Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

22.03.2019

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		Съд			ІІ-ри граждански	състав
На		Шести март				Година	2019

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

Гр.

Дело номер

1225

по описа за

2018

година.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Г.Г.М.,***, против „СБПЛББ“.“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Д. Б.“ № 2, представлявано от П. В. – управител, с която ищцата моли съда да отмени Заповед № 136/12.07.2018 г. с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 предложение второ  /съкращаване на щата/ и чл. 333 ал. 1 т. 2, 3 и т. 4 от КТ е прекратено трудовото и правоотношение с ответното дружество, считано от 13.07.2018 г., за възстановяване на длъжността заемана преди уволнението – „работник в кухня“, както и за заплащане на обезщетение за срок от 6 месеца през които е останала без работа след уволнението – от 13.07.2018 г. до 13.01.2019 г. в размер на 4100 лв., ведно със законната лихва върху горната сума начиная от 11.09.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

           Правното основание на иска е чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който ответната страна оспорва исковата молба. Твърди, че уволнението е законосъобразно  и извършено съгласно изискванията на Кодекса на труда.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е личното трудово досие на ищеца.

   Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че ищцата е работила в ответното дружество по безсрочно трудово правоотношение, съгласно трудов договор № 33/21.10.1990 г., като последното допълнително споразумение към трудовия договор е от 12.06.2018 г., като е заемала длъжността „работник в кухня“. Със Заповед № 136/12.07.2018 г. на управителя на ответното дружество трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. второ КТ – поради съкращение в щата. Твърди, че към момента на отправяне на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение – връчено и на 12.06.2018 г., както и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с процесната заповед ищцата е страдала от четири заболявания – психично заболяване „органично разстройство на настроението“, „исхемична болест на сърцето – нестабилна стенокардия“, „захарен диабет“ и „струма нодоза“. По делото е представено експертно решение на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца № 2358 от 11.05.2018 г., издадено на основание молба от управителя на ответното дружество с искане по чл. 333 ал. 2 КТ, идентично на първото експертно решение № 2322/09.05.2016 г. Допълнително е представено заверено копие от декларация от ищцата изискано от работодателя в която тя е заявила, че страда от психично заболяване, захарна болест и че е трудоустроена. Тази декларация ищцата се е задължила в срок от три дни да представи съответната медицинска документация с която разполага. Декларацията е дадена на 31.05.2017 г. Представено е искане от управителя на ответното дружество по чл. 333 ал.2 КТ до Председателя на ТЕЛК Враца от 02.04.2018 г., с което на основание чл. 333 ал. 2 КТ и чл.4 от Наредба 5 на МЗ, моли ТЕЛК да даде писменото си мнение за здравословното състояние на ищцата, страдаща от заболявания посочени в експертно решение № 2322/09.05.2016 г.,  експертно решение № 4461/04.09.2017 г., експертно решение № 5805/06.11.2017 г. и експертно решение №0229/12.01.2018 г.  предвид предстоящото и и освобождаване от длъжност по чл. 328 ал. 2 КТ. В цитираните по-горе експертни решения не е посочено констатирано от компетентните органи психическо заболяване с неговите характеристики, степен на увреждане и процент на работоспособност. Въз основа на това  искане ТЕЛК издава Решение № 2358/11.05.2018 г. В същото е посочено, че описаните в него заболявания попадат в Наредба № 5/87 г. на МЗ. В личното трудово досие се съдържа и писмо за разрешение по чл. 333 КТ от Инспекцията по труда гр. Враца в което инспекцията дава предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Разрешението е издадено на 31.05.2018 г. По делото е представено, а и в личното трудово досие на ищцата на лист 176 заверено копие от епикриза без посочена дата, но в същата е отразено че ищцата е изписана на 07.11.2017 г. от Център за психично здраве гр. Враца, дневен стационар след 20-дневен престой в стационара. Посочена е диагноза „Органично разстройство на настроението“. Посочено е още, че психичното разстройство е с десет годишна давност с провеждано лечение.

По делото е назначена и изслушана и съдебно медицинска експертиза по писмени данни, която не е оспорена от страните и е приета от съда като вярна, обективна и компетентно изготвена, вещото лице е посочило, че след справка по писмените данни по делото е установено, че заболяванията които попадат в Наредба № 5 и от които страда ищцата са: захарен диабет, психично заболяване – Депресивен синдром и исхемична болест на сърцето.  

От изложеното по-горе следва извод, че по отношение психичното заболяване посочено в декларация от ищцата, че страда от такова, работодателят не е предоставил намиращата се при него документация – епикризата на лист 176 от личното трудово досие, на ТЕЛК за мнение, и ТЕЛК е издал експертно решение № 2358/11.05.2018 г. без да разполага с документация за психическото заболяване на ищцата. Видно от завереното копие от искане до ТЕЛК на лист 97 от делото на ТЕЛК са предоставени 4 броя експертни решения за другите заболявания, за които е дадено мнение и съответното разрешение, но не и за соченото психично заболяване „депресивен синдром умерено тежка форма“. В епикризата обаче е посочено „органично разстройство на настроението“.

Съдът намира, че с оглед различните диагнози, посочени в цитираната по-горе документация по отношение психичното заболяване, не  са обсъдени от ТЕЛК, същият е дал мнение без да му бъде предоставена документация от работодателя за тях, а той очевидно е разполагал с такава, съдържаща се и в личното трудово досие на ищцата.

Искът за отмяна на процесната заповед е основателен.

При посочените по-горе обстоятелства, съдът намира, че това уволнение на ищцата е незаконно, защото предварителната закрила по чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ, е била приложима спрямо нея, но не е била преодоляна от ответния работодател преди това уволнение. Поради това същото е незаконно и следва да се отмени само на това основание, без трудовият спор за законността му да се разглежда по същество (чл. 344 ал. 3 КТ).

В постоянната си практика ВКС приема, че в изброените в чл. 333 КТ случаи уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган. Тази предварителна закрила при уволнение е относителна, защото може да бъде преодоляна чрез получаване на такова разрешение от съответния орган. Органът, който дава разрешението в случаите по чл. 333 ал. 1 КТ, е съответната областна инспекция по труда. Процедурата включва писмено искане, индивидуално за всеки работник или служител, с посочване на основанието, на което предстои да бъде уволнен. Това в конкретния случай е сторено. Разрешението за уволнението на инспекцията по труда не подлежи на съдебен контрол. Не се изискват мотиви, защото такива изисквания не са законово установени. Мнението на ТЕЛК обаче, дадено без да му е била предоставена цялата медицинска документация от работодателя, а той безспорно е разполагал с такава, както беше посочено по-горе, в случаите по чл. 333 ал. 2 КТ означава, че закрилата не е преодоляна. Това означава, че на ТЕЛК не е предоставена пълна и всестранна информация за здравословното състояние на работника или служителя, който предстои да бъде уволнен, и при това положение мнението на ТЕЛК е опорочено. Това задължение на работодателя следва от разпоредбата на чл. 3 от  Наредба № 5 от 20.02.1987 г.

Затова и издаденото при опорочено мнение мнение на ТЕЛК разрешение на инспекцията по труда за уволнението е неправомерно, като издадено в една опорочена процедура.  

Разпоредбата на чл. 333 ал. 2 КТ е императивна и с нея всъщност е установена част от процедурата по провеждане на предварителната закрила при уволнение по чл. 333 ал. 1 КТ. Ето защо, за да може субектът на работодателската власт да упражни правомерно потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328 ал. 1, т. 2 КТ, е необходимо не само да е поискал и получил преди същото разрешение от съответната инспекция по труда, но да е изпълнил преди това и вмененото му от закона в негова тежест задължение по чл. 333 ал. 2 КТ за получаване на предварително мнение от ТЕЛК и то преди и във връзка с проведеното конкретно уволнение на защитения работник, дадено по съответния ред - чл. 3 от  Наредба № 5 от 20.02.1987 г.

Вярно е, че мнението на ТЕЛК няма задължителен характер за инспекцията по труда. Но също така е вярно, че то е необходим елемент от процедурата за уволнението на ищцата, попадаща в обсега на защитата по чл. 333 ал. 1 КТ. Или мнението на ТЕЛК, когато такова се изисква, както е в случая, както и съответното разрешение на Инспекцията, са двете кумулативни предварителни предпоставки, необходими за законността и на процесното уволнение. А след като е така и в случая ответното дружество не е предоставило на ТЕЛК цялата документация на ищцата, установяваща всички заболявания, от които тя страда, ответникът е упражнил неправомерно потестативното си право да я уволни на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. второ КТ, поради съкращаване на щата, което обуславя незаконност на това и уволнение, само на това формално основание (чл. 344 ал. 3 КТ).

Предмет на заповедта за уволнение е едно от основните права на всеки човек, а именно правото на труд. Поради това защитата му налага стриктното спазване на предвидените в закона защитни норми, които са императивни и затова за спазването им съдът е длъжен да следи служебно, като част от функцията му да решава делата според точния смисъл на действащите закони (чл. 5 ГПК, както и т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

По иска по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ - Този иск е конститутивен, защото с него се упражнява потестативното право на незаконно уволнения работник да бъде възстановен на заеманата преди уволнението му работа. Този иск е и акцесорен по отношение на този по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, защото уважаването му предпоставя признаване преди това на уволнението за незаконно и неговата отмяна. В случая по делото се установи, че уволнението на ищцата е незаконно и подлежи на отмяна, поради което и акцесорният иск по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ за възстановяването и на заеманата преди това уволнение работа на длъжността – „работник в кухня“ при ответника, също се явява основателен и следва да се уважи.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл. 225 КТ.

По същество този иск е за обезвреда на вредите, които незаконно уволненият работник е претърпял от оставането си без работа (чл. 225 ал. 1 КТ). Последните са съизмерими с липсата на получено от него трудово възнаграждение. Затова и обезщетението се дължи в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но не за повече от шест месеца. Уважаването на този иск предпоставя установена по делото незаконност на уволнението и неговата отмяна, която в случая е налице. Това обаче не е достатъчно. Фактическият състав на чл. 225 ал. 1 КТ изисква още да са установени по делото и другите две предпоставки – доказано от ищеца оставане без работа по трудово правоотношение и причинно – следствена връзка между последното и незаконното му уволнение. Тежестта да докаже наличието им е на ищеца по делото. Ищцата е представила декларация, че от 13.07.2018 г. до момента е останала без работа, и е регистрирана като безработна в БТ М.. Извършена е и констатация от трудовата и книжка, от която се установява, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение на 13.07.2018 г. липсват други отметки за сключване на нов трудов договор. Следва, че същата е останала без работа по трудово правоотношение, в пряка причинна връзка от незаконното и уволнение. Претенцията е предявена за максималния шестмесечен срок по чл. 225 ал. 1 от КТ, т.е. до 13.01.2019 г., изтекъл съм  към датата на приключване на устните състезания по делото. Видно от представения фиш за получена пълна работна заплата, същата е в размер на 614.36 лв., или за шест месеца сумата е 3686.16 лв., за която сума иска следва да се уважи, като в останалата част до пълния предявен размер се отхвърли.

При това положение на ищцата се следват и направените деловодни разноски в размер на 510 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА  УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед № 136/12.07.2018 г. с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 предложение второ  /съкращаване на щата/ и чл. 333 ал. 1 т. 2, т. 3 и т. 4 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Г.Г.М.,*** с ответното дружество „СБПЛББ“.“ ЕООД ЕИК *********, считано от 13.07.2018 г., за длъжността „работник в кухня“.

ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Г.М.,*** на длъжността, заемана преди уволнението - „работник в кухня“ в „СБПЛББ“.“ ЕООД ЕИК *********.

ОСЪЖДА „СБПЛББ“.“ ЕООД ЕИК *********, да заплати на Г.Г.М.,*** обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 3686.16 лв., за периода от 13.07.2018 г. до 13.01.2019 год., като

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния предявен размер за сумата над 3686.16 лв. до 4100.40 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „СБПЛББ“.“ ЕООД ЕИК *********, да заплати на Г.Г.М.,*** направените деловодни разноски в размер на 510 лв.

ОСЪЖДА „СБПЛББ“.“ ЕООД ЕИК *********, да заплати държавна такса в полза на МзРС в размер на 207.45 лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

    Районен съдия: