Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260028 08.10.2020 год. гр.Д.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На девети септември
2020
год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното от
председателя
въззивно гражданско дело №411 по описа
за 2020 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ
от ГПК по жалба рег.№*509/19.05.2020 год. на
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град В., бул. „В.В.” №***, В. Т.-Е срещу
решение № 332/09.04.2020 год. по
гр.д.№2999 /2019 год. на Районен съд Д.,с
което е признато за установено на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „Бул Аква
Фиш” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. П., общ. Д.,
Стопански двор и с адрес за
кореспонденция град Д., ул. „Л.К.” №*, представлявано от управителя Ж.С.В.,не
дължи сумата от 9 546,73 лв.,
представляваща начисляваните за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г. по фактура № **********/07.05.2019 г.; за
периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. по фактура № **********/06.06.2019 г. за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г. по
фактура № **********/08.07.2019 г., за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019
г. по фактура № **********/07.08.2019 г., задължения (възнаграждения) за пренос
на ниско напрежение и за достъп до ниско напрежение в размер, от която: 7
578,07 лева за такса „Пренос” и 1 968,66 лева за такса „Достъп ниско
напрежение”.
Отмяната на
обжалвания съдебен акт се претендира с доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност .
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника
решение му е връчено на дата 14.05.2020 год., жалба рег.№*509/19.05.2020
год. е подадена в срока по чл. 259
ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .
Въззиваемата страна „Бул Аква Фиш” ООД счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде
уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263
ал.1 от ГПК отговор рег.№ 10202/23.06.2020 год.
Страните
повторно излагат всички свои фактически твърдения,оспорвания и правни доводи
,заявени в първоинстанционното производство.
Спорни
между тях са въпросите за приложимата нормативна регламентация в случай на придобиване
на обекти ,вече присъединени към електроразпределителната мрежа ,т.е. при условията на заварено положение ;мястото и нивото на
напрежение на мерене на потребената ел.енергия
и възможността в тази връзка да бъдат зачетени предвижданията на отменен
нормативен акт,още повече при постигнато между страните договорно съгласие по
тези обстоятелства; задължението за заплащане на цена за пренос,като компонента
на стойността на доставена електроенергия,определено в ПТЕЕ и възможността размерът й да бъде определен по правилото на
чл.162 от ГПК.
Жалбата е неоснователна
по съображения,основани на фактически
констатации и правни изводи ,както следва:
Пред
въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови
доказателства, с въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации
в първоинстанционното решение, а произтичащите от същата правни изводи на ДРС,поради което въззивният съд следва да основе решението си на
фактическата обстановка,въз основа на която се е произнесъл първоинстанционният
съд.
Между страните са налице валидно учредени облигационни
отношения по доставка на електрическа енергия,уредени в сключените между
страните два договора,а именно-Договор за достъп до енергоразпределителната
мрежа,собственост на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ № СВП 13-823/18.11.2013г. и Договор за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа,собственост
на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ № СВП 13-823/18.11.2013г.за стопански обект на ищцовото дружество с кл.№***,аб.№*** и с местонахождение с.С. обл.Д..Договорите
са сключени на основание чл.104 ал.1 от ЗЕ.Съгласно чл.104 от ЗЕ ,редът и
условията за заплащане на цената на достъп и пренос се определят от Правилата
за търговия с електрическа енергия,в сила от 26.07.2013г. Съгласно чл.29 ал.1
от ПТЕЕ ,цената за достъп и цената за пренос на електрическа енергия се
заплащат съобразно измереното количество на консумираната ел.енергия в местата
за измерване ,определени съгласно Правилата за измерване на количествата
електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.В раздел
ІІ чл.1 ал.1 от Договора за достъп е записано,че предоставянето на достъп до разпределителната
мрежа на доставчика на електрическа енергия се осъществява при спазване на изискванията,посочени в Правилата за
условията и реда за достъп до електропреносната и елекроразпределителната
мрежи,Правилата за управление на елекроенергийната система ,Правилата за управление на елекроразпределителните мрежи и Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия.В чл.4 ал.1 от договора е записано,че измерването се извършва със средства за
търговско измерване,поставени на границата на собственост на електрическите
съоръжения,съгласно Наредба №6/2004г. Следователно Наредба №6/2004г. и ПИКЕ,обн.в ДВ
бр.98/12.12.2013г. са нормативните актове,въз основа
на които страните са договорили начина на
измерване на консумираната електрическа енергия.Обстоятелството ,че в
последствие тези нормативни актове са отменени,само по себе си не обосновава
извод,че договорените въз основа на тях правила не намират приложение в
отношенията на страните занапред,включително и за процесния период-01.04.2019 г. до 30.04.2019 г. При липса на доказателства за постигнати други,различни от
посочените в договорите уговорки ,относно начина на измерване на количествата потребена електрическа енергия,както и при липса на приета
след отмяната на цитираните актове нова подзаконова нормативна
уредба,обвързваща по задължителен начин страните,остават да действат
договорените в представените два договора правила за измерване на
електрическата енергия,консумирана от ищеца.В този смисъл правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд се е позовал на договорените между
страните правила за измерване на електроенергията,които са договорени,като
видно от доказателствата по делото договорите продължават действието си между
страните. Неоснователно е и възражението на въззивника за заварено към датата
на сключване на договорите присъединяване.Дори присъединяването да е извършено
в минал период от време,то при приемане на цитираните нормативни актове,дружеството
е било длъжно да съобрази местата за
измерване ,съобразно нормативните изисквания към тях.Правилен и обоснован е
извода на районния съд,че в случая
измерването не е извършвано на нормативно установеното място-вместо на страната
с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента,както е
правилото на чл.14 от ПИКЕЕ,присъединяването е на ниво ниско напрежение.Изводът
се подкрепя от заключението на изслушаната по делото съдебно-електротехническа
експертиза.Доколкото компонентите на цената за достъп и пренос е функция от
количеството измерена и потребена от ищеца по делото
електроенергия,правилното поставяне на СТИ ,съобразно нормативните изисквания е
решаващо са определяне на стойностите на двете компонентни от цената.В това
отношение е налице съдебна практика по чл.290 от ГПК –Решение№277 от
11.02.2013г.на ВКС по т.д.№1054/2011г.,Второ ТО,в което се приема,че дължимостта на тези
две цени е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от
потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата,установени в
ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на
електроенергия.Уговорките по двата представени договора са базирани именно на
действащата към момента на сключването му нормативна уредба и не са променяни до
настоящия момент.При отклонение от правилата за поставяне на СТИ от
нормативната уредба или от уговорките между страните ,количеството консумирана електроенергия не може да бъде
основа за изчисляване на цената на достъп и пренос,тъй като се явява неопределяема
и недължима само на това основание.Когато измерването на количеството потребена електроенергия е неправилно,сумите ,съставляващи
цената на пренос и достъп са недължими. Обстоятелството,че ищецът е заплатил и
осчетоводил издадените фактури, не е достатъчно да обуслови наличието на
задължение за заплащането им.
По
изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,съдът потвърждава
обжалвания съдебен акт с последицата присъждане на въззиваемата страна
сторените съдебно деловодни разноски във въззивното
производство-сумата от 600 лв.,заплатено възнаграждение на адвокат за
процесуално представителство и защита срещу неоснователна жалба.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 332/09.04.2020
год. по гр.д.№2999/2019 год. на
Районен съд Д..
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град В., бул. „В.В.” №***, В. Т.-Е ДА
ЗАПЛАТИ на „Бул Аква
Фиш” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. П., общ. Д.,
Стопански двор сумата от 600 лв.,съставляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.