№ 617
гр. Враца, 30.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500486 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от А. Я. А. от
гр.Враца против определение №1566/14.10.2022г.на РС-Враца, с което е
прекратено производството по гр.дело №3076/2022г.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно,
поради което се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Развиват се доводи, че тъй като жалбоподателят е работил и живял в
Германия от 01.03.20214г.до 01.08.2022г., то за издадената против него
заповед за изпълнение №1116/19.04.2016г. и образуваното изп.дело
№20188990402181 по описа на ЧСИ И. Ц., той е узнал едва на 09.08.2022г.,
когато в кантората на ЧСИ му е била връчена покана за доброволно
изпълнение. Твърди, че заповедта за изпълнение не му е била връчена
редовно, доколкото неговото обичайно местопребиваване не е в България, а в
Германия. Жалбоподателят поддържа също така, че предявява иска по чл.424,
ал.1 от ГПК, с оглед предвидения в ал.2 на чл.424 тримесечен срок и
ограничението от 1 месец за подаване на възражението по чл.423 от ГПК.
Препис от частната жалба не е бил връчван на ответника по иска „Макс
Колект“ООД, поради това, че размяна на книжата по исковата молба не е
била извършвана от районния съд.
1
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лица с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от А. Я. А. против „Макс
Колект“ ООД-гр.София иск, за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумите по изпълнителен лист от 01.07.2016
г., издаден по ч.гр.д. № 1685/2016 г. по описа на Районен съд – Враца.
В исковата молба се твърди, че против ищеца е образувано изп.д. №
20188990402181 по описа на ЧСИ И. Ц., за което научил на 09.08.2022 г.,
когато в кантората на съдебния изпълнител получил съобщение за
образуваното изпълнително дело. Сочи се, че основанието за образуване на
изпълнителното дело е издадена против ищеца заповед за изпълнение №
1116/19.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1685/2016 г. по описа на Pайонен съд – Враца.
Поддържа се, че по ч.гр.д. № 1685/2016 г. по описа на Pайонен съд –
Враца няма надлежно връчване на заповедта за изпълнение, за да може
ищецът да подаде възражение за недължимост на сумата. Твърди се, че за
периода, за който е издаден изпълнителен лист за формиран дълг в размер на
1 811,08 лв. и е образувано изп.д. № 2181/2018 г., ищецът не е бил в
Република България, тъй като от 01.03.2014 г. живеел и работел в Германия,
като се прибрал окончателно в България на 01.08.2022 г. Посочва се, че
ищецът не е подписвал договор № DE3000581312121/14.12.2012 г. с „Макс
Телеком“ ООД, за вземането по който е издаден процесният изпълнителен
лист. Поддържа се, че в случая са налице новооткрити обстоятелства
/образувани против ищеца частно гражданско дело и изпълнително дело/, а и
нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са
могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на
възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок /приложените
към частно гражданското дело писмени доказателства и твърденията на
ответника за наличие на договорни отношения между ищеца и цедента „Макс
Телеком“ ООД/.
Както това се установява от приложеното ч.гр.д. № 1685/2016 г. по
описа на Районен съд – Враца, със Заповед № 1116 от 19.04.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредено длъжникът
2
А. Я. А. да заплати на кредитора „Макс Колект“ ООД следните суми: 59,70
лв. – главница, дължима по договор № DE3000581312121/14.12.2012 г. и
издадена фактура № **********, сключен с „Макс Телеком“ ООД, чиито
вземания са били цедирани на заявителя с договор от 18.12.2014 г.; 506,50 лв.
– неустойка; 18,14 лв. – лихва за забава за периода от 17.04.2013 г. до
13.04.2016г.; законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2016 г. до
изплащането на главницата; разноските по делото – 25,00 лв. – държавна
такса и 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е изпратена за
връчване на постоянния и настоящ адрес на длъжника, но съобщението е
върнато в цялост с отбелязване на длъжностното лице – връчител, че след три
посещения на адреса в продължение на един месец, лицето не е открито.
Посочено е, че по данни от майката на адресата същият е извън България от 5
години.
При тези констатации на осн.чл. 47, ал. 1 ГПК съобщението с
приложеното копие от издадената заповед за изпълнение е връчено на
длъжника чрез залепване на уведомление на адреса на 30.05.2016 г.
С Разпореждане № 6886/01.07.2016 г. по ч.гр.д. № 1685/2016 г. по
описа на Районен съд – Враца съдът е констатирал, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в
полза на заявителя. Изпълнителният лист е издаден на 01.07.2016 г.
Видно от приложеното към исковата молба съобщение за образувано
изпълнително дело, въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело №20188990402181 по описа на ЧСИ И. Ц. с район на
действие Окръжен съд –Враца, като съгласно признанията на ищеца в
исковата молба и в частната жалба, съобщението му е било връчено лично на
09.08.2022г. в кантората на ЧСИ Ц..
При така установеното по отношение на предявения иск, въззивният
съдебен състав намира обжалваното определение за правилно.
Разпоредбите на чл.423 и чл.424 от ГПК уреждат два самостоятелни
начина за защита против издадената заповед за изпълнение.
Уреденото от чл.423 от ГПК производство е средство за защита на
длъжника срещу влязлата в сила заповед за изпълнение, но само ако са
допуснати процесуални нарушения при връчване на заповедта, изчерпателно
изброени в точки от 1-4 на чл.423 от ГПК, които са довели до невъзможност
3
за длъжника да оспори вземането. Целта на това производство е да бъдат
установени нарушенията по връчването на заповедта, които са довели до
възпрепятстване правото на защита и възражения на длъжника, и като
резултат от установяването да се възстанови висящността на заповедта и да
се даде възможност на кредитора да установи вземането си със сила на
пресъдено нещо в рамките на исковото производство по чл.422 от ГПК. Ето
защо с възражението и в производството по чл.423 от ГПК предмет на
установяване са онези пропуски при връчването на заповедта за изпълнение,
които са лишили длъжника да оспори вземането по общия ред на чл.414 от
ГПК. А що се отнася до възраженията против вземането, които длъжникът
може да наведе в това производство, това са всички възражения, отнасящи се
до факти, отнасящи се до ликвидността и изискуемостта на вземането и тези
по действителността на породилото го основание.
Съобразно чл.423, ал.1 от ГПК обаче, правото да се подаде
възражението и да се развие производството по чл.423 от ГПК, е обвързано с
едномесечен срок от узнаване за издадената заповед за изпълнение.
С предвиденото в разпоредбата на чл.424 от ГПК исково производство
законодателят е дал възможност на длъжника да оспори вземането по
издадената заповед за изпълнение, но само ако се позове на новооткрити
обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за
подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
Тези новооткрити факти и доказателства обаче следва да са такива, отнасящи
се до самото вземане /до спорното материално право/, а не до нарушения по
връчването на заповедта или до узнаването за издаването й.
В разглеждания случай с исковата молба е извършено смесване на
двата способа за защита на длъжника /по чл.423 и по чл.242 от ГПК/, тъй като
при твърдения за допуснати нарушения при връчването на заповедта, довели
до невъзможност за длъжника да оспори вземането по реда на чл.414 от ГПК,
е поискано да бъде установено, че той не дължи сумите по издадения
изпълнителен лист.
Независимо, че това смесване е било основание районния съд да
остави исковата молба без движение и да даде указания да се уточни дали се
подава възражение по чл.423 от ГПК или иск по чл.424, ал.1 от ГПК, като
краен резултат обжалваното определение е правилно по следните
4
съображения:
Изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, а и
тези в частната жалба, недвусмислено сочат, че ищецът и настоящ
жалбоподател се основава на допуснати процесуални нарушения при
връчване на заповедта по смисъла на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК, които са довели
до невъзможност да оспори вземането по реда и в срока на чл.414 от ГПК. В
условията на влязла в сила заповед за изпълнение обаче, тези твърдения
съставляват основание за подаване на възражение по чл.423, ал.1 от ГПК,
срокът за което е 1 месец от датата на узнаване за издадената заповед за
изпълнение.
В случая жалбоподателят сам твърди, че е узнал за издадената заповед
за изпълнение, респ.за образуваното изпълнително дело, на 09.08.2022г.,
когато в кантората на ЧСИ са му връчени книжата по изпълнителното дело.
При това положение и на основание чл.423, ал.1 от ГПК срокът, в рамките на
който е следвало да упражни правото си на възражение за нередовност на
връчването на заповедта за изпълнение, довело до невъзможност да оспори
вземането по реда на чл.414 от ГПК, е изтекъл на 09.09.2022г. Исковата молба
е подадена на 10.10.2022г., т.е. след изтичането на преклузивния срок по
чл.423, ал.1 от ГПК, поради което тя не може да бъде зачетена и разгледана
като възражение против издадената заповед за изпълнение.
На следващо място, независимо, че в обстоятелствената част на
исковата молба ищецът се позовава основно на допуснати нарушения по
връчването на заповедта за изпълнение, той се позовава и на съществуването
на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на
срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в
същия срок и които са основания за предявяване на иск по чл.424 от ГПК.
Като новооткрито обстоятелство обаче ищецът посочва образуваните против
него частно гражданско дело и изпълнително дело, а като нови писмени
доказателства сочи приложените към частно гражданското дело писмени
доказателства и твърденията на ответника за наличие на договорни
отношения между ищеца и цедента „Макс Телеком“ ООД.
Въззивния съд намира, че така сочените от ищеца новооткрити
обстоятелства и нови писмени доказателства не съставляват такива по
смисъла на чл.424 от ГПК, като по отношение на този извод споделя изцяло
5
изложените от районния съд мотиви. Както вече бе отбелязано в настоящия
съдебен акт новооткрити факти и доказателства по смисъла на чл.424 от ГПК
могат да бъдат само такива, отнасящи се до ликвидността и изискуемостта на
самото вземане /до спорното материално право/, а не до нарушения по
връчването на заповедта или до узнаването за издаването й. Ето защо
твърденията на ищеца, че е узнал за образуваните частно гражданско дело
/заповедно производство/ и изпълнително дело, не съставляват факти и
доказателства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането и
действителността на породилото го основание, а сочат за възражение по
чл.423 от ГПК, срокът за предявяване на което е пропуснат.
От така изложените съображения следва, че независимо дали исковата
молба следва да бъде квалифицирана като иск по чл.424 от ГПК или като
възражения по чл.423 от ГПК, тя не може да бъде разгледана, доколкото в
първия случай е недопустима, поради липса на предпоставките по чл.424, ал.1
от ГПК, а във втория поради пропускане на преклузивния срок за подаване на
възражението по чл.423 от ГПК.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния и на
първоинстанционния съд, обжалваното определение ще следва да се
потвърди, но при мотивите, изложени от настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1566/14.10.2022г.на Районен съд-
Враца, с което е прекратено производството по гр.дело №3076/2022г.по описа
на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6