въпреки изхода от спора съдът не се произнася по въпроса
за разноските.
Ето защо, на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд- гр.Бургас,
първи състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение за определяне на финансова корекция №
МДР-СД-01-65/01.11.2021г., издадено от заместник-министър на земеделието,
храните и горите и Ръководител на Управляващия орган на „Програма за морско
дело и рибарство 2014г. - 2020г.“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: