Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 594
гр. Сливен, 06.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І- ви
граждански състав, в публично заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при участието на съдебен секретар А.В.,
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 936 по описа на СлРС за 2017 год., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е
иск с правното си основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен е положително установителен иск за установяване на вземане от страна на „Бул-гейт” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв. Дружба, бл.
30, вх. Г, ап. 5 срещу длъжника „ТТЛС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, ул. Светлина № 1, представлявано от управителя Томчо Венциславов Томчев за заплащане на сума в размер на 1530 лв.,
представляваща неизпълнено парично задължение за транспортна услуга, извършена
за
Твърдят, че на 17.01.2017 г.
подали заявление по чл. 410 от ГПК, за което било образувано ч.гр.д. № 126/2017
г. по описа на СлРС и издадена заповед за изпълнение
на парично задължение. Срещу издадената заповед било подадено възражение, което
обуславя образуването на настоящото производство.
След получаване на заповедта за изпълнение ответният търговец извършил
плащане на сумата от 1530 лв. по банков път, която сума обаче представлявала
главницата по процесната фактура.
Предвид изложеното, молят съда
да признае за установено, че ответното дружество дължи сумата от 1530 лева,
представляваща неизплатено парично
задължение за транспортна услуга, за
която била издадена фактура № 1566 от 22.06.2016 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 17.01.2016 година до окончателното й изплащане,
както и направените разноски в размер на 140 лв. по ч.гр.д. № 126/2017 г. по
описа на СлРС, от които 50 лв. заплатена държавна
такса и 90 лв. адвокатско възнаграждение. Претендира за присъждане на
направените в настоящото производство разноски.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна,
с който счита предявеният иск за недопустим и неоснователен. Твърди, че е
изплатена процесната фактура в срока по чл. 414 от ГПК в размер на 1530 лв. на 08.02.2017 г. след завеждане на заповедното. Цитира
тълкувателно решение в т. 10в от ТР № 4 от
Моли съда, в случай че приеме
иска за допустим да го отхвърли, като неоснователен и недоказан. Претендират за
присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. ищцовото дружество, редовно
призовано не изпраща представител или пълномощник. Със становище вх. № 11006/06.06.2017
г. признават, че по банков път на 08.02.2017 г. ответното дружество е превело
сумата от 1530 лв. и молят съда да
отхвърли иска за главница, като едва в становището предявяват нова претенция за
обезщетение за забава в размер на 9.79 лв., считано от депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 17.01.2017 г. до датата на плащането
Ответното дружество се представлява от
пълномощник, който моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни
и недоказани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
По делото е предявен иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД с предмет - признаване за установено по отношение на
ответното дружество на вземане, претендирано от ищцовото дружество. В производството в съответствие с
правилото за разпределение на доказателствената
тежест ищцовото дружество следва да установи
вземането си по основание и размер.
Установеното от фактическа страна обуславя
следните правни изводи:
Безспорно се
установи, че страните са търговци и между тях е осъществена търговска продажба
по смисъла на чл. 318 от ТЗ, за която е издадена от продавача данъчна
фактура на обща стойност 1530 лв. с ДДС.
Тъй като сумата не била
заплатена в срок на 17.01.2017 г. ищцовото дружество
подало заявление до СлРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за сумата в размер 1530 лева,
представляваща неизпълнено парично
задължение за транспортна услуга, за
която била издадена фактура № 1566 от 22.06.2016 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 17.01.2016 год. до окончателното й изплащане,
както и направените разноски в размер на 140 лв. Съобщението за издадената заповед било
връчено на длъжника на 07.02.2017 г. На 09.02.2017 г. срещу подадената заповед
е постъпило възражение, в което е описано, че сумата не се дължи, тъй като е
изплатена. По делото е представено банково извлечение е видно, че на 08.02.2017 г. ответното дружество е превело
сумата от 1530 лв. по сметката на ищцовото дружество, а като основание е записано фактура №
1566/22.06.2017 г.
В указания от съда
срок кредитора депозирал искова молба за установяване на вземането си. С
исковата молба отново са претендирани горепосочените суми,
представляващи главница и разноски в заповедното производство. Със становището
е претендирана мораторна
лихва в размер на 9.79 лв., считано от 17.01.2017 г. до датата на плащането
08.02.2017 г., но съдът не следва да присъжда такова, тъй като не е поискано
изменение на иска, а освен това в заповедта за изпълнение няма присъждане на
такова акцесорно вземане.
Предвид
изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли предявения
положително установителен иск за признаване за
установено, че ответното дружество дължи на ищцовия
търговец сумата от 1530 лв., обективирана във фактура
№ 1566/22.06.2016 г. за извършени транспортни услуги, поради плащане веднага
след получаване на съобщението и издадената заповед за изпълнение, като в самото възражение е депозирано, че не дължи
изпълнение, тъй като задължението е вече платено. Документа удостоверяващ
внасянето на тази сума не е оспорен от страните, напротив и ищцовото
дружество излага твърдения, с които признава, че е направено такова плащане,
поради което съдът прави извод за
погасяване на задължението на ответното дружество, настъпило в хода на процеса.
Предвид извършеното плащане в хода на
процеса, съдът счита, че следва да отхвърли предявеният признат иск.
Извършеното плащане е обстоятелство, което следва да се вземе предвид на осн. разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Иска
следва да се отхвърли не поради неоснователност и недоказаност, а поради
плащане, което е настъпило в хода на процеса.
С оглед изложеното, независимо от признанието на иска за сумата от 1530
лв. иска следва да се отхвърли поради извършено плащане в хода на процеса.
Следва да се
уважи и искането на ищцовото дружество за присъждане
на разноски по делото, които съобразно главницата /за която се установи плащане
след издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК, за която ответникът с поведението
си е станал причина за образуване на настоящото производство/ и установения
дължим размер на разноските по заповедното производство, са в размер на 140 лева.
Ответното дружество се
позовава на Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че не дължи разноски
По отношение на отхвърления иск за
главницата ответникът няма право на разноски, тъй като с поведението си и
неоснователното оспорване на това свое действително задължение е станал причина
за воденето на настоящото дело, в хода на което с частични плащания е погасил
вземането.
На основание цитираното по-горе тълкувателно
решение /ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, ответното дружество следва да бъде
осъден да заплати и направените разноски по заповедното производство, за което
е издадена и заповедта за изпълнение в размер на 140 лв. Това е така, независимо, че на
основание чл. 414 от ГПК, Сливенски районен съд е приел подаденото от ищеца
възражение, в следствие на което се е стигнало до предявяване на иска, предмет
на настоящето дело. Разноските по заповедното производство са направени с оглед
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което
същите се дължат, доколкото една част от предявения иск се явява основателен до
посочените размери в издадената заповед за изпълнение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцовото дружество направените
разноски в производството в размер на 350.00 лева, от които 50 лв. заплатена
държавна такса, и адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение
на „БУЛ-ГЕЙТ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, кв. „Дружба”, бл. 30, вх. Г, ап. 5, представлявано
от управителя М.Г. С., че „ТТЛС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.
Светлина № 1, представлявано от управителя Т.В.Т. ДЪЛЖИ на ищцовото
дружество сума в размер на 1530
/хиляда петстотин и тридесет/ лв., с
включено ДДС, представляваща неизпълнено парично задължение за транспортна
услуга, обективирано във фактура № 1566 от 22.06.2016
г. за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
82/18.01.2017 г. по ч.гр.д. № 126/2017 г. по описа на СлРС,
поради плащане на сумата в хода на процеса.
ОСЪЖДА „ТТЛС” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. Светлина № 1, представлявано
от управителя Т. В. Т. да заплати на „БУЛ-ГЕЙТ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, кв. Дружба, бл. 30, вх. Г, ап. 5, представлявано от управителя
М. Г. С.направените по делото разноски в размер на 140 лв. по ч.гр.д. № 126/2017 г. по описа на СлРС, както и направените съдебно деловодни разноски в
настоящото производство в размер на 350.00 лв., от които 50 лв. заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: