№ 73
гр. Горна О. 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101730 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът КР. Й. Б.(чрез адв.М.Ш. от САК) твърди, че в периода: м.януари.2019г.-
м.май.2019г. е бил работил по трудов договор с „Танита Транс“ЕООД с ЕИК:****, със седалище и
адрес на управление: гр.В.Т. ул.****№32, представлявано от Т. Н. Х., на длъжност „шофьор на
товарен автомобил“, трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страна
за 2019г. На практика В. ХР. Х.(съпруг на Т. Н. Х.) изпълнявал функцията на управляващ.
Изпълнявайки редовен курс в Кр.Дания през м.февруари.2019г., с участието на управлявания от
ищеца товарен автомобил с ДК№ВТ4092КВ, се реализирало ПТП. Вследствие на него, товарният
автомобил бил увреден, като причинените щети били главно в областта на задна дясна врата.
Твърди се, че макар ищецът Б. да нямал никаква вина за инцидента, В. ХР. Х. го натоварил изцяло
с отговорността за причинените по автомобила вреди и съответно за възстановяване на
необходимите средства за ремонт. Всички автомобили, чрез които се упражнявало предмета на
дейност на дружеството, в т.ч. и управлявания от ищеца, имали валидно сключени застраховки, в
т.ч. „Гражданска отговорност“. Не му били представени документи и доказателства относно
вината за причиняване на щетите по товарния автомобил, нито оценка на същите, но на
13.05.2019г. ищецът бил принуден за подпише Запис на заповед, с която се задължава да заплати
на В. ХР. Х. сумата 8400.00лв. в срок до 31.05.2020г. с устната договорка, че сумата представлява
стойността за репариране на причинени вреди вследствие на ПТП, в което участвал с товарен
автомобил с ДК№ВТ4092КВ. Твърди, че единственият водещ мотив за подписване на записа на
заповед бил страхът от загуба на работата и съответно лишаване на дължимото трудово
възнаграждение. В случай на заплащане на посочената сума от ищеца за ремонт на товарния
автомобил, това би довело до неоснователно обогатяване от страна на дружеството, което
получило сума и от застрахователно обезщетение с идентично основание. На 24.09.2020г. получил
ПДИ от ЧСИ Д.К., с която в качеството на длъжник на КР. Й. Б. бил предоставен двуседмичен
1
срок за заплащане на сума по изп.дело№20207280400531 в общ размер от 11182.31лв.(главница –
8400.00лв., законна лихва – 107.33лв. за периода: 31.07.2020г.-15.09.2020г., разноски – 948.00лв.,
разноски по изпълнителното производство – 600.00лв. и такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими
към 15.09.2020г. - 1.126.98лв. с ДДС. Към същата е приложен Запис на заповед от 13.05.2019г.,
Заповед№488/31.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело№772/2020г. по описа на РС-С. Впоследствие
били наложени запор върху банковите сметки на КР. Й. Б., запор върху трудовото възнаграждение,
което КР. Й. Б. получава от „Сиатранс”ЕООД, запор върху собствения му товарен автомобил
„Мерцедес Вито“ с ДК№****. Оспорва дължимостта на сумата по изп.дело№20207280400531 на
ЧСИ Д.К. с per.№728 в КЧСИ в общ размер на 11182.31лв., поради липса на валидно задължение
по каузалното правоотношение, въз основа на което бил издаден Запис на заповед от 13.05.2019г.
и впоследствие изпълнителен лист. Счита, че липсват предпоставките за ангажиране на
отговорността му за причинени имуществени вреди на В.Х., в качеството му на фактически
управител на „Танита Транс“ЕООД, вследствие от настъпилото ПТП в Кр.Дания, при
управлението на товарен автомобил с ДК№ВТ4092КВ, за което му се търси имуществена
отговорност в посочения размер. Твърди, че нямал вина за настъпване на ПТП, още по-малко
наличие на умисъл и не била налице причинно- следствената връзка между причинените вреди и
поведението му. Не било водено и дисциплинарно производство по КТ. Възползвайки се от
положението му на по-слабата страна в трудовоправните отношения с дружеството, ищецът бил
принуден да подпише документ, с който се задължава да плати сума, за което му било съобщено,
че обезпечава имуществената отговорност за причинени на дружеството-работодател вреди,
вследствие на състоялото се ПТП в Кр.Дания. Дори да били налице предпоставките за ангажиране
на отговорността за причинени вреди по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите
задължения, горното по същество представлявало устно споразумение, въз основа на което
следвало да заплати на В. ХР. Х. обезщетение за вреди над сумата по чл.206 ал.1 КТ - нищожно
според чл.26 ал.1 пр.I от ЗЗД, поради противоречие със закона, тъй като с него в нарушение на
чл.203 ал.1, чл.206 ал.2 и чл.210 от КТ са уредени, както предпоставките/основанието/ и размера,
така и начина на осъществяването на отговорността ми спрямо дружеството - работодател.
Липсвало валидно каузално отношение, което да обоснове задължението му към В. ХР. Х. в
размер на 8400.00лв. по издадения Запис на заповед и произтичащите от главницата акцесорни
задължения за лихви, както и такси и разноски за съдебното и изпълнителното производство,
всичко в общ размер 11182.31лв. Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на В. ХР. Х., че КР. Й. Б. не дължи на В. ХР. Х. сумата в общ размер
11182.31лв. по изп.дело№20207280400531 на ЧСИ Д. К. per.№728 на КЧСИ, от които главница –
8400.00лв., законна лихва за периода 31.07.2020г.-15.09.2020г. - 107.33лв., присъдени разноски -
948,00лв., разноски по изпълнителното производство – 600.00лв. и такси по тарифата към ЗЧСИ,
дължими към 15.09.2020г. – 1126.98лв. с ДДС. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът В. ХР. Х.(чрез адв.Й. Вл.Х. от ВТАК) оспорва предявения иск. Счита същия за
недопустим. За сумите, за които ищецът претендирал, че са недължими към ответника имало
издадени и влезли в сила изп.лист№344/12.08.2020г. и Заповед№488/31.07.2020г. на изпълнение,
които са предмет на изп.дело№531/20г. на ЧСИ Д. К. при ВТОС. По така издадените изп.лист и
Заповед на изпълнение не било постъпило в срок Възражение по чл.414 от ГПК от длъжника КР.
Й. Б.. По този начин, пререшаването на този спор чрез предявяване на отрицателен установителен
иск, какъвто предявява ищецът било недопустимо. С исковата молба ищецът твърди
2
съществуването на каузално правоотношение между него и „Танита Транс”ЕООД – трето извън
спора лице. Твърди се, че наведеното от ищеца с исковата молба каузално правоотношение не
съществувало между ищеца КР. Й. Б. и ответника В. ХР. Х., в т.ч. не би могло да се вземе
становище относно причинени вреди(дали действително съществува ПТП, размер на причинени
вреди и т.н.) във връзка с претърпяно от ищеца ПТП по отношение на „Танита Транс”ЕООД.
Ответникът не бил възлагал на ищеца да управлява негов собствен товарен автомобил и нямал
претенции към ищеца за дължими суми в този смисъл. Счита искът за неоснователен. Отрича
между ищеца и ответника да са съществували каквито и да било фактически или правни
отношения във връзка с трудов договор. Оспорва твърденията на ищеца, че сумите дължими по
изп.дело№531/2020г. по описа на ЧСИ Д. К. с рег.№728 при ВТОС се дължат в резултат на
правоотношения съществуващи между страни, различни от страните по настоящия спор. Записът
за заповед, представен по изп.дело№531/2020г., от който произтичало задължението на ищеца
била редовна от външна страна ценна книга - съдържала реквизитите, които изисква разпоредбата
на чл.535 от ТЗ и удостоверявала наличието на изискуемо и ликвидно притезание. КР. Й. Б. се е
явил при нотариус, който удостоверил полагането на подписа му върху ценната книга. Така,
ищецът като издател се задължил неотменимо, безусловно и без протест да заплати на В. ХР. Х.
приносител сумата от 8400.00лв. Моли да бъде прекратено съдебното производство или
алтернативно искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства
за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Видно от съдържанието на представеният Запис на заповед, издаден на 13.05.2019г. КР. Й.
Б. неотменимо и безусловно се е задължил да заплати по записа на заповед на В. ХР. Х. сумата
8400.00лв., като сумата е платима без протест и без разноски и гр.Велико Т. в срок до 31.05.2020г.
По делото е приложено заверен препис от всички документи находящи се в
ч.гр.дело№772/2020г. по описа на РС-С. Установи се, че с Разпореждане по ч.гр.дело№772/2020г.
РС-С е издал Заповед№488/31.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, в полза на В. ХР. Х. против КР. Й. Б. за: сумата
8400.00лв. за задължение по Запис на заповед от 13.05.2019г., ведно със законната лихва от
31.07.2020г. до изплащане на вземането; сумата 948.00лв. - разноски по делото(168.00лв. - ДТ и
780.00лв. - адвокатски хонорар). След извършена справка се установи, че не е подавано
възражение срещу Заповед№488/31.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК.
Според справка с вх.№10597/24.11.2020г., издадена от ЧСИ Д.К. с рег.№728 в КЧСИ и с
район на действие ВТОС, по описа на ЧСИ Д.К. е образувано изп.дело№20207280400531,
разноските по изп.дело в размер на 600.00лв., представляват присъдено адвокатско
възнаграждение по изп.дело в полза на взискателя, а сумата от 1126.98лв. с ДДС - представлява
авансово дължими такси в размер на общо 139.00 лв. от които: т.1, т.2, т.5, т.31 от ТТРЗЧСИ и
987.98лв. пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Спроред същата справка поканата за
доброволно изпълнение с изх.№9870/01.09.2020г. до КР. Й. Б. е връчена на 24.09.2020г.
Констатира се от данните по делото, че възражение от ищеца Б. по чл.414 от ГПК(в срока
по чл.414 ал.2 от ГПК) не е било подадено против издадената заповед за изпълнение, поради което
3
в съответствие с чл.416 от ГПК, следва да се приеме, че Заповед№488/31.07.2020г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.дело№772/2020г. РС-С е влязла в законна сила.
Според служебно изисканата и приложена справка от 27.04.2021г. чрез ТРРЮЛ –
ЕПЗЕАУ, лицето В. ХР. Х. е управител, респ. едноличен собственик на капитал на осем търговски
дружества и прокурист на други две търговски дружества, измежду които не фигурира „Танита
Транс“ЕООД.
Според служебно изисканата и приложена справка от 28.06.2021г.(лист85-лист92 по делото)
чрез НАП за съществуващи/действащи трудови договори КР. Й. Б. е бил трудови правоотношения
във връзка със сключени трудови договори с различни търговски дружества – работодатели,
измежду които не фигурира „Танита Транс“ЕООД или дружества, свързани с управител на които
да е лицето В. ХР. Х..
По делото е приложено становище от 28.07.2021г. на „Танита Транс“ЕООД(чрез Управител
Т.Х.), според което се твърди, че КР. Й. Б. не е бил служител в дружеството и същото не
разполагало е негово лично трудово досие. Също така дружеството не притежавало превозни
средства, в т.ч. и товарен автомобил с ДК№ВТ4092КВ. Видно по партида на търговското
дружество „Танита Транс“ЕООД, същото не било осъществявало търговска дейност през 2019г., за
което прилага подадена в ТР декларация по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч. за липса на търговска дейност
през 2019г.
От справката издадена от ОД МВР В.Т. сектор „ПП“ от 04.10.2021г. е видно, че „МАН ТГХ
26.440 БЛ“ с ДК№ВТ4092КВ от 30.08.2017г. до прекратяване на регистрацията му „ съхранение в
частен имот“ на 28.04,2020г. е собственост на „Ваниз“ЕООД с ЕИК:****, с адрес гр.Сухиндол.
Според приложеното извлечение от „Юробанк България“АД от извършените транзакции
по разплащателната сметка с титуляр КР. Й. Б. се установява, че са извършени преводи с
наредител „Танита Транс“ЕООД към сметката на КР. Й. Б.: -на 11.02.2019г. 1506.00лв. с основание
„командировка 01.2019“;
-на 05.03.2019г. 3734.00лв. с основание „командировка 02.2019“; -на 10.04.2019г. 4244.00лв. с
основание „командировка 03.2019“; -на 14.05.2019г. 3405.00лв. с основание „командировка
04.2019“.
Oт страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства. Св.С.В.Й.(съжителстваща с
ищеца Б.) твърди, че не познава В.Х., но това име е чувала от К.Б., който започнал работа при
него от края на м.януари.2019г. до края на м.май.2019г., като шофьор на камион в Кр.Дания(за
три-четири месеца). До Кр.Дания пътувал с друг мъж и базата в Дания са му дали ключовете за
камиона. Заплащането се определяло от курсовете и часовете, като твърди, че Б. се водел по
ведомост на минимална работна заплата, а „другото“ се водело като командировка(Б. вземал 3000-
4000лв.).Разбрала от ответника, че са му удържали пари, заради ПТП. Преди да си вземе
последната заплата В.Х. накарал ищеца Б. да подпише един документ, че има да дава пари във
връзка с някакво ПТП(откачена врата на ремарке по време на товарене и разтоварване в Кр.Дания).
Свидетелката твърди, че сумата била 8000.00лв., като първата вноска от 750.00лв. била удържана
от В.Х. и остатъка от заплатата беше преведен по банков път на К.Б.. Според свидетелката
заплатата си Б. получавал от „Танита Транс“ЕООД, но не му били предоставяни фишове за това.
Св.Х.В.П. познава страните по делото. От К.Б. разбрал за инцидента с ударената врата на
ремаркето(при паркиране за разтоварване вратата се откачила, вероятно механизмът е бил
4
повреден или не добре стегнат). Според свидетеля отношенията между страните били като между
работник-работодател. Свидетелят също работил като „международен шофьор“ с работодател В.Х.
от м.октомври.2018г. до есента на 2019г., а Кр.Б. работил по това време от началото на 2019г. до
м.май-м.юни.2019г. Парите(заплащането) се привеждали по банкова карта. Практиката била, ако
възникне ПТП с вреди, парите се удържали от работника. За смачканата врата на ремаркето В.Х.
поискал от К.Б. 4000 евро. За това свидетелят узнал от ищеца Б.. Когато Х. поискал парите и К.Б.
се бил подписал на някакъв документ, за да може да си вземе заплатата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Записът на заповед е абстрактна правна сделка, а такива сделки поначало не съдържат
основание и при тях законът не се интересува от това защо се предоставя посочената в
съдържанието им имуществена облага. Принципно, изложеното не означава, че зад абстрактната
сделка не може да стои каузална такава, но по законова дефиниция отсъствието на каузална сделка
не засяга действителността на абстрактната и правните последици, които същата поражда. За да
породи целения правен резултат е необходимо и достатъчно записът на заповед да съдържа
задължителните реквизити, изискващи се от разпоредбата на чл.535 от ТЗ. Записът на заповед е
опростена форма на менителницата, при която участват две лица - издател и поемател, липсва
приемател, поради което чл.537 от ТЗ препраща към уредбата на менителницата, доколкото
разпоредбите са съвместими с естеството на записа на заповед. При запис на заповед издателят не
нарежда на трето лице, а сам поема задължението, иначе казано сам безусловно обещава да
заплати на поемателя определена сума пари - чл.535 т.2 от ТЗ. От правната същност на записа на
заповед - обещание за плащане от страна на издателя, се налага и заключението, че той отговаря в
същия размер и на същото основание, както платецът(приемателят) по една менителница. Като
формална сделка, той трябва да има определено от закона минимално съдържание и е валиден
само, ако са налице всички елементи, предписани от закона - чл.535 от ТЗ, а липсата на елементите
по чл.535 от ТЗ, с изключение на тези, посочени в чл.536 ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ, водят до
нищожност на сделката - до липса на валидно възникнало задължение за плащане. В случая,
процесният запис на заповед отговаря на изискващата се от закона форма за неговата
действителност и самият ответник не противопоставя възражения в тази посока.
В конкретния случай паричното вземане на ищеца се основава на абстрактна сделка,
сключена под формата на запис на заповед, издаден на 13.05.2019г. КР. Й. Б. неотменимо и
безусловно се е задължил да заплати по записа на заповед на В. ХР. Х. сумата 8400.00лв., като
сумата е платима без протест и без разноски и гр.Велико Т. в срок до 31.05.2020г. В този смисъл,
тъй като към депозирането на заявлението(в заповедното производство), респ. исковата молба,
падежът по ефекта е настъпил и задължението на издателя на записа се явява ликвидно и
изискуемо.
Поддържаното от ищеца възражение е, че процесният запис на заповед е издаден, за да
обезпечи имуществената му отговорност спрямо работодателя му за нанесените щети по
управлявания при разтоварване товарен автомобил. Срещу това възражение на ищеца ответникът
е заявил, че процесният запис на заповед не бил издаден като обезпечение за настъпилите за
работодателя вреди и няма каузално правоотношение, което същият запис да обезпечава.
Съобразно разпоредбите на чл.54 от ЗЗД, работодателят, който е заплатил нанесените
имуществени вреди от работник/служител би могъл по силата на регреса да ги получи от дееца,
поради което записът на заповед не би бил лишен от основание и да обезпечава това задължение.
Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните
5
твърдения на страните. Според настоящия състав в производството по чл.124 от ГПК(зададено от
въззивния съд), когато дадена заповед за изпълнение е издадена на основание запис на заповед,
наличието на каузална сделка, стояща във връзка със записа на заповед и неговата гаранционно-
обезпечителна функция спрямо такава сделка, подлежат на изследване само при направено от
длъжника възражение за наличието на такова каузално правоотношение или при твърдение на
самия кредитор за съществуването на такова, като доказателствената тежест за установяване на
каузалното правоотношение и връзката му с конкретния издаден запис на заповед лежи върху
страната, твърдяща съществуването му. В случая, това означава ищецът, който твърди, че
процесният запис на заповед е обвързан с конкретно каузално правоотношение, да докаже
съществуването на такова и съответно-гаранционно-обезпечителната връзка на издадения запис на
заповед с това правоотношение. Такива доказателства ищецът не ангажира. Поначало кредиторът,
имащ вземане по един менителничен документ, няма задължение да доказва кауза за издаването
му във всички случаи на оспорване на вземането по документа. Св.С.В.Й.(съжителстваща с ищеца
Б.) и св.Х.В.П. не изнасят някакви обстоятелства в тази посока. Твърденията са в насока, че Б.
имал да дава пари във връзка с някакво ПТП и подписал „някакъв документ“. Св.Х.В.П.
единствено твърди, че имало масова практика, ако възникне ПТП с вреди, парите се удържали от
работника. Обаче, за конкретния запис на заповед свидетелите сочат, че нямат никакви преки
впечатления. И двамата излагат доводи за съществуващо трудово правоотношение между „Танита
Транс“ЕООД(работодател) и ищеца Б.(работник), като на практика ролята на работодател „играел“
ответникът В.Х.(съпруг на управителя на дружеството). В исковата молба ищецът е изложил, че
работодателят не му представил писмен трудов договор. Няма пречка един факт да се приеме за
доказан, ако е установен със свидетелски показания/при условие, че те са допустими като
доказателствено средство/ и липсват други доказателства, както за неговото осъществяване, така и
такива, поставящи под съмнение съществуването му. Когато страната извлича изгодни последици
от определен факт, тя носи тежестта да го докаже чрез т.нар. главно доказване. Противната страна,
която не носи доказателствената тежест, може да извършва насрещно доказване - да оборва
главното доказване като докаже, че фактът не се е осъществил или най-малкото да внесе съмнение
в осъществяването му. За да направи извод дали твърденият факт е доказан, съдът следва да
претегли и да прецени съвкупно всички събрани доказателства - тези, които с положителност
сочат на осъществяване на факта и тези, които по един или друг начин внасят съмнение или
опровергават това. Ако правнорелевантният факт се установява от свидетелски показания на едни
свидетели и са налице насрещни доказателства, които да го разколебават, то доказването не е
успешно проведено.
Както се посочи, от приложена справка от 28.06.2021г. чрез НАП за
съществуващи/действащи трудови договори КР. Й. Б. е бил трудови правоотношения във връзка
със сключени трудови договори с различни търговски дружества – работодатели, измежду които
не фигурира „Танита Транс“ЕООД или дружества, свързани с управител, на които да е лицето В.
ХР. Х.. Отделно от това не се установи „Танита Транс“ЕООД да е осъществявало търговска
дейност през 2019г., както и че нито дружеството, нито В.Х. е собственик на „МАН ТГХ 26.440
БЛ“ с ДК№ВТ4092КВ(автомобилът, по отношение на който се твърди от ищеца, че са нанасени
щети).
Изискването за писмена форма в чл.62 от КТ е въведено като условие за валидност на
трудовия договор, предвид което съществуването на трудово правоотношение не може да бъде
установявано със свидетелски показания или други доказателства, установяващи по косвен начин
6
възникването и съществуването му. Работникът е по-слабата икономически страна в
правоотношението работодател-работник, поради което възможността да се издава запис на
заповед в рамките на времетраенето на трудовото правоотношение не може да бъде начин да се
заобикалят императивните норми на КТ, които защитават именно тази по-слаба страна. Отсъстват
данни, че процесният запис на заповед е обезпечавал имуществена отговорност на работника К.Б.
по възникналото трудово правоотношение(както и по друго такова напр. гр.договор), доколкото
поемател по абстрактната сделка не е твърденият от ищеца работодател „Танита Транс“ЕООД.
Извършените преводи по сметка на ищеца с наредител „Танита Транс“ЕООД към сметка с титуляр
К.Б. и основания „командировка“ не доказват сами по себе си наличието на валидно трудово
правоотношение, каквото се твърди от ищцовата страна.
Единствено и само при наличието на валидно трудово правоотношение(каквото не се
установи в настоящия случай) работодателят би могъл да ангажирал имуществена отговорност на
работника/служителя по реда на специалното производство по чл.210 от КТ, чрез издаване на
заповед, с която се определя основанието и размера на отговорността, която заповед следва да бъде
връчена на работника с право да я оспори в определен срок, а в случай, че постъпи оспорване,
отговорността следва да бъде реализиране чрез иск пред съда. Само в този случай би могло да се
приеме, че е записът на заповед е издаден в противоречие с императивната норма на чл.207 от КТ.
Заобикалянето на закона също като противоречието със закона винаги предполага конкретна
законова забрана, която се заобикаля. При заобикалянето на закона има правна норма, която от
външна страна е спазена, но страните са целели да постигнат непозволен резултат.
Противоречието със закона(каквото се афишира от ищеца в исковата молба) е обективно
основание за нищожност, докато при заобикалянето е необходим субективен елемент - намерение
чрез сделката да се постигне непозволения от закона резултат.
Съобразно т.17 от Тълкувателно решение№4/18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. – ОСГТК
ВКС при въведени от ищеца възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, в
негова тежест е да докаже фактите, които са от значение за несъществуването на задължението по
записа на заповед. Въпреки, че правоизключващите възражения не са преклудирани(с оглед
мотивите на акта на въззивната инстанция), съдът намира същите за неоснователни, поради което
не ги кредитира. Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай поемателят е доказал
редовността от външна страна на менителничния ефект. Издателят на ценната книга, съобразно
разпределението на доказателствената тежест, не е доказал твърденията си за обвързаност с
конкретно каузално правоотношение(да е имал задължение по трудовото правоотношение, за
обезпечаване изпълнението на което да е бил издаден процесният запис на заповед), за
несъществуване или за погасяването на вземането по записа на заповед. При така установените
обстоятелства, доколкото записът на заповед от 13.05.2019г., въз основа на който е издадена
заповедта за незабавно изпълнение, е съставен в писмена форма и съдържанието му отговаря на
изискванията на чл.535 от ТЗ, се налага изводът, че в полза на ищеца е възникнало вземане към
ответника за сумата 8400.00лв. - задължение по записа заповед. Ответникът не е представил
доказателства за изпълнение на посоченото задължение и следователно не е доказал възраженията
си за недължимост на сумите по издадените по ч.гр.дело№772/2020г. по описа на РС-С заповед за
изпълнение и изп.лист: главница – 8400.00лв., законна лихва за периода: 31.07.2020г.-15.09.2020г.
- 107.33лв.
Разноските в заповедното производство са законова последица от уважаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, респ. по чл.417 от ГПК и с
7
оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното
производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода
на исковия процес. Както се посочи по-горе, при неподадено възражение от ищеца Б. по чл.414 от
ГПК(в срока по чл.414 ал.2 от ГПК), неподадено възражение по чл.423 от ГПК или предявяване на
иск за оспорване на вземането по чл.424 от ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства, следва да се приеме, че Заповед№488/31.07.2020г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№772/2020г.
РС-С е влязла в законна сила. Така и при този изход в производството остават дължими от страна
на ищеца Б. разноските в заповедното производство - ч.гр.дело№772/2020г. на РС-С в размер на
948.00лв.
Съгласно чл.79 ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с
изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 от ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Видно от доказателствата по
делото до този момент не е имало извършено плащане към кредитора от длъжника. Като съобрази
това и с оглед изхода на настоящото производство, съдът счита, че в случая хипотезата на чл.79
т.1 пр.II от ГПК е налице, поради което не може длъжникът да бъде освободен от разноски по
изпълнителното производство, както и в случаите, когато изпълнението се извършва от частен
съдебен изпълнител, като в чл.34 от Тарифата за ТРЗЧСИ е постановено, че таксите и разноските
по изпълнителното дело са за сметка на длъжника(сумата 600.00лв. - разноски по изпълнителното
производство; сумата 1126.98лв. такси по тарифата към ЗЧСИ с ДДС, дължими към 15.09.2020г.).
Следва да се отбележи още и това, че отговорността за разноски по делото може да се осъществи
само в течение на процеса, в който разноските са направени/дължими, а не и самостоятелно с
отделен иск, както в случая.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищцовата страна сумата 1170.00лв., представляваща направени в производството по
гр.дело№1730/2020г. на ГОРС разноски. В настоящия случай разноските представляват
адвокатско възнаграждение, за което има доказателства, че е изплатено на процесуалния
представител на ищеца(според договора за правна защита и съдействие с характер на разписка с
отбелязване, че уговореното възнаграждение в размер на 1170.00лв. е изплатено - т.1 от
Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС),
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на КР. Й. Б. с ЕГН**********, с адрес: гр.С
ул.****№79(чрез адв.М.Ш. от САК – съдебен адрес: гр.София бул.“Витоша№168 ет.I) против В.
ХР. Х. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О. ул.****№86 вх.Г ет.VI ап.16 по предявени отрицателни
установителни искове по чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на В. ХР.
Х., че КР. Й. Б. не дължи на В. ХР. Х. сумата по изп.дело№20207280400531 по описа на ЧСИ Д. К.
с per.№728 и с район на действие ВТОС в общ размер от 11182.31лв.(от които: сумата 8400.00лв. -
главница; сумата 107.33лв. - законна лихва в размер върху главницата 8400.00лв. за периода:
31.07.2020г.-15.09.2020г.; сумата 948.00лв. - присъдени разноски по ч.гр.дело№772/2020г. на РС-
С, сумата 600.00лв. - разноски по изпълнителното производство; сумата 1126.98лв. такси по
8
тарифата към ЗЧСИ с ДДС, дължими към 15.09.2020г.).
ОСЪЖДА КР. Й. Б. с ЕГН**********, с адрес: гр.С ул.****№79 ДА ЗАПЛАТИ на В. ХР.
Х. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О. ул.****№86 вх.Г ет.VI ап.16 сумата 1170.00лв./хиляда сто и
седемдесет лева/, представляваща направените разноски по гр.дело№1730/2020г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9