№ 239
гр. Враца, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Борис К. Динев
Мира Р. Джонева
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20251400500340 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 86/09.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 656/2023 г. по
описа на Районен съд-Козлодуй, е обявен за недействителен на основание
чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на ищцата Н. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес:
***, в качеството й на кредитор на ответника В. Т. З., ЕГН **********, с
адрес: ***, сключеният на 28.05.2021 г. договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт № 107, том 4, рег.№ 4968, дело № 330 от 28.05.2021 г. на
нотариус В. М., с рег.№ *** в НК, с район на действие Районен съд-Козлодуй,
вписан с вх.рег.№ 1168 от 28.05.2021 г., акт № 95, том 3, дело № 452/2021 г. по
описа на СВ-Козлодуй, с който ответникът В. Т. З. е дарил на ответника „Агро
Норд“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ¼ ид.ч. от
поземлен имот – земеделска земя, находяща се в землището на с.***,
обл.Враца, ЕКАТТЕ 77548, с идентификатор 77548.164.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
1778/26.10.2018 г. на изп.директор на АГКК, с площ от 17003 кв.м., в м.“***“,
с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, категория на земята – 4 и номер по предходен план – 164003.
Със същия съдебен акт В. Т. З. и „Агро Норд“ ЕООД са осъдени да заплатят на
Н. Н. Ц. сумата 595,00 лв., представляващи направени по делото разноски.
Против така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба вх.№
2516/05.05.2025 г. от ответника В. Т. З..
В жалбата се поддържа, че решението е необосновано и
незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че е
1
знаел, че ищцата е негов кредитор към момента на извършване на дарението,
както и че е целял да я увреди като намали имуществото си. Въззивникът
счита, че доколкото разпореждането е с идеална част от земеделски имот,
който е притежавал в съсобственост, то с него не би могъл да удовлетвори
хипотетичното вземане на ищцата. Твърди, че този имот вече не съществува в
описания в нотариалния акт вид, тъй като е обособен в самостоятелен имот от
новите собственици. Намира, че с отмяната на нотариалния акт не биха могли
да бъдат удовлетворени претенциите на Н.-К., поради което липсва правен
интерес като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск.
Против решението е подадена и въззивна жалба вх.№ 2951/27.05.2025
г. от ответника „Агро Норд“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.А. И..
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано.
Въззивникът счита, че производството по приложеното гр.д.№ 2/2022 г.
по описа на РС-Козлодуй се е развило в грубо нарушение на императивни
процесуалноправни норми – чл.164, ал.1, т.3-т.6 ГПК. В подкрепа на това
становище прави подробен анализ на събраните по това дело гласни
доказателства. Изразява несъгласие с изводите на съда, който според него при
липсата на писмен документ, само въз основа на неверни свидетелски
показания, е приел, че между Н. Ц. и В. З. са били сключени два договора за
заем за 2 500 евро и за 500 евро с една и съща нефиксирана дата на
предоставяне и с два различни падежа на погасяване. Намира, че подобно
разделяне от страна на ищцата на заемната сума на две части е извършено
умишлено, за да се заобиколи забраната на закона за допускане на свидетелски
показания. Счита, че при липсата на подписан документ, на базата на който В.
З. да знае, че е взел два заема и ищцата му е кредитор, той става длъжник едва
след като съдебният акт по посоченото дело е влязъл в сила.
По отношение предявената в рамките на производството по гр.д.№
656/2023 г. по описа на КРС искова претенция против „Агро Норд“ ЕООД се
посочва, че същата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена при следните
съображения:
- исковата молба е заведена в КРС на 15.06.2023 г., вписана е в СВ-
Козлодуй на 06.07.2023 г., а ответникът е придобил своите права с нотариален
акт от 28.05.2021 г.;
- между ищцата Н. Ц. и ответника В. З. преди влизане в силата на
решението по гр.д.№ 2/2022 по описа на КРС не е съществувало заемно
правоотношение, основано на писмен договор за заем, а по волята на съда от
един договор за заем стават два договора. В тази насока се акцентира и на
факта, че в диспозитивната част на съдебното решение самият
първоинстанционен съд приема, че вземането на ищцата и установено като
такова спрямо В. З. към датата на подаване на исковата молба през 2022 г.,
респ. от този момент насетне се установява между тях облигационна
зависимост със сила на пресъдено нещо;
- формираната сила на пресъдено нещо по гр.д.№ 2/2022 г. по описа на
КРС не обвързва „Агро Норд“ ЕООД и не е задължителна и за съдебния
състав по настоящето дело. Отново се посочва, че едва след влизане в сила на
съдебното решение по гр.д.№ 2/2022 г. по описа на КРС В. З. придобива
качеството на длъжник спрямо ищцата, като в подкрепа на това твърдение се
2
извършва позоваване на практика на ВКС;
- съгласно чл.135, ал.3 ЗЗД претендираната относителна
недействителност не засяга правата на третите добросъвестни лица, каквото е
ответникът „Агро Норд“ ЕООД, тъй като договорът за дарение от 28.05.2021 г.
е сключен почти 2 години преди възникване на вземането на ищцата срещу В.
З. по силата на влязлото в сила съдебно решение. В този случай по отношение
на „Агро Норд“ ЕООД може да се иска за обявяване за недействителен на
договора за дарение, само ако се докаже, че и двамата ответници (вторият чрез
своя управител) са знаели за съществуването на вземането на ищцата и са
целели заедно или поотделно да я увредят, но в случая такива доказателства
изобщо не са представени от ищцата, която носи доказателствената тежест.
В жалбата са изложени и правни доводи относно същността на иска по
чл.135 ЗЗД и предпоставките за уважаването му, като се сочи, че в конкретния
казус ищцата не би могла да бъде квалифицирана като кредитор по отношение
на първия ответник В. З., доколкото той става длъжник с влизане в сила на
съдебното решение и няма такова качество нито към момента на образуването
на гр.д.№ 2/2022 г. по описа на КРС, нито към датата на сключването на
договора за дарение.
Най-сетне се излагат съображения, че всички събрани в двете съдебни
производства доказателства са неотносими и не е трябвало да бъдат вземани
предвид при постановяване на обжалваното решение, а е следвало да бъде
обсъден Нотариален акт № 108/2021 г., с който се доказва липсата на
увреждащо действие от страна на ответника „Агро Норд“ ЕООД спрямо
ищцата.
Прави се искане за отмяна на обжалваното първоинстанционно
решение и отхвърляне на предявения отменителен иск като неоснователен и
недоказан. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски.
От ищцата Н. Н. Ц.-К., чрез пълномощника й адв.Н. А., е подаден
отговор вх.№ ***1/02.07.2025 г. на двете въззивни жалби, в който се изразява
становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Според въззиваемата, от събраните по делото доказателства се
установяват предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.135,
ал.1 ЗЗД.
На първо място се посочва, че Н. Ц. има качеството на кредитор на В.
З., тъй като е титуляр на парични вземания по два договора за заем, като този
факт е установен с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 2/2022 г. по описа
на КРС, което се ползва със сила на пресъдено нещо и съгласно чл.298 ГПК е
задължително за страните по него. Сочи се също, че за присъдените с
решението суми е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д.№ 54/2023
г. по описа на ДСИ при КРС, по което няма събрани суми и въззиваемата
продължава да бъде кредитор.
На второ място в отговора се посочва, че с атакуваната сделка –
дарение на недвижим имот въззивникът В. З. е намалил имуществото си, като
по този начин е затруднил въззиваемата да удовлетвори вземането си и я е
увредил. Твърди се, че е дарението е извършено след възникване на вземането
на Ц. и настъпването на неговия падеж – 31.12.2000 г., установен в
диспозитива на съдебното решение по гр.д.№ 2/2022 г. по описа на КРС.
Навеждат се доводи, че съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника
служи за удовлетворение на кредиторите, поради което с извършването на
3
тази сделка В. З. като длъжник е намалил имуществото си и е затруднил
въззиваемата да удовлетвори вземането си, като по този начин я е увредил.
На трето място се излагат аргументи, че В. З. като длъжник е знаел, че
има кредитор и е знаел за увреждането към момента на извършването на
договора за дарение, а доколкото увреждащата сделка е безвъзмездна, то
знанието на въззивника „Агро Норд“ ЕООД за увреждането е ирелевантно.
Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение и се
претендира присъждане на разноски.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от
надлежни страни, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното
решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен установителен иск за
признаване за недействителен по отношение на ищцата Н. Н. Ц. – К., в
качеството й на кредитор, сделка – дарение, с която ответникът В. Т. З., в
качеството на нейн длъжник, е дарил на "Агро Норд" ЕООД, ЕИК ***, своята
¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор № 77548.164. по КК и КР
на с.***, общ.Козлодуй, обл.Враца, местността "***", с площ от 17003 кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива и категория на земята – 4, номер по предходен план – 164003,
при съседи: 77548.164.4; 77548.164.10; 77548.164.9; 77548.164.2, предмет на
Нотариален акт № 107, т.ІV, рег.№ 4968, дело № 330/2021 г. на нотариус В.
М., рег. № *** на НК и район на действие РС-Козлодуй.
В исковата молба се твърди, че ищцата Н. Ц. и ответникът В. Т. З. са
сключили договори за заем, по силата на които ищцата му е предала на 23-
25.03.2020 г. сумата от 2500.00 евро като договорили падеж на 23-25.06.2020г.,
както и му предала сумата от 500.00 евро на същата дата с падеж 31.12.2020г.
Посочва се, че след настъпване на падежите ответникът З. е отказал да върне
на ищцата заетите суми, а ищцата нееднократно през времето от месец
декември 2020 г. до лятото на 2021 г. чрез телефонни разговори и лично е
искала плащане. Отразено е, че ищцата е поканила и писмено първия
ответник да извърши плащане с нотариална покана рег. № 7674/21.07.2021г. на
нотариус В. М.. Съставен бил протокол от 23.08.2021г., подписан от нотариуса
и страните по делото, видно от който ответникът признавал частично
задължението си.
Според изложеното в исковата молба, след като първият ответник
продължил да не изпълнява задълженията си по договорите за заем, ищцата е
предявила против него искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Посочва се, че с Решение № 175/22.07.2022г., постановено по гр.д.№2/2022г.
по описа на РС-Козлодуй, В. З. е бил осъден да заплати на Н. Ц. сумата от
2500.00 евро и сумата от 500.00 евро, ведно със законната лихва от
предявяване на исковете на 04.10.2021г. до окончателното плащане, както и
сумата от 838.00 лева разноски по делото, като това решение е била
потвърдено с Решение № 14/25.01.2023г. по в.гр.д. № 502/22г. по описа на ОС
- Враца. Сочи се също, че е бил издаден изпълнителен лист № 18/10.02.2023 г.
по гр.д. №2/2022г. по описа на PC - Козлодуй за присъдените суми, въз основа
4
на който е било образувано изп.д.№ 54/2023г. по описа на ДСИ при PC -
Козлодуй. Твърди се, че до момента нямало събрани суми поради липса на
секвестируемо имущество на ответника З..
В исковата молба са изложени твърдения, че след нееднократните
разговори по телефона и лично между ищцата и първият ответник за връщане
на заема до м.декември 2020 г., първият ответник В. З. е извършил дарение на
втория ответник "Агро Норд" ЕООД на описания земеделски имот.
Ищцата счита, че от изложената фактическа обстановка е видно, че към
момента на извършеното дарение - 28.05.2021 г. и понастоящем е кредитор на
първия ответник В. Т. З., както и че същият с извършеното дарение е намалил
имуществото си, с което я е затруднил да удовлетвори вземанията си и по този
начин я е увредил. Изтъква, че ответникът З., като длъжник, е знаел, че има
кредитор - ищцата и е знаел за увреждането й към момента на извършване
дарението. Сочи, че понеже увреждащата сделка е безвъзмездна, знанието на
ответника „ Агро Норд ” ЕООД за увреждането на ищцата като кредитор е
ирелевантно.
С така изложеното ищцата обосновава правния си интерес от
предявяването на настоящия иск. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори от ответниците.
Преди първото съдебно заседание е депозирано писмено становище от
ответника "Агро Норд" ЕООД, с което се оспорва предявения иск. Навеждат
се доводи, че гр.д.№ 2/2022 г. по описа на РС-Козлодуй се е развило в грубо
нарушение на процесуалните норми, като се прави анализ на събраните по
това дело доказателства и се прави заключение, че постановеното по делото
решение е очевидно неправилно. Излагат се аргументи, че преди влизане в
сила на съдебното решение по посоченото дело между ищцата Н. Ц. и
ответника В. З. не е съществувало заемно правоотношение, основано о писмен
акт, а вземането на ищцата е установена като такова едва към датата на
подаване на исковата молба през 2022 г. Изтъква се, че силата на пресъдено
нещо не важи по отношение на ответника "Агро Норд" ЕООД, както и че
претендираната относителна недействителност не засяга правата му на трето
добросъвестно лице.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и е приложено гр.д.№ 2/2022 г. по описа на РС-Козлодуй.
След като е обсъдил събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, районният съд е
възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени
и обосновани изводи за основателност на исковата претенция.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на районния
съд, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение.
В отговор на изложените във въззивната жалба оплаквания и при
дължимата на основание чл.269, изр.2 ГПК самостоятелна проверка,
въззивният съд намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен този иск ищецът следва да докаже, че ответникът е
извършил правно действие и че с това действие се цели увреждането на ищеца
като кредитор. Това обективно условие е достатъчно винаги, щом като
5
правното действие е безвъзмездно, докато в случаите на възмездна правна
сделка е необходимо да се докаже и знанието на лицето, с което длъжникът е
договарял. Недобросъвестността на страните се предполага само в случаите,
когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника – чл.135, ал.2 ЗЗД.
При така очертаните елементи на фактическия състав на Павловия
иск, на първо място следва да бъде даден отговор на въпроса дали ищцата Н.
Н. Ц.-К. има качеството на кредитор по отношение на ответника В. Т. З..
В конкретния случай ищцата се легитимира като кредитор с Решение
№ 175/22.07.2022г., постановено по гр.д. № 2/2022г. по описа на РС –
Козлодуй, с което ответникът В. Т. З. е осъден да й заплати сума в размер на
2500.00 евро, представляваща невърната заемна сума, дадена на
23-25.03.2020г., с падеж 23-25.06.2020г. и сумата от 500.00 евро,
представляваща невърната заемна сума, дадена на 23-25.03.2020г., с падеж
31.12.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 04.10.2021г. до окончателното им
изплащане, както и сумата в размер на 838.00 лева, представляващи разноски
в производството, от които 600.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение и 238.00 лева – държавна такса за образуване на делото. Това
решение е влязло в законна сила, след като е потвърдено с Решение №
14/25.01.2023г., постановено по в.гр.д. № 502/2022г. по описа на ОС – Враца, с
което ответникът З. е осъден да заплати на ищцата и сума в размер на 600.00
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Въз основа на влязлото в сила съдебно решение на ищцата е издаден
изпълнителен лист № 18/10.02.2023г. за присъдените с двете решения суми,
въз основа на който е образувано изп.д. № 54/2023г. по описа на СИС при РС
– Козлодуй. Както пред първата, така и пред настоящата съдебна инстанция са
представени съдебни удостоверения, издадени от ДСИ при РС-Козлодуй, от
които е видно, че и до момента не са погасени задълженията по издадения
изпълнителен лист.
Настоящият съдебен състав намира, че така представените
доказателства установяват, че ищцата Н. Ц. има качеството на кредитор по
отношение на ответника В. З..
Най-напред във въззивната жалба на ответника "Агро Норд" ЕООД се
прави оплакване, че производството по гр.д.№ 2/2022 г. по описа на РС-
Козлодуй се е развило в грубо нарушение на императивни процесуалноправни
норми и постановеното по това дело решение, както и решението на
въззивната инстанция са неправилни. Това свое становище ответникът
подкрепя с подробен анализ на събраните гласни доказателства в рамките на
производството по посоченото дело и с доводи за нарушение разпоредбата на
чл.164 ГПК. Освен това се сочи, че формираната сила на пресъдено нещо по
гр.д.№ 2/2022 г. по описа на КРС не обвързва „Агро Норд“ ЕООД и не е
задължителна и за съдебния състав по настоящето дело
Настоящият съдебен състав намира, че наведени доводи за
неправилност на съдебните актове, постановени в предходно развило се
съдебно производство, не могат да бъдат обсъждани в рамките на
производството по предявения Павлов иск. При наличието на съдебно
решение, с което е разрешен спорът между ищцата Н. Ц. и ответника В. З.
6
относно съществуването на вземания, произтичащи от два договора за заем,
тези отношения са установени със сила на пресъдено нещо – чл.298, ал.1 ГПК.
Фактът, че ответникът "Агро Норд" ЕООД не е бил страна в производството
по гр.д.№ 2/2022 г. по описа на КРС и не е обвързан от силата на пресъдено
нещо на съдебните актове, постановени по това дело, не му дава процесуално
право да иска извършване на нов анализ на събрани по друго дело гласни
доказателства, тъй като това би било нарушение на принципа за публичност и
непосредственост на съдебното дирене, залегнал в разпоредбата на чл.11 ГПК.
В настоящето производство, образувано по иск с правно основание чл.135
ЗЗД, съдът е длъжен да зачете влязлото в сила решение (чл.297 ГПК) и силата
на пресъдено нещо, с която е установено качеството на кредитор на ищцата,
като този спор не може да бъде пререшаван (чл.299, ал.1 ГПК).
На следващо място въззивникът "Агро Норд" ЕООД навежда доводи,
че между ищцата Н. Ц. и ответника В. З. преди влизане в силата на
решението по гр.д.№ 2/2022 по описа на КРС не е съществувало заемно
правоотношение, основано на писмен договор за заем, и В. З. не е знаел, че е
взел два заема и ищцата му е кредитор, поради което той става длъжник едва
след като съдебният акт по посоченото дело е влязъл в сила, а сделката, чието
обявяване за недействителна се иска, вече е била извършена към този момент.
Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни.
Съобразно задължителните разяснения, дадени в мотивите към т.2 на
Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г.,
ОСГТК, правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо
него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е
предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не
е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде
установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от
положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти,
тъй като предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а
потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си
сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда
(правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на
делото единствено когато Павловия иск е обективно съединен с иск за
вземането). Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със
сила на пресъдено нещо.
В конкретния случай с диспозитива на влязлото в сила Решение №
175/22.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 2/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, е
установено наличието на неизпълнени задължения на В. Т. З. спрямо Н. Ц. за
връщане на суми по два договора за заем, сключени през 2020 г. Силата на
пресъдено нещо, формирана с този съдебен акт, обхващат съществуването на
претендираното от ищцата спорно материално право с всички белези, които го
индивидуализират – юридически факт, от който произтича, съдържание,
субекти и правно естество. Иначе казано, с този съдебен акт е разрешен не
само спора за съществуване на парични вземания в полза на ищцата Н. Ц., но
и юридическите факти, от които произтичат тези вземания, а именно – два
договора за заем; момента на сключването на тези договори, а именно – 2020
г., както и падежите на задълженията по същите, а именно – 23-25.06.2020 г. и
31.12.2020 г. Не могат да бъдат споделени вижданията на въззивника "Агро
Норд" ЕООД, че при липсата на писмен договор ответникът З. не е имал
7
качеството на длъжник към момента на сключване на атакуваната сделка –
28.05.2021 г., а такова е придобил едва с влизане в сила на съдебното решение
по гр.д.№ 2/2022 г. по описа на КРС – 25.01.2023 г. Както бе посочено,
определящо за качеството "кредитор" по смисъла на чл.135 ЗЗД е наличието
на съществуващо спрямо длъжника парично или непарично вземане, което не
е необходимо да е ликвидно и изискуемо и не се предпоставя от
установяването му с влязло в сила решение. Такова качество е налице от
момента на възникване на задължение на едно лице към друго. В
разглеждания случай ищцата е кредитор на ответника З. от момента на
получаването на дадени в заем суми и настъпването на падежите за връщането
им, а не от влизането в сила на решението, с което той е осъден да й заплати
тези суми. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция – напр.
Решение № 336 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр.д.№ 154/2023 г., ІІІ г.о., ГК и др.
Цитираната от въззивника "Агро норд" ЕООД практика, залегнала в Решение
№ 245 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 1428/2016 г., ІІІ гр.отд., не е
приложима към настоящия казус, доколкото касае различна фактическа
обстановка, свързана с придобиване качеството на длъжник от поръчител, а не
от основна страна по договора. Ето защо съдът намира, че към момента на
сключване на разпоредителната сделка между ответниците ищцата Н. Ц. вече
е имала качеството на кредитор по отношение на ответника-прехвърлител В.
З., т.е. налице е първата предпоставка за уважаване на предявения Павлов иск.
Вторият елемент от фактическият състав на чл.135 ЗЗД е извършване
на действие, което уврежда кредитора.
Между страните не се спори, а и от приложеното по делото заверено
копие от Нотариален акт за дарение на поземлен имот № 107, том 4, рег.№
4968, дело № 330 от 2021 г. на В. М. – нотариус №*** на НК, с район на
действие РС – Козлодуй, вписан с вх.рег.№ 1168, акт № 95, том ІІІ, дело № 452
по описа на СВ – Козлодуй, се установява, че на 28.05.2021 г. ответникът В. Т.
З., чрез пълномощника си И. В. Р., е дарил на ответното дружество 1/4 ид.ч. от
поземлен имот – земеделска земя, находяща се в землището на с.***,
обл.Враца, ЕКАТТЕ 77548, с идентификатор № 77548.164.3, по кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед №РД-18-
1778/26.10.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 17003 кв.м.,
в местността "***", с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива и категория на земята – 4 и номер по
предходен план – 164003, при съседи: 77548.164.4; 77548.164.10; 77548.164.9;
77548.164.14; 77548.164.2; 77548.163.336.
С така извършената сделка безспорно е настъпило намаляване на
имуществото на длъжника, което води до обективно увреждане на кредитора,
тъй като по силата на чл.133 ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за
общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се
удовлетворят от него, освен ако няма законно основание за предпочитане. Ето
защо съдът намира, че е налице и втората предпоставка за уважаване на
предявения иск.
Третият елемент от фактическия състав е субективен и изисква знание
за увреждането. Преценката за наличието на тази предпоставка се различава в
зависимост от това дали увреждащото действие е било възмездно или
безвъзмездно. Когато действието е безвъзмездно, правото да се иска отмяна
възниква, щом длъжникът е знаел за увреждането – чл.135, ал.1, пр.1 ЗЗД. Без
8
значение е субективното психическо отношение на лицето, което е получило
престацията от длъжника. Дори и то да не е знаело за увреждането, неговият
интерес не може да бъде предпочетен пред този на кредитора, защото това
лице е получило имуществото на длъжника, без да е престирало насреща
нищо. В случай, че действието е било възмездно, възникването на правото по
чл.135 ЗЗД изисква не само длъжникът, но и лицето, с което той е договарял,
да са знаели за увреждането – чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД. Наличието на
еквивалентно имуществено разместване между длъжника и лицето, с което
той е договарял, е основание интересът на третото лице да бъде предпочетен
пред този на кредитора, освен ако това лице е било недобросъвестно.
Знанието на третото лице, че длъжникът има дългове, не е достатъчно.
Проявената от страна на третото лице небрежност за узнаване на увреждането
не дава основание за обявяване на недействителността на действието – ТР №
25/1969 г., ОСГК. Фактите относно субективното отношение на длъжника и
лицето, с което той е договарял, трябва да се докажат от кредитора.
В конкретния случай разпореждането с длъжниково имущество е
безвъзмездно, поради което е достатъчно кредиторът да докаже знание у
първия ответник З. за увреждането към момента на извършването му, т. е. че
длъжникът е съзнавал, че с извършване на действието ощетява кредитора си,
че създава или увеличава неплатежоспособността си или затруднява
удовлетворяването му. Както бе посочено, датата на придобиване качеството
на ищцата на кредитор на първия ответник предхожда увреждащата сделка,
т.е. длъжникът е знаел за съществуването на задължението си към кредитора и
е извършил процесното действието, с което е намалил имуществото си, което
съгласно постоянната практика на ВКС е достатъчно за обосноваване на извод
за знание за увреждането на кредитора (вж Решение № 93 от 28.07.2017 г. на
ВКС по т.д.№ 638/2016 г., ІІ т.о. и др.).
В обобщение на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира,
че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения Павлов иск.
Като е достигнал до същите изводи и е прогласил сключения между
ответниците договор за дарение за недействителен по отношение на ищцата
Н. Ц., районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, право на разноски
има въззиваемата Н. Н. Ц., поради което следва да й бъдат присъдени
направените такива за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500,00 лв., съгласно представените договор за правна защита и
съдействие и списък по чл.80 ГПК. Доколкото адвокатското възнаграждение е
договорено за защита и по двете въззивни жалби, то всеки от въззивниците
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата по 250,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 86/09.04.2025 г., постановено по гр.д.№
656/2023 г. по описа на Районен съд-Козлодуй.
ОСЪЖДА В. Т. З., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
9
Н. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 250,00 лв., представляваща
половината от направените пред въззивната инстанция разноски за
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Агро Норд“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 250,00 лв., представляваща половината от направените пред
въззивната инстанция разноски за договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването на преписи от същото на страните, чрез техните процесуални
представители.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10