Решение по в. гр. дело №725/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 47
Дата: 1 март 2022 г. (в сила от 1 март 2022 г.)
Съдия: Десислава Борисова Николова
Дело: 20213200500725
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. гр. Добрич, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова

Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500725 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 263154/14.09.2021 г. ( по регистратурата на ДРС) на
ответницата Т. Г. Б. от град Д. срещу Решение № 260513 от 27.08.2021 г. на
Добричкия районен съд по гр.д.№ 1656/2020 г. в частта относно вината и
осъждането й за издръжка в полза на роденото от брака дете Г.С. Б.,
навършило пълнолетие на 14.09.2021 г. след приключване на устните
състезания в първоинстанционното производство, за минало време (
21.07.2019 г. – 21.07. 2020 г.).
В жалбата има оплаквания за необсъждане от съда на събраните по
делото доказателства и на противоречията между показанията на водените от
ищеца свидетели и обясненията на детето Г. ; за игнориране на писмените
доказателства. Излага се твърдение за настъпило за кратко време ( при
висящността на процеса ) дистанциране на детето от майката и бабата по
майчина линия, но при налична нормална комуникация между дете и майка и
извършени от майката действия в интерес на детето ( за разлика от бащата е
1
направила пред Д- СП постъпки то да получи детски добавки , намерило си
работа с нейна помощ в хотел в Златни пясъци ) и осигурени от нея ( в т.ч.
чрез нейни роднини – родители и лели ) издръжка и грижи за Г.. От това е
направен доказателствен довод, че казаното от детето ( в о .с.з. ) за
отношенията между двете е резултат от вмешателство от бащата.
Необосновано , бъркайки показанията на свидетелката М. с тези на Д., съдът е
приел, че ответницата установила в социални мрежи контакти с различни
мъже . Показанията са неверни и затова е сезирана прокуратурата .
Необосновано приел още, че майката останала встрани от проблемите на
детето и че е получавала детските добавки за него до възрастта му за 8- ми
клас , вместо вярното – съобразяване с желанието на детето да остане при
бащата с цел избягване на неговото травмиране , независимо от
поддържаните от детето добри отношения с мъжа, с когото ответницата
съжителства в продължение на две години и включването му издръжката и на
двете деца . Поддържа се, че решението по иска за издръжка за минало време
е недопустимо като постановено по оттеглен иск с оглед заявеното от ищеца
след даване под на делото по същество становище, че претендира издръжка от
датата на исковата молба . Иска се обжалваното решение да се обезсили в
частта по издръжката за минало време и да се отмени в частта относно
установената брачна вина на ответницата.
В отговора въззиваемият ( ищец ) С. АНГ. Б. от град Д. оспорва жалбата
по липса на допуснати от съда нарушения, свързани с обсъждането на
доводите на страните и доказателствата по делото и извеждането на
обосновани ( в т.ч. на приетото заключениет по съдебно- психологическа
експертиза ) изводи за противобрачно поведение на майката – не полага
грижи, не засвидетелства внимание към подрастващото момиче като причина
до психологически проблем ( с привързаността ) у него, не дава издръжка ( в
т.ч. дължимите за детето детски добавки с оглед предадена в скоро време на
детето банкова карта ). Ищецът не е оттеглил иска за издръжка за минало
време, а е оттеглил само съгласието си за постигане на споразумение. Иска се
решението да бъде потвърдено в цялост .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд
намира, че то е валидно и допустимо, в т.ч. по небрачния иск на бащата за
2
издръжка на непълнолетното дете Г. за минало време, защото в последното
по делото заседание ищецът не го е оттеглил и няма значение, какво
становище е изразил неговият пълномощник в хода на устните състезания по
другия иск - за издръжка за бъдеще време.
В брачното производство всеки от бившите вече съпрузи е въвел
твърдения за противобрачно поведение на другия и е направил искане за
установяване на негова брачна вина. Решението в частта на обявената у
въззиваемия Б. вина за дълбокото и непоправимо разстройство е влязло в сила
като необжалвано от него. Първоинстанционният съд е приел, че са доказани
част от твърдените от него брачни провинения на въззивницата :
установяване и поддържане на контакти в социалните мрежи с различни мъже
по време на съвместното живеене ; създаване на връзка с друг мъж кратко
време след напускане на семейното жилище ; изоставяне на грижата за
родения в 1999 година син А. до постъпването му в 10 клас и за родената в
2003 година дъщеря Г. и до подаване на исковата молба за развод .
Изявленията на детето Г. от двукратното му изслушване по реда на член
15 от ЗЗакрлД не съставляват доказателствени средства за факти от предмета
на брачния и небрачния ( за издръжка ) иск. Дори да съдържат сведения за
такива факти, те не се обсъждат, не се преценяват за достоверност, не се
издирват противоречия между тях и събраните по делото доказателства .
Правилно първоинстанционният съд е ценил само частта от тях, отнасяща се
до изразените от детето желания и чувства, до колкото съгласно правилото на
§ 1,т.5 от ДР на ЗЗакрлД служат за разкриване на най – добрия негов интерес
като критерий за решаване на въпроса за възлагане на родителските права.
Фактическите изводи на първоинстанционния съд относно брачните
провинения на съпругата кореспондират на обективното съдържание на
събраните по делото доказателства. Съдът допуснал грешка в мотивите,
посочвайки, че в показанията на свидетелката Е. М. се съдържат сведения за
поддържани от ответницата контакти с различни мъже в социалните мрежи.
Грешката не дискредитира констатацията на този факт, тъй като той е
установен с дадените от М.Д. ( племенница на въззиваемия ) и Д.Г. ( майка на
въззиваемия ) показания. Според тези две свидетелки още преди
фактическата раздяла въззивницата водела комуникация в социалните мрежи
с различни мъже. Кореспонденцията й с тях станала известна на дъщерята Г..
3
Тя изразила пред баба си огорчение ,че майка й се „ занимава с мъже “. Синът
А. ставал обект на подигравки от връстниците му по повод публикуваните в
интернет снимки с прояви на свободно поведение на въззивницата и си
поплаквал. Показанията на свидетелките са съответни едни на други и
взаимно допълващи се. Сведенията от Д. почиват на непосредствени
възприятия, а сведенията от Д.Г. - на споделено от детето Г., което също като
Д. е очевидец на съобщените факти. Няма данни по делото, които да внасят
съмнение в достоверността на показанията им. Твърденията за
лъжесвидетелстване ( дори да има образувана прокурорска проверка по
подадена от въззивницата жалба ) не са причина за обратна преценка, тъй
съдът може да приеме неистинност на показанията на свидетелките само при
установяването й по надлежния ред – с влязла в сила присъда.
Установено е, още, че на 10.09.2010 г. съпругата взела децата и
напуснала семейното жилище, в което живяли родителите на въззиваемия.
Поставила условие семейството да се устрои на квартира. След кратък
престой в дома на родителите на Т. в жилище под наем се установила само тя
с двете деца. Според свидетелката Д.Г. много скоро ( след около месец )
децата се завърнали при бащата, а Т. заживяла в квартирата с друг мъж.
Според свидетелката Д. връзката й с настоящия партньор датира от 2011
година, тъй като тогава публикувала в мрежите снимки от почивка с него.
Фактът на извънбрачната връзка е потвърден от свидетелката Г.Г.
( майка на въззивницата ). Дадените от нея сведения за
установяването й след като изминали две години от фактическата раздяла не
съответстват на свидетелствата от М.Д. и Д.Г. за по – ранното начало на
връзката .
С показанията на тези две свидетелки се доказва, че от завръщането на
децата в семейното жилище грижата за сина А. до установяването му при
родителите на майката като ученик в 10 клас и за дъщеря Г. през цялото
време без прекъсване, е полагана от бащата с подкрепата на родителите му.
Данни за адекватни грижи и заволяване на основни потребности на детето Г.
от този родител се съдържат в изготвените от дирекция „ Социално
попомагане“, град Д. два социални доклада от 9.11.2020 г. и от 31.03.2021 г.
Според свидетелката Д. майката не търсела децата, не подпомагала Г. с пари,
когато тя се обръщала към нея в нужда. А според свидетелката Д.Г. майката
4
не откликвала на призивите й да потърси срещи с Г., да засвидетелства
грижи и внимание към нея. Била безучастна, когато свидетелката се обръщала
към нея за помощ, както в случаите на боледуване от децата, така и при по –
сериозно влошаване на здравето на Г.. Детето страдало от липса на майчина
грижа и обич, изпадало в нервни кризи , получавало задушаване, изискващи
преглед от лекар и психолог, но майката ( за разлика от малката й сестра ) не
предприела нищо за лечението й. Майката не участвала в издръжката на
детето, освен с еднократно даване на 120 лева за училищна екскурзия в 8
клас. В противовес на сведенията от Д. и Г. свидетелката Г.Г. е посочила, че
майката давала пари на Г. при поискване винаги, че й купувала дрехи, якета,
обувки и учебници. Тези показания са изолирани и не се подкрепят от други
доказателства.
На оплакването в жалбата за игнориране на писмените доказателства за
„ нормална комуникация“ между майка и дъщеря следва да се отговори, че
доказателствата са за кореспонденция в електронна форма, с начало - от
месец август 2020 година, т.е. при висящността на брачното производство .
Действително фактът за нея ( кореспонденцията ), като относим към
твърдяното брачно провинение на въззивницата - изоставяне на брачния
партньор в грижата и издръжката на децата, не е обсъден в решението. Но той
няма значението , което му е придадено в жалбата. Разделянето на майката от
децата е станало по избор на децата, в близък до раздялата със съпруга
момент, към който отношенията между двамата не са били все още
разстроени. Въпреки това въззивницата, както правилно е приел
първоинстанционният съд, не е оказала подкрепа на съпруга си в следващия
продължителен период на тяхното израстване нито с преки грижи, нито с
поемане на дял от издръжката им. Поддържането на връзка в социалните
мрежи от въззивницата с дъщеря й не съставлява поведение , което
удовлетворява изискванията по член 14 и член 17 от СК за взаимност между
съпрузите и за полагане на общата грижа за семейството, за възпитанието и
образованието на децата и тяхната издръжка.
Следователно изводите на първоинстанционния съд за допуснати от
въззивницата брачни нарушения, ангажиращи взаимната й с въззивника
брачна вина за дълбокото и непоправимо разтройство на брака, са
обосновани.
5
По иска за издръжка за минало време нямат правно значение фактите за
получаването на детските добавки за Г. от майката в същия период, за
преустановяване на плащането им за вбъщете време и причината за него. Това
е така, защото детските добавки се дължат за детето и ако родителят ги
разходва не за издръжката му ( а за свои лични нужди ), той отговаря по
правилата за неоснователно обогатяване към обеднилото се лице ( детето или
родителят му, който му е осигурявал цялата необходима издръжка ), ако то
няма друг иск за защита – член 59 от ЗЗД . За периода на непълнолетието на
детето родителят дължи безусловно издръжка, чийто размер се определя от
възможностите му и от потребностите на детето – член 143,ал.1 и ал.2 от СК .
В периода, за който се претендира издръжка за минало време -
21.07.2019 г. – 21.07. 2020 г., Г. е била непълнолетна. Въззивницата й е
дължала издръжка. Спорно по делото е дали тя е изпълнявала задълженията
си в този период. Правилно ,с оглед извършеното от въззивния съд
обсъждане на показанията на свидетелката Г.Г. първоинстанционният съд е
приел, че възражението на ответницата за изпълнение, не е категорично
доказано. Следователно осъждането й за издръжка за минало време в общ
размер от 2 400 лева е законосъобразен резултат .
В обобщение, обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди
изцяло. Въззиаемият има право на сторените за въззивното производство ( в
представения по въззивното дело списък неправилно са включени разноски за
първоинстанционното производство ) разноски в размер на платеното
възнаграждение от 600 лева, което е в минималния размер по член 7,ал.1,т.2
от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и по възражението на противната страна не следва да се
намалява като прекомерно .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 260513 от 27.08.2021 г. на
Добричкия районен съд по гр.д.№ 1656/2020 г. в частта относно обявената
брачна вина на съпругата и в частта на осъждането на Т.Г. И. ( Б. по
решението ) , ЕГН: ********** от град Д. да заплати на детето си Г.С. Б.,
6
ЕГН: ********** със съгласието на нейния баща С. АНГ. Б., ЕГН:
********** от град Д. издръжка за минало време - 21.07.2019 г. – 21.07. 2020
г.- в размер от 2 400 лева ,ведно със законната лихва, считано от 21.07.2020 г.
до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА Т.Г. И. , ЕГН: ********** от Д.*** да заплати на С. АНГ.
Б., ЕГН: ********** от град Д.ЖК Х.Б.** разноски в размер от 600 (
шестстотин ) лева за въззивното производство .
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7