Решение по дело №2394/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264287
Дата: 24 юни 2021 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Биляна Магделинова Славчева
Дело: 20201100102394
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.С., 24.06.2021г.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти  състав в публичното заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №2394/2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявен  е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът И.П.В. излага в исковата молба, че на 31.10.2019г.  около 19,30часа управлявал по бул."Петър Дертлиев" л.а. "Фиат Мултипла" с рег.№ ******, когато на кръстовището с бул."Царица Йоанна", преминавайки на зелен светофар бил ударен от л.а. "Мазда 6" с рег. №******, управляван от Т.Б.. В резултат от ПТП получил тежки наранявания. Лежал в болница, претърпял оперативна интервенция, чувствал болки, пил антибиотик, в продължение на една година, имал проблем с храносмилателния тракт поради продължителния прием на антибиотици. Към датата  на ПТП  имало сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на лек автомобил "Мазда 6" с рег.№******, поради което предявил извънсъдебна претенция, която останала неудовлетворена.

Предвид изложеното е предявен иск за постановяване на решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от процесното ПТП, ведно със законната лихва от 31.10.2019г. до окончателното плащане.

Ответникът З. "А.И."АД в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на договор за застраховка "Гражданска отговорност" относно лек автомобил "Мазда 6" с рег.№****** с неговия собственик. Излага доводи, че ищецът навлязъл на червен светофар  в кръстовището и  алтернативно при зелен свтофар, но не е съобразил пътната обстановка. Направено е възражение за съпричиняване. Възразява за прекомерност на претендираното обезщетение. 

В допълнителна искова молба ищцата оспорва възраженията на ответника за съпричиняване, както и възраженията за прекомерност на претендираното обезщетение.

В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа направените възражения.  

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и  становищата на страните, приема за установено  от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". За уважаване на предявения иск е необходимо да се установи следния фактически състав: противоправно поведение при управление на МПС по отношение на което е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, настъпване на вреда и причинно–следствена връзка между двете.

Не е спорно между страните, че ответното дружество е имало сключен договор за застраховка Гражданска отговорност със собственика на лек автомобил "Мазда 6" с рег.№******. За установяване механизма на ПТП и причината за настъпването му са събрани писмени и гласни доказателства, както и  е приета авто-техническа експертиза.

 Свидетелят Т.Б., който управлявал лек автомобил "Мазда 6" с рег.№****** при настъпване на ПТП, свидетелства че изчаквал на червен светофар в средната лента за движение направо. Когато светнал зелен сигнал на светофара за завой надясно бил подведен от свиркане на клаксон, което не било за него, но тръгнал на червен светофар, ударил л.а."Фиат" и го обърнал. Това се случило  към 19,30 часа до мола в ж.к."Люлин". Другият автомобил идвал от центъра  и се движел направо.

Свидетелят Виктор Станков, очевидец на ПТП, бил на светофара  на кръстовището като водач на автомобил. ПТП станало точно пред него, при което лек автомобил „Фиат“ се движел от тунела направо  в посока ж.к. ''Люлин', преминал на зелено, като от дясната  му страна на светофара  лек автомобил "Мазда" минал на червено и ударил другия автомобил, който се движел на зелено. След удара автомобилът се залюлял и се обърнал на дясната си страна.  Свидетелят спрял и отишъл на място, заедно с други водачи, за да окажат първа помощ. В колата били шофьора и една жена. Първо извадили жената, но имали затруднения с  шофьора, тъй като коланът му бил  вързан. След това счупили прозорците на колата по предложение на един от присъстващите, който бил военен,  за да стигнат до човека, след което го извадили.  Дръпнали го на разстояние от колата, тъй като имало много гориво  по пътя и го оставили да легне, след това изчакали Бърза помощ. Човекът изглеждал много зле, не можел да говори, казал че тялото го боли, започнало да му става лошо и да става неадекватен. 

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като се основават на непосредствените им впечатления и не противоречат на останалите събрани доказателства.

Представен е констативен протокол, съставен от длъжностно лице на  СДВР на 31.10.2019г., в което са отразени обстоятелства и причини за ПТП, идентични с описаните в исковата молба, както и протокол за оглед на местопроизшествие, скица и снимки.

Изслушана е авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице П., който въз основа на събраните доказателства приема, че причините за ПТП са изцяло от субективен характер, водачът на л.а. „Мазда“ е навлязъл в кръстовището при забранителен сигнал за светофара, а пострадалият навлязъл в кръстовището при разрешителен сигнал на светофара.  Предотвратяване на ПТП е било възможно при непотегляне на водача на лек автомобил "Мазда" на червен сигнал.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и обосновано. Въз основа на него, както и на останалите събрани доказателства, следва да се направи извод, че механизмът на ПТП е както е описан в исковата молба и констативния протокол за ПТП, както и че причина за настъпването му е извършено нарушение на правилата за движение по пътищата от водача на лек автомобил „Мазда“, който не се е съобразил с червения сигнал на светофара и е предприел преминаване на кръстовище, в резултат от което е ударил преминаващия на зелен сигнал л.а.“Фиат“, управляван от ищеца. С оглед направения извод, че ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил, застрахован при ответника с договор за застраховка "Гражданска отговорност",  следва че той дължи застрахователно обезщетение на ищеца, като пострадало лице.

Съгласно чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства и е приета съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице М.. От същата се установява, че в причинно-следствена връзка с процесното ПТП при ищеца е настъпила контузия на гръден кош и корем, счупване на VII-XII леви ребра, излив на 600мл. кръв в корема, разкъсване на далака, ретро перитонален хематом. Проведено е оперативно лечение в болница , при което е отстранен далака и е лекуван медикаментозно с антибиотици, обезболяващи, противосъсирващи, антикиселинни за профилактика на стрес улкуси, вливания  и други. Според вещото лице отстраняването на далака не е животозастрашаващо, но същият е орган на имунната система и има голямо значение за борба с инфекциите и неговата липса прави човека по-податлив на такива, поради което е необходима ваксинация. Счита се, че пациентите с отстранен далак имат 40% намаление на работоспособността при физически труд. След изписване на пациента са дадени препоръки за ваксинации, както и антибиотична профилактика за 2 години, доживотна препоръка за избягване на райони с разпространение на малария, както и за консултация с ОПЛ  и преценка от нуждата за антибиотична терапия при ухапване от насекоми.

От оперативната интервенция е останал белег  от гръдната кост до пъпа и два белега от дреновете вляво, които ще останат за цял живот, както и последиците от отстраняване на далака.  Според вещото лице пострадалият е търпял силни болки и страдания след увреждането, по време на престоя в болница, за което е ползвал обезболяващи медикаменти. Относно счупените шест ребра в резултат от ПТП, вещото лице отговаря, че лечението им  не се извършва с имобилизация, а пациентът трябва да бъде в покой. При всяко вдишване, обръщане в леглото, при всяко движение  пострадалият изпитва много силни болки в областта на счупването, които са много интензивни първата седмица, постепенно намаляват и след 2-3 седмица отшумяват. Много пациенти със счупени ребра впоследствие се оплакват от болка при промяна на времето. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно , обосновано и неоспорено от страните.

Свидетелката Х.Д., съпруга на ищеца, разбрала за ПТП от него. Обадил и се по телефона след като го извадили от колата. Закарали го в "Пирогов", където стоял 7 дни. Видяла го в болницата, изглеждал много зле, бил пожълтял, изпитвал силна болка, бил леко превит на едната страна, не можел да диша и говорел трудно. Бил на подвижно легло, тъй като не можел да стои седнал. След изписване от болницата бил трудно подвижен, не можел да ходи сам. Един месец го къпела, преобличала, имал превръзки на раните, изпитвал болки и не можел да спи, освен при взето болкоуспокояващо. Бил на легло вкъщи около 1 месец, но ги предупредили да не излиза от дома си, тъй като е податлив на инфекции. Наложило се да направи всички детски ваксини, които не е направил. След отстраняване на далака започнал да боледува по-често, прави инфекции, появили се алергии. Веднъж през лятото го ухапала конска муха и след два дни вкъщи започнал да се подува, отишли в Бърза помощ и като обяснил за отстраняване на далака, докторът му предписал  коктейл от лекарства и му казал да внимава с кърлежи. Във връзка със счупените ребра не можел да говори нормално, казвал една две думи, след това спирал, не можел да каже цяло изречение. Към настоящия момент-03.12.20г. все още изпитва  болки в ребрата при вдигане на тежко. Все още не е активен, препоръчано му е да не спортува активно. Преди ПТП карали ски с детето, но през този сезон няма да карат.  Инцидентът му се отразил зле психически, все още не може да спи. Преди това бил ръководител на екип от около 80 човека  и работел в едно хале с всички, но докторите му казали, че трябва да работи в стая с максимум двама души. Поради това кандидатствал за друга длъжност в офис с по-малко хора, но и към днешна дата работи от вкъщи. Съдът кредитира показанията на свидетелката като ги преценява по реда на чл.172 от ГПК, тъй като се основават на непосредствените й впечатления за фактите, за които свидетелства, съответстват на заключението на вещото лице по СМЕ и са житейски обосновани.

В задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди  следва да се вземе предвид характера на увреждането, което се изразява в шест счупени ребра, причинило множество болки и страдания, които продължават и до днес при промяна на времето. Отстранен е орган от тялото на ищеца, което макар и да не е пряко животозастрашаващо води до необходимост да се съобразява с това през целия си живот. Последица от отстраняване на далака на ищеца е податливостта му към инфекции, поради което се е налагало и в бъдеще ще се налага да пие антибиотици профилактично при ухапване от насекоми, да съобразява живота си с тази податливост към инфекции при избор на работа, на начин за прекарване на свободното време.  Посочените последици са се отразили негативно в емоционален план, тъй като ищецът  е принуден да живее под постоянната заплащаха от развитие на инфекции, при които възстановяването му е с неясна продължителност и изход, с оглед липсата на орган, имащ значение за имунната му система. Търпял е интензивни болки и страдания в периода на възстановяване, както са посочени от вещото лице, някои от които продължават и сега при промяна на времето. Претърпял е страх и безпокойство за състоянието си, за последиците от извършената интервенция, както и за отражението на настъпилите увреждания върху бъдещия му живот и възможността адекватно да се грижи за семейството си.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди е в размер на 200 000лева.

Направено е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищецът е навлязъл в кръстовището на червен светофар или  с несъобразена скорост. При преценка основателността  на същото следва да се вземе предвид задължителната практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата за движение по пътищата.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че  ищецът е навлязъл в кръстовището при зелен сигнал на светофара, както и че причина за настъпване на ПТП е изцяло поведението на водача на л.а.“Мазда“. Въз основа на изложените съображения следва да се направи извод, че възражението за съпричиняване е неоснователно и не са налице предпоставки за намаляване на обезщетението за причинените вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради него, поради което предявеният иск следва да се уважи до пълния предявен размер.  

Основателна е претенцията за заплащане на лихва за забава  върху присъденото обезщетение от датата на увреждането, тъй като представлява обезщетение за непозволено увреждане и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. На следващо място съгласно съдебната практика, обективирана в Решение № 153 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6735/2014 г., IV г. о., ГК законната лихва върху дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Затова законната лихва се присъжда от момента на деянието. Предвид изложеното следва да бъде осъден ответникът да плати на ищцата законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на увреждането до окончателното плащане. 

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата  направените по делото разноски. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ, което следва да се уважи и да се присъди възнаграждение съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 5530,00лева,  което да се присъди на адвокат Н..

На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски за плащане на възнаграждение за вещи лица в общ размер на 8800,00лева, от заплащане на която ищеца е освободен.

          Воден от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА "З.А.И." АД с ЕИК****** да заплати на И.П.В. с ЕГН ********** на основание чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000,00лева, настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 31.10.2019г., ведно със законната лихва от 31.10.2019г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА "З.А.И." АД с ЕИК****** да заплати на адв. С.К.Н.-К. с  адрес *** на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 5530,00лева.

ОСЪЖДА "З.А.И." АД с ЕИК****** на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 8800,00лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

    СЪДИЯ :