№
703
гр.Хасково, 20.07.2023г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на двадесети
юли през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа а.д.№754 по описа за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по
жалба от
Д.С.Т. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №28/22.05.2023г.
на Мл.автоконтрольор РУ П. при ОД МВР Пловдив.
Съдът, като разгледа искането относно
спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, счита,
че следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на
административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на чл.166, ал.2 от АПК. В този смисъл е и ТР№ 5/2009 г. на ОС на ВАС.
В конкретната хипотеза с
атакуваната заповед е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1,
б.Б – временно отнемане на СУ МПС на водач, който управлява след употреба на
наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и
химико-токсилогично лабораторно изследване или тест – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Съгласно приложимата
разпоредба на чл.172, ал.6 от ЗДвП обжалването на заповедите за ПАМ не спира
изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго. Следователно законодателят е
преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен
интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта.
Съгласно чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизане в сила на
съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре
предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда. В това производство жалбоподателят следва да докаже
наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни
последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по
своето естество и характер те трябва да са противопоставими на правата и интересът,
които законът охранява.
В искането се твърди, че
жалбоподателят не бил употребил наркотични вещества, поради което и било
извършено с негово съгласие медицинско изследване. Но вече 2 месеца резултатите
от изследването не били готови, като това било така поради лошата организация
на дейността по извършване на изследванията, а така ПАМ се превръщала в
предварителна санкция. Резултатите не били готови в разумен срок и така били
засегнати основни конституционни права и свободи. Сочи се, че било ноторно
известно, че тестовете давали неверни, фалшиви резултати, но жалбоподателят
фактически не можел да докаже невинността си за продължителен период от време
по независещи от него причини. Самото неизготвяне на резултата в продължение
вече на 2 месеца разколебавало достоверността му и било ново обстоятелство по
чл.166 от АПК. Причинени били значителни и трудно поправими вреди, защото
жалбоподателят бил професионален шофьор на автобусни пътнически превози и не
можел да упражнява професията си в продължителен и неопределен срок, а това
било негово право по Конституцията на РБългария. Освен загубата на работа, той
търпял и загуба на доходи и намаляване на имуществето му. Това щяло да влоши
здравето му и неговия здравословен статус, защото страдал от диабет и следвало
да приема специална храна и медикаменти,
които със сигурност щял ад бъде затруднен да си осигурява.
Продължаването на действието на наложената ПАМ било в грубо противоречие с
принципа на пропорционалност, защото мярката била наложена въз основа на тест
със съмнителни качества.
При липсата на конкретни изложени
обстоятелства относно вреди за жалбоподателя – изложените са не само общи, но и
само възможни, при допуснатото предварително изпълнение, съдът не може да
извърши преценка дали има противопоставимост между вреди и защитения от
законодателя обществен интерес във връзка с осигуряване на безопасността на
движението по пътищата. Няма изложени факти, които да могат да бъдат
разглеждани като последващи оспорения акт вреди, още повече и не може да бъде
извършена преценка за значителни или труднопоправими такива. При сравняване
значимостта на защитения от закона обществен интерес за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата, с оглед на който е допуснато
предварителното изпълнение на акта по силата на закона, и интереса на
жалбоподателя като професионален водач, така в настоящия случай следва да бъде
даден превес на обществения интерес. Ако се спре предварителното изпълнение на
принудителната административна мярка би означавало да се осуети изпълнението на
принудителната мярка, която е наложена за защита на особено важен обществен интерес.
Съмненията относно резултатите от тестовете, макар и публично обсъждани, не
могат да обосноват друг извод. Всяко принудително изпълнение на административен акт
от страна на администрацията причинява неудобство и принципно може да засегне
права и интереси, поради което е предвидена възможността за защита от страна на
гражданите и организациите. От друга страна съгласно чл.57, ал.2 от Конституцията
не се допуска упражняването на лични права на гражданите, ако с това се
накърняват права и законни интереси на други. С чл.4, ал.3 от АПК
законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не
вредят на държавата и обществото, нито на правата, свободите и законните
интереси на други лица. В случая отнемането на СУМПС е постановено като
превантивна мярка, именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителните действия на
субекта на правоотношението, като в случая следва да бъде отбелязано и
обстоятелството, че той е професионален шофьор. Отчитайки високата обществена
значимост на безопасността на движение по пътищата в конкретния случай
незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не
е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. Поради това не са налице
предпоставките на чл.166, ал.2 от АПК и искането за спиране не следва да бъде уважено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.С.Т. *** да бъде спряно
предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №28/22.05.2023г. на Мл.автоконтрольор РУ П. при ОД МВР Пловдив.
Определението в тази част може да се
обжалва в 7 - дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховния
административен съд на Р България.
След изпълнение на указанията от з.з.
03.07.2023г. и като извърши служебна проверка относно допустимостта на жалбата,
съдът намира, че са налице основания за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, поради което на основание чл.154, чл.157, ал.1 и
чл.163 от АПК, и
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като страни по
делото:
Жалбоподател: Д.С.Т. ***;
Ответник
по жалбата
– Мл.автоконтрольор РУ П. при ОД МВР Пловдив /Г.Г./;
УКАЗВА на основание чл.163, ал.3 от АПК на
оспорващия в настоящото производство, че носи доказателствена тежест за
установяване на фактите и обстоятелствата изложени в жалбата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
УКАЗВА на основание чл.163, ал.3, във вр. с
чл.170, ал.1 от АПК на ответника по жалбата, че трябва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен
акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. ЗАДЪЛЖАВА ответната страна да
представи доказателства относно резултатите от медицинското изследване по талон за изследване №*** на жалбоподателя.
УКАЗВА на ответната страна, че в 14 дневен
срок, считано от получаване на съобщението за настоящото, може да представи
писмен отговор по жалбата и да посочи доказателства към него.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2023г. - 10,00ч., за което
страните да се призоват и се
изпрати препис от настоящото определение.
Съдия: