№ 410
гр. Сливен, 10.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора Т. М. Е.
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело
от общ характер № 20252230200135 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор Е..
Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.М.
Г. от АК-Сливен, назначена за служебен защитник от досъдебното
производство.
Адв.Г.: Говорих с подсъдимия и той каза, че идва.
В 11,33 часа в залата се явява подс.Д..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв.Г.: Моля да бъде даден ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.
Съдът дава възможност на страните да изразят становището си по
1
въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на настоящия съд. Считам, че не са
налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Също така считам, че в хода на досъдебното производство не е
допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила,
което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. По
принцип са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила при изявление от страна на защитата на подсъдимия и на подсъдимия.
Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати. По
отношение на мярката за процесуална принуда, считам че следва да остане до
приключване на съдебното производство. На този етап нямам искания за
събиране на нови доказателства.
Адв.Г.: По въпросите по чл.248, ал.1 от НПК се придържам към
казаното от държавното обвинение. По отношение на т.4 – налице са
основания за сключване на споразумение с оглед поведението на подсъдимия
на досъдебното производство и съдебното му минало. Постигнали сме
някакво съгласие с обвинението. Не е изготвено, обаче, в писмен вид.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си. Не са ми нарушени
правата на досъдебното производство. Искам делото да приключи със
споразумение.
Съдът, след като изслуша становището на страните в процеса, намира че
делото е подсъдно на СлРС и няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Същевременно съдът намира, че на досъдебното
производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което налага прекратяване на съдебното производство
и връщане на делото на прокурора, поради което не следва да се обсъждат
останалите въпроси по чл.248, ал.1 от НПК.
Съдът констатира, че е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия по чл.249, ал.4, т.1 от НПК. Съгласно цитираната разпоредба
допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните
2
правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на
обвиняемия – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да
дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в
производството и да има защитник.
Съгласно разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК, в обстоятелствената част
на обвинителния акт задължително трябва да се посочат престъплението,
извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му,
т.е. всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на
престъплението. Като съгласно Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на
ВКС по т.н.д. № 2/2002 г., ОСНК, главното предназначение на обвинителния
акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване
от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в
него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване
и осъществяване на правото на защита.
В настоящия случай спрямо обвиняемия е внесен обвинителен акт за
повдигнати обвинения по чл.270, ал.1 от НК и по чл.345, ал.1 от НК.
В диспозитива на обвинителния акт е посочено, че обвинението за
престъплението по чл.270, ал.1 от НК се изразява в това, че на 09.08.2024 г. по
път III-6007 в посока с.Тополчане, общ.Сливен, управлявайки МПС
(мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 1000“ с № на рама *******), противозаконно
попречил на орган на властта – служители на ОД МВР Сливен, да изпълнят
задълженията си, като не спрял на подадения от тях сигнал.
В обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива на същия
за това престъпление не е конкретизирано за кои точно задължения на
служителите на ОД на МВР – Сливен е пречил да бъдат изпълнени. Освен
това в разпоредбата на чл.270, ал.1 от НК изпълнителното деяние е посочено,
че деецът пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, а не същият
да е попречил. В Решение № 254/12.03.2018 г. по н.д. № 923/2017 г. на ВКС, II
н.о., изрично е посочено, че съставомерността на поведението на
извършителите на престъпления по чл.270, ал.1 от НК и отликата им от
съставляващите административни нарушения аналогични деяния са
диференцирани не изолирано с оглед факта на обичайното неизпълнение на
съответното разпореждане, а на базата на допълнително активно или пасивно
поведение на дейците, насочено към възпрепятстване и осуетяване
3
изпълнението на задълженията на визираните в чл.270, ал.1 от НК категории
лица. В обстоятелствената част на обвинителния акт изобщо не е мотивирано
защо наблюдаващият прокурор приема, че деянието на подсъдимия
осъществява престъпния състав на чл.270, ал.1 от НК, а не нарушение на
чл.103 от ЗДвП, още повече, че изрично е отразено в обвинителния акт, че за
това нарушение има съставен АУАН № 1294160/11.09.2024 г. В тази връзка
следва да се отбележи, че към настоящия момент видно от материалите от
досъдебното производство спрямо подсъдимия има неприключило
административнонаказателно производство, касаещо същото деяние предмет
на настоящото наказателно производство, т.е. хипотезата на nе bis in idem, тъй
като по досъдебното производство липсва информация за движението по
образуваното административнонаказателно производство по съставения
АУАН на подсъдимия, в това число и дали има издадено НП, респ. дали има
прекратяване на производството с мотивирана резолюция от
административнонаказващия орган за нарушението по чл.103 от ЗДвП,
констатирано със съставения АУАН и на коя дата е влязла в сила същата.
Следователно в обвинителния акт липсва индивидуализация на
престъплението по чл.270, ал.1 от НК, а именно с какви свои действия,
бездействия или съвкупност от такива е пречил на служителите на ОД на МВР
– Сливен да изпълнят задълженията си и за кои точно задължения става
въпрос.
По отношение на престъплението по чл.345, ал.1 от НК следва да се
отбележи, че в тази разпоредба законодателят е посочил, че изпълнителното
деяние се изразява в това, че деецът си служи с табела с регистрационен
номер, неиздадена от съответните органи, а не същият да си е послужил с
такава табела. За това престъпление нито в обстоятелствената част на
обвинителния акт, нито в диспозитива на същия е посочено кой е съответния
орган, който е следвало да издаде регистрационната табела за процесния
мотоциклет.
В настоящия случай по отношение на субективната страна на двете
престъпления, за които е внесен обвинителният акт, в последния само общо и
декларативно е посочено, че: „Действията са извършени от обвиняемия с пряк
умисъл. Той е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици.“ Следователно в
4
обстоятелствената част на обвинителния акт не е описана субективната страна
на всяко едно от двете престъпления, тъй като не са изложени никакви мотиви
и не е посочено въз основа на кои доказателства прокурорът е приел, че всяко
едно от отделните престъпления е извършено от подсъдимия точно с пряк
умисъл.
С оглед гореизложеното съдът намира, че посочените нарушения,
допуснати на досъдебното производство са съществени и отстраними по
смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК и същите водят до нарушаване правото на
защита на обвиняемия, които не могат да бъдат отстранени в хода на
съдебното производство.
Освен това за пълнота следва да се отбележи, че съгласно същото
Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г.,
ОСНК, след като на досъдебното производство с Постановление на РП –
Сливен от 28.01.2025 г. частично е прекратено наказателното производство,
прокурорът може да внесе обвинителния акт в съда след изтичане на
сроковете по чл.243, ал.4 от НПК или приключване на съдебното
производство по жалбата на обвиняемия или пострадалия, което не е сторено в
настоящия случай. Видно от материалите по досъдебното производство това
Постановление на РП – Сливен е изпратено до подсъдимия, но не е получено,
а е приложен плика върху който е отбелязано „Адресът вече не съществува“.
Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК от получаването на преписа
започва да тече седмодневният срок за обжалване на постановлението, т.е.
този срок спрямо подсъдимия не е изтекъл доколкото на същия не е връчен
препис от постановлението. Това нарушение също е от категорията на
съществените нарушения на процесуалните правила и не може да бъде
отстранено в хода на съдебното производство.
С оглед гореизложеното и на основание чл.249, ал.1 и ал.2, вр.чл.248,
ал.1, т.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 135/2025 г. по
описа на СлРС.
ВРЪЩА делото на РП-Сливен за отстраняване на допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
срок от днес пред СлОС.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 11,44 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6