№ 3
гр. Средец, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Гражданско дело № 20202170100438 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен установителен иск на основание чл.422
ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, във връзка с чл.410, ал.1, т.1 Кодекса за
застраховането /КЗ/ от Застрахователно Дружество „Евроинс" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано
от Йоанна Ц.а и Румяна Бетова -изпълнителни директори чрез пълномощника юрисконсулт
КР. АП., против Т. ИВ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Дюлево, общ.Средец,
обл.Бургас.
В исковата молба се твърди, че на 20.11.2017 г. ответникът при управление на МПС,
peг. № А 51 42 ММ, в района на гр. Бургас, поради движение с несъобразена с пътните
условия скорост и неспазване на достатъчно дистанция, реализира ПТП с движещото се
пред него МПС –рег.№ А 26 82 НВ, със собственик „Евролийз Ауто“ ЕАД, при което са
причинени материални щети по посоченото МПС. Според представения протокол за ПТП №
1342062/20.11.2017г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се
дължали на вина и противоправно поведение на водача Т.П..
В исковата молба са изложени твърдения, че към датата на процесното събитие, МПС
–рег.№ А 26 82 НВ, е било застраховано по застраховка „Каско на МПС“ в ЗД „Евроинс“
АД със застрахователна полица № 00500100217565/14.09.2017г. , валидна към датата на
процесното ПТП.
Въз основа на предявена претенция с № 00500775395/21.11.2017г.за изплащане на
застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица е съставен протокол за
1
оглед и оценка на щетите от 21.11.2017г, а впоследствие и допълнителен такъв. Съгласно
установеното, застрахователят е изчислил застрахователното обезщетение в размер на
6274,97лв. и в полза на правоимащото лице е било издадено възлагателно писмо за
отремонтиране на уврежданията от външен изпълнител. Видно от приложеното банково
извлечение на 12.04.2018г. по банкова сметка на сервиза, извършил ремонта е било
изплатено определеното по претенцията застрахователно обезщетение в размер на 6
274,97лв.
Твърди се, че на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ ищцовото дружество се
суброгирало в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата до размера на
изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Ответникът бил поканен да плати, като поканата е получена на 20.04.2018г., но
плащане не постъпило, предвид на което за ЗД „Евроинс“ АД възникнал правен интерес от
предявяване на претенцията по съдебен ред, ведно със законната лихва, начислена върху
размера на дължимото за възстановяване обезщетение по застраховка „Каско на МПС“.
В тази връзка е инициирано производство по чл.410 от ГПК пред РС-Средец,
образувано е ч.гр.д.№ 748/2019г. по описа на съда и е издадена заповед за изпълнение.
Поради връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК за ищеца е възникнал
интерес да подаде настоящата искова молба, с която се иска приемане за установено, че
ответникът, на основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, следва да заплати на ищеца сумата от 6
274,97лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
00500775395/21.11.2017г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
03.12.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1019,63лв. –мораторна лихва
за периода от 28.04.2018г. -деня следващ изтичането на 7-дневния срок от датата на
получаването на поканата за доброволно изпълнение до 03.12.2019г.-деня на подаване на
заявлението в съда. Претендират се и разноските направени в исковото и заповедното
производство.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл.410, ал. 1, т. 1
от КЗ вр. чл.86, ал.1 вр. чл. 84, ал.2 от ЗЗД. Искът е предявен в едномесечния срок от
получаване на съобщението по чл.415 ГПК , поради което е процесуално допустим.
Тъй като исковата молба е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на
същия е назначен особен представител на разноски на ищеца.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от страна на особения представител. Същият счита, че предявеният иск е допустим,
но доколкото няма връзка с ответника претендира, че е неоснователен, като се излагат
доводи. Претендира се отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът представя писмено становище, поддържа доводи за
уважаване на иска като основателен и доказан, предвид всички събрани по делото
доказателства. Моли съда да присъди сторените разноски в настоящото производство и
заповедното производство по представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, чрез особения представител, в съдебно заседание моли съда да
постанови съдебно решение съобразно представените доказателства.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
От приложения констативен протокол за ПТП № 1342062/20.11.2017г. се
установява, че на 20.11.2017г., около 20.01 ч., в гр. Бургас на бул.“Захари Стоянов“ срещу
адрес 47 между л.а. БМВ 316 с рег.№ А 51 42 ММ с водач и настоящ ответник Т. ИВ. П. и
л.а. Мазда СХ 3 с рег.№ А 2682 НВ с водач М. СЛ. М. е настъпило ПТП. За автомобила,
2
управляван от ответника не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Видимите щети по автомобила, управляван от М.М. са–
задна броня, заден капак, заден десен калник, заден десен парктроник, заден светлоотразител
на броня. Обстоятелства и причини за ПТП – ответникът Т.П., управлявайки л.а. БМВ 316 с
рег.№ А 51 42 ММ не оставя достатъчно дистанция , поради което застига и блъска
движещия се отпред в същата лента л.а. Мазда СХ 3 с рег.№ А 2682 НВ, управляван от
св.М., който намалил скоростта си на пешеходна пътека тип „Зебра“, поради което П.
реализирал ПТП с материални щети. Към констативния протокол за ПТП е приложена план -
схема на възникналото ПТП.
На Т.П. е съставен АУАН № 17-0769-006581/20.11.2017г.за нарушение на чл.23,
ал.1 ЗДвП, а впоследствие е издадено наказателно постановление № 17-0769-
006581/30.01.2018г. , влязло в сила на 03.09.2018г.
Към делото е приложена застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“
№ 00500100217565, със срок на действие от 18.09.2017г. до 17.09.2018г. на ЗД „Евроинс“
АД, застрахован собственик „Евролийз Ауто“, с предмет л.а. Мазда СХ 3 с рег.№ А 2682
НВ.
Приложени са „Общи условия на застраховка Каско“ в сила от 18.03.2017г., в които
е включена клауза на покрити рискове от застрахователя щети, причинени от пътно
транспортно произшествие.
На 27.11.2017г.в ЗД „Евроинс“ АД е заведено искане за завеждане на претенция по
горепосочената застраховка „Каско на МПС“ .
Изготвен е доклад по щета № ********** за изплащане на сумата от 6274,97лв.,
както и възлагателно писмо до „Мото Уни“ ЕООД по силата на сключен договор за
извършване на автосервизни услуги със застрахователното дружество, което писмо е
подписано от застрахования и представител на застрахователя.
С преводно нареждане от 12.04.2018г. в полза на „Мото Уни“ ЕООД е преведена
сумата 6274,97лева.
До ответника е изпратена регресна покана, с изх. № РК-002-1303/5/18.04.2018г. по
щета № **********/21.11.2017г. на основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ. В същата е посочено, че
поради изплащане на застрахователно обезщетение в размер 6274,97лева, застрахователят
встъпва в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, както и че поради
непредставена валидна полица „Гражданска отговорност“ и липса на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, от застрахователя е
отправена регресна претенция за внасяне на изплатеното застрахователно обезщетение на
МПС л.а. Мазда СХ 3 с рег.№ А 2682 НВ. Регресната покана е връчена на Т.П. на
20.04.2018г., като няма данни същият да е направил възражения, въпреки че му е указано, че
може да депозира такива.
Гореизложената фактология се потвърждава и от показанията на св.М., като
предвид изминалия период от време същата не си спомня детайли по отношение на самото
ПТП.
От заключението на вещото лице инж. Е.П. по изслушаната САТЕ се установи, че
произшествието е възникнало в тъмната част на денонощието при следната пътна
транспортна обстановка : булевард „Захари Стоянов“ в гр.Бургас, ж.к.Меден Рудник –
гр.Бургас с по две пътни ленти за движение за всяка посока. Улично осветление. Пешеходна
пътека , маркирана с пътна маркировка М.8 –тип „Зебра“.Лек автомобил Мазда СХ 3 ,
управляван от М.М. се е движил по бул.“Захари Стоянов“ в посока от гр.Бургас към
гр.Средец, а лек автомобил БМВ 316, управляван от Т.П. се е движил зад л.а Мазда . Когато
л.а. Мазда е приближил пешеходната пътека водачът М. е предприела спиране, за да
пропусне пресичащите пешеходната пътека пешеходци. В този момент водачът на л.а БМВ
3
316 П. не е намалил скоростта си своевременно и е реагирал със закъснение, при което е
настъпил удар между задна дясна част на л.а. Мазда СХ 3 и предната част на л.а БМВ 316.
Вследствие на удара лек автомобил Мазда е получил увреждания в задната си дясна част.
Според получените увреждания по л.а Мазда скоростта на движение на л.а. БМВ е била по-
малко от разрешената за населеното място от 50 км/ч. Л.а. Мазда е бил оборудван с
въздушни възглавници, които не са били задействани, което е показател за удар с неголяма
интензивност. За л.а. БМВ няма данни за наличето на въздушни възглавници, както и за
състоянието им след удара. Може да се направи извод, че получените увреждания по л.а.
Мазда СХ 3 са вследствие на удара с л.а БМВ 316. Определянето на стойността на
нанесените материални щети от настъпилото ПТП, включва стойността на новите части,
труда по ремонта и материалите за боядисване и взъстановяване. Разходите на
възстановителната стойност на автомобилите вещото лице е изчислило на база Наредба 24
от 08.03.2006г. за методиката за уреждане на претенции за обезщетения на вреди,
причинени от МПС. За определяне стойността на 1 сервизен час към момента на изготвяне
на експертизата е извършена проверка в автосервизната мрежа и пазарната цена е
определена както следва: 1ч/ч. – 20 лв. Вещото лице е дало заключение , че стойността на
действителните материални щети, нанесени на л.а Мазда СХ 3 е 5289,00 лв. с включен ДДС.
При изслушване в съдебно заседание вещото лице е отговорило на поставените въпроси от
ищеца, а именно, че автомобилът към момента на ПТП е гаранционен и автосервиз „Мото
Уни“ ЕООД е официален за марката „Мазда“.
По делото е приложено становище на „Стар Моторс“ ЕООД, от което е видно, че
автомобилният производител Мазда предоставя тригодишна фабрична гаранция на
предлаганите от него стоки и възможността за доплащане, което удължава гаранцията с още
две години. Собственикът на процесния лек автомобил Мазда е изпълнявал надлежно
всички предписания от производителя за периодично сервизиране и поддръжка, като всички
дейности са извършени в сервизна точка на производителя в гр.Бургас- „Мото Уни“ ЕООД.
Клиентът е със статус „Лоялен клиент“ , което означава, че автомобилът му, преди
настъпване на ПТП е бил в изрядно визуално и техническо състояние. Същият е бил с
удължена гаранция до 21.09.2022г., стига да извършва всички необходими сервизни
дейности за в бъдеще. Отремонтирането на автомобила в сервзния център на „Мото Уни“
ЕООД е било единственото логично решение след ПТП, причинило щети по външните
панели на автомобила с оглед изискванията на производителя за качество на извършените
ремонти и с оглед продължаване действието на гаранцията. При ползване на неоторизиран
сервиз това не би довело до отпадане на гаранция, стига всички операции да са съобразени с
изискванията на производителя.
При тези данни от фактическа страна предявеният иск е безспорно основателен и
доказан до размера на причинените имуществени вреди, установен от вещото лице по
САТЕ, чието заключение не е оспорено и е прието по делото, както следва: 5289лева /пет
хиляди двеста осемдесет и девет лева/ - главница; 858,06 лева /осемстотин петдесет и осем
лева и шест ст./ - мораторна лихва за периода от 28.04.2018г. до 03.12.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 03.12.2019г.
до окончателно изплащане на вземането.
Искът е предявен на основание чл.422 ГПК за установяване съществуване в полза
на ищеца на паричното вземане, за което е била издадена Заповед № 1853/16.12.2019г. по ч
гр. д. № 748/2019г. по описа на РС – Средец по чл.410 ГПК за изпълнение на парично
задължение. Искът по чл.422 ГПК има освен специфични изисквания за допустимост,
обусловени от протеклото заповедно производство, а като специален установителен иск е
необходимо да има идентичност между заповедното и исковото производство. Налице е
пълна идентичност по отношение цената на иска и вземането по издадената заповед.
Вземането е основано на чл.410, ал.1, т.1 КЗ за реализиране по съдебен ред
4
на суброгационно право на застрахователя, т. е. правото на застраховател, платил на
застрахования застрахователно обезщетение, да иска от лицето, причинило вреди на
застраховано имущество, това, което е платил на застрахования. Основателността
на регресния иск по чл.410, ал.1, т.1 КЗ е в зависимост от установяване от ищеца, при
условията на пълно и главно доказване, фактическия състав на суброгационното право,
който включва: 1/наличие на имуществена застраховка с пострадалия; 2/причиняване на
застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред застрахования по правилата
на деликтната или договорната отговорност /възникване на гражданска отговорност за
третото лице/; 3/плащане от застрахователя на застрахования или вместо него на
застрахователно обезщетение.
От събраните доказателства по делото еднозначно се установиха всички елементи
от фактическия състав на регресното право на ищеца. Налице е сключена застраховка
"Каско на МПС" за автомобила, на който са причинени вреди виновно от ответника при
управление на л.а. с рег.№ А 5142 ММ, както и изплатено застрахователно обезщетение от
застрахователя на собственика на автомобила, на който ответникът е причинил
имуществени вреди, поради което на основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ ответникът отговаря
лично за причинените от него вреди. Ищецът доказа, че ответникът е причинил
имуществените вреди по лек автомобил Мазда, с рег. № А 2682 НВ за сумата 5289 лева,
предвид приетото заключение по съдебно-автотехническа експертиза. От последното се
установява пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд, необходими за
възстановяване състоянието, в което е бил автомобила преди ПТП и тази стойност е в по-
малък размер от предявената искова претенция в размер на 6274,97 лв. За разликата над
посочения от вещото лице размер и предявения размер на исковата претенция от 6274.97 лв.
искът се явява недоказан, съответно неоснователен.
Установено е и, че ищецът – застраховател е платил вместо застрахования
стойността на този ремонт. Тоест, доказани са всички елементи, включени във фактическият
състав, обосноваващ основателността на регресната претенция на застрахователя срещу
виновния водач.
Безспорно е и обстоятелството, че към датата на ПТП за управлявания от ответника
лек автомобил не е била налице валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“.
Ответникът не представи доказателства, оспорващи претендираната сума, тъй като
в негова тежест е доказване на обстоятелства,
обуславящи недължимост на претендираното от ищеца вземане.
При тези данни от фактическа страна предявеният иск е безспорно основателен и
доказан до размера на причинените имуществени вреди, установен от вещото лице по
САТЕ, както следва: 5289лева /пет хиляди двеста осемдесет и девет лева/ - главница; 858,06
лева /осемстотин петдесет и осем лева и шест ст./ - мораторна лихва за периода от
28.04.2018г. до 03.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда 03.12.2019г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът има право на разноски съобразно уважената част на основание чл.78 ал.1
ГПК. Предвид изхода на спора и съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014 г., т.
12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
по дължимостта на разноските в заповедното производство. Ищецът е направил искане за
присъждане на следните разноски в исковото производство- 155,10лв. платена държавна
такса, 250лв.-депозит вещо лице, 500лв.-депозит особен представител, 5лв.- такса съдебно
удсотоверение, както и се претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
5
определи на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ в
размер на 200 лева / две съдебни заседания, изслушана е една експертиза и е разпитан един
свидетел/. По заповедното се претендират следните разноски: 145,90лв. – държавна такса и
50 лв. –юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част съдът намира, че
дължимите на ищеца разноски са в общ размер на 932,48лв. по исковото производство и в
общ размер на 164,56лв. по заповедното производство или всичко в размер на 1097,04лв.
Мотивиран от изложените съображения, Средецкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск на основание чл.422,
във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, във връзка с чл.410, ал.1, т.1 КЗ, във връзка вр. чл.86, ал.1
вр. чл. 84, ал.2 от ЗЗД от ЗД „Евроинс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Йоанна Ц.а и
Румяна Бетова -изпълнителни директори, съществуване на вземане по отношение на Т.
ИВ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Дюлево, общ.Средец, обл.Бургас в размер на
5289,00 лева /пет хиляди двеста осемдесет и девет лева/ - главница; 858,06 лева /осемстотин
петдесет и осем лева и шест ст./ - мораторна лихва за периода от 28.04.2018г. до
03.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда 03.12.2019г. до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение 1853/16.12.2019г. по ч гр. д. № 748/2019г. по описа на РС –
Средец по чл.410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата от 5289лв. до
пълно претендирания размер от 6274,97лв., както и иска за мораторна лихва за разликата от
858,06лв. до претендирания размер от 1 019,63лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т. ИВ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Дюлево, общ.Средец,
обл.Бургас да заплати на ЗД „Евроинс" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Йоанна Ц.а и
Румяна Бетова -изпълнителни директори, направените деловодни разноски по ч.гр.д. №
748/2019 г. на РС-Средец и по гр.д. № 438/2020г. по описа на РС –Средец, съразмерно с
уважената част от исковете в общ размер на 1097,04 лв. (хиляда деветдесет и седем лева и
четири ст.).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6