РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 11615
гр. София, 21.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Б. В.
като разгледа докладваното от Н. Б. В. Административно наказателно дело №
20231110208779 по описа за 2023 година
Днес, 21.09.2023г., в закрито заседание, подписаният Н. В – районен съдия и
определен за съдия - докладчик по НАХД № 8779 по описа на СРС-НО за 2023 година, след
запознаване с материалите по делото, и в изпълнение на задълженията си като съдия-
докладчик след извършване на проверката по чл.247б, ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН,
намирам, че не са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно
заседание, а са налице основания за изпращане на делото на Върховния касационен
съд (ВКС) за упражняване на правомощието по чл.43, т.1 от НПК, при следните
съображения:
Настоящото производство е образувано по повод на жалба вх. № 32-
217197/09.06.2023г. (опис на ТД „Митница София”) на дружеството „ГАЛВА МЕТАЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с която се обжалва Наказателно постановление (НП) № BG2023/5800-
64/НП от 16.05.2023г. на директора на ТД „Митница София”, с което за административно
нарушение на чл.234, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), на осн. чл.231, чл.234, ал.1, т.1 вр.
ал.2, т.1 вр. ал.4 от ЗМ вр. чл.53 и чл.83от ЗАНН на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 30 015.73 (тридесет хиляди
и петнадесет и 0.15) лева.
В конкретния случай са налице предпоставките на чл.247б, ал.3 вр. чл.43, т.1 от НПК
вр. чл.84 от ЗАНН за прекратяване на съдебното производство по делото и изпращането
му на ВКС за произнасяне по въпроса за смяна на местната подсъдност.
Производството по обжалване на наказателни постановления (НП) е особен вид
наказателно производство и доколкото в Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) липсват особени правила за първоинстанционното съдебно производство
следва да се прилагат правилата на НПК (чл.84 от ЗАНН), вкл. и тези за местната
подсъдност на този вид дела. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗАНН наказателното
постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено
или довършено нарушението. Предвид на фактическите обстоятелства, изложени в
съдържанието на обжалваното НП, както и тези, отразени в съставения АУАН (по арг.
чл.42, ал.1 от НПК), като съдия-докладчик намирам, че компетентен по правилата на
местната подсъдност в случая действително е Софийският районен съд, но същата не е
абсолютна и може да бъде променена, когато изискванията за бързина, ефективност,
1
безпристрастност и снижаване на деловодните и други разходи може да стане чрез промяна
на подсъдността, като законодателят предоставя правомощие на ВКС в разпоредбите на
чл.43 от НПК да реши делото да се разгледа от друга, еднакъв по степен съд, в три
хипотези.
Като се изхожда от установената от законодателя регламентация на местната
подсъдност и лимитативно изброените основания за нейната промяна, считам, че едната от
тези хипотези – тази по чл.43, т.1 от НПК, е налична в случая, тъй като много свидетели
живеят в района на другия съд. В случая актосъставителят Н. Н. Ц. и свидетелите по
съставения АУАН от 18.11.2022г. (С. К. К. и М. Г. М.), са длъжностни лица експерти към
ТД „Митница – Бургас” с адрес в гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг” № 1.
Аминистративно-наказателното обвинение е за т. нар. „митническа измама” по
смисъла на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.
Изясняването на обективната истина в производството и предвид фактическата и
правна сложност на делото предпоставят според мнението на докладчика да се призоват и
тримата свидетели пред Софийски районен съд за провеждане на разпити.
По справка от ЕИСС към 01.07.2023г. между горепосоченото дружество и ТД
„Митница София” на Агенция „Митници” са образувани 26 съдебни дела във връзка с
връчени НП с обвинения по състава на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, издадени въз основа на
съставените АУАН на свидетелите Н. Н. Ц., С. К. К. и М. Г. М. като служители на ТД
„Митница – Бургас”. В тази насока е справката от ЕИСС на л.271 от делото.
В делото на л.26 е приложена покана, в която се изброяват НП във основа на
съставени Актове за установяване на административно нарушение, съставени от тримата
свидетели Ц., К. и М.. (вж. и л.28 от съд. д., л.51 от съд. д. – заповед за възлагане на същите
свидетели проверка на дружеството – жалбоподател за очертания период), като свидетелите
са приели да съставят 26 бр. АУАН за 26 описани в тях административни нарушения.
Към казаното следва да се добави, че дружеството – жалбоподател има и
регистрирани адреси на седалище и управление в гр. Бургас, ул. „Сердика” № 2Б, ет.3, офис
№ 1.
Единствено само двамата процесуални представители на страните са от столицата.
Намирам, че са налице предпоставките на чл.43, т.1, предл.2 от НПК, т. к. тримата
свидетели Н. Н. Ц., С. К. К. и М. Г. М. са от гр. Бургас и са от съдебния район на гр. Бургас.
С оглед това, че тези свидетели са такива по всички 26 административно-наказателни дела
между същите страни, идването и пътуването им до гр. София за даването на показания пред
СРС, ще доведе до разходване на средства, създаване на неудобства и забавяне на делата, по
които са призовани.
Намирам, че Върховният касационен съд може да прецени да промени местната
подсъдност на делото, т. к. броят свидетелите с местоживеене в района на другия, равен по
степен съд, е значителен сам по себе си.
С оглед на това и най-вече с оглед процесуална икономия и за осигуряване
своевременно разглеждане на делото при минимални разходи и неудобства за участниците
(свидетелите) в процеса считам, че са налице предпоставките за промяна на подсъдността на
основание чл.43, т.1, предл.2 от НПК и за евентуално изпращане на делото на Бургаския
РС по компетентност. По този начин би се гарантирал за страните своевременен достъп до
правосъдие, което да е по-близко до гражданите и участниците (свидетелите) в процеса.
Затова и смятам, че нормата на чл.43, т.1 от НПК е императивна и тя предвижда
Върховният касационен съд да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд,
когато много от свидетелите живеят в района на другия съд. В идентична насока, макар и
по идентични по характера си дела, е разсъждавала касационната инстанция в своята
практика по прилагането на чл.43, т.2 от НПК (вж. напр. Опр. № 331/17.07.2023г.; Опр. №
2
324/13.07.2023г.; Опр. № 82/27.06.2019г.).
Позовавам се и на Определение № 40 от 15.VII.1976г. по н. д. № 367/1976г. – I н. о.,
според което с думата „много”, употребена в чл.36, ал.2, т.1 от НПК (отм.), законът поставя
изискването не каква да е част от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг
съд, а техният брой да преобладава и да създава затруднения за тях и за съда при изясняване
на делото от фактическа страна. Само тогава делото може да се изпрати от Върховния съд за
разглеждане от друг съд, различен от съда, който е компетентен по правилата на местната
подсъдност.
Воденото съдебно производство по настоящото дело следва да се прекрати, а
делото – изпратено на посочения съд за промяна на местната подсъдност.
По изложените съображения и на осн. чл.247б, ал.3 вр. чл.43, т.1 от НПК вр. чл.84 от
ЗАНН
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по Н. А. Х. ДЕЛО № 8779 по
-ри
описа на СРС – НО/102 състав за 2023 година.
ИЗПРАЩАМ ДЕЛОТО на Върховния касационен съд за разглеждане и решаване
на въпросите по чл.43, т.1 от НПК.
Разпореждането не подлежи на обжалване и протест.
СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3