№ 20192
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110140671 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от СО,
ЕИК ********** против В. К. М., ЕГН **********, Н. Л. И., ЕГН **********, Б. Л. М., ЕГН
**********, Ю. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН ********** и М. Л. М., ЕГН
**********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. чл.225а,
ал.3 от ЗУТ при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че със Заповед № РА-30-337/03.11.2016 г. на Директора на Дирекция
„Общински строителен контрол“ е наредено на Л. М. М. да премахне изградения от него
незаконен строеж - „навес“, находящ се в поземлен имот с идентификатор *********** в
/адрес/. Твърди още, че в продължение на две години от издаването на заповедта не били
предприети каквито и да било действия за изпълнението й от собственика Л. М. М.. Сочи, че
на същия е била изпратена покана за доброволно изпълнение по чл.227, ал.1 от АПК.
Поддържа, че по силата на разпоредбата на чл. 225а, ал.3 от ЗУТ, когато заповедта не е
изпълнена доброволно в определения срок, тя се изпълнявала принудително от общината по
ред, определен с наредба на общинския съвет. На това основание СО била принудена да
приложи това свое законово правомощие и да пристъпи към премахване на навеса. За целта
бил подписан договор между /фирма/ и общината, чийто предмет бил събарянето на стрежи,
сред които и процесния навес. Преди пристъпване към събарянето на строежа бил съставен
протокол, приложение № 3 от 26.11.2018 г., който установявал състоянието преди започване
на принудителното изпълнение. Твърди още, че на 29.11.2018 г. бил съставен и протокол,
приложение № 4, който удостоверявал състоянието на строежа след приключване на
принудителното изпълнение. Събарянето му било удостоверено чрез съставен окончателен
приемо-предавателен протокол от 12.12.2018 г., който бил и отчетният документ,
удостоверяващ изпълнението на договора. Сочи, че за събарянето на сградата СО извършила
разходи в размер на 8 685, 52 лв., съставляващи стойността на услугата по събарянето
съгласно договора от 06.11.2018 г. Посочва, че плащането било удостоверено с издадена
фактура от 11.12.2018 г., в която премахнатия обект бил описан в т.28 и платежно нареждане
от 21.12.2018 г. Твърди още, че в случая бил издаден протокол, приложение № 5 от
29.11.2018 г., видно от който направените разходи били в размер на 8 685,52 лв., дължими от
наследниците на Л. М. М. - В. К. М., Н. Л. И., Б. Л. М., Ю. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М. на
1
основание чл. 60, ал.1 от ЗН – за всеки от тях по 1 240,79 лв.
Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за посочената сума, като било образувано ч.гр.д. № 70868/2023 г. по
описа на СРС, 179 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответниците, като по отношение на Х. Л. М. не
било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение и същата е влязла в сила.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от заповедта,
длъжниците В. К. М., Н. Л. И., Б. Л. М., Ю. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М., депозирали
възражение срещу дължимостта на претендираните суми, предвид което са предявени
настоящите установителните искове.
Претенцията е заявена и разпределена, както следва:
В. К. М. – вземане за разходи по извършено принудително премахване на незаконен
строеж, изпълнен от Л. М. М. - наследодател на длъжниците в размер на 1 240, 79 лв., ведно
със законната лихва за периода 21.12.2023 г. до изплащане на вземането.
Н. Л. И. - вземане за разходи по извършено принудително премахване на незаконен
строеж, изпълнен от Л. М. М. - наследодател на длъжниците в размер на 1240, 79 лв., ведно
със законната лихва за периода 21.12.2023 г. до изплащане на вземането.
Б. Л. М. - вземане за разходи по извършено принудително премахване на незаконен
строеж, изпълнен от Л. М. М. - наследодател на длъжниците в размер на 1 240, 79 лв., ведно
със законната лихва за периода 21.12.2023 г. до изплащане на вземането.
Ю. Л. М. - вземане за разходи по извършено принудително премахване на незаконен
строеж, изпълнен от Л. М. М. - наследодател на длъжниците в размер на 1 240, 79 лв., ведно
със законната лихва за периода 21.12.2023 г. до изплащане на вземането.
З. Л. М. - вземане за разходи по извършено принудително премахване на незаконен
строеж, изпълнен от Л. М. М. - наследодател на длъжниците в размер на 1 240, 79 лв., ведно
със законната лихва за периода 21.12.2023 г. до изплащане на вземането и
М. Л. М.- вземане за разходи по извършено принудително премахване на незаконен
строеж, изпълнен от Л. М. М. - наследодател на длъжниците в размер на 1 240, 79 лв., ведно
със законната лихва за периода 21.12.2023 г. до изплащане на вземането.
Искането е съдът да признае за установено, че В. К. М., Н. Л. И., Б. Л. М., Ю. Л. М., З.
Л. М. и М. Л. М. дължат на СО сумата в размер на 7 444,74 лв. главница, или по 1 240,79 лв.
всеки един от тях, ведно със законната лихва за периода от 20.12.2023 г. до окончателното
плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 70868/2023 г. по описа на СРС, 154
състав.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответниците В. М. и Ю. М.. Със същия оспорват предявените искове по
основание и размер. Считат, че по отношение на вземането е изтекъл предвиденият в ГПК 5-
годишен давностен срок за предявяване на иск, поради което правят възражение за изтекла
погасителна давност. Навеждат твърдения, че от представените доказателства по делото не
ставало ясно как точно била формирана твърдяната сумата от 8 685,52 лв., заплатена за
премахването на процесния навес. Считат, че сумата е прекомерно висока цена за
извършената дейност по премахването на навеса и не отговаря на действителните цени за
извършване на подобен вид услуги. Освен това строителните материали, останали след
премахването на навеса, били иззети от съответните работници и служители, т.е. от
стойността на СМР следвало да бъдат премахнати стойностите на иззетите материали.
Молят съда да признае за установено, че не дължат на ищеца никакви суми.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. Л. И.
чрез назначения особен представител. Със същия оспорва предявените искове и счита
същите за изцяло неоснователни и необосновани от фактите по делото, поради което моли за
2
тяхното отхвърляне. Навежда твърдения за липса на доказателства, че И. е приела
наследството на Л. М.. Поддържа, че административната процедура, в рамките на която била
издадена заповед № РА-30- 337/ 03.11.2016 г. на директора на „ОСК“ била изцяло опорочена.
Липсвали данни по делото Л. М. реално да бил уведомяван за издадената заповед, като
видно от приложените към исковата молба доказателства, последната не му е била връчена.
Твърди още, че процедурата по принудителното премахване на постройката – навес, е
извършена в нарушение на Наредба на принудителното изпълнение на заповеди по чл. 195,
ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗУТ за поправяне или премахване на строежи или части от тях, и
заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от
органите на СО. Поддържа, че неспазването на установените в ЗУТ и в Наредбата срокове
довело до опорочаване на административната процедура, а оттам и до недължимост на
твърдените от ищеца разходи по премахването на постройката. Изпълнител на подобна
дейност е следвало да бъде избран през 2016 г., а не през 2018 г. Оспорва сочените в
исковата молба разходи по размер и основание. Моли съда да отхвърли предявените искове
като изцяло неоснователни и недоказани от фактите по делото по основание и по размер,
както и да осъди ищеца да заплати сторените по делото разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпило възражение от Б. Л. М.. Със същото
заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Прилага удостоверение за извършен отказ от наследство.
В едномесечния срок за отговор на исковата молба е постъпила молба от ответника З.
Л. М.. Със същата навежда твърдения, че е пенсионер по болест с тежка диагноза „*******“.
Твърди, че също има удостоверение за отказ от наследство, което прилага. Моли съда да
вземе предвид това обстоятелство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител на ответника М. Л. М. – адв. М. В.. Със същия оспорва
предявения срещу ответника иск и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
Навежда твърдения, че съставеният от ищеца констативен акт по чл. 225а, ал.2 от ЗУТ не е
връчен на наследодателя на ответника, вкл. и по §4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Твърди още, че
издадената заповед за премахване на „незаконния“ строеж също не е връчена по надлежния
ред. Навежда твърдения за нищожност на договора, сключен с /фирма/ и СО, тъй като
същият няма посочена дата на сключването му, договорът бил подписан от страна на
изпълнителя от лицето В. К. К., като не било посочено в какво качество подписва договора.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и
ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на
делото са установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 225а, ал.3 от
ЗУТ при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
По предявения иск ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на правоотношения между
страните, както и че стойността възлиза именно на спорната сума. С оглед заявената
установителна претенция за дължима мораторна лихва, следва да ангажира доказателства за
съществуването на главното парично вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на
ответника в забава за изпълнение.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че
са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на
3
погасителната давност.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да установят погасяване
на паричното си задължение.
Редът за премахване на извършените незаконни строежи от четвърта до шеста
категория или на части от тях е уреден в чл. 225а ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на незаконен строеж въз основа на констативен акт на служителите за контрол
по строителството в администрацията на общината (района), в която е посочен срок за
доброволно изпълнение. Актът се връчва на заинтересованите лица, които могат да подадат
възражения в 7-дневен срок. Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в
определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с
наредба на общинския съвет - чл. 225а, ал. 3 ЗУТ. Според ал. 5 на същата разпоредба,
принудителното премахване е за сметка на извършителя и на посочените в закона лица,
солидарно отговорни с него (лицето, упражнило строителен надзор; строителя - в случай че
строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от кмета на
общината или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, вписана в заповедната
книга на строежа; строителя - в случаите по чл. 225, ал. 2, т. 2 - 4; проектанта и лицето,
оценило съответствието на инвестиционните проекти - при несъответствие на одобрения
инвестиционен проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за безопасност по
чл. 169, ал. 1, т. 1 - 4 и/или с предназначението на земята; възложителя на строежа).
От това следва, че за да бъде законосъобразно премахването на незаконния строеж и
да възникне вземане на общината срещу извършителя му (съотв. наследниците му) за
извършените разходи по събарянето, следва да са налице следните предпоставки:
1/субектът, от който се търси плащане на разноските, да има качеството на изпълнител на
незаконен строеж, съотв. собственик или да носи отговорност в някакво друго качество за
построяването му, а с оглед конкретиката на делото – да е наследник на това лице; 2/ по
надлежния ред да е констатирано наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2
ЗУТ; 3/да е налице влязла в сила заповед за премахване на незаконния строеж, издадена от
кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице; 4/ процесната заповед да е
редовно връчена на собственика; 5/ отправянето на покана за доброволно изпълнение, която
да е достигнала до своя адресат, както и че в рамките на предоставения от държавния орган
срок за доброволно премахване на строежа такова не е извършено; 6/заповедта за премахване
да е изпълнена принудително; 7/да се установи стойността на дейностите по премахване на
незаконния строеж, както и че разноските за принудителното премахване са заплатени от
общината на лицето - изпълнител на премахването.
По делото не се спори и се установява от Удостоверение за наследници с изх. №
РБН23-ВК08-1481/14.12.2023 г. от 08.12.2022 г., издадено от СО, район Б., че Л. М. М., ЕГН
**********, е починал на 27.09.2019 г., като е оставил за свои наследници по закон
ответниците в настоящото производство - В. К. М., ЕГН **********, Н. Л. И., ЕГН
**********, Б. Л. М., ЕГН **********, Ю. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН
********** и М. Л. М., ЕГН **********, както и Х. Л. М., ЕГН **********, който не е
подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение в срок, поради което тя е влязла
в сила по отношение на него и той не е страна по исковото произоводство.
От представените по делото преписи от съдебни удостоверения се установява, че Б.
Л. М. и З. Л. М. са подали заявления за отказ от наследство няколко дни след смъртта на Л.
М. М., поради което съдът приема, че те са се отказали от наследството на своя наследодател
в срок и не следва да отговарят за евентуални негови задължения.
За да се ангажира отговорността на останалите ответници като наследници на Л. М.
М., на първо място следва да се докаже по делото, че последният е бил собственик или
извършител на процесния строеж. Ищецът не представя никакви доказателства в тази
насока. Той единствено се позовава на Нотариален акт № 14, том I, рег. № 249, дело №
13/1999 г., посочен в приложената заповед на арх. В. К. за доброволно премахване на
4
незаконната постройка, но този нотариален акт не е приложен по делото. При това
положение съдът не може да приеме, че Л. М. М. е бил собственик на процесния поземлен
имот с идентификатор *********** в /адрес/ и находящия се в него незаконен навес,
съответно извършител на строежа.
Дори само на това основание предявената претенция следва да бъде отхвърлена като
недоказана, но с оглед пълнота следва да се посочи, че ищецът не е доказал по делото и
спазването на законовите правила при провеждането на административната процедура по
събарянето на незаконния строеж, което също е основание за отхвърляне на иска.
По делото е приета Заповед № РА-30-337/03.11.2016 г. на СО, Направление
„Архитектура и градоустройство“, Директор на Дирекция „Общински строителен контрол“,
арх. В. К., издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, вр. чл. 223, ал. 1,
т. 8 ЗУТ, с която е наредено на Л. М. М., ЕГН ********** да премахне незаконен строеж:
Навес, находящ се в поземлен имот с идентификатор *********** в /адрес/, като е
определен 30-дневен срок от влизане в сила за заповедта за доброволно изпълнение на
разпореденото премахване. Предвидено е при неспазване на срока за доброволно
изпълнение да се извърши принудително премахване на незаконния строеж от СО за сметка
на собственика по реда на чл. 225а, ал. 3 ЗУТ.
По делото не са представени доказателства за връчване на заповедта на нейния
адресат, поради което не става ясно дали изобщо тя е достигнала до знанието му и дали и
кога е влязла в сила.
По делото е приета и Покана за доброволно изпълнение от директора на Дирекция
„Общински строителен контрол“ - НАГ - СО, Направление „Архитектура и градоустройство“
до Л. М. М., с която същият е поканен на основание чл. 277, ал. 1 АПК в 14-дневен срок от
получаване на поканата да изпълни доброволно разпореденото в Заповед № РА-30-
337/03.11.2016 г., като е посочено, че при липса на доброволно изпълнение, заповедта ще
бъде изпълнена принудително по реда на Наредба за принудителното изпълнение на
заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на
строежи или части от тях от органите на СО, съгласно чл. 225а, ал. 3 ЗУТ, като съгласно чл.
225а, ал. 5 ЗУТ разходите по извършеното принудително премахване са за сметка на
извършителя и ще бъдат събрани от Л. М. М. по реда на ГПК. Няма данни по делото и
поканата за доброволно изпълнение да е била връчена на адресата.
Не са представени доказателства за издаден констативен акт относно наличието на
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, нито за връчването на такъв на
извършителя на строежа. Няма доказателства и за уведомяване на собственика/извършителя
за датата и часа на принудителното премахване на строежа, което следва да бъде извършено
по реда на АПК съгласно чл. 8 от Наредба за принудителното изпълнение на заповеди по чл.
195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части
от тях и заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от
тях от органите на СО, приета с Решение № 330 по Протокол № 63 от 12.06.2014 г. на
Столичния общински съвет.
Тъй като по делото не е налице нито едно доказателство, че извършителят на строежа
е бил уведомен за който и да е от етапите на административната процедура по премахване на
незаконния строеж, не може да се приеме, че такава е проведена законосъобразно от ищеца.
При това положение не става ясно дали за собственика (доколкото той е Л. М. М.) изобщо е
възникнало задължение да премахне незаконния строеж и ако да, дали му е била дадена
възможност да го стори доброволно, за да избегне неблагоприятните последици от
принудителното му събаряне и в този смисъл дали не е нарушено правото му на защита.
Макар и в настоящото производство да не се извършва косвен съдебен контрол относно
законосъобразността на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж
и действията по принудителното изпълнение (които могат да бъдат оспорени по реда на
чл. 294 и сл. АПК), в процесния случай не са налице доказателства нито за влизането в сила
на заповедта, нито че е била осигурена възможност на заинтересованите лица да участват в
5
административната процедура по принудително премахване на незаконния строеж, което е
изискване за нейната законосъобразност и основание за възникване на вземане на общината
за сторените разходи срещу извършителя на строежа.
По делото липсват и убедителни доказателства за реалното премахване на процесния
незаконен навес освен приложените писмени доказателства – протоколи, подписани от
възложителя и изпълнителя на премахването, но не и свидетелски показания и/или
експертиза, които да потвърдят, че такъв строеж в действителност е съществувал и в
последствие е бил премахнат. В тази връзка и с оглед възраженията на ответника, че не са
налице доказателства за спазване на процедурата по ЗОП при избора на изпълнител на
събарянето, на първо място от приложените доказателства следва, че договорът между СО и
изпълнителя е сключен именно на основание релевантните разпоредби от ЗОП. Освен това
съдът счита, че ответникът няма правен интерес да оспорва законосъобразността на
осъществилата се процедура по ЗОП в настоящото производство. Последната може да се
обжалва по реда и в сроковете, предвидени в специалния закон, от легитимираните за това
лица. За ответника в настоящото производство е ирелевантно кой е избраният изпълнител на
събарянето, тъй като за отхвърляне на претенцията срещу него (вкл. и частично) би било
достатъчно да докаже, че сторените от общината разноски са прекомерни и явно не
отговарят на пазарните цени. Доколкото общината е извършила разноски за премахване на
незаконен строеж и е провела законосъобразна административна процедура, като е
осигурила участие на заинтересованите лица в нея, което в случая не е сторено, то тя е
материално легитимирана да претендира възстановяване на сторените разходи, доколкото те
не са прекомерни. Възражения, произтичащи от процедурата по ЗОП за избор на
изпълнител, не подлежат на разглеждане в настоящото производство.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло като недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на делото и пълното отхвърляне на предявените искове, право на
разноски имат единствено ответниците. Тъй като те не претендират разноски в
производството, такива не следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените от СО, ЕИК **********, с адрес: /адрес/,
представлявана от кмета В. Т., против В. К. М., ЕГН **********, Н. Л. И., ЕГН **********,
Б. Л. М., ЕГН **********, Ю. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН ********** и М. Л. М.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл.
чл.225а, ал.3 от ЗУТ за приемане за установено съществуването на вземане в полза на ищеца
против ответниците за разделна дължимост от последните на сумата от 7 444,74 лв. или по
1240,79 лв. за всеки ответник, заплатена от ищеца за принудителното премахване на
незаконен строеж - „навес“, находящ се в поземлен имот с идентификатор *********** в
/адрес/, изпълнен от Л. М. М. - наследодател на ответниците, ведно със законната лихва,
считано от 20.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 1918 от 16.01.2024 г., постановена по ч.гр. дело № 70868/2023 г. по
описа на СРС, 154 състав.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7