Р Е Ш Е Н И Е
№ 2362
гр. Пловдив 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ –
ХVІІ н. с., в публично заседание на единадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6260/2019 г. по описа на РС Пловдив –
ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 36–0000394/18.09.2019 г. на ** Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр. Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”, с което на „ИЗМИР ЛОГИСТИК” ЕООД с ЕИК **, със седалище **,
представлявано от Х.Р.Ю. с ЕГН **********, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляди/ лв. за нарушение на чл.7Б
ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ на основание чл.96Г ал.1
пр.1 от ЗАвтП.
Жалбоподателят „ИЗМИР ЛОГИСТИК” ЕООД **** чрез
процесуалния си представител прави искане до съда да отмени наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно – с твърдения за липса на осъществено от
санкционираното дружество административно нарушение.
Въззиваемата страна Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Пловдив при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” не изпраща представител в
съдебно заседание. Чрез писмено становище се иска потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност
прие за установено следното.
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството жалбоподател „ИЗМИР ЛОГИСТИК” ЕООД ***,
представлявано от управителя Х.Р.Ю., осъществявало дейност по международен
превоз на товари – като лицензиран превозвач, притежаващ лиценз на Общността
под № ***.
Към м. юни 2019 г. в същото дружество превозвач като
водач на товарен автомобил работело – по трудов договор № 17/21.06.2018 г., лицето
Ю.М.М.. Същото лице М. е получил т.г. по негова молба за кандидатстване за
такова и е приет за т.г.под името З.А., с Т.Л.К. № 16706371214 – съгласно Закон
за т.г.чл.403 и чл.7 и Решение на МС № 02/05/2011 от 2401. Ю.М.М., с т. име
като т.г. З.А., притежавал т. свидетелство за управление на МПС под № 55717, издадено
на 28.07.1993 г. от О. Р. Т., валидно до 03.08.2027 г., за придобити категории
„М“, „А1“, „В1“, „В“, „С1“, „С“, „D1“, „D“, „ВЕ“, „С1Е“, „СЕ“, „D1Е“,
„DЕ“ и „F“.
На 14.06.2019 г. около 10.00 ч. от същото лице М., с т.
име А., било осъществено управление на товарен автомобил с рег. № ** – товарен
автомобил от категория N3 – превозно средство с
технически допустима максимална маса над 12 тона /съгл. чл.149 ал.1 т.3 б.В от
ЗДВП/. Управление на товарния автомобил на дружеството превозвач „ИЗМИР
ЛОГИСТИК” ЕООД ** от водачът М., с т. име А., било установено от служител на
Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Пловдив при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” – свидетелят С.К.М. – инспектор, при извършена
проверка през м. август 2019 г. Сред проверяваните на място в офисите на
дружеството превозвач документи и в базата данни на Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр. Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”
св. М. не открил данни за необходимата квалификация на работника М. като водач
на товарен автомобил от категория N3, а
именно да притежава категория „С“, поради което и на 26.08.2019 г. съставил на
превозвачът „ИЗМИР ЛОГИСТИК” ЕООД *** акт – АУАН № 264648/26.08.2019 г., за
прието за извършено административно нарушение по см. на чл.7Б ал.1 изр.1 от ЗАвтП
и състоящо се в допускане извършването на превоз на товари – към 14.06.2019 г.
около 10.00 ч., от водач – Ю.М.М., който не отговаря на изискванията за
квалификация на водач – да не притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство с категория „С“ за съответното на категорията превозно
средство – от категория N3. При предявяване на АУАН на управителя на
дружеството превозвач „ИЗМИР ЛОГИСТИК” ЕООД било вписано в полето за обяснения,
възражения и искания само „имам“, без да се конкретизират какви евентуално са
тези възражения. Възражения против констатациите по акта не били направени и в
срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка административно – наказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление, в което обстоятелствата на приетото за
извършено административно нарушение по чл.7Б ал.1 изр.1 от ЗАвтП били изложени
по сходен като в АУАН начин. Като изпълнително деяние на процесното
административно нарушение било вписано в НП от административно – наказващият
орган „допуска извършването на превоз“, а като санкционна норма за налагане на
следващото се за приетото за извършено административно нарушение наказание била
конкретизирана нормата на чл.96Г ал.1 пр.1 от ЗАвтП.
Нито актосъставителят, нито административно –
наказващият орган изяснили дали лицето водач М. не притежава евентуално
издадено му от друга държава - доколкото е получил и гражданство на Р. Т.,
свидетелство за управление на МПС с придобити съответни категории за нуждата по
управление на превозните средства на превозвача работодател „ИЗМИР ЛОГИСТИК” ЕООД.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на св. М., АУАН № 264648/26.08.2019
г., известие за доставяне, извлечение разпечатка от тахограф, извлечение от
база данни за карти за квалификация на водач, нотариално заверени с превод на
български език копия на свидетелство за управление на МПС и удостоверителен
документ за гражданство, трудов договор, оправомощителна заповед.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. М., тъй като
прие същите за логични, последователни, кореспондиращи и допълващи писмените
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът
прие, че от страна на жалбоподателя „ИЗМИР ЛОГИСТИК” ЕООД *** не е налице
осъществен състав на административно нарушение, за което е било санкционирано
търговското дружество – по см. на чл.7Б ал.1 изр.1 от ЗАвтП, състоящо се в това
да допусне като лицензиран превозвач, притежаващ лиценз на Общността под № 18260,
на 14.06.2019 г. около 10.00 ч. водачът Ю.М.М. да осъществява международен
превоз на товари като да управлява превозно средство от категория N3 без да притежава нужната квалификация на водач – без
да притежава категория „С“. Наличните по делото доказателства – в частност заверено
копие - с нотариална заверка на подпис, с превод от английски език на
свидетелство за управление на МПС и удостоверителен документ за гражданство,
несъмнено сочат, че лицето водач Ю.М.М., работещо по трудов договор с
дружеството превозвач „ИЗМИР ЛОГИСТИК” ЕООД ** като ** на товарен автомобил,
към датата 14.06.2019 г. е притежавал като правоспособен водач на моторни
превозни средства категория „С“ – необходима за управление на превозни средства
от категория N3 – лицето М., имащо т.г.като гражданин на Р. Т.
с имена З.А., е притежавало т. свидетелство за управление на МПС под № 55717,
издадено на 28.07.1993 г. от О. Р. Т., валидно до 03.08.2027 г., за придобити
категории „М“, „А1“, „В1“, „В“, „С1“, „С“, „D1“, „D“, „ВЕ“, „С1Е“, „СЕ“, „D1Е“,
„DЕ“ и „F“.
Наличието на съответната за водача квалификация откъм категория, нужна за
управление на съответното превозно средство, изключва и възможността
дружеството пък превозвач да извърши административно нарушение, което да се
състои в допускане извършването на превоз от неквалифициран водач. С оглед на
това и настоящата инстанция прие, че административната отговорност спрямо „ИЗМИР
ЛОГИСТИК” ЕООД *** за нарушение по см. на чл.7Б ал.1 изр.1 от ЗАвтП е
неправилно ангажирана /липсва осъществен състав на административно нарушение по
см. на чл.7Б ал.1 изр.1 от ЗАвтП/ и същата следва да отпадне като атакуваното
наказателно постановление бъде отменено изцяло.
Наред
с горното следва да се посочи от съда, че и при прилагане на санкционната
разпоредба в случая по обжалваното НП № 36–0000394/18.09.2019 г. – на чл.96Г ал.1 пр.1 от ЗАвтП, е допуснато
съществено процесуално нарушение, доколкото приложимата разпоредба не
съответства на описаното административно нарушение по чл.7Б ал.1 изр.1 от ЗАвтП
откъм форма на изпълнително деяние. Съгласно чл.96Г ал.1 пр.1
от ЗАвтП „Който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лв.“. Цитираното в НП
приложение 1 на чл.96Г ал.1 от ЗАвтП се отнася до изпълнително деяние на
административно нарушение назначаване на работа, докато при излагане на
обстоятелствата на приетото за извършено нарушение по чл.7Б ал.1 изр.1 от ЗАвтП е посочено, че се състои в
допускане извършването на превоз. Разминаването между материално – правна
норма, уреждаща състава на административното нарушение, и санкционна
разпоредба, предвиждаща съответно на нарушението наказание, съставлява съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административното
производство и самостоятелно опорочаващо атакуваното НП като незаконосъобразно.
По
горните съображения съдът прие да отмени наказателното постановление изцяло
като неправилно и незаконосъобразно.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
36–0000394/18.09.2019 г. на ** Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.
Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с което на „ИЗМИР
ЛОГИСТИК” ЕООД с ЕИК **, със седалище **, представлявано от Х.Р.Ю. с ЕГН **********,
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000.00
/три хиляди/ лв. за нарушение на чл.7Б ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП/ на основание чл.96Г ал.1 пр.1 от ЗАвтП.
Решението подлежи на
обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.