Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
23.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №16853/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Я.И.М.,
с която е предявен срещу Г. ф. искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.А КЗ, за сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
за сумата от 2274 лв. от произшествие, осъществено на 16.07.2017 г. и причинено
от водач на моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Претендира законната лихва от исковата молба и
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие,
осъществило се на 16.07.2017 г., причинено от водач на незастрахован автомобил.
Претендира обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът оспорва иска, оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между произшествието и част от вредите.
Третото лице помагач оспорва иска, твърди, че
произшествието се дължи не на неговото поведение, а на действия на друг
участник, който е останал неустановен. Позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.557, ал.1, т.2, б.А КЗ:
Установява
се от представените писмени доказателства, двете авто-технически експертизи и
показанията на свидетелите П.К. и Ц.Т., че на 16.07.2017 г. е настъпило
пътнотранспортно произшествие на път I-5, км 24+500, свтрзващ гр. Русе с гр. Бяла, което се е
осъществило при следния механизъм: ищецът е пътувал като водач на лек автомобил
„БМВ“ с рег.№ *******, в посока от гр. Русе към гр. Бяла, като попътно на него
е пътувала колона автомобили, като първият от тях е лекия автомобил БМВ. В
колоната, като водачи на автомобили са се движили и свидетелите П.К. и Ц.Т..
Автомобилът „Опел“ с рег. №*******се е движил в обратна на колоната посока – от
гр. Бяла към гр. Русе. Приближавайки към мястото на произшествието неизвестен
лек автомобил е изпреварил колоната автомобили и в последния момент се е върнал
в полагащата му се дясна лента. Водачът на лекия автомобил „Опел“, движещ се
насрещно на неизвестния изпреварващ автомобил, с цел избягване на удара, е
задействал спирачките и поради наличие на воден слой върху пътната настилка, се
е получило явлението „аквапланинг“, в следствие на което предната дясна гума е
изгубила сцепление с пътната настилка и автомобилът се е завъртял в посока,
обратна на часовниковата стрелка и е навлязъл в лентата за движение на
автомобила „БМВ“ и го е ударил, като ударът е настъпил в предната част на
автомобила „БМВ“ и дясната част на автомобила „Опел“. Съдът приема заключението
на двете експертизи за насрещно движещ се и неустановен изпреварващ автомобил,
което се подкрепя и от показанията на свидетеля П.К. и житейски обяснява
маневрата, извършена от водача на автомобила „Опел“. Съдът споделя изводите на
повторната експертиза за наличие на „аквапланинг“, довел до завъртане на
автомобила при задействане на спирачките – това съответства на твърдението на
третото лице – помагач, както и на данните от свидетелските показания за мокра
настилка и лек валеж на дъжд. Обяснява и житейски причините за навлизане в
насрещното движение – доколкото ако се приеме, че не загуба на управлението, а
целенасочена маневра с волана е предизвикала навлизането в насрещното, това
звучи нелогично – тогава маневрата на водача би била към банкета – извън
платното за движение, а не в лентата, в която изпреварващия се очаква да се
върне. По изложените съображения съдът приема, че причина за произшествието са
едновременното поведение на два водача – при условията на независимо съвместно
извършителство – водачът на неустановения лек автомобил, извършил изпреварване
на колона автомобили в нарушение на чл.42, ал.2, т.2и чл.43, т.4 ЗДвП, а
водачът на насрещно движещия се лек автомобил „Опел“ извършил нарушение на
чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП – поради движение с несъобразена с атмосферните условия и
състоянието на пътя скорост изгубил контрол върху превозното средство – не
успял безопасно да намали скоростта и да спре при възникнала опасност за
движението.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от произшествието
ищецът е получил следните травматични увреждания: субтрохантерно счупване на лявата бедрена кост, счупване на лявата
лъчева кост в долната й част, охлузна рана на дясното коляно. Спешна
медицинска помощ ищецът е получил в болницата в гр. Русе и на 18.07.2017 г. му
е извършена операция – открито наместване на счупената лява бедрена кост и
скрепяване на костните фрагменти с титанова плака и винтове и открито
наместване на счупената лява лъчева кост и стабилизиране на фрагментите с метална
плака и винтове. След двуседмичен болничен престой ищецът е изписан и лечението
му е продължило в домашни условия. Охлузната рана е зараснала в срок до
8-10дни, счупването на лявата лъчева кост е зараснала за срок до 35 дни, а
счупването на лявата бедрена кост – за срок до 4 месеца, а с проведената
рехабилитация оздравителния перидо е приключил за срок от 6 месеца. Ищецът е
ползвал отпуск по болест за 180 дни, след което е бил освидетелства от ТЕЛК и
му е призната 77,9% трайно намалена работоспособност за срок от 1 година. Болките
на ищеца интензивни непосредствено след произшествието за срок от 2 месеца и в
първите 30 дни в началото на проведената рехабилитация. През останалото време
болките са били периодично явяващи се при преумора или резки промени на времето.
През първите два месеца след произшествието ищецът не е можел да се придвижва
самостоятелно и д се самообслужва в ежедневието, като след втория месец ищецът
е започнал придвижване с патерици, а натоварването на левия крак е започнало в
началото на 5-тия месец след злополуката. Към момента металните синтези не са
извадени, същите могат да бъдат отстранени с нови операции, които водят до
допълнителни билки за срок от около 30 дни и нужда от нова кратка
рехабилитация. Съдът опира изводите си на повторната експертиза, изготвена от
вещото лице Б., като по-пълна, задълбочена и обоснована.
Неоснователни
са възраженията на ответника и третото лице, че травмите, за които с решение на
ТЕЛК на ищеца е призната трайно намалена работоспособност за срок от една
година, не са в причинна връзка с произшествието. Медицинската експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Б. и разясненията, дадени от него при приемането
й, установяват, че ищеца има предходни травматични уреждания от настъпила преди
около 30 години катастрофа, от които е възстановен и които не дават отражение
на оздравителния процес при травмите, причинени от настоящото произшествие. Вещото
лице сочи с категоричност, че травматичните уреждания, описани в решението на
ТЕЛК, дали основание за освидетелстване на ищеца, са настъпилите със връзка с
процесното произшествие.
От
експертизата се установява още, че претендираните от ищеца разходи съгласно
представените отчетни документи – в размер на 2274 лв., са във връзка с
лечението на процесните увреждания и са били необходими за правилното
провеждане на лечебния и възстановителен период.
От
показанията на свидетеля Л.Ц.– семеен приятел на ищеца, се установява, че в
продължителен период ищецът не е можел да се придвижва, прекъснал е работа,
оплаквал се е от болки, не е искал да управлява автомобил, а се е налагало
приятелите му да го возят, както и че и към момента накуцва и трудно качва и
слиза по стълби.
По изложените
съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, извършен в
съизвършителство, като единият от извършителите е лице, при управление на
моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, от което за ищеца са настъпили травматичните увреждания,
причинили му болки и страдания.
При така
установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.557, ал.1,
т.2, б.А КЗ. В полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически
болки и страдания и негативни изживявания. Ищецът има право съобразно чл.53 ЗЗД
да насочи иска си към всеки от извършителите, съответно – лицето, което
отговаря за причинените от него вреди, до пълния размер на претенцията,
доколкото между съизвършителите е налице солидарна отговорност.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида и броя на уврежданията – счупвания
на два крайника, естество на лечението – проведена хирургична операция и
предстояща нова за изваждане на металните остеосинтези, интензитет и
продължителност на болката (30 дни) и период на възстановяване (общо 5 месеца
обездвижване), както и че за период от година след увреждането ищецът е бил с
трайно намалена работоспособност, както и дългия период, в който не е могъл да
се придвижва. Лечението на ищеца е завършило, предстои изваждане на металните
синтези. При така установените факти и съобразявайки начина на настъпване на
произшествието и неминуемо понесените шок и негативни емоционални преживявания,
съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 50000 лв.
Основателна
е и претенцията за имуществени вреди в размер на 2274 лв. – по делото се
установи, че разходите са извършени от ищеца и са в приинна връзка с
произшествието.
Неоснователно
е възражението за съпричиняване. От медицинската експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Б., при съобразяване динамиката на удара, движението на
автомобила и тялото на пострадалия в него, че при настъпване на произшествието
ищецът е бил с поставен колан. Съдът кредитира експертизата като убедително
аргументирана. Поради това приема, че не се доказва противоправно поведение на
пострадалия, с което да е допринесъл за настъпване на вредите.
По
изложените съображения съдът приема, че исковете са основателни за сумата от
50000 лв. за неимуществени вреди и за пълния предявен размер от 2274 лв. за
имуществени вреди. Искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 100000 лв.
Съгласно чл.558,
ал.1 КЗ Гаранционният фонд дължи лихва за забава от датата, на която изтича
срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, който не може
да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията. Видно от
писмо изх. №24-01-565/17.11.2017 г. ответникът е отказал да удовлетвори
заявената пред него доброволна претенция, поради което дължи лихва за забава от
тази дата - 17.11.2017 г.
По
разноските:
На ищеца
следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от иска
– дължимата за уважената част от иска държавна такса в размер на 2090,96 лв. и
разноски в размер на 232,56 лв. за експертизи и удостоверение.
Направено е
искане на процесуалния представител на ищеца да се присъди възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 ЗА, но по делото, освен пълномощното с исковата молба, не е
представен договор за правна помощ, поради това няма яснота какви са уговорките
между ищеца и адвоката му относно възнаграждението. Поради това искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА е неоснователно –
по делото не са представени доказателства, че защитата е предоставена
безплатно.
На ответника
следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – за
сумата от 146,66 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На третото
лице помагач разноски не се дължат – чл.78, ал.10 ГПК.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на Я.И.М., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.557,
ал.1, т.2, б.А КЗ сумата от
50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 16.07.2017 г., причинено от водач на моторно
превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, заедно със
законна лихва от 17.11.2017 г. до
окончателното й изплащане,
на основание чл.557,
ал.1, т.2, б.А КЗ сумата от
2274 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
произшествие, осъществено на 16.07.2017 г., причинено от водач на моторно
превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, заедно със
законна лихва от 17.11.2017 г. до
окончателното й изплащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 2323,52 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 100000 лв.
ОСЪЖДА Я.И.М., ЕГН:**********, да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл.78, ал.3,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 146,66 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението е постановено с участието
на трето лице помагач на страната на ответника – Ценко В.И., ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: