Решение по дело №170/2020 на Административен съд - Ямбол

Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е

 

№ 135/28.8.2020 г.

 

гр. Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти   състав, в публично заседание на двадесет и първи август две хиляди и двадесета година в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА

 

при секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 170 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на К.И.С. ***, със съдебен адрес ***7, чрез адвокат А.Д. против Решение № 2153-28-43/22.06.2020 г.   на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 2174-28-45#2 от 01.06.2020г. на Началник отдел „Пенсии“ /съгласно заповед № 1015-28-81/17.07.2018г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол/, постановено на основание чл. 114 ал. 5 от КСО, въз основа на решение № 2153-28-7/17.02.2020г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол. Прекратено е адм. производство в останалата част по жалба с вх. № 1012-28-108/11.06.2020г. на К.С.. С  разпореждане № 2174-28-45#2 от 01.06.2020г. на Началник отдел „Пенсии“ /съгласно заповед № 1015-28-81/17.07.2018г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол е разпоредено да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от получена от оспорващата сума в размер на 7344,86лева, установено по основание и размер с решение №  2153-28-7 от 17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол от изискуемо вземане  на лицето от ДОО,  представляващо лична пенсия за ОСВ до размера на задължението. Разпоредено е още от личната пенсия за ОСВ на оспорващата да се удържи сума в размер на 7344,86лв, от които 4166,09лв-главница, 3037,58лв-лихва и 141,19лв-лихва просрочие/да се удържа сума в размер на 510,16лв. месечно, както и дължимата лихва до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че сумите, за които се претендира да бъдат върнати са погасени по давност. Позовава се на решение по адм. дело № 83/2020г., по което е обжалвано и отменено  Решение № 2153-28-7 от 17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, в частта, с която е оставена без уважение жалбата ѝ с вх. № 1012-28-8/17.01.2020 г. против Разпореждане № РВ-3-28-00698287 от 03.01.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО на К.С. е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.01.2013 г. до 20.05.2013 г. в размер на 7 203.67 лева, от които 4 166.09 лева – главница и 3 037.58 лева – лихва, дължима за времето от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на обжалваното разпореждане, както и в частта, с която Разпореждане № РВ-3-28-00698287/03.01.2020 г. на ръководителя на  разходите на ДОО при ТП на НОИ е потвърдено в останалата му част.  Иска се отмяна на атакуваното решение.

В съдебно заседание оспорващата,  редовно призована, не се явява. Упълномощеният от нея процесуален представител адвокат А.Д.  поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.    Претендира се присъждане и на направените по делото разноски по договора за правна помощ. Посочва, че административно дело № 83/2020 г. на ЯАС, което касае настоящия спор, дотолкова доколкото със същото влязло  в сила решение е прието, че доверителката й не дължи сумите предмет на настоящото решение за прихващане, тъй като вземането е погасено по давност и в тази връзка е отменено и Решение № 2153-28-7/17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол. Въпреки, че решението на ЯАС е влязло в сила на доверителката й продължават да се удържат суми от пенсията й по настоящото решение и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание ответната страна - Директорът на ТП на НОИ - Ямбол, редовно призован, представлява се от юрисконсулт М., редовно упълномощена. Оспорва жалбата и поддържа изложеното в представения по делото писмен отговор с вх. № 1500 от 31.07.2020г., видно от който адм. орган се позовава на издаденото от него Решение № 2153-28-7 от 17.02.2020 г., което е предмет на оспорване по адм. дело № 83/2020г. В самия отговор/стр. 136 от делото/ е посочено: „Относно процесните вземания дали са погасени по давност/каквото твърдене е направено с жалбата до адм. орган/, респ. дали са налице изискуеми и ликвидни вземания, са въпроси, които при висящо съдебно производство са от компетентността на съда, при образуваното адм. дело №  83/2020г. на ЯАС срещу решение № 2153-28-7 от 17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол.“

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С  разпореждане № 2174-28-45#2 от 01.06.2020г. на Началник отдел „Пенсии“ /съгласно заповед № 1015-28-81/17.07.2018г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол е разпоредено да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от получена от оспорващата сума в размер на 7344,86лева, установено по основание и размер с решение № № 2153-28-7 от 17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол от изискуемо вземане  на лицето от ДОО,  представляващо лична пенсия за ОСВ до размера на задължението. Разпоредено е още от личната пенсия за ОСВ на оспорващата да се удържи сума в размер на 7344,86лв, от които 4166,09лв-главница, 3037,58лв-лихва и 141,19лв-лихва просрочие/да се удържа сума в размер на 510,16лв. месечно, както и дължимата лихва до окончателното погасяване на задължението.

След жалба до директора на ТП на НОИ, Ямбол срещу разпореждането от 01.06.2020г. е постановено оспореното в настоящото производство решение № 2153-28-43/22.06.2020 г.   на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на Кр. С. срещу разпореждане № 2174-28-45#2 от 01.06.2020г. на Началник отдел „Пенсии“ /съгласно заповед № 1015-28-81/17.07.2018г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол/, постановено на основание чл. 114 ал. 5 от КСО, въз основа на решение № 2153-28-7/17.02.2020г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол.

По делото като доказателства са приети адм. преписка по опис с писмо вх. № 1328/14.07.2020г., както и адм. дело № 83/2020г. ведно с всички  доказателства по него. С решение № 105/07.07.2020г. по адм. дело № 83/2020г. на ЯАС е отменено Решение № 2153-28-7 от 17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол в частта, с която е оставена без уважение жалбата  на К.И.С. ***, против Разпореждане № РВ-3-28-00698287 от 03.01.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО на оспорващата е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.01.2013 г. до 20.05.2013 г. в размер на 7 203.67 лева, от които 4 166.09 лева – главница и 3 037.58 лева – лихва, дължима за времето от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на обжалваното разпореждане, както и в частта, с която Разпореждане № РВ-3-28-00698287/03.01.2020 г. на ръководителя на  разходите на ДОО при ТП на НОИ е потвърдено в останалата му част.  Решението на ЯАС не е обжалвано и е влязло  в сила на 23.07.2020г.

Директорът на ТП на НОИ-Ямбол се произнесъл с Решение № 2153-28-7 от 17.02.2020 г., с което е приел, че  по отношение на полученото парично обезщетение за времето от 21.05.2012 г. до 31.12.2012 г. е изтекла  5 – годишната погасителна давност, и е приел, че подлежат на възстановяване сумите, получени като обезщетение  поради общо заболяване за времето от 01.01.2013 г. до 20.05.2013 г. в размер на 7 203.67 лева, от които 4 166.09 лева главница и 3 037.58 лева лихва.  Прието е също така, че след 09.03.2012 г.  „АДИ – Д.А.“ ЕООД не е упражнявало търговска /трудова дейност и съответно няма как лица да са упражнявали трудова дейност в него, т. е., налице е недобросъвестност у жалбоподателката при получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност.  Както беше посочено по-горе в тази му част решение то  № 2153-28-7 от 17.02.2020 е отменено с решение на ЯАС по адм. дело № 83/2020г., не е обжалвано и е влязло в сила. Решение № 2153-28-43/22.06.2020 г.   на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, предмет на настоящото съдебно производство е издадено на основание негово решение  № 2153-28-7 от 17.02.2020г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. За да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените  правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона. Липсата на някое от посочените изисквания опорочава издаденият акт и предпоставя отмяната му като незаконосъобразен.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е издаденото на основание чл. 117 от КСО  Решение № 2153-28-43/22.06.2020 г.   на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 2174-28-45#2 от 01.06.2020г. на Началник отдел „Пенсии“ /съгласно заповед № 1015-28-81/17.07.2018г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол/, постановено на основание чл. 114 ал. 5 от КСО, въз основа на решение № 2153-28-7/17.02.2020г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол.

С  разпореждане № 2174-28-45#2 от 01.06.2020г. на Началник отдел „Пенсии“ /съгласно заповед № 1015-28-81/17.07.2018г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол е разпоредено да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от получена от оспорващата сума в размер на 7344,86лева, установено по основание и размер с решение №  2153-28-7 от 17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол от изискуемо вземане  на лицето от ДОО,  представляващо лична пенсия за ОСВ до размера на задължението. Разпоредено е още от личната пенсия за ОСВ на оспорващата да се удържи сума в размер на 7344,86лв, от които 4166,09лв-главница, 3037,58лв-лихва и 141,19лв-лихва просрочие/да се удържа сума в размер на 510,16лв. месечно, както и дължимата лихва до окончателното погасяване на задължението.

Оспореното в настоящото съдебно производство решение е издадено от Директора на ТП на НОИ - Ямбол, поради което съдът намира, че то е постановено от компетентен орган по чл. 117 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

ЯАС счита, че решението и потвърденото с него разпореждане е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила водещо до нарушаване правото на защита на оспорващото лице, както и в нарушение на целта на  закона. С оспореното решение се нарушават основни принципи на АПК, заложени в чл. 6,ал. 2-5 от АПК, а именно, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.  Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.  Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

С решение на ЯАС по адм. дело № 83/2020г. е отменено Решение № 2153-28-7 от 17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, в частта, с която е оставена без уважение жалбата на К.С. против Разпореждане № РВ-3-28-00698287 от 03.01.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите  ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО на оспорващата е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.01.2013 г. до 20.05.2013 г. в размер на 7 203.67 лева, от които 4 166.09 лева – главница и 3 037.58 лева – лихва, дължима за времето от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на обжалваното разпореждане, както и в частта, с която Разпореждане № РВ-3-28-00698287/03.01.2020 г. на ръководителя на  разходите на ДОО при ТП на НОИ е потвърдено в останалата му част.

Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО, вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. Изречение второ на същия текст регламентира, че с изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Видно от разпоредбата на ал. 3 на чл. 115, давността се прекъсва с влизане в сила на разпореждането за установяване на вземането и с предприемане на действия по принудително изпълнение, а според ал. 5 на същия член, давността спира да тече при обжалване – докато продължава спорът относно вземането и когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този   кодекс.

Видно от влязлото в сила на 23.07.2020г. решение № 105 от 07.07.2020г. по адм. дело № 83/2020г. на ЯАС, издаденото разпореждане № РВ-3-28-00698287 от 03.01.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО на оспорващата е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.01.2013 г. до 20.05.2013 г. в размер на 7 203.67 лева, от които 4 166.09 лева – главница и 3 037.58 лева – лихва, дължима за времето от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на обжалваното разпореждане и изменено с решение№ 2153-28-7 от 17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, се отнася за поредица от периоди, последният от които приключва на 20.05.2013 г. включително. При спазване на законовата регламентация, посочена в чл. 115, ал. 1 от КСО  категорично се установява, че в случая петгодишният давностен срок е започнал да тече на 01.01.2014 г. и е изтекъл на 31.12.2018 г. Следователно, към момента на издаване на разпореждането – 03.01.2020 г., давностният срок вече е бил изтекъл. Същевременно по делото липсват данни, за наличие на  обстоятелства по ал. 3 и ал. 5 на чл. 115 от КСО – за спиране или прекъсване на давността, за да намери приложение визираният в чл. 115, ал. 1, изречение второ от КСО десетгодишен давностен срок. С влязлото в сила решение на ЯАС по адм. дело № 83/2020г, съдът е приел, че соченото от процесуалния представител на ответната страна и посочено в оспореното решение писмо № 326000-11152/14.08.2018 г. на ОД на МВР, с което ТП на НОИ е уведомено, че се провежда разследване по досъдебно производство № 43/2018 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол не може да  обоснове спиране на давността, тъй като от една страна  не се касае нито за административно, нито за съдебно производство, каквото е изискването на закона (чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО), а от друга страна това досъдебно производство не е насочено против  жалбоподателката С..  При това положение ЯАС, първи състав  е направил  извод, че по отношение на процесните вземания е изтекла петгодишната погасителна давност, на която оспорващата се позовава в жалбата. Втория извод на ЯАС по адм. дело № 83/2020 г. е, че горните обстоятелства обуславят материалната незаконосъобразност на разпореждането и на решение№ 2153-28-7 от 17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което това разпореждане е потвърдено. По изложените съображения, решението на Директора на ТП на НОИ – Ямбол в обжалваната му част, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, се явява незаконосъобразно и същото, заедно с потвърдената част от разпореждането, е отменено с влязлото в сила  на 23.07.2020г. решение № 105 от 07.07.2020г. по адм. дело № 83/2020г. на ЯАС. И тъй като отново адм. орган-директрът на ТП на НОИ се позовава в оспореното в настоящо производство решение на отмененото свое решение № 2153-28-7 от 17.02.2020 г., това влече материална незаконосъобразност и на оспореното в настоящото производство решение № 2153-28-43/22.06.2020 г.   на Директора на ТП на НОИ – Ямбол.

Следователно оспореното решение е издадено от компетентен орган, но в нарушение на материалния и процесуалния закон, което е основание за неговата отмяна.

При този изход на спора  претенцията за присъждане на разноски на оспорващата страна се явява основателна, като съобразно представения списък, същите възлизат на 600 лева и представляват   адвокатско възнаграждение

Водим от горното, ЯАС, четвърти административен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ  по жалба на К.И.С. ***, със съдебен адрес:***7, чрез адв. А.Д., Решение № 2153-28-43/22.06.2020 г.   на Директора на ТП на НОИ – Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 2174-28-45#2 от 01.06.2020г. на Началник отдел „Пенсии“ /съгласно заповед № 1015-28-81/17.07.2018г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол/, постановено на основание чл. 114 ал. 5 от КСО, въз основа на решение № 2153-28-7/17.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ, Ямбол.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Ямбол да заплати на К.И.С. с ЕГН: ********** *** направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете