№ 2825
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа М.а-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно гражданско дело №
20211100508107 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 167957 от 04.08.2020 г., постановено по гр. д. № 10978 по
описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав, районният съд е осъдил
ответниците А. М. П. и С. Н. И. да премахнат на основание чл. 109 , вр. чл. 52
от ЗС две дървета, а именно ясен с височина около 18 метра и джанка с
височина около 10 метра, които са на по-малко от предвиденото в чл. 52 от
ЗС отстояние от имота на ищците – ЕС „Н.” с адрес: гр. София, район
„Лозенец”, ул. ****, и находящи се в ПИ IX-654, кв. 71, м. Лозенец III част с
административен адрес: гр. София, ул. „****, в нарушение на предвидените в
чл. 52 от ЗС отстояния от имота на съседа, по предявения от ЕС „Н.”, гр.
София, район „Лозенец”, ул. ****, чрез управителя Р.А. иск по чл. 109, вр. чл.
52 от ЗС. С решението районният съд на основание чл. 130 от ГПК е
прекратил първоинстанционното производство в частта по отношение на
искането за премахване на незаконно изградения навес, като недопустимо. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците са били осъдени да заплатят на
ищеца сумата в размер на 490,00 лева, представляваща сторени по делото
разноски. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът е бил осъден да заплати
на ответниците сумата в размер на 150,00 лева, представляваща сторени по
делото разноски.
С Определение № 20106081 от 27.04.2021 г., постановено по гр. д. №
10978 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав, районният съд е оставил
1
без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на ответниците за изменение на
първоинстанционното решението в частта за разноските като неоснователна.
Решението в осъдителната част е било обжалвано от ответниците. В
жалбата са изложени възражения за недопустимост на решението, а при
условията на евентуалност се оспорва неговата правилност, като се твърди, че
същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, а
съдът не бил обсъдил всички възражения на ответника. По делото не били
представени доказателства, че лицето Р.А. било избрано за управител. В
исковата молба било посочено, че Р.А. бил управител, а в Извлечение от
Протокол № 91/30.11.2018 г. от Общо събрание на етажната собственост било
посочено, че лицето е председател на управителния съвет на етажната
собственост. Твърди се, че това са две различни качества съгласно ЗУЕС.
Исковата молба била нередовна, понеже лицето Р.А. не бил идентифициран с
имена и ЕГН съгласно изискванията в чл. 127, ал. 1 от ГПК. Не били
представени доказателства, че лицето, сочено като управител, било надлежно
оправомощено от Общото събрание на етажната собственост –
формулировката „да се заведе дело за двете дървета” била твърде обща и
неясна, като не можело да се приеме, че е налице изрично упълномощаване. В
Извлечение от Протокол № 91/30.11.2018 г. от Общо събрание на етажната
собственост никъде не била посочена идентификацията на председателя на
управителния съвет на етажната собственост, а в документа се сочило само,
че извлечението било изготвено от Р.А., който бил председател на
управителния съвет. Не били представени доказателства общото събрание на
етажната собственост, на което било взето решение да се води дело срещу
ответниците, да е било проведено при спазване на всички законови
изисквания и по-точно – за свикване и провеждане при необходим кворум и
мнозинство, спазване на изискванията за съставяне и обявяване на протокола.
От извлечението не ставало ясно кои са лицата присъствали и взели
решението за оправомощаване на управителя на Общото събрание. Не били
представени доказателства, от които да се установяло кои са собствениците
на самостоятелни обекти в етажната собственост. Твърди се, че извлечението
не представлявало изобщо решение на Общото събрание по смисъла на чл. 16,
ал. 5 от ЗУЕС, тъй като нямало минимално необходимото съдържание,
изискуемо от закона, и не било съставено и подписано по реда на ЗУЕС. В чл.
23, ал. 4 от ЗУЕС били изчерпателно посочени всички законови хипотези, в
които управителят на етажна собственост може да представлява пред съда
етажната собственост. Посочва се, че в настоящия случай ответниците били
трети лица и съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС управителят може да заведе иск
само от отношение на общите част, какъвто не бил настоящия случай. Твърди
се, че не била налице процесуална легитимация и оттам искът бил
недопустим. Възразява се, че по делото не били представени доказателства, от
които да се установявало по безспорен начин правото на собственост на
ищеца. Твърди се, че ЗУЕС уреждал особен вид съсобственост, като същата
била само по отношение на общите части в режим на етажна собственост.
Предвид това се твърди, че етажната собственост не се явява собственик по
смисъла на чл. 109 от ЗС. Съгласно ЗУЕС етажната собственост не била
2
юридическо лице и оттам – не била правен субект. Общото събрание също не
било правен субект, а орган. Въз основа на това етажната собственост нямала
активна материалноправна легитимация да води иска по чл. 109 от ЗС срещу
трети лица, а материално легитимирани били отделните етажни собственици.
Направено е искане за обезсилване на решението в обжалваната част и
прекратяване на делото, а при условията на алтернативност – за неговата
отмяна и отхвърляне на иска. Направено е искане за присъждане на разноски.
Не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна.
Определение № 20106081 от 27.04.2021 г. е било обжалвано от
ответниците с частна жалба. Твърди се, че съдът не бил се произнесъл по
направеното възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар от ищеца. Посочва се, че искът бил неоценяем и минималният
дължим адвокатски хонорар възлизал на 300,00 лева. Както в решението, така
и в определението по чл. 248 от ГПК, съдът не бил посочил обосновка
относно адекватността на присъдения хонорар. Твърди се, че определението
било немотивирано, неоснователно и незаконосъобразно. Направено е искане
за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл. 248 от
ГПК, като бъде намален адвокатският хонорар, претендиран от насрещната
страна, до размера на минималните адвокатски възнаграждения,
пропорционално на уважената част от предявения иск.
Не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.
Решение № 167957 от 04.08.2020 г., постановено по гр. д. № 10978 по
описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав, не е било обжалвано в частта, в
която производството е било прекратено, и същото е влязло в сила в тази
част.
В открито съдебно заседание въззивниците не са се явили лично, а са
били представлявани от упълномощен адвокат. На етап ход по същество
последният е преповторил вече заявените във въззивната и частната жалба
искания.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна е била
представлявана от упълномощен адвокат. На етап ход по същество същият е
посочил, че доводите по отношение на провеждане на общото събрание и
вземане на решението, касаещо завеждане на съдебния спор, са
неоснователни, тъй като не са били спазени сроковете и редът за атакуване на
решението. По делото били представени доказателства за избор на
председател на етажната собственост. Възразява се срещу твърдяната липса
на активна легитимация. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
В исковата молба ищците са изложени твърдения за наличието на навес,
изграден в източната страна на имота на ответниците, долепен до телената
ограда на границата между имотите на страните, и на два броя дървета (ясен и
джанка) в източната част на имота на ответниците, с клони надвиснали над
3
двора на ищцовата страна и корени навлезли в двора на ищцовата страна,
пропуквайки стената на оградата между имотите. Посочено е, че ответниците
са отказали да премахнат навеса, клоните и корените на дърветата,
проникнали в чуждия имот, дори и след отправени предписания на общинска
администрация. Изложени са твърдения, че посочените обекти пречат за
осъществяване на правото на собственост върху ищцовия имот в пълен обем.
Ответниците са подали общ отговор на исковата молба. В него изрично
са посочили, че не оспорват обстоятелствата, че същите притежават вещни
права върху сградата и поземления имот IX-654, кв. 71, м. Лозенец III част с
административен адрес: гр. София, ул. „****, че в този имот в близост до
границата със съседния имот с административен адрес: гр. София, ул. „****,
се намират двете посочени в исковата молба дървета, че дърветата са на
отстояние по-малко от три метра от границите със съседния имот – телената
ограда върху бетонова основа с височина под един метър, че височината на
всяко от дърветата е над три метра. Оспорено е наличието на неправомерни
действия от страна на ответниците, каква е конкретната височина и дебелина
на дърветата, че клоните на дърветата покриват ¼ от съседния двор,
наличието на допълнително развитие на кореновата и коронната структура на
дърветата, наличието на незаконно строителство по отношение на навеса.
По делото е представено Извлечение от Протокол № 91/30.11.2018 г. на
Общо събрание на етажната собственост на сграда „Н.” на адрес: ул. „****,
видно от който е било взето решение по т. 2 – Разни, подточка Д) от дневния
ред за завеждане на съдебно дело във връзка с двете дървета, находящи се в
двора на адрес ул. „**** със собственици ответниците. Като основание за
решението е била посочена разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Наредба за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община.
Пред въззивния съд е бил представен Протокол № 91 от проведено на
30.11.2018 г. Общо събрание на етажните собственици в сграда „Н.” на ул.
„****, видно от който за председател на управителния съвет е бил избран
Р.А..
По делото е било изготвено заключение от назначена съдебно-
техническа експертиза. Въззивният съд кредитира изводите на вещото лице,
предвид това, че същият се явява специалист в съответната област и е
извършил непосредствен оглед на двете процесни дървета. Според
заключението ясенът е на отстояние от около 30-40 сантиметра от имотната
граница и е с височина 15-16 метра, а джанката е на отстояние 80 сантиметра
и е с височина около 12 метра. Ясенът е причинил напукване в цокъла на
оградата между имотите.
Към исковата молба са били представени писмени доказателства
(заявления, отговор от Столична община и експертна оценка) касаеща
комуникация между ищците и общинската администрация по отношение на
двете дървета. Видно от същите, от Столична община е било искано
съдействие за изрязване на дърветата.
С оглед на приетата фактическа обстановка въззивният съд достигна
до следните правни изводи.
4
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените
в жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция
намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Районният съд е бил сезира с иск с правно основание чл. 109, вр. чл. 52
от ЗС.
На първо място, следва да се отбележи, че въззивният съд, подобно на
първостепенни, следи за абсолютните процесуални предпоставки за
упражняване на правото на иск. В този смисъл въззивникът изрично е оспорил
легитимацията на ищеца. Настоящият съдебен състав счита доводите на
страната в тази насока за неоснователни. Според разпоредбата на чл. 23, ал. 4
от ЗУЕС „Председателят на управителния съвет (управителят) представлява
пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени
срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу
собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото
събрание или задълженията си по този закон. По искове срещу трети лица,
във връзка с общите части, председателят на управителния съвет
(управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото
събрание.”. В настоящия случай ответниците, доколкото не се явяват етажни
собственици в сграда „Н.”, се явяват трети лица за етажната собственост.
Според разпоредбата на чл. 23, ал. 4, изр. 2 от ЗУЕС, когато спорът между
етажните собственици и третите лица засяга общи части, председателят на
управителния съвет или управителят представлява собствениците, ако бъде
упълномощен. Съдебният състав счита, че настоящият случай касае именно
въпрос относно общите части. В исковата молба се твърди ограничаване
правото да се упражнява правото на собственост върху съсобствения имот, а в
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗС е налице примерно изброяване на това кои
са общите части, сред които попадат и земята, върху която е построена
сградата и дворът. Видно от Извлечение от Протокол № 91/30.11.2018 г.
етажните собственици са взели решение в тази насока. Доколкото законът не
поставя изискване към формата и реквизитите на подобно упълномощаване,
решението в горецитирания протокол е било достатъчно ясно (предвид
посочване на местоположението на дърветата и собствениците на имота, в
който се намират) и упълномощеното лице може да бъде само определено
лице (председателят на управителния съвет или управителят), въззивният съд
счита, че е налице упълномощаване, отговарящо на законовите изисквания.
Несъстоятелни са доводите касателно неправосубектността на ищцовата
страна. В разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС изрично е предвидена
възможност за търсене на съдебна защита от етажните собственици срещу
трети лица. В исковата молба са изложени твърдения именно в тази насока – в
петитума на исковата молба в множествено число е заявено искането за
търсене на посочената защита. В настоящия случай вероятно става въпрос за
5
несъвършенство на изказа.
Доколкото съгласно тълкуваталната практика на върховната инстанция,
въззивният съд продължава да следи за редовност на исковата молба, следва
да бъдат разгледани и възраженията в жалбата в тази насока. Въззивниците
са възразили, че в исковата молба било посочено, че Р.А. бил управител, а в
Извлечение от Протокол № 91/30.11.2018 г. от Общо събрание на етажната
собственост било посочено, че лицето е председател на управителния съвет
на етажната собственост. Доколкото в чл. 23, ал. 4, изр. 2 от ЗУЕС е
посочено, че председателят на управителния съвет или управителят извършва
представителната власт пред съда и по делото се доказва наличието на такава
в полза на председателя на управителния съвет Р.А., не е налице нередовност
на исковата молба. Вероятно е налице техническа грешка при изписването в
исковата молба на качеството на лицето. Идентификация с три имена и ЕГН
на председателят на управителния съвет също не е необходима, доколкото
лицето Р.А. не участва в производството като ищец в лично качество.
Що се отнася до останалите доводи в жалбата въззивнивният съд счита
същите за преклудирани, тъй като същите са направени за пръв път с
въззивната жалба.
Предвид гореизложеното първоинстанционното решение в обжалваната
част се явява допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до подадената частна жалба, въззивният съд счита същата
за основателна. Ответниците своевременно са направили възражение за
прекомерност спрямо претендирания адвокатски хонорар от ищцовата страна
в размер на 600,00 лева. Видно от редакцията на разпоредбата на чл. 7, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие, в който е бил уговорен посоченият хонорар (15.02.2019 г.),
минималният адвокатски хонорар за защита по дела за неоценяеми искове е
бил 300,00 лева. Делото не се отличава с правна или фактическа сложност, а в
първоинстанционното производство е било проведено само едно открито
съдебно заседание. Предвид изложеното адвокатският хонорар следва да бъде
намален до минимума от 300,00 лева и в полза на ищцовата страна се дължат
разноски в размер на 340,00 лева, а не съгласно присъдените в размер на
490,00 лева. С оглед на това обжалваното определение следва да се отмени, а
решението на СРС да бъде отменено в частта за разноските, с която
ответниците са били осъдени да платят на ищцовата страна сумата над 340,00
лева до присъдената сума в размер на 490,00 лева.
Доколкото въззивната жалба беше оставена без уважение, а за частната
жалба не е било направено искане за присъждане на разноски, вкл. и не са
били посочени такива в представения списък по чл. 80 от ГПК, въззивният
съд счита, че разноски в полза на въззивниците не следва да се присъждат за
въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Решение № 167957 от 04.08.2020 г., постановено по гр. д. №
10978 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав, в ЧАСТТА, в която А.
М. П. и С. Н. И. са били осъдени да заплатят на ЕС „Н.”, гр. София, район
„Лозенец”, ул. „****, чрез управителя Р.А., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата в размер над 340,00 лева до 490,00 лева – сторени по делото разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 167957 от 04.08.2020 г., постановено по
гр. д. № 10978 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав, в останалата
обжалвана част, с която А. М. П. и С. Н. И. са били осъдени да премахнат на
основание чл. 109 , вр. чл. 52 от ЗС две дървета, а именно ясен с височина
около 18 метра и джанка с височина около 10 метра, които са на по-малко от
предвиденото в чл. 52 от ЗС отстояние от имота на ищците и находящи се в
ПИ IX-654, кв. 71, м. Лозенец III част с административен адрес: гр. София, ул.
„****, в нарушение на предвидените в чл. 52 от ЗС отстояния от имота на
съседа, по предявения от етажните собственици в ЕС „Н.”, гр. София, район
„Лозенец”, ул. ****, чрез управителя Р.А. иск по чл. 109, вр. чл. 52 от ЗС.
ОТМЕНЯ Определение № 20106081 от 27.04.2021 г., постановено по гр.
д. № 10978 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав.
Решение № 167957 от 04.08.2020 г., постановено по гр. д. № 10978 по
описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав, в частта, с която производството е
било прекратено, не е било обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280
от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7