Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 135/28.8.2020 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в публично
заседание на двадесет и първи
август две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 170 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на К.И.С. ***,
със съдебен адрес ***7, чрез адвокат А.Д. против Решение №
2153-28-43/22.06.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й срещу
разпореждане № 2174-28-45#2 от
01.06.2020г. на Началник отдел „Пенсии“ /съгласно заповед №
1015-28-81/17.07.2018г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол/, постановено
на основание чл. 114 ал. 5 от КСО, въз основа на решение №
2153-28-7/17.02.2020г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол. Прекратено е адм. производство в останалата част по жалба с вх. №
1012-28-108/11.06.2020г. на К.С.. С разпореждане
№ 2174-28-45#2 от 01.06.2020г. на Началник отдел „Пенсии“
/съгласно заповед № 1015-28-81/17.07.2018г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол е разпоредено да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от
получена от оспорващата сума в размер на 7344,86лева, установено по основание и
размер с решение № 2153-28-7 от
17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо лична пенсия за ОСВ до размера
на задължението. Разпоредено е още от личната пенсия
за ОСВ на оспорващата да се удържи сума в размер на 7344,86лв, от които
4166,09лв-главница, 3037,58лв-лихва и 141,19лв-лихва просрочие/да
се удържа сума в размер на 510,16лв. месечно, както и дължимата лихва до
окончателното погасяване на задължението.
В
жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че
сумите, за които се претендира да бъдат върнати са погасени по давност. Позовава
се на решение по адм. дело № 83/2020г., по което е
обжалвано и отменено Решение № 2153-28-7 от
17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, в частта, с която е оставена без
уважение жалбата ѝ с вх. № 1012-28-8/17.01.2020 г. против Разпореждане №
РВ-3-28-00698287 от 03.01.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ-Ямбол, с което на
основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО на К.С. е разпоредено
да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо
заболяване за периода от 01.01.2013 г. до 20.05.2013
г. в размер на 7 203.67 лева, от които 4 166.09 лева – главница и
3 037.58 лева – лихва, дължима за времето от датата на неправомерно
полученото обезщетение до датата на издаване на обжалваното разпореждане, както
и в частта, с която Разпореждане № РВ-3-28-00698287/03.01.2020 г. на
ръководителя на разходите на ДОО при ТП
на НОИ е потвърдено в останалата му част. Иска се отмяна на атакуваното решение.
В
съдебно заседание оспорващата, редовно
призована, не се явява. Упълномощеният от нея процесуален представител адвокат А.Д. поддържа жалбата изцяло на основанията,
изложени в същата. Претендира се
присъждане и на направените по делото разноски по договора за правна помощ. Посочва, че
административно дело № 83/2020 г. на ЯАС, което касае настоящия спор, дотолкова
доколкото със същото влязло в сила
решение е прието, че доверителката й не дължи сумите предмет на настоящото
решение за прихващане, тъй като вземането е погасено по давност и в тази връзка
е отменено и Решение № 2153-28-7/17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ –
Ямбол. Въпреки, че решението на ЯАС е влязло в сила на доверителката й
продължават да се удържат суми от пенсията й по настоящото решение и
потвърденото с него разпореждане.
В
съдебно заседание ответната страна - Директорът на ТП на НОИ - Ямбол, редовно
призован, представлява се от юрисконсулт М., редовно упълномощена. Оспорва
жалбата и поддържа изложеното в представения по делото писмен отговор с вх. №
1500 от 31.07.2020г., видно от който адм. орган се
позовава на издаденото от него Решение № 2153-28-7 от
17.02.2020 г., което е предмет на оспорване по адм.
дело № 83/2020г. В самия отговор/стр. 136 от делото/ е посочено: „Относно процесните вземания дали са погасени по давност/каквото
твърдене е направено с жалбата до адм. орган/, респ. дали
са налице изискуеми и ликвидни вземания, са въпроси, които при висящо съдебно
производство са от компетентността на съда, при образуваното адм. дело №
83/2020г. на ЯАС срещу решение № 2153-28-7 от
17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол.“
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
С разпореждане № 2174-28-45#2 от 01.06.2020г. на Началник отдел „Пенсии“
/съгласно заповед № 1015-28-81/17.07.2018г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол е разпоредено да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от
получена от оспорващата сума в размер на 7344,86лева, установено по основание и
размер с решение № № 2153-28-7 от
17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо лична пенсия за ОСВ до размера
на задължението. Разпоредено е още от личната пенсия
за ОСВ на оспорващата да се удържи сума в размер на 7344,86лв, от които
4166,09лв-главница, 3037,58лв-лихва и 141,19лв-лихва просрочие/да
се удържа сума в размер на 510,16лв. месечно, както и дължимата лихва до
окончателното погасяване на задължението.
След жалба до директора на ТП на НОИ,
Ямбол срещу разпореждането от 01.06.2020г. е постановено оспореното в
настоящото производство решение № 2153-28-43/22.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е
оставена без уважение жалбата на Кр. С. срещу
разпореждане № 2174-28-45#2 от
01.06.2020г. на Началник отдел „Пенсии“ /съгласно заповед №
1015-28-81/17.07.2018г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол/, постановено на
основание чл. 114 ал. 5 от КСО, въз основа на решение № 2153-28-7/17.02.2020г.
на директора на ТП на НОИ, Ямбол.
По
делото като доказателства са приети адм. преписка по
опис с писмо вх. № 1328/14.07.2020г., както и адм.
дело № 83/2020г. ведно с всички
доказателства по него. С решение № 105/07.07.2020г.
по адм. дело № 83/2020г. на ЯАС е отменено Решение №
2153-28-7 от 17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол в частта, с
която е оставена без уважение жалбата на
К.И.С. ***, против Разпореждане №
РВ-3-28-00698287 от 03.01.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ-Ямбол, с което на
основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО на оспорващата е разпоредено
да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване
за периода от 01.01.2013 г. до 20.05.2013 г. в размер
на 7 203.67 лева, от които 4 166.09 лева – главница и 3 037.58
лева – лихва, дължима за времето от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на издаване на обжалваното разпореждане, както и в
частта, с която Разпореждане № РВ-3-28-00698287/03.01.2020 г. на ръководителя
на разходите на ДОО при ТП на НОИ е
потвърдено в останалата му част. Решението на ЯАС не е обжалвано и е
влязло в сила на 23.07.2020г.
Директорът на ТП на НОИ-Ямбол се произнесъл с Решение
№ 2153-28-7 от 17.02.2020 г., с което е приел, че по отношение на полученото парично обезщетение
за времето от 21.05.2012 г. до 31.12.2012 г. е изтекла 5 – годишната погасителна давност, и е приел,
че подлежат на възстановяване сумите, получени като обезщетение поради общо заболяване за времето от 01.01.2013 г. до 20.05.2013 г. в размер на 7 203.67 лева,
от които 4 166.09 лева главница и 3 037.58 лева лихва. Прието е също така, че след 09.03.2012 г. „АДИ – Д.А.“ ЕООД не е упражнявало търговска
/трудова дейност и съответно няма как лица да са упражнявали трудова дейност в
него, т. е., налице е недобросъвестност у жалбоподателката
при получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност. Както беше посочено по-горе в тази му част
решение то № 2153-28-7 от 17.02.2020 е отменено с решение на ЯАС по адм. дело № 83/2020г., не е обжалвано и е влязло в сила.
Решение № 2153-28-43/22.06.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ – Ямбол, предмет на настоящото съдебно производство е
издадено на основание негово решение №
2153-28-7 от 17.02.2020г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен
контрол, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество, тя се преценя и
като ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия. За да е законосъобразен един
административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания
за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма,
при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на
закона. Липсата на някое от посочените изисквания опорочава издаденият акт и предпоставя отмяната му като незаконосъобразен.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е издаденото на основание чл.
117 от КСО Решение №
2153-28-43/22.06.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й срещу
разпореждане № 2174-28-45#2 от
01.06.2020г. на Началник отдел „Пенсии“ /съгласно заповед №
1015-28-81/17.07.2018г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол/, постановено на
основание чл. 114 ал. 5 от КСО, въз основа на решение № 2153-28-7/17.02.2020г.
на директора на ТП на НОИ, Ямбол.
С разпореждане № 2174-28-45#2 от 01.06.2020г. на Началник отдел „Пенсии“
/съгласно заповед № 1015-28-81/17.07.2018г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол е разпоредено да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от
получена от оспорващата сума в размер на 7344,86лева, установено по основание и
размер с решение № 2153-28-7 от
17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо лична пенсия за ОСВ до размера
на задължението. Разпоредено е още от личната пенсия
за ОСВ на оспорващата да се удържи сума в размер на 7344,86лв, от които
4166,09лв-главница, 3037,58лв-лихва и 141,19лв-лихва просрочие/да
се удържа сума в размер на 510,16лв. месечно, както и дължимата лихва до
окончателното погасяване на задължението.
Оспореното
в настоящото съдебно производство решение е издадено от Директора на ТП на НОИ
- Ямбол, поради което съдът намира, че то е постановено от компетентен орган по
чл. 117 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен
по материя, време и място орган.
ЯАС счита, че решението и
потвърденото с него разпореждане е постановено при нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на процесуалните правила водещо до нарушаване
правото на защита на оспорващото лице, както и в нарушение на целта на закона. С оспореното решение се нарушават
основни принципи на АПК, заложени в чл. 6,ал. 2-5 от АПК, а именно, административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права
или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези
мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на
закона. От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при
спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима
най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел.
С
решение на ЯАС по адм. дело № 83/2020г. е отменено Решение
№ 2153-28-7 от 17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, в частта,
с която е оставена без уважение жалбата на К.С. против Разпореждане №
РВ-3-28-00698287 от 03.01.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание
чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО на оспорващата е разпоредено
да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо
заболяване за периода от 01.01.2013 г. до 20.05.2013
г. в размер на 7 203.67 лева, от които 4 166.09 лева – главница и
3 037.58 лева – лихва, дължима за времето от датата на неправомерно
полученото обезщетение до датата на издаване на обжалваното разпореждане, както
и в частта, с която Разпореждане № РВ-3-28-00698287/03.01.2020 г. на
ръководителя на разходите на ДОО при ТП
на НОИ е потвърдено в останалата му част.
Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО,
вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани
осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети
пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, за която се отнасят. Изречение второ на същия текст регламентира, че
с изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от
1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват
всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в
случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане
на длъжника. Видно от разпоредбата на ал. 3 на чл. 115, давността се прекъсва с
влизане в сила на разпореждането за установяване на вземането и с предприемане
на действия по принудително изпълнение, а според ал. 5 на същия член, давността
спира да тече при обжалване – докато продължава спорът относно вземането и
когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което
зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или
помощ по този кодекс.
Видно от влязлото в сила на 23.07.2020г.
решение № 105 от 07.07.2020г. по адм.
дело № 83/2020г. на ЯАС, издаденото разпореждане
№ РВ-3-28-00698287 от 03.01.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ-Ямбол, с което на
основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО на оспорващата е разпоредено
да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо
заболяване за периода от 01.01.2013 г. до 20.05.2013
г. в размер на 7 203.67 лева, от които 4 166.09 лева – главница и
3 037.58 лева – лихва, дължима за времето от датата на неправомерно
полученото обезщетение до датата на издаване на обжалваното разпореждане и изменено с
решение№ 2153-28-7 от
17.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, се отнася за поредица от
периоди, последният от които приключва на 20.05.2013 г. включително. При
спазване на законовата регламентация, посочена в чл. 115, ал. 1 от КСО категорично се установява, че в случая петгодишният
давностен срок е започнал да тече на 01.01.2014 г. и е изтекъл на 31.12.2018 г. Следователно, към
момента на издаване на разпореждането – 03.01.2020 г., давностният
срок вече е бил изтекъл. Същевременно по делото липсват данни, за наличие
на обстоятелства по ал. 3 и ал. 5 на чл.
115 от КСО – за спиране или прекъсване на давността, за да намери приложение
визираният в чл. 115, ал. 1, изречение второ от КСО десетгодишен давностен срок. С влязлото в сила решение на ЯАС по адм. дело № 83/2020г, съдът е приел, че соченото от
процесуалния представител на ответната страна и посочено в оспореното решение
писмо № 326000-11152/14.08.2018 г. на ОД на МВР, с което ТП на НОИ е уведомено,
че се провежда разследване по досъдебно производство № 43/2018 г. по описа на
ОД на МВР – Ямбол не може да обоснове
спиране на давността, тъй като от една страна
не се касае нито за административно, нито за съдебно производство,
каквото е изискването на закона (чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО), а от друга
страна това досъдебно производство не е насочено против жалбоподателката С.. При това положение ЯАС, първи състав е направил извод, че по отношение на процесните
вземания е изтекла петгодишната погасителна давност, на която оспорващата се
позовава в жалбата. Втория извод на ЯАС по адм. дело №
83/2020 г. е, че горните обстоятелства обуславят материалната
незаконосъобразност на разпореждането и на решение№ 2153-28-7 от 17.02.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ-Ямбол,
с което това разпореждане е потвърдено. По изложените съображения, решението на
Директора на ТП на НОИ – Ямбол в обжалваната му част, като постановено в
противоречие с материалноправните разпоредби, се
явява незаконосъобразно и същото, заедно с потвърдената част от разпореждането,
е отменено с влязлото в сила на
23.07.2020г. решение № 105 от 07.07.2020г. по адм. дело № 83/2020г. на ЯАС. И тъй като отново адм. орган-директрът на ТП на НОИ
се позовава в оспореното в настоящо производство решение на отмененото свое
решение № 2153-28-7 от
17.02.2020 г., това влече материална незаконосъобразност и на оспореното в
настоящото производство решение № 2153-28-43/22.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол.
Следователно оспореното решение е
издадено от компетентен орган, но в нарушение на материалния и процесуалния
закон, което е основание за неговата отмяна.
При този изход на спора претенцията за присъждане на разноски на
оспорващата страна се явява основателна, като съобразно представения списък,
същите възлизат на 600 лева и представляват
адвокатско възнаграждение
Водим от горното, ЯАС, четвърти
административен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.И.С. ***, със съдебен адрес:***7, чрез адв. А.Д., Решение № 2153-28-43/22.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол и
потвърденото с него разпореждане № 2174-28-45#2
от 01.06.2020г. на Началник отдел „Пенсии“ /съгласно заповед №
1015-28-81/17.07.2018г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол/, постановено на
основание чл. 114 ал. 5 от КСО, въз основа на решение № 2153-28-7/17.02.2020г.
на Директора на ТП на НОИ, Ямбол.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Ямбол да заплати на К.И.С. с ЕГН: **********
*** направените по делото разноски в размер на 600
(шестстотин) лева.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете