Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260033
гр.Русе,28.І. 2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 9 декември през две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА Г.
Членове:
При
секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното
от съдията А.Г. гр.д.№ 350 по описа за 2020 год.,за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 226,ал.1 КЗ/отм./.
Ищецът твърди,че на 31.ІІІ.2016
год.в град Русе ,преминавайки по пешеходна пътека ,бил блъснат от м. „П. М **“с
рег. № Р ****В,управляван от Д. А. Д..Водачът бил признат за виновен,че виновно
нарушил правилата за движение по пътищата и му причинил по непредпазливост
средна телесна повреда-престъпление по чл.343, ал.3 , пр.8,б.“а“ НК по одобрено
от съда споразумение по НОХД № 599/2020 год.на РРС.Веднага след произшествието
бил прегледан в кабинет за доболнична помощ в МБАЛ Русе и изпратен за домашно
лечение,след като се установило,че има счупване на десето,единадесето и
дванадесето ребро вдясно,трайно затрудняващи движението на снагата за срок
повече от 30 дни.Излага подробни обстоятелства за изпитваните болки,
страдания,неудобства,невъзможността сам да се грижи за себе си и
помощта,оказана от негови близки. Поради продължаващи болки потърсил
медицинска помощ в Специализирана болница за лечение на пневмофтизиатрични
заболявания и след направи нови изследвания се установили фрактури на
ребра,които не били констатирани непосредствено след произшествието,като и че е
развил посттравматичен белодробен абсцес вдясно и плеврален излив вдясно,което
наложило болнично ,а след това и домашно лечение.Ищецът твърди,че продължава да
изпитва болки,че травмата му пречи да изпълнява служебните си задължения и
обичайни ежедневни активности.Счита,че ответното дружество следва да го
обезщети за претърпените болки и страдания като застраховател,страна по
действащия към момента на злополуката договор за застраховка Гражданска
отговорност на МПС.Паричният еквивалент на неимуществените вреди определя на
50000 лева,като претендира и законна лихва върху главницата считана от датата
на произшествието.Претендира и съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответното
дружество е постъпил писмен отговор с подробно изложени възражения срещу
основателността и размера на иска.Оспорва всички обстоятелства ,при които е
настъпило ПТП и възразява,че основна вина за него или поведение,с което е
допринесъл за вредите,е на ищеца,което следва да се отчете при определяне на
обезщетението.Твърди също,че впоследствие установените белодробен абсцес и
плеврален излив не са в причинна връзка с получените от ищеца травми при
катастрофата,както и че търсената сума е завишена не отговаря на действително претърпените
вреди.Оспорва и началният момент,от който се дължи законна лихва върху
главница,като най-ранна възможна начална дата сочи 21.VІІ.2020 год.
Съдът,като взе предвид твърденията и
възраженията на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.ІІІ.2016 год.в град Р. м. „П.
М**“с рег.№Р **** В,управляван от Д. А. Д. се движил по източното платно на
бул. “Ц.О.“.Мотопедът приближавал сигнализирана пешеходна пътека преди
кръстовището на източното платно на булеварда с улица“П.“.По същото време
ищецът Г.М. започнал да пресича източното платно на булеварда отляво надясно
спрямо посоката на движение на мотопеда,като бутал велосипед от дясната си
страна.Когато достигнал около средата на платното за движение,мотопедът ударил
велосипеда вдясно и ищецът паднал на пътя.Според заключението на
автотехническата експертиза,което съдът възприема като обективно и компетентно
и срещу което страните не са възразили, мотопедът ударил с предната си част
задната част на велосипеда отдясно,при което седалката и/или багажника на
велосипеда ударили тялото на ищеца.Когато той започнал да пресича пешеходната
пътека мотопедът бил на около 46,2 м от мястото на удара и при най-вероятната
скорост на движение до 40 км/ч Дамян Данев е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара.
С одобрено от съда споразумение по
НОХД № 599/2020 год.на РРС Д. А. Д. е признат за
виновен в това,че на 31.ІІІ.2016 год.в град Русе при управление на
МПС-мотоциклет „П.“ с рег.№ Р **** В нарушил правилата за движение по
чл.5,ал.2,т.1,чл.119,ал.1 и причинил по непредпазливост на Г.Н.М. *** средна
телесна повреда,изразяваща се в счупвания на десето,единадесето и дванадесето
ребра вдясно,трайно затрудняващи движенията на снагата за срок повече от 30
дни,като деянието е извършено на пешеходна пътека-престъпление по
чл.343,ал.3,пр.8,б.“а“ пр.2 вр.ал.1,вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК.
Веднага след инцидента ищецът бил прегледан
в СО на МБАЛ-Русе и след направени диагностични изследвания е установено
счупване на единадесето ребро вдясно.Предписано му е амбулаторно медикаментозно
лечение.През месец май 2016 год.е направено компютъртомографско рентгеново
изследване ,в резултат на което е установено счупване на десето,единадесето и
дванадесето ребро вдясно по задна аксиларна линия и плеврален излив вдясно.Според
вещото лице д-р Д. е възможно този излив да има връзка с получените при
инцидента счупвания,а установените към момента плеврални сраствания да са
свързани с плевралния излив.В съдебно заседание на 28.Х.2020 год.експертът
пояснява,че плевралните сраствания са хроничен процес на увреждане на плеврите,които
могат да имат различен произход,например при всяко прекарано белодробно
заболяване ако има засягане на плеврите ,е възможно да се получат сраствания.В
медицинската документация касаеща лечението на ищеца от получените в резултат
на ПТП травми и най-вече в издадените от Специализираната болница за лечение на
пневмофтизиатрични заболявания „Д-р Д. Г.“ Р.,където
ищецът се е лекувал през м.май 2016 год.,не се съдържат данни да е боледувал от
белодробни заболявания,да е постъпвал на лечение или да е диспансеризиран за
такова заболяване.Въз основа на изложеното съдът приема,че в хода на лечението
и възстановяването на ищеца от получените при ПТП счупвания на ребрата е
настъпило усложнение-плеврален излив,довел до плеврални сраствания-състояние,което
поради настъпили фиброзни изменения предразполагат към по-чести белодробни
заболявания,с по-тежко протичане.
По делото не се събраха
доказателства,подкрепящи твърденията на ищеца за получено в резултат на
травмата от инцидента друго усложнение-остър белодробен абсцес.При постъпването
му през месец май 2016 год.в специализирана болница при извършено рентгеново
изследване имало съмнения за белодробен абсцес,които впоследствие са отхвърлени
с направено КТ-изследване.
В продължение на около месец и
половина след инцидента ищецът се нуждаел от помощ и грижи,каквито му оказала
свидетелката Е.С..Заради силни болки той не можел да се справя сам за
поддържане на обичайния бит и лична хигиена,хранене,обличане и др.п.В началото
дори не можел да легне на легло и спял на канапе.Тъй като състоянието му не се
подобрявало,постъпил на лечение в специализирана болница за лечение на
белодробни заболявания,продължило 10 дни,а след изписването му свидетелката
продължила да полага грижи за него.Ищецът работел като охрана.След катастрофата
се оплаквал от умора,която го затруднявала да изпълнява задълженията
си.Престанал да кара велосипед,какъвто бил обичайният му начин на движение в
града,постоянно се оглеждал при пресичане на улицата,защото се страхувал да не
пострада отново.Според свидетелката Г.,негова дъщеря,чиито показания съдът цени
съобразно правилата на чл.172 ГПК,ищецът се задъхвал,изпитвал трудности при
навеждане,обичане,обуване на обувки.Оплаквал се ,че не може да си върши
работата като охранител поради влошеното си физическо състояние.След
катастрофата бил уплашен,изпитвал страх и несигурност при пресичане,престанал
да кара велосипед .
Според заключението на вещото лице
д-р Д. обичайният период на възстановяване след такъв тип травми,каквито са
получените от ищеца,е в рамките на 1-2 месеца,но е възможно пострадалият да
изпитва болки и за по-дълъг период от време,особено при физически натоварвания
и промяна в атмосферните условия.Получените плеврални сраствания също са
свързани с болки, с по-нисък интензитет ,но по-голяма продължителност и
благоприятстват по-лесно възникване и по-тежко протичане на възпалителни
белодробни заболявания.
Изложените фактически
обстоятелства,които съдът приема за установени след обсъждане на събраните по
делото доказателства,налагат следните правни изводи:
Искът по чл.226,ал.1 КЗ /отм./е
основан на отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице за нанесени
от застрахования вреди.Увреденият,спрямо когото застрахования е отговорен,има
право да поиска пряко от застрахователя обезщетение за претърпените вреди,като
установи,че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при
ответника при ответника с договор за застраховка“Гражданска отговорност“ лек
автомобил,причинените вреди и причинната връзка между деянието и вредите.В
настоящия случай посочените предпоставки са налице.По делото няма спор,че към
31.ІІІ.2016 год.е действал договор за застраховка Гражданска отговорност за
мотопед „П.М ** с рег.№ Р ****В.Произшествието на тази дата е резултат на
виновно нарушаване на правилата за движение по пътищата по ЗДвП на управлявалия
мотопеда Д. А. Д.,при което на ищеца са причинени увреждания-счупване на
десето,единадесето и дванадесето ребра вдясно,трайно затрудняващи движенията на
снагата за срок повече от 30 дни.В продължение на месец и половина ищецът
изпитвал силни болки при движение,промяна в положението на тялото,нуждаел се от
помощ и грижи.В хода на лечението настъпило и усложнение-плеврален излив и
плеврални сраствания,което наложило 10 дневно болнично лечение ,продължило в
домашни условия.Като взе предвид характера и вида на получените
увреждания,интензитета и продължителността на търпените болки,страдания и
неудобства,настъпилото усложнение,правещо го по-лесно уязвим към възпалителни
заболявания на белите дробове,а и самото то свързано с болки,макар и с по-малък
интензитет,преживеният стрес и неудобства,съдът определя обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15000 лева.Този размер е адекватен паричен
еквивалент на реално претърпените от уврежданията болки и страдания и се явява
справедлив по смисъла на 52 ЗЗД.До този размер искът като основателен и доказан
следва да се уважи,а в останалата част подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Върху
главницата съдът присъжда законна лихва,считано то датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.Възражението
на ответника,че не дължи лихва законна лихва или че най-ранната начална дата е
21.VІІ.2020 год. е неоснователно. Моментът,
от който застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетението за вреди и
от който дължи обезщетението за забавено
плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е датата на
увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД.Отговорността
на застрахователя,която произтича от застрахователния договор, е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането, затова
застрахователят отговаря за всички причинени вреди и при същите условия, при
които отговаря прекият причинител.
При този изход на
спора ответникът дължи държавна такса върху уважената част от иска в размер на
600 лева.На основание чл.38,ал.2 ЗА следва да заплати на оказалия безплатна
правна помощ адвокат на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева
на основание чл.38,ал.2 ЗА.
Ответникът също има
право и е поискал разноски съобразно
отхвърлената част от исковете.От общо направените разноски в производството от
450 лева ищецът следва да му заплати 315 лева,както и 200 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „З.А.“АД ЕИК *********със
седалище и адрес на управление гр.С.,район С.,ул.“С. К.“№ * да заплати на Г.Н.М.
***,ЕГН ********** сумата 15000 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП на 31.ІІІ.2016 год.в град Русе,настъпило по вина на управлявания
МПС м. „П.** М“ Д. А. Д.,ведно със законната лихва върху тази сума считано от
31.ІІІ.2016 год.до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
неимуществени вреди над сумата от 15 000 до 50000 лева.
ОСЪЖДА „З. А.“АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.С.,район С.,ул.“С. К.“№*да заплати 600 лева държавна такса
върху уважената част от иска по сметка на Русенския окръжен съд в полза на
бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА „З.А.“АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.С.,район С.,ул.“С. К.“№ * да заплати на
адвокат С.М. *** сумата 1250 лева адвокатско възнаграждение на основание
чл.38,ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Г.Н.М. ***,ЕГН **********
да заплати на „З. А.“АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С.,район
С.,ул.“С.К.“№*сумата 315 лева разноски в съдебното производство съобразно
отхвърлената част от иска,както и 200 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: