Р Е Ш Е Н И Е №31
гр.Силистра, 26.04.2021 година
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при
секретаря Антония Стоянова,с участието на Окръжния прокурор при ОП-Силистра Т.Ж.,като
разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД
№20 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №15/27.01.2021г.,постановено
по АНД №675/20г., Силистренският районен съд е отменил Наказателно
постановление №19-001187/12.10.2020г.,издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Силистра, с което на „Земеделска
техника“ООД гр.Добрич, на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда (КТ) е
било наложено административно наказание по вид „имуществена санкция“, в размер
на 2 500 лева, за нарушение на чл.62 ал.1, във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.
Производството
е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра,
с искане да бъде отменен обжалвания акт на СРС и, след решаване на спора по
същество от настоящата инстанция,да бъде потвърдено първоначално оспореното
наказателно постановление. В съдебното производство касаторът
участва чрез представител по пълномощие ст.юрисконсулт И.А., който поддържа
аргументите от касационната жалба.Оплакванията в същата сочат на релевиран основен довод за неправилно приложение на
материалния закон. Последното е обсъдено като неблагоприятна последица и от
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото касаторът
счита,че районният съд е игнорирал (не е обсъдил) показанията
на актосъставителя и свидетеля на нарушението, а
доказателствената съвкупност е интерпретирал некоректно.В една част възведените оплаквания сочат на довод за
необоснованост на съдебния акт, която по аргумент от чл.348 НПК, не е касационно
основание и не подлежи на обсъждане.Поради горните съображения се настоява за
отмяна на атакуваното решение и съответно за потвърждаване на процесното пред СРС
наказателно постановление.
Ответникът по касация-“Земеделска техника“ООД гр.Добрич;ЕИК:********* чрез упълномощен
представител адв.Ив.А., в съдебно заседание и в
писмен отговор на жалбата (л.6), изразява становище за неоснователност на
касационното оспорване.Излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на
районния съд и настоява, постановеният от него акт да бъде оставен в сила като
съответен на закона и фактите по делото.Твърди,че формулираният петитум в касационната жалба се отнася за друг съдебен акт,
постановен в друго производство, при това на Дуловския
районен съд,с оглед на което моли да бъде преценено от касационния състав,че
срещу Решение №15/27.01.21г. по АНД №675/20г. на РС-Силистра, няма подадена
жалба и да прекрати производството. В условията на алтернативност,
ако съставът приеме, че горното е следствие на опущение или грешка и, е редовно
сезиран,настоява за потвърждаване на съдебния акт.С писмения отговор е заявено
искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, но доказателства за
сторени такива няма.
Окръжният прокурор при ОП гр.Силистра намира
обжалваното решение за незаконосъобразно.Дава заключение за неговата отмяна и
потвърждаване на процесното пред СРС наказателно постановление.
Производството е по реда на Глава ХІІ
/чл.208 и сл./ АПК,вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане
на жалбата,доказателствата по делото и становищата на страните,прие следното: Касационните основания,които са заявени
и поддържани пред настоящата инстанция се свеждат до твърдения за не-правилно приложение на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във фазата на оценка на
доказателствата /чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК,вр. с
чл.63 ал.1 ЗАНН/.Акцентът в касационната жалба е поставен върху оплаквания за неправилно
формирани фактически изводи от съда, като с оглед на събраните доказателства, се
настоява за други заключения относно фактите, което е довод за необоснованост
на оспорения съдебен акт.Последната обаче,е изключена от обсега на касационния
контрол с разпоредбата на чл. 348 ал.1 НПК,вр. с
чл.63 ал.1 ЗАНН, поради което и не подлежи на обсъждане, включително в
контекста на забраната от чл.220 АПК. Проверката на обжалвания съдебен акт
следва да се извърши на терена на касационните оплаквания и в параметрите, зададени
с чл.218 ал.2 от АПК.
Спорът пред Силистренския районен съд е бил съсредоточен
върху въпроса: работил ли е И.К.К.на 17 и
18.09.2020г. в селскостопанската база на ответното дружество в с.Войново,
община с.Кайнарджа, по прикрито трудово правоотношение или е посещавал базата, при
повикване от управителя на ООД, който му възлагал лека за изпълнение конкретна
работа, несвързана с деловата дейност на дружеството, а при изпълнението
ѝ, му заплащал 20 лева. Съдът е установил, че въпросните повиквания са
били от личен порядък, свързани с грижи за отглеждани в стопанския двор от
управителя на ответното дружество десетина кокошки и куче. В конкретния ден на
проверката, св.К.е решил по собствена инициатива (никой не му е възлагал, а липсват и доказателства за
обратното), с цел да помогне, да почисти
един от складовете за зърно,за което намерил четка и започвайки,бил прекъснат
от длъжностните лица на ДИТ-Силистра с въпроси от типа: откога работи там;
какво работи; колко му плащат; има ли трудов договор и т.н.След законосъобразно
проведена процесуална дейност,СРС е констатирал,че св.К.нито за релевираните
дати 17 и 18.09. 2020г., нито след това, при условията на сключения ТД от
01.10.2020г.,не е ползвал болнични или друг вид отпуск, независимо,че често му
се налагало да посещава лечебни заведения,вкл. покрай грижите за 90-годишния му
баща,което по хипотеза, неизбежно се свързва с отсъствие от работа.С оглед на
горните установявания съдът е приел, че липсва постоянност при предоставяне на
услугите от страна на св.К.и е дал положителен отговор на централния спорен
въпрос във втората му хипотеза,което е обосновало и крайния решаващ извод за липса
на нарушение на чл.62 ал.1 от КТ.
Обсъждайки писмените доказателства СРС е установил, че
в Декларацията по чл.402 ал.1 т.3 КТ,свидетелят е попълнил, че работи в обекта
„2 часа; 5 минути“,което е подкрепило извода му за липса на постоянна трудова
ангажираност.Обсъдил е и показанията на актосъставителката
Д.Т.,която също е установила в хода на проверката на 18.09.2020г.,че И. К.е
посещавал обекта на дружеството при повикване от управителя и главно за
полагане на грижи за неговите лични животни - куче и 10-тина кокошки.Тези
установявания обаче,не са намерили отражение в приложените по преписката
писмени доказателства (Протокол №ПР
2026894/18.09.20г., АУАН №19-001187/05.10.20г.и др.) Съдът е
констатирал още и, че след 01.10.2020г., въпреки представения ТД №015 (л.17),И. К.пак е отивал
в базата на дружеството в с.Войново само когато управителят му се обади, че има
работа, което опровергава твърдението на касатора, че
сам по себе си въпросният ТД потвърждавал изводите му за съществуващо трудово
правоотношение между страните. СРС е приел също така,че от саморъчното
обяснение на П.А.К.- управител на „Земеделска техника“ООД,не следва основния
извод на АНО за признание за съществуващо ТПО. Напротив, такова не се съдържа в
приложените на л.16 обяснения,а просто не се оспорва липсата на трудов договор.
Няма изявления за регулярно полагане на труд от св.К., при наличие на
предпоставките от чл.66 ал.1 от КТ.
В обобщение
съдът е формирал извод, че св.Ив.К.е изпълнявал при необходимост работи, стоящи
извън деловата дейност на работодателя „Земеделска техника“ООД гр.Добрич,а
по-скоро имащи характер на лични услуги на П.К., който всъщност го е повиквал
при необходимост. Същият му е заплащал по 20 лв. за услугата и няма данни те да
са излизали от касата на дружеството. С оглед на всичко това СРС е приел, че по
никакъв начин не били очертани характеристиките на конкретна трудова функция,
при установеното посещаване на обекта на ответното дружество от св.К.само „на
повикване“,епизодично,при отсъствие на съществените елементи на ТПО, съгласно
чл.66 ал.1 т.3-т.8 КТ.А щом правоотношението не е било уредено като трудово и,фактически
същото не е проявило елементите от минимално задължителното съдържание на
трудовия договор,то е преценено като облигационно такова, чиято регламентация е
извън Кодекса на труда. Целта му е постигане на определени резултати,които са поставени
във волята на кредитора да индивидуализира при всяко повикване на св.И. К.(при необходимост) и при строго определен времеви интервал,т.е. при
липса на уговорено работно време; почивки; отпуски; времетраене на
правоотношението между страните; трудово възнаграждение с постоянен характер и
периодичност на неговото изплащане; продължителност на работния ден или седмица
и т.н.Ето защо правилно районният съд е приел,че между страните не е възниквало
изначално правоотношение от вида на дефинираното с чл.1 ал.2 КТ. Спор по
фактите няма. Спорът е за тяхната интерпретация, а оттам и за правото.
Съдът е провел законосъобразно въззивното производство,при съблюдаване на принципите от
чл.13 и чл.14 НПК.Изслушал е в съдебно заседание актосъставителката
Т.и св.М.М.,чиито показания е обсъдил.Анализирал е съдържанието
на представените пред контролните органи писмени доказателства и установил
пълното им съответствие с показанията на разпитаният като свидетел И. К.(заварен при проверката на 18.09.20г. да почиства склад
на дружеството, което било без възлагане от неговия управител, а по собствена
подбуда -„да помогне“). Горната
процесуална дейност, е обезпечила верността на фактическите изводи на СРС,обосновали
и съответния на тях краен резултат - за липса на трудовоправна
връзка между „Земеделска техника“ООД и св. К.. А щом това е така,то обективно
не могат установените факти да бъдат вместени в приложената нормативна
регулация от чл.1 ал.2,вр.с чл.62 ал.1 и чл.66 от КТ,
което сочи на отсъствие на процесното нарушение на трудовото законодателство, санкционирано
съгласно чл.414 ал.3 КТ.
Изводите на СРС са законосъобразни и се
споделят от касационната инстанция.Обобщавайки изложеното,настоящият състав намира,че
обжалваното решение е валидно и допустимо.Същото е постановено в съответствие с
установените факти по делото и закона.Ето защо,следва да бъде оставено в
сила,воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,вр.
с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№15/27.01.2021г., постановено по АНД №675 по описа за 2020 година на Силистренския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.