О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 260089 Година 2022.02.02 Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На втори февруари Година
две хиляди и двадесет и втора
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Дарина Костова
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 622 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод искова молба, подадена от „Инвест Д“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ №16, ет. 3, ап. офис 2,
представлявано от Станимир Иванов Иванов против Г.Ш., гражданин на Република Украйна
и с постоянен адрес в същата държава. Предявени са при условие на обективно
кумулативно и евентуално съединяване следните искове: 1. Иск за прогласяване на
нищожността на договор за продажба, обективиран в Нотариален за
покупко-продажба на недвижим имот N° 29, том 1, per. № 170, дело№ 23
/27.01.2016 на нотариус Мария Василева - per. № 370 на НК, вписан в СлВп при PC
Царево под вх.рег. № 133, акт № 36, том 1, дело № 26/27.01.2019 г., на
основание чл.17 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.26, ал.2, предложение 5 ЗЗД — поради
симулация (привидност) на привидната сделка и нищожност на прикритата сделка,
като последната е недействителна на следните евентуални основания, в заявената
поредност: поради противоречие на закона, накърняване на добрите нрави- чл.26.
ал.1 предл. първо и трето от ЗЗД, и липса на основание /тъй като връщане на
разписка за дълг не е правно легитимна кауза/- чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД; 2.
Отрицателен установителен иск за собственост , да бъде установено по отношение
на „Инвест Д“ ООД с ЕИК *********, че Г.Ш. (GANNA SHSRATA), гражданин на
Украйна, с адрес Украйна, гр. Николаев, ул. Ген. Каприенко № 12а, ап. 33, не е
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 58356.503.377.1.60
по КККР на град Приморско, с адрес - гр. Приморско, ул. Сирена № 10, сграда № 1
ет. 5, представляващ таванско помещение с площ от 76, 82 кв. м., като общата
площ заедно със съответните идеални части от сградата възлиза на 85, 24 кв. м.
и при условие на евентуалност - в
случай, че съдът приеме извършената продажба, респ. прикритата сделка за
валидна и действителна, да развали договора поради неизпълнение на договорената
от насрещната страна престация - невръщане на разписката за дълга; 4. При
условие на евентуалност, ако съдът приеме сделката за валидна, и не подлежаща
на разваляне - на основание чл. 55 от ЗЗД да осъди ответницата да заплати на дружеството,
сумата, с която се е обогатила неоснователно - при първоначална липса на
основание (липса на дълг), а именно- стойността на процесния имот. Моли за присъждане
на направените по делото разноски. Представя и ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към
разглеждане на делото съгласно Глава 32 от ГПК следва да извърши предвидената в
чл.374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща
процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на разменените книжа
съгласно чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: Исковата молба, подчинена
на общите изисквания на ГПК за предявяването й отговаря на условията на чл. 127
и чл. 128 от ГПК и на основание чл.367 от ГПК преписи от нея са изпратени на ответницата,
като й е указано да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното му
съдържание и последиците от неподаването им и неупражняването на права. Видно
от книжата по делото съобщението с придружаващите го книжа е получено от
ответницата, като в срок е депозиран по
делото отговор на исковата молба. Последвала е двойна размяна на книжа, като е
постъпила допълнителна искова молба. Допълнителен отговор не е депозиран по
делото. По делото на 26.01.2022 година
са постъпили документи, препратени от Министерство на правосъдието на Република
България в изпълнение на съдебна поръчка. Същите са на украински език, като
липсва техен превод на български език. Същите следва да се приобщят към
материалите по делото след представянето им в превод на български език. При
това положение съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.
При проверка на допустимостта на предявените
искове чл. 374 от ГПК съдът констатира следното: Обективно съединените искове,
предмет на настоящото дело, са подсъдни на съдилищата, като е налице правен
интерес от предявяването им пред съда, тъй като се твърди неизпълнение на
договорено задължение и този вид нарушение на граждански субективни материални
права не може да се преодолее по друг начин освен по пътя на принудителното
изпълнение, което се предхожда от установяване на това правно положение само по
исков ред. Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна
подсъдност на чл. 104, т.3 и чл. 109 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд
като първа инстанция. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице –
търговско дружество, което чрез законния си представител твърди нарушения на
материални субективни права. Исковете са насочени срещу лице, за което се
твърди, че нарушава материални субективни права чрез неизпълнение на поети по
един и същ договор насрещни задължения. Не са направени от страните възражения,
нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че
са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални
предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение
предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва
да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание - на основание
чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва
да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по
допускането на доказателствата, заявени от ищеца.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че на 27.01.2016година е прехвърлило
на ответницата Г.Ш. недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 58356.503.377.1.60 по КККР на гр. Приморско, с адрес: гр.
Приморско, ул. „Сирена“ № 10, сграда №1, ет. 5, представляващ таванско
помещение с площ от 76.82кв.м., ведно с общите части – 85.24кв.м. Прехвърлянето
било обективирано в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №29,
том 1, рег. №170, дело № 23. В Нотариалния акт като продажна цена на имота била
записана сумата от 25 000евро без ДДС или съответно 30 000евро с ДДС
с падеж до 31.03.2016година.
Към момента на сключване на окончателния договор
за прехвърляне на имота управителят на ищцовото дружество подписал обратно
писмо, което съдържало изявление, че сумата посочена като продажна цена била изцяло
платена от купувача в Русия и дружеството продавач нямало претенции към
купувача в тази връзка. Обратното писмо било подписано по настояване на Г.Ш.,
въпреки че действителните уговорки били съвсем различни от посочените. Макар,
че съдържало неточни факти относно действителните уговорки, ищецът бил
настоятелно помолен да го подпише с цел да бъдат избегнати бъдещи претенции на
ищеца към купувача.
Посочва се, че процесното прехвърляне било
резултат от едни сложни взаимоотношения, в които тогавашните съдружници в
„Инвест Д“ ООД – Димитър Попов и Владислав Григоренко били въвлечени при и по
повод на бизнес отношенията си в Украйна. То било мотивирано от следните
обстоятелства.
Между Топалов и Григоренко от една страна като
заематели и Артьом Николаевич Калюжний – заемодател от друга страна били
подписани две разписки за предоставен заем на територията на Украйна – едната
за 856 000 гривни от 05.03.2013г., и втора за 1 284 000 гривни –
без дата на издаване, двете с падежи съответно на 05.03.2014г. и 01.02.2014г.
Сумите и по двете разписки били погасени своевременно на заемодателя Калюжний
през месец март 2013г., с което отношенията между страните приключили.
След известно време, същият този дълг им бил
предявен отново за плащане, но вече от лице, което се легитимирало като частен
правоприемник на Калюжний, а именно от Андранник Кохликян, в чието държане се
оказали двете разноски.
Горното предизвикало притеснение в Попов и
Григоренко. Първоначално тази претенция им била непонятна, но впоследствие
установили, че едната разписка за сумата от 856 000гривни от 05.03.2013г.
била цветно копие и те не разполагали с нейния оригинал. Впоследствие Кохликян
злоупотребил с доверието на Калюжний с цел да придобие вземането, като с
неправомерни действия отнел намиращите
се у него цветно копие на разписка за 1 284 000гривни и оригинал за
856 000гривни, а също и съставил други неверни документи за прехвърляне на
вземането по двете разписки на себе си. Съгласно украинското законодателство
при държане на оригинала на документа за дълга от длъжника, дългът се считал за
погасен. Обратното предполагало дължимост.
Като се възползвал от тези обстоятелства, Кохликян
започнал настоятелно да изисква от Попов и Григоренко да престират нещо срещу
връщане на разписката за дълга, тъй като бил наясно, че същите били съдружници
в „Инвест Д“ ООД, което притежавало недвижими имоти в България. Обещал им да им
върне оригинала на разписката, само ако прехвърлят на посочено от него лице – Г.Ш.
недвижим имот в гр. Приморско.
В създалата се ситуация Попов и Григоренко
оспорили дължимостта на едната разписка, с чийто оригинал разполагали, оспорили
и дължимостта по другата за 856 000гривни, но тъй като не разполагали с
оригинала, се съгласили да прехвърлят имота на Ш.. По съгласие на страните
договорът се оформил като покупко-продажба, като предвид неплащане на цената,
било подписано и обратното писмо.
На следващо място се казва, че Попов и Григоренко
оправомощили управителя на дружеството-ищец да подпише обратното писмо, като
очаквали оригиналната разписка от 856 000гривни да им бъде предадена в
Украйна. Но въпреки уговорката разписката не им била предадена. Също така
Кохликян и Ш. договорили със собствениците на дружеството, при изгодни условия
друга сделка - продажба на два апартамента
от същата сграда с купувач Ш.. Тази сделка била уговорена независимо от
първата. Проявеното доверие към Кохликян и Ш. не продължило дълго, защото след
като било извършено прехвърлянето на процесния имот срещу обещаното връщане на
документа на дълга, през месец януари 2017г. Кохликян образувал срещу Попов и
Григоренко съдебно производство в Украйна за събиране на сумите по двете
разписки, включително и гореописаната.
На 20.02.2017г. приблизително месец след като било
образувано съдебното производство и близо година след като процесния апартамент
бил прехвърлен на Ш. в изпълнение на договорките, Кохликян прехвърлил спорното
вземане на Г.Ш..
Към момента на депозиране на исковата молба,
приключилото на втора инстанция съдебно производство в Украйна установило, че
дългът по разписката за 1 284 000гривни бил погасен, поради това че
била върната в оригинал, но дългът за 856 000гривни от 05.03.2013г.не бил
погасен, тъй като било представено цветно копие.
В образуваното съдебно производство в Украйна
Калюжний участвал като трето лице и в това си качество направил изрично
изявление, че дългът бил погасен изцяло още през март 2013г., както и че двата
документа – разписката, с която Кохликян му предоставил заем на 01.12.2012г.,
за да го предаде на Попов и Григоренко, и договорът от 21.11.2016г. за
прехвърляне правото на искане към Кохликян били неверни и съставени чрез
документна измама.
Отделно, ищецът узнал от негов търговски партньор,
че Г.Ш. е подала сигнал срещу Димитър Попов и Григоренко до Окръжна прокуратура
– гр. Бургас.
Това обстоятелство им станало известно, тъй като
текстът на сигнала, подписан лично от Ш., както и приложените към него
документи им били предадени от търговски
партньор, на когото били оставени в опит да ги дискредитират и злепоставят.
Същите тези документи били изпратени до адреса на управление на дружеството в
края на 2018г.
За тези документи ищецът узнал доста по-късно от
посочените в тях дати на съставянето им и за тях Калюжний заявил, че са неверни
и неистински. Според ищеца тези документи били антидатирани с цел да послужат
за обосноваване на претенциите на Ш. и Кохликян.
Всички изложени факти сочели, че действителната
сделка при прехвърляне на имота била различна като основание от официално
заявената. Предвид всичко гореизложено за ищеца се пораждал правен интерес от
предявяване на настоящите искове.
Правно
основание на иска: чл. 26, ал. 1, предл.1, предл. 3 ЗЗД., чл. 17 ЗЗД, чл. 124 ГПК
и чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ответницата с отговора на иска излага следната
фактическа обстановка. През 2012година по искане на Кохликян Ш. му дала на заем
200 000 евро за участие в инвестиране в бизнес проект извън Украйна. Той
предал процесните 200 000евро на Артем Николаевич Калюжни срещу разписка.
Ответницата била информирана, че посочените финансови средства на два транша
били предадени от Калюжни на Попов и Григоренко като собственици на „Инвест Д“
ООД, която фирма извършила строителството, съгласно разписки от 01.02.2013г. на
сумата в размер на 1 284 000грн/еквивалент на 120000евро/ и разписка
от 05.03.2013г. в размер на 865 000грн /равностойността на
80 000евро/. При предаването на документи за потвърждаване на договора за
преотстъпване на правото на взимане, от
Калюжни и Кохликян в присъствието на свидетели били дадени съответните
разписки. При разменена кореспонденция между Ш. и Кохликян, последният я
информирал, че „Инвест Д“ ООД предложили вместо пари прехвърляне на
собствеността на три апартамента в сграда в гр. Приморско, ул. „Сирена“ 10.
След постигане на споразумението със собствениците
на „Инвест Д“ ООД за погасяване на дълга, за прехвърляне на собствеността на
трите апартамента, през 2015г. бил сключен предварителен договор за продажба на
недвижим имот. Цената на апартамента била определена на 82 500евро.
Предвидено било, че нотариалното прехвърляне ще се осъществи до 31.12.2015г., но не и преди пълното
заплащане на цената на обекта.
Последният договор бил изпълнен със сключването на
нотариално заверен договор за продажба
на недвижим имот от 27.01.2016г. Страните се договорили, че собствеността върху
имота ще бъде прехвърлена до 31.05.2016г. със задължение за снабдяване на
сградата с Акт 15. Договорената продажна цена била 25 000евро.
В отговор на писмо от 27.01.2016г. упълномощеното
лице на „Инвест Д“ ООД Станимир Иванов потвърдил на представителя на Ш. за
заплащането от страна на ответницата в размер на 30 000евро. Ш. била
изненадана от тази сума, но й обяснили, че това е направено, за да се сведе до
минимум плащането на данъка по договора.
Твърди, че са изминали 4 години от сключване на
договора, като другата страна пречила на фактическото прехвърляне на
собствеността върху процесния имот, избягвала предаването на ключовете, като не
изпълнявала задълженията си относно съществуването на Акт 15 и предоставянето й
на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Тъй като изпълнението на договора
за продажба от страна на „Инвест Д“ било необосновано забавено, то последвали
преговори между страните. Също така ответницата заплатила 3000евро за
подготовка на документите.
Ответницата посочва, че счита, че ищецът признава
факта на надлежното сключване на договора. Заедно с това намеквал за недоказани
факти за действителните договори за неотложни препоръки за подписването му, за
да се избегнели бъдещи искове. Поради това и било изненадващо, че ищецът не
уведомил съда за сключването на нотариално заверен договор за продажба на
недвижим имот от 10.06.2016г., рег. № 148, т. 2, рег. №2075, дело №285/2016г.
Продавач от една страна бил ищецът по делото, а купувач – упълномощеното от
името на ответницата лице Д.Н..
Чрез Кохликян на Попов били предадени 3000евро в
брой като хонорар на Д.Г.. Съгласно т.1, ал. 1.1, 1.2. от договора на ответницата била прехвърлена
собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
5836.503.377.1.2 с площ от 59.4кв.м., както и върху самостоятелен обект в
същата сграда с идентификатор 5836.503.377.1.3 с площ 88.28кв.м., намиращи се в
жилищна сграда в г. Приморско, ул. „Сирена“ № 10. Съгласно т. 2 от договора
цената на двата посочени апартамента била 101 607лв. без ДДС. Страните по този
договор в т. 4 се споразумели, че собствеността ще бъде прехвърлена от
продавача към ответницата до 31.07.2016г. със задължението на продавача да
представи на сградата Акт 15 до 30.09.2016г., който да й представи
удостоверение за въвеждане в експлоатация. Поради наличието на клауза, с която
се отсрочва плащането за покупко-продажбата, ответницата поискала номера на
своя представител Д.Г., но Попов отказвал да й го даде. Ответницата все пак се
свързала с Г., която й обяснила, че договорът за покупко-продажба от 10.06.2016г. бил фикция, като същата ще се
въздържа от комуникация с нея.
Към момента на подаване на отговора на
ответницата, условията на договора от 10.06.2016година не били изпълнени, във
връзка с което били заведени дела за разследване на измами. От края на
2016година ответницата многократно се опитвала да се свърже с управителя на
ищцовото дружество Станимир Иванов, но той категорично не отговарял на
обажданията й. Същата посочва, че дори в нарушение на договорите от
27.01.2016г. и 10.06.2016г. имотите на ответницата били обявени за продажба.
На следващо място посочва, че правните отношения
за събиране на дългове в размер на 856 000грн. от Владислав Григоренко и
Димитър Попов били образувани въз основа на решението на Централния окръжен съд
на гр. Николаев от 27.01.2020г. за замяна на първоначалния заемодател –
Кохликян с ответницата като негов правоприемник в изпълнителен лист за принудително
изпълнение по решението на Централния районен съд на гр. Николаев от
22.03.2019г. по дело №490/461/17 по исковата молба на А.Г. Кохлиян с
ответниците Попов и Григоренко. Замяната на ищеца със съдебното решение била извършена по заявление на ответницата,
подадено в съда в съответствие с действащия закон на Украйна. Основание за
подаване на заявлението до съда било споразумение за прехвърляне на правото на
иск от 11.10.2019г., сключено между
ответницата и Кохликян.
Посоченото решение на Централния окръжен съд било
обжалвано, но оставено в сила. На 02.06.2020г. в изпълнение на решението на
Централния районен съд на Николаев по дело № 490/461/17 от 22.03.2019г. било
образувано изпълнително дело № ВП62240535 от ЧСИ на Николаевска област
Булахевич.
Заедно с други документи, ответницата обърнала
внимание на декларацията, подадена от Калюжни, приета от Генералното консулство
на Република България в Одеса на 22.10.2019г., в която той твърдял липса на
дълг към него от Григоренко и Попов, който му бил върнат през март 2013г. Той
също така твърдял, че погрешка върнал цветното копие за получаване на дълга в
размер на 856 000грн на Григоренко. Твърдял, че Кохлиян и брат му го
заплашили да напише разписка за дълга към тях в размер на 200 000евро, които
той взел назаем от Попов и Григоренко. За пълнота ответницата посочва, че
Калюжин бил разпитан в Централния окръжен съд на Николаев, където под
клетва потвърждавал съществуването на
дълга на обща сума от 214 0000грн срещу две разписки и обяснявал, че между него
и Кохликян на 21.11.2016г. бил сключен договор за цесия по договора за заем,
съгласно който последният ставал кредитор по задълженията, които се
удостоверявали с писмените разписки на Попов и Григоренко. Удостоверяването на
договора се състоял в присъствието на свидетели Арутюнян Аршавир и Бондаренко.
Същият Калюжни променил позицията си в Апелативния
съд в Николаев, на 09.09.2019г. при разглеждане на заявлението на ответниците
Григоренко и Попов, като отново дал неверни показания, без да опровергава
изложените в обжалваното решение на Централния районен съд свои обяснения и
факти. Според него той не помнел част от информацията, а не искал да говори за
другата.
Очевидно опровержение на позицията на ищците по
т.д. № 622/2019г., относно наличие на дълг и действителното му признаване,
според ответницата било писмото, изпратено от длъжника Григоренко на адреса на
Кохлиян с искане за предоставяне на банкови данни за прехвърляне на дълга в
размер на 856 000грн. Заявителите по т.д. № 622/2019г. представяли на
Окръжен съд – Бургас копие от договора за прехвърляне на правото на вземане на
дълга от 20.02.2017г. Ответницата твърди, че подписът от нейно име бил
фалшифициран. Поради това и било образувано наказателно производство в
Република България и Република Украйна.
В депозираната по делото допълнителна искова молба
ищецът посочва, че поддържа предявените искове и всички твърдения в исковата си
молба. Допълва първоначалната си молба по следния начин. Ответницата
потвърждавала, че процесната покупко-продажба била симулативна. За погасяването
на дълг от 200 000евро на съдружниците в ищцовото дружество последното е
следвало да й прехвърли собствеността на три апартамента в гр. Приморско. В
действителност за два от апартаментите, които не са предмет на това дело страните договорили покупко-продажба, което
се потвърждавало изцяло от влязлото в сила съдебно решение между същите страни
по гр. д. № 432/2019г. на БОС, чийто предмет на спора се явявали те.
За третият, процесният по делото апартамент, основанието
за прехвърляне било съвсем различно – връщане в оригинал на разписка за дълг в
размер на 856 000гривни от Кохликян на съдружниците в ищцовото дружество –
Попов и Григоренко.
Декларацията от Калюжний от 22.10.2019г. следвало
да бъде кредитирана като последно негово изявление, след явяването му в съда на
гр. Николаев. Представеният от ответницата предварителен договор от 2015г., без
посочена дата за продажба на процесния апартамент за сумата от 85 200евро, съдържащ противоречиви уговорки за плащането на цената
се оспорва от ищеца като неистински.
Посоченото от ищеца и ответницата съдебно производство в Украйна било
приключило и тъй като Г. Кохликян разполагала с разписката за дълга от
856 000гривни, съдът признал вземането в този размер. Поради тази причина
именно в изпълнение на решението Григоренко изискал банкови реквизити от
Кохликян за погасяването му. Но Г. Кохликян образувала изпълнително дело за
този дълг срещу Попов и Григоренко –
солидарно, а към 15.12.2020г. делото било прекратено поради изпълнение. От тук
следвало, че поради това плащане, настъпило в хода на настоящото производство,
сумата по въпросната разписка била платена три пъти.
Посочва се, че твърденията на ответницата били
противоречащи. Първоначално заявявала,
че процесният апартамент бил прехвърлен с уговорката за погасяване на част от
дълг в размер на 200 000евро, впоследствие
-че страните са се договорили същият да се продаде за 85 200евро
/или 82 500евро/, като нотариалното прехвърляне следвало да бъде до
31.12.2015г., но не и преди пълното заплащане на цената. На трето място заявявала, че чрез пълномощника си – адв.
Кличанов в подписаната от него обратно писмо – че цената от 30 000евро
била заплатена. Ако действително било уговорено каквото и да е плащане за
82 500евро /или 85 200 евро/ било редно именно тази уговорка за заплащане на
по-висока цена , като „реална“ да се съдържа в обратното писмо. Отделно, ако
прехвърлянето целяло да погаси част от дълг – следвало да има изрично
споразумение в този смисъл, което също да се възпроизведе в обратното писмо.
По делото не са налице признание на права. Липсват
обстоятелства, за които да съществува установено от закон предположение или да
са общоизвестни, поради което да се явяват ненуждаещи се от доказване.
Ищецът носи тежестта да установи при условията
на пълно доказване основанията за
прогласяване на нищожността. По отрицателния установителен иск по чл. 124 от ГПК, ищецът следва да установи наличието на своето защитимо право, засегнато от
правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В тежест на ответницата
е да установи притежаваните от нея права в процесния имот, а ищецът следва да
докаже – възраженията, поради които отрича правото на собственост върху процесния имот. По
иска по чл. 55 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че процесната
сума му се дължи при първоначална липса на основание, а именно липса на дълг. Ответницата
следва да докаже, че има право да задържи сумата.
Съдът намира направените от страните доказателствени
искания – за приемане на представени от тях писмени доказателства, за относими
към предмета на делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват
наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и
необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези
доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и
преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа
обстановка. С оглед на горното ще следва да се приемат представените от
страните писмени доказателства.
Следва да бъдат допуснати до разпит
двама свидетели на ищеца за установяване на посочените факти и
обстоятелства в исковата молба.
Ответницата следва да бъде задължена
да представи оригинал от предварителния договор, въз основа на който твърди, че
е сключен Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 27.01.2016г., рег.№29,
т. 1, рег.№170, дело 26/2016г., както и превод на български език на
представените на 26.01.2022година документи.
По искането на ищеца за допускане на
съдебно-оценъчна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставени в
исковата молба въпроси и по искането на ответницата за разпит на Георги
Атанасов Кличанов и Д.Г. Николаева съдът ще се произнесе в насроченото открито
съдебно заседание.
По изложените съображения, на основание чл.140, ал.
1 във вр. с чл. 146 от ГПК и по доказателствата съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание
за 14.03.2022год. от 14,00 часа,
за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение, съдържащо и проект за доклад.
На ответницата книжата да се връчат при условията
на чл. 40, ал.2 от ГПК.
УКАЗВА тежестта на доказване според мотивната част на
определението.
ПРИЕМА представените от страните
при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит двама
свидетели за ищец. Разпитът ще се проведе при довеждането им от ищеца в
насроченото открито съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА ответницата да представи
оригинал от предварителния договор, въз основа на който твърди, че е сключен
Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 27.01.2016г., рег.№29, т. 1,
рег.№170, дело 26/2016г., както и превод на български език на представените на
26.01.2022година документи.
УКАЗВА на страните, че по
искането на ищеца за допускане на съдебно-оценъчна експертиза, вещото лице по
която да отговори на поставени в исковата молба въпроси и по искането на
ответницата за разпит на Георги Атанасов Кличанов и Д.Г. Николаева съдът ще се
произнесе в насроченото открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Съдия: