Решение по гр. дело №471/2018 на Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 6.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публично съдебно заседание проведено на 18 юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 471 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск за делба във фазата на извършването ѝ.

С влязло в сила Решение №392/7.12.2018 г., постановено по гражданско дело №471/2018 г. по описа на ЛРС, ІІІ гр.с., е допуснато извършването на съдебна делба между : „Пепе груп“ООД и Б.Х.С. ЕГН **********, с равни права

на съсобствени недвижими имоти: находящи се в землището на с. Черни връх, обл.Монтана както следва :

1. Поземлен имот с начин на трайно ползване „нива“ с площ от 8158 кв.

м., III категория в местността „..................... " с идентификатор 80933.408.107 при

граници имоти с №80933.408.110. 80933.19.101. 80933.409.101, 80933.409.106;

2. Поземлен имот с начин на трайно ползване „нива"' с площ от 11683 кв.

м., III категория в местността „..................... “ с идентификатор 80933.100.122 при

граници имот №80933.100.60, 80933.100,123. 80933.100.58, 80933.100.110;

3. Поземлен имот с начин на трайно ползване „пасище“ с площ от 4017 кв.

м., IV категория в местността „.................... ” с идентификатор 80933.719.438 при

граници имоти 80933.719.459, 80933.719.431. 80933.719.439, 80933.719.436 и 80933.719.460.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

I.По отношение на претенцията по сметки с правно основание чл.346, вр. с чл.30 ал.3 от ЗС, вр. с чл.93 от ЗС.

В законоустановения срок първият съделител , чрез пълномощника си – адв.Р.Б. са предявили по отношение на съделителя Б.Х.С. претенция по сметки в общ размер на 4566,46 лева за период стопанската 2014/2015г. до стопанската 2017/18г.

По делото е представен и заверен препис от аренден договор, сключен между вторият съделител и арендатора Илиян Борисов Лашков, по силата на който е отдал наследствените земи с обща площ 33,098 дка, за срок от 10 години, с начало – 01.10.2014г., с наемна цена 30 лв. на декар, за всяко стопанска година.

По делото е изготвена и ССЕ , от нейното заключение се установява, че за процесните стопански години е получил рента в размер на 4532,26 лв., или припадащата се част от нея е в размер на 2266,13 лв. След което процесуалният представител на „Пепе груп“ ООД, направи изменение на иска в тази му част.

Назначеният особен представител на съделителят Б.С. в съдебно заседание изразява становище , че не оспорва претенциите тъй като същите са основателни.

Съгласно т.4 от арендния договор арендодателя заплаща на арендодателя по 30 лв.на декар арендувана земя.

От изложеното по-горе се установява ,че страни по арендния договор са Б.С. и Илиян Лашков, както и че арендодателя заплаща уговорената наемна цена на арендодателя.

От правна страна:

В чл.30, ал.3 от ЗС се съдържа един от основните принципи, върху които е изграден институтът на съсобствеността, а именно, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си. Под “ползи” следва да се разбират преди всичко плодовете, чийто източник е съсобствената вещ, а под “тежести” – разноските за вещта.

Правната теория разграничава два вида “плодове”, които могат да се получат от една вещ :

1. Естествени плодове, представляващи вещите, които се отделят от една вещ и чрез отделянето си придобиват самостоятелно съществуване. Тези вещи, в момента на отделянето си, също придобиват статут на съсобствени вещи и всеки от съсобствениците има право върху такава идеална част от тях, която съответства на дела му в съсобствеността върху вещта – “майка”. Възможно е съсобствената “плодоносна” вещ да се използва само от един съсобственик, който получава и събира естествените плодове от нея и ги продава на трети лица. В тази хипотези останалите съсобственици имат право, вкл. чрез иска по чл.30, ал.3 от ЗС, да претендират от ползващия съсобственик припадащата се на частта им в съсобствеността парична равностойност на продадените плодове, еквивалентна на правото им на участие в ползите от вещта.; и

2. Граждански плодове, представляващи възнаграждението, което се получава от вещта при предоставянето й за ползване на трето лице – несобственик по силата на договор, сключен от съсобствениците. Поради режимът на съсобственост всеки съсобственик има право на част от реализираното възнаграждение /доход/ от вещта, съразмерно на неговата идеална част. Най – често срещан в практиката случай е предоставяне на общата вещ за ползване по силата на договор за наем на трето лице. Ако наемът се получава само от един от съсобствениците, напр. поради обстоятелството, че само той е сключил договора с третото лице – наемател, всеки от останалите съсобственици има право и може да претендира от този съсобственик припадащата му се част от получения наем, съразмерно на дела му в съсобствеността. В този смисъл решение № 87/10.03.2009г. на ВКС по гр.д. № 803/2008г., ІІг.о., решение № 512/15.09.1987г. по гр.д. № 515/86г.,Іг.о., решение № 891/03.04.1970г. по гр.д. № 317/70г., Іг.о. и др./.

Писмено поискване не е необходимо, когато се претендират добивите от вещта, защото съгласно чл.30 ал.3 от ЗС, във връзка с чл.93 от ЗС – всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му част от естествените и граждански плодове. Тъй като възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по управление /а не акт на лично ползване/ и тъй като нормата на чл.31 от ЗС е специална по отношение на чл.93 от ЗС – когато съсобственик претендира получаване на добиви и граждански плодове.

В конкретния случай се претендират гражданските плодове от имота предмет на съдебна делба. Не се спори между страните, че същия е бил отдаден под наем. Представено е доказателство – Договор за наем на земеделска земя от 24.07.2014 г., от който се установява, че съделителя Б.С. е отдал под наем процесните съсобствени ниви , находящи се в землището на с.Черни връх,обл.Монтата, като е получил , съгл. чл.4 от договора, наемното плащане се извършва се извършва не по късно от 30 дни ,след изтичане на соътветната стопанска година.

От заключението на вещото лице В.К. , се установява, че съгласно чл.4 от договора за наем и декларации за изплатена рента, размерът на наемното плащане се определя в натура или в паричната равностойност на натурата. Полагащото се наемно плащане за 23,854 дка земеделска земя е в размер на 4532,26 за стопанските 2014/2018години. Или на всеки от съделителите с 1/2 ид.ч. се полагат около 2266,13 лв. представляващи наемно плащане по описания по-горе договор за наем.

Съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОС на ГК на ВКС, използва лично общата вещ оня съсобственик, който я употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията ѝ и да накърнява свойствата ѝ. Тъй като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл. 31 ал.1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

От представените по делото доказателства, беше установено, че съделителят С. е ползвал процесния имот, като е получавал от него наем, а съсобственика „Пепе груп“ООД, не е ползвал имота, нито са получавали наем от него равен на собствените им идеални части от него.

В този смисъл съдът намира, че се доказа хипотезата на чл.30 ал.3 от ЗС и исковата претенция следва да бъде уважена, като бъде осъден съделителя Б.Х.С. да заплати на първият съделител , обезщетение за процесния период.

При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът намира, че следва да присъди размера, който беше изведен и от заключението на вещата лице по 2266,13 лв. за всеки един от съделителите за процесните стопански години.

По отношение на разноските:

На основание член 71 от ГПК, съделителят Б.С. следва да заплати по отношение на уважената претенция по сметки на ЛРС в полза на бюджета на съдебна власт държавна такса в размер на 90,65 лева, а на съделителят „Пепе груп“ ООД 880 лв., за платения от тях адвокатски хонорар, сума за особен представител и възнаграждение на вещо лице, за изготвената СЕ.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. 30 ал.3 от ЗС, Б.Х.С. ЕГН ********** да заплати на: „Пепе груп“ ООД, чрез пълномощника по делото адв.Р.Б. сумата от 2266,13 лв.

представляваща обезщетение за ползите от които са били лишени по отношение на