МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 7709/2018 г. на ПРС ХVІІ н. с.
Районна прокуратура Пловдив е повдигнала пред Районен
съд Пловдив обвинение спрямо подсъдимия В.Н.Д. за престъпление по чл.183 ал.1
от НК за това, че за периода от месец март 2017 г. до месец юни 2018 г.
включително в гр. Пловдив, след като е осъден с Решение № 228/18.01.2017 г.,
постановено по гр. дело № 9692/2016 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ бр.
състав, влязло в сила на 16.02.2017 г., да издържа свой низходящ – детето си З.В.Д.
с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 16 /шестнадесет/ месечни вноски в размер по 200
/двеста/ лева всяка или общо 3200 /три хиляди и двеста/ лева.
Съдебното следствие се проведе по реда на Глава ХХVІІ
от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението по посочената в
обвинителния акт правна квалификация на деянието. Моли Съда да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи наказание пробация в размер на девет
месеца при пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и
задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Подсъдимият В.Н.Д. се явява
в съдебно заседание, признава се за виновен, дава обяснения. Изразява съжаление
за стореното от него, моли Съда за по – леко наказание.
Защитникът на подсъдимия адв. Я. не
оспорва извършеното от клиента му, нито правната квалификация на деянието. Моли
Съда за минимално по размер наказание пробация с посочените от прокурора
пробационни мерки.
Съдът като съобрази доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият В.Н.Д. е роден на *** ***, живущ ***, б.,
б. г., разведен, с основно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.***
подсъдимият В.Н.Д. и свидетелката Г. С. П. сключили граждански брак. По време
на брака им – на *** г., се родил синът им – свидетелят З.В.Д. с ЕГН **********.
След раздяла на съпрузите подс. Д. и св. П.
свидетелката заедно със сина си З.Д. без бащата подс. Д. останали да живеят в
съвместното дотогава жилище на адрес в гр. *** ул. „***” № *** ет.***.
С Решение № 228/18.01.2017 г. по гр.д. № 9692/2016 г.
по описа на Районен съд – Пловдив ІІІ бр. с., влязло в сила на 16.02.2017 г.,
упражняването на родзителските права над детето З.Д. било предоставено на майката
св. П.. Със същото Решение бащата В.Д. бил осъден да заплаща месечна издръжка
за сина си З., чрез неговата майка и законен представител, в размер на по 200
/двеста/ лв., считано от подаване на исковата молба по делото пред съда –
11.07.2016 г., до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на други
причини, водещи до промяна или прекратяване на това задължение.
По молба на св. П., действаща като законен представител
на сина си св. З.Д., и въз основа на издаден й Изпълнителен лист от 30.01.2017
г. по гр.д. № 9692/2016 г. било образувано изпълнително дело № 154/2017 г. по
описа на Частен съдебен изпълнител М. О.. В хода на изпълнителното производство
чрез удръжка въз основа на запор от трудовото възнаграждение на подсъдимия Д.
била удържана сума в размер на 200 лв. /размер на издръжка за един месец/,
която сума била преведена по посочената от взискателя по изп. дело св. П.
сметка. Чрез тази сума от 200 лв. била погасена една месечна вноска от
присъдената с влязлото в сила на 16.02.2017 г. Решение № 228/18.01.2017 г.
издръжка, а именно за м. февруари 2017 г. От следващия месец – месец март на
2017 г. до месец юни 2018 г. включително, когато дететето св. З.Д. навършил
пълнолетие, подсъдимият В.Д. не платил нито една дължима за сина му месечна
издръжка. Общият размер на неизплатената от подсъдимия Д. издръжка за тези 16
месеца бил 3200 лв. Причината за неплащането на месечната издръжка за детето му
била оставането на подсъдимия без работа, респ. без постоянен доход.
Изложената
по – горе фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на: самопризнанието на подс. Д., дадено в хода на съдебното следствие и
ползвано на основание чл.372 ал.4 от НПК, от показанията на свидетелите Г.С.П.и З.В.Д., дадени в хода на
досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани от съда на
основание чл.373 ал.3 от НПК, копия на удостоверение за раждане, на
изпълнителен лист, на молба, на запорно съобщение, на запорно съобщение, на
заявление, на платежно нареждане, на трудов договор, на допълнително
споразумение към трудов договор, на заверено копие на съдебно решение, справка
за актуално състояние на регистрирани трудови договори, справка за регистрация
на моторни превозни средства, справки, писма, характеристична справка, справки
за съдимост.
Съдът
ползва като достоверни показанията на свидетелите П. и Д., дадени в хода на
досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани на основание
чл.373 ал.3 от НПК, като последователни и логични, взаимодопълващи се,
кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът
прие, че подсъдимият В.Н.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, тъй като за периода от месец март 2017
г. до месец юни 2018 г. включително в гр. Пловдив след като е осъден – с
Решение № 228/18.01.2017 г. по гр. д. № 9692/2016 г. по описа на Районен съд
Пловдив ІІІ бр. с., влязло в сила на 16.02.2017 г., да издържа свой низходящ –
детето си З.В.Д. с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 16 /шестнадесет/ месечни
вноски в размер на по 200 /двеста/ лева всяка, или общо в размер на 3200 /три
хиляди и двеста/ лева.
От обективна страна подсъдимият В.Д. е бил осъден да
заплаща месечна издръжка на свой низходящ, а именно на сина си З.В.Д. сумата от
по 200 лева месечно. Осъдителният за заплащането на издръжката съдебен акт е
бил Решение № 228/18.01.2017 г. по гр. д. № 9692/2016 г. по описа на Районен
съд Пловдив ІІІ бр. с., влязло в сила на 16.02.2017 г. В периода от месец март 2017 г. до месец юни 2018 год. включително подсъдимият не заплатил нито като размер, нито
своевременно, месечните вноски, а именно дължащите се общо 16 месечни вноски по
200 лева, за общ размер 3200 лева. Месечните вноски са повече от две – 16.
Издръжката се дължи по местоживеене на детето – в конкретния случай гр.
Пловдив.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл, със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици.
С оглед на така посочената правна
квалификация на извършеното от подсъдимия В.Н.Д.
– престъпление по чл.183 ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване
от свобода до една година или пробация, както и като съобрази реда за
провеждане на съдебното следствие – по реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата
на чл.371 т.2 от НПК, и налагащото се от това изискване на чл.373 ал.2 от НПК
за определяне на наказанието при условията на чл.58А от НК /разпоредбата на чл.58А ал.1 от НК предвижда привилегия
за подсъдимия за намаляване на наказанието лишаване от свобода с една трета
след определянето му съобразно разпоредбите на Общата част на НК, но пък според
ал.5 на чл.58А от НК привилегията на чл.58А ал.1 от НК не се прилага за
предвидените в Особената част на НК наказания по чл.37 ал.1 т.2 – т.11 от НК/ и
като съобрази целите на наказанието по чл.36 от НК съдът е на становище, че за
извършеното от Д. престъпление по чл.183 ал.1 от НК следва да бъде определено и
наложено наказание при многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно пробация, като счита, че именно това наказание по вид в най – пълна
степен би постигнало своя поправителен, превъзпитателен и превантивен характер
по отношение, както на подсъдимия, така и на останалите членове на обществото.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства се отчетоха признание
на вина, признаване на изложените от поркурора в обвинителния акт факти,
очертаващи състава на инкриминираното деяние, спомагащо разкриването на
обективната истина по делото, чисто съдебно минало, изразеното съжаление за
стореното престъпление, липса на доказателства за други противообществени
прояви. Съдът не отчете налични отегчаващи за подсъдимия наказателната му отговорност
обстоятелства освен немалкия общ размер на дължащите се и неизплатени суми за
издръжка на детето – 3200 лева.
Пробацията според съдебният състав следва да намери
израз в следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес,***,
изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационния служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично, и
задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Срокът на наказанието, който би бил в такава степен
ефективен да постигне целта на наказанието съдът определя на минимално
предвидения от законодателя за този вид наказание пробация и при тези
пробационни мерки, а именно шест месеца.
По делото не са направени разноски, които да подлежат
на присъждане при така постановената присъда.
По изложените мотиви съдът обяви
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
М.Р.