№ 1981
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110215697 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-008947 от
28.04.2021 г., издадено от началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“,
с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на М. С. К., ЕГН:
**********, са наложени административни наказания “глоба” в размер на
2000.00 /две хиляди/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и “лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят,
който го обжалва в срок и твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и
с адв. Тодоров. Процесуалният представител на жалбоподателя моли за
отмяна на наказателното постановление, като твърди, че фактическата
обстановка не е отразена правилно в обжалваното наказателно постановление
и жалбоподателят не е управлявал автомобила по време на проверката, поради
което отказът му да бъде проверен за употреба на алкохол и наркотични
вещества не е неправомерен.
Въззиваемата страна - началник група към СДВР, ОПП - СДВР- редовно
призована, не се явява и не изпраща представител.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 11.04.2021г. около 04:00 часа в гр. София, на бул. „България“ с посока
на движение от бул. „Черни връх“ към „Околовръстен път“ жалбоподателят
управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК 200“ с рег. №
****. Посоченият лек автомобил бил негова собственост.
По същото време при кръстовището с ул. „Невестина“, жалбоподателят
бил спрян за проверка от свидетелите И. Б. на длъжност „полицейски
инспектор“ към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ и свидетеля Д. Т.. В хода на
проверката след преглед на документите на жалбоподателя К., контролните
органи поискали да извършат проверка на жалбоподателя за наличие на
алкохол в издишания от него въздух с Алкотест Дрегер 7510 номер 0133 и
проверка за наличието на наркотични вещества и упойващи вещества в
слюнката на жалбоподателя с Drugtest 5000 ARLK - 0001. Жалбоподателят
отказал извършването на двата теста. Предвид това на жалбоподателя К. бил
издаден талон за медицински изследване с номер 080889, съгласно който
следвало да се яви във Военно медицинска академия в срок от 45 минути от
съставянето на талона, за вземане на кръвни проби за установяване наличието
на алкохол и наркотични вещества в кръвта му. Екземпляр от талона за
медицинско изследване бил връчен на жалбоподателя К. в 04:35 минути, като
жалбоподателя получил същия срещу подпис. След получаване на същия
жалбоподателят удостоверил с подписа си, че отказва да му бъде взета проба
за наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта му.
При тези обстоятелства свидетеля И. Б. съставил на жалбоподателя К.
АУАН Серия GA № 382873 от 11.04.2021 г. Същият бил съставен в
присъствието на един свидетел - свидетеля Т., който е и очевидец на
нарушението, и в присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр
от съставения АУАН срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения акт
жалбоподателя подал писмено възражение, в което посочил, че кръстовище
на бул. Черни връх и ул. „Невестина“ не съществува.
АНО счел подаденото възражение за неоснователно и въз основа на
съставения АУАН издал процесното наказателно постановление (НП) № 21-
4332-008947 от 28.04.2021 г., издадено от началник група към СДВР, Отдел
„Пътна полиция“, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на М. С.
К., ЕГН: **********, са наложени административни наказания “глоба” в
размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и “лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и “лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
2
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на разпитаните от съда свидетели И. Б. и Д. Т. и от
обясненията, депозирани пред настоящия съдебен състав от жалбоподателя,
както и от събраните по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК
писмени доказателства: талон за медицинско изследване №080889; справка
картон на водача; Заповед № 8121к-ВНО/23.10.2019г. на министъра на МВР;
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР; писмо от СДВР,
Отдел „Пътна полиция“ с рег. №43320012582 от 09.02.2022г..
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетелте Б. и Т. и прецени, че показанията им, макар и не особено
подробни такива, се явяват логични, последователни у убедителни, предвид,
че и двамата разпитани свидетели излагат информация включена в предмета
на доказване по настоящото дело, а именно, че жалбоподателят е бил спрян за
проверка и че същият е отказал да даде проба за наличие на алкохол и
наркотични вещества в кръвта, т. е. показанията на същите се явяват източник
на пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира
изцяло.
Съдът извърши особено внимателна преценка и на дадените
обясненията на санкционираното лице, предвид, че същите биха могли да
бъдат преценени както като защитна версия на санкционирания, така и като
доказателствено средство. Твърдението, изложено в обясненията на
жалбоподателя, относно обстоятелството, че същият не е управлявал
автомобила и че единствено е седял вътре в колата си, не се подкрепя от нито
едно друго доказателство или доказателствено средство, събрано по
настоящото дело, то съдът счита, че не следва да дава вяра на твърденията му
в тази си част. Свидетелите Б. и Д.в категорично твърдят, че автомобилът е
бил в движение по бул. България в посочената посока, като именно К. го е
управлявал. Жалбоподателят в своите обясненията, депозирани пред
настоящия съдебен състав, потвърждава обстоятелството, че е отказал да му
бъде извършена проверка на наличието на алкохол и наркотични вещества в
кръвта му - обстоятелство, което се потвърждава от всички останали събрани
и проверени от настоящия съдебен състав писмени доказателства, както и от
показанията на двамата разпитани свидетели очевидци на извършеното
нарушение. В тази връзка, настоящата съдебна инстанция се довери на
обясненията на жалбоподателя в едната им част, а в другата такава прецени,
че същите представляват защитна версия, целяща да освободи
санкционираното лице от отговорността, която му се вменява с издаденото
наказателно постановление.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
3
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация
– санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
С оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията
и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да
проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, съдът намира жалбата за
неоснователна, като съображенията за това са следните:
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентен
орган, а издалият обжалваното наказателно постановление е компетентно
длъжностно лице да издава НП за нарушения по ЗДвП.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани
в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Настоящия съдебен състав намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
По съществото на спора, настоящата съдебна инстанция намира
следното:
Съдът намира, че жалбоподателя К. е осъществил от обективна и
субективна страна съставите на нарушенията по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и
по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, за които е санкциониран.
На първо място, той е действал в качеството на водач на МПС, по
времето и на мястото, посочени в АУАН и НП. Това обстоятелство се
потвърждава от събраните от настоящия съдебен състав гласни
доказателствени средства, а именно показанията на разпитаните свидетели Т.
и Б..
Изпълнителното деяние на тези нарушения се осъществява именно с
отказ от водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества, което ясно е описано в АУАН и НП.
След отказа на лицето да даде проба за наличие на алкохол и наркотични
вещества в кръвта при изпълнение на процедурата по чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал.
3-7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, му е съставен талон
за изследване. В последния са посочени всички реквизити, предвидени в
4
Наредбата и същият е връчен на нарушителя. Същият обаче е отказал да даде
проба.
По този начин, след като в качеството на водач на моторно превозно
средство жалбоподателя е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества, той е нарушил разпоредбите на
чл. 174, ал. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая от
събраните доказателства се установи, че действително жалбоподателят е
отказал да бъде изследван - обстоятелство, което се потвърждава дори и от
обясненията, дадени от него в хода на съдебното следствие пред настоящия
съдебен състав.
Нарушението е формално, довършено е с отказа да водача да му бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. За съставомерността на нарушението не е
необходимо настъпването на допълнителни съставомерни вреди.
От субективна страна деянията са извършени при форма на вина пряк
умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното и е целял именно настъпването на последиците - да избегне
извършването на проверка.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице "маловажен случай"
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, тъй като допуснатото нарушение
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност на деянието и
дееца, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Касае се
за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Наложените наказания са в размер, който е строго определен в
съответната правна норма и не подлежи на промяна.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Поради това следва да бъде потвърдено, а жалбата -
оставена без уважение.
Липсват искания за присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН,
5
Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 21-4332-008947
от 28.04.2021 г., издадено от началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция“, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на М. С. К., ЕГН:
**********, са наложени административни наказания “глоба” в размер на
2000.00 /две хиляди/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и “лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от
получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6