№ 940
гр. София, 04.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501669 по описа за 2024 година
По делото е депозирана частна жалба на КОНПИ/КПКОНПИ/ срещу
определение № 26007/ 11.03.2024г. на СОС, ГО, постановено по гр.д. №
94/19г., с което е уважена молба по чл.248, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и
необоснован. По делото са представени два договора от 11.12.2019г., с които
е договорено адвокатско възнаграждение за защита на всеки един от
ответниците Г. в размер от по 10000 лв. и сумите са заплатени в брой. В
списъка за разноски се претендират по 9000лв. за адвокатско възнаграждение.
Позовава се на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, според който плащанията на
територията на страната на стойност равна или надвишаваща 10000лв. се
извършва само по банков път. Позовава се на Решение от 25.01.2024г. на СЕС
по С-438/22г., поради което поддържат искане за намаляване на разноските
на ответниците .
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и да
намали адвокатско възнаграждение, присъдено като разноски на
ответниците.
Няма депозиран писмен отговор от ответниците по частната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира частната жалба за
допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл.275,
1
ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален
представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална
възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на
постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е
необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК,
докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е
представянето на такъв. В случая е било поискано допълване съдебния акт в
частта за разноските, поради което е без значение дали молителят е
представил списък по чл.80 от ГПК. Молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е
допустима.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е допълнил
прекратителното си определение в частта за разноските като е осъдил
КОНПИ да плати разноски на ответниците Г., включващи адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.78 от ГПК съдът определя разноските, които всяка
една от страните по делото следва да понесе с оглед на изхода му- уважената
и отхвърлена част от иска. Предвидена е възможност ответникът да
претендира и получи разноски от ищеца при прекратяване на делото.
Ирелевантно е на какво основание е станало това- чл.232, чл.233 или поради
недопустимост на предявения иск. Няма спор, че производството по
предявените срещу Г. искове по чл.153 от ЗОНПИ е прекратено с влязло в сила
определение на основание чл.233 от ГПК. Поради това те имат право на
разноски за първоинстанционното производство.
В обжалвания съдебен акт за частично основателно е прието
възражението на ищеца с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК по отношение
по на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника
Р. Г.. Неоснователно е искането в частната жалба за присъждане на
адвокатско възнаграждение под присъдения размер на ответниците Г. с оглед
на извършените процесуални действия от страна на пълномощника им. В тази
връзка жалбоподателят се позовава на решение на СЕС от 25.01.2024г. по
дело С-438/22. В него е прието, че във връзка с предвиденото разрешение в
националното право да не може да се договоря адвокатско възнаграждение
2
между адвокат и клиент под минимума съдът следва да провери, с оглед на
конкретните условия, дали прилагането на такава правна уредба действително
отговаря на легитимните цели и дали така наложените ограничения се
свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези
легитимни цели. В определение № 28/21.01.2022г. по ч.т.д. № 2347/21г., ВКС,
II т.о./ е посочено, че не може да се приеме, че решението на СЕС позволява
неприлагане на Наредбата само поради посочената в него евентуалната
възможност за противоречие между чл. 101, § 1 ДФЕС и предвидените в
националното законодателство, с оглед механизма за определянето им,
минимални размери на адвокатското възнаграждение. Решението на СЕС
възлага на националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл. 36,
ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г. са приети в
изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел и дали
ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са
присъщи на преследването на тази цел. Следва да се посочи, че легитимната
цел на разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от
Наредба № 1/2004 г., забраняващи договаряне, съответно присъждане на
адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния посочен в Наредбата
размер, е създаване на гаранции /наред със съществуващите в ЗАдв
професионални правила за организацията, квалификациите, професионалната
етика, надзора и отговорността на адвокатите/ за осигуряване на високо
равнище на качеството на адвокатската услуга, включително чрез
предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на това качество и за
осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и
интересите на правосъдието. Сами по себе си определените минимални
възнаграждения не могат да попречат на който и да е адвокат да предлага
услуги с посредствено качество - високият качествен стандарт на
професионалните услуги зависи и от правилата за достъп до професията и за
повишаването на квалификацията, както и от дисциплинарните правила,
служещи, включително за гарантиране на спазването на професионалната
етика. /Опр.№ 107/12.04.2022г. по т.д. № 607/21г., ВКС, II т.о./ Размерът на
адвокатското възнаграждение е в пряка връзка с фактическата и правна
сложност на делото, с факторите които могат да влияят на последната-
задължителна практика/ решения по чл.290 от ГПК или Тълкувателно
решение/ по материалния спор. Делата, заведени по иск на КОНПИ имат
3
фактическа и правна сложност поради големия брой писмени доказателства,
провежданото съдебно дирене за установяване на твърдените от страните
факти и възражения и в тази връзка ангажиране на доказателства- експертизи
и свидетелски показания. Видно от делото е, че до отказа от исковете срещу
Г. са приети заключения на четири експертизи като във формулирането на
задачите към тях и в разпита на вещите лица е участвал процесуалния
представител на Ем. и Р. Г.. Той е депозирал писмен отговор на исковата
молба от тяхно име. Вложените от него усилия за защита на техните права и
интереси са значителни, поради което присъдените адвокатски
възнаграждения като разноски за първоинстанционното производство на
всеки един от тях не са прекомерни.
Следва да се посочи, че правата на страните при прекомерно по размер
претендирано адвокатско възнаграждение са гарантирани чрез разпоредбата
на чл.78, ал.5 от ГПК и възможността, по изрично направено възражение,
съдът да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение, което
да заплати насрещната страна. Това не означава интервениране в сферата на
отношенията между адвокат и клиент досежно размера на договореното
между тях заплащане за предоставената правна помощ и съдействие.
Определянето на нов размер на възнаграждението на адвоката е свързано
само с разноските в гражданския процес, които страните си дължат по реда на
чл.78, ал.1 от ГПК.
Неоснователно е твърдението в частната жалба, че тъй като
предвиденият начин на плащане на адвокатските възнаграждения в договора
за правна защита и съдействие противоречи на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, то
следва да се приеме, че такива плащания не са извършени. За неизпълнение
на тази разпоредба същият закон в чл.5, ал.1 предвижда административна
санкция, доколкото е налице административно нарушение. Това не води до
непротивопоставимост на плащанията на трети лица, каквото в случая е
КОНПИ по отношение на договорите от 11.12.2019г. Те не могат да се счита за
фактически неизвършени и да не се съобразят при присъждане на
разноските от страна на съда.
Изложеното налага извод за потвърждаване на атакуваното определение.
Воден от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 26007/ 11.03.2024г. на СОС, ГО
състав, постановено по гр.д. № 94/19г., постановено по реда на чл.248, ал.1 от
ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5