Решение по дело №83/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 5 от 20.01.2009 г., постановена по НОХД № 1119/2008 г., К.йският районен съд е признал подсъдимият В. Д. П. от Г.К., с ЕГН , за виновен в това, че в периода от 15.04.2008 г. до 20.04.2008 г. в Г.К., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на моторно превозно, отнел чужди движими вещи - 1 бр. двукрила метална врата с размери 2x2,2 метра на стойност 152 лв., 21 бр. дървени греди - валки, чамови с различна дължина, на стойност 40.32 лв. и 14 бр. дъски с различна дължина на стойност 15,88 лв., всичко на обща стойност 208,20 лв., от владението на Х.М.С. от Г.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.ради което е и невъзможно определяне на наказание под този размер. Също в минимално възможния законов срок по чл.66, ал.1 от НК е определен и изпитателния срок на отложеното наказание, а именно три години. Или, с оглед изложеното жалбата на подс.П.с.П. се явава неоснователна. ЕООД-К.Ôава неоснователна. ЕООД-К., депозирала в О.ва. Þмата за даване възможност за възстаН.яването й, а също така и предвид заявеното от А.

Подсъдимият П. е осъден и да заплати по сметка на РС-К. направените деловодни разноски в размер на 55.00 лева.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия В. Д. П., в която се твърди, че не е съгласен с постановената първоинстанционна присъда и моли същата да бъде изменена, тъй като били допуснати процесуални нарушения. ма на св.Бодуров, с товарния автомобил подс.П.

В съдебно заседание Ж.т конкретизира жалбата си, като заявява, че не е доволен от размера на наложеното му наказание и моли същото да бъде намалено.

Представителят на О. П. – К. счита жалбата за неоснователна, тъй като определеното на подсъдимия наказание било в рамките на възможния минимум, предвиден в закона. Моли присъдата на К.йския районен съд да бъде потвърдена.ената зона на Г.К.. За извършения превоз, подс.Валентин П.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, констатира следното: материалите по делото и от жалбата на подсъдимата М. В.- Д. до О. П.-К.

Производството пред първоинстанционния съд се е провело по реда на глава двадесет и седма от НПК, с предварително изслушване на страните по чл.371, т.2 НПК, при което подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като е установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал.4, във вр. с чл. 371, т.2 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на това, съдът при проведеното съдебно следствие не е провел разпит на свидетелите посочени в списъка към обвинителния акт и на база направеното самопризнание и събраните на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Така установеното от фактическа страна се споделя напълно и от настоящата въззивна инстанция, а именно:Þнка №2, стопанисвана от св.Христо Стайков да извърши кражба на вещи, които по-късно да продаде. За целта, тъй като нямал превоз, подс.Петков отново се насочил към таксиметровата пиаца, находяща се в близост до «Автогара 21- век» - гр.К.

На 15.04.2008 г., подс.В. П. отишъл до таксиметровата пиаца, находяща се в близост до «Автогара 21-век» - Г.К., където в същия момент се намирал св.Иван Захаров, който извършвал таксиметрови услуги с товарния си автомобил, марка «Мерцедес» с ДК № К 16-76 АН. Подс.В. П. провел разговор със св.Захаров, като го помолил да извърши таксиметрова услуга и да му превози железа до пункт за изкупуване на вторични суровини. С товарния автомобил, подс.П. и св.Иван Захаров се придвижили до недвижим имот - вила, находящ се в Г.К., ул."Пътя за Калинка" №2, стопанисвана от св.Христо Стайков. Подс.В. П. натоварил двукрилна входна врата с размери дължина от 2 метра и височина от 2,2 метра с орнаменти и бодлива тел на товарния автомобил, марка «Мерцедес» с ДК № К 16-76 АН. С помощта на товарния автомобил, подс.В. П. отнесъл откраднатата метална двукрила врата в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в Промишлената зона на Г.К., където работела Мария Чепишева. Получената сума, подс.В. П. изхарчил за лични нужди.

На 20.04.2008 г., подс.В. П. се намирал в Г.К.. Същия ден, подс.В. П. решил отново от същата вила, находяща се в Г.К., ул.Пътя за Калинка №2, стопанисвана от св.Христо Стайков да извърши кражба на вещи, които по-късно да продаде. За целта, тъй като нямал превоз, подс.П. отново се насочил към таксиметровата пиаца, находяща се в близост до «Автогара 21- век» - Г.К., където в същия момент се намирал св.Димитър Лефтеров, който извършвал таксиметрови услуги с товарния си автомобил, марка «Мерцедес» с ДК № К 79-87 АВ. Подс.П. провел разговор със св.Лефтеров, като го помолил да извърши превоз на вещи от вила, находяща се в близост до МТС- К.. С товарния автомобил, подс.П. и св.Лефтеров се придвижили до недвижим имот - вила, находяща се в Г.К., ул.Пътя за Калинка №2, стопанисвана от св.Стайков, от където по- рано подсъдимия извършил кражба на вещи. По указание на подс.В. П., неустановени по делото лица натоварили в товарен автомобил, марка «Мерцедес» с ДК № К 79 - 87 АВ 21 бр. дървени греди - валки с различна дължина и 14 бр. дъски с различни размери. С товарния автомобил, подс.П. превозил дървените греди и дъските до дома на св.Димо Бодуров, като го помолил да останат в дома му на съхранение. Св.Бодуров заявил на подс.П., че може да останат на съхранение в дома му, ако с товарния автомобил превози негови железа до пункт за изкупуване на вторични суровини, и с тази сума да заплатят курса на св. Димитър Лефтеров. След като разтоварил дървения материал в дома на св.Бодуров, с товарния автомобил подс.П. се насочил към пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в промишлената зона на Г.К.. За извършения превоз, подс.В. П. заплатил на св.Димитър Лефтеров сумата от 20 лева.

С протокол за доброволно предаване от 26.05.2008 г., св.Димо Бодуров предал на разследващия 21 бр. дървени валки, чамови и 14 бр. дъски. При предаването им заявил, че в дома му ги складирал подс.В. П..

От заключението на вещото лице изготвило съдебно-оценителна експертиза се установява, че 1 бр. двукрила метална врата с размери 2x2,2 метра възлиза на стойност 152 лв., 21 бр. дървени греди - валки, чамови с различна дължина, възлизат на стойност 40.32 лв. и 14 бр. дъски с различна дължина, възлизат на стойност 15,88 лв., всичко на обща стойност 208,20 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от направеното от подсъдимия В. П. признание изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите Христо Стайков, Димо Бодуров, Димитър Лефтеров и Иван Захаров; от писмените доказателства – протокол за доброволно предаване, заключение по извършена съдебно-оценителната експертиза, свидетелство за съдимост, характеристична справка, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние и др.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подс.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.4, във вр. чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК – при условията на продължавано престъпление, чрез използване на МПС, отнел чужди движими вещи на обща стойност 208,20 лв., от владението на Христо Стойков, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд деянието е квалифицирано по чл.195, ал.1, т.4 от НК, тъй като за отнемане на вещите е използвано МПС. Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като отделните деяния осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, поради което последващото се явява от обективна и субективна страна, продължение на предшестващото.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл – съзнавал е обществената опасност на деянието, предвиждал е и пряко е целял настъпването на обществено опасните последици.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК е определил наказанието при условията на чл.55 от НК без да преценя наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът правилно е определил обществената опасност на деянието като ниска, предвид ниската стойност на отнетите вещи – в общ размер на 208,20 лева. При определяне на обществената опасност на дееца, съдът също така правилно е отчел като смекчаващи вината обстоятелства - чистото му съдебно минало /реабилитиран/, направените самопризнания и изразено съжаление за извършеното, тежкото му материално и имотно състояние, възстановяване на по-голяма част от вещите; и като отегчаващи – лошите му характеристични данни. След като е съпоставил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и съобразно принципа за законност и индивидуализация на наказанието, решаващия съд е приел с оглед приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, че наказание „лишаване от свобода” в минималния законов размер от 3 месеца е достатъчно за извършеното от подсъдимия деяние. С оглед наличието на предпоставките по чл.66, ал.1 от НК, както и на обсотятелството, че не е необходимо подсъдимия да бъде изолиран от обществото, е отложил изпълнението на наказанието за срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата. Ôо съдът приемал, че в тъжбата се съдържат данни за извършено от подсъдимата М. В.-Д. престъпление по чл.286, ал. 2 от НК, а не такива по чл.148, ал.2, предл.1, във вр.с чл.148, ал.1, т.З, предл.1 и т.4 предл.1, във вр.с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК и всички материали следвало да бъдат изпратени на Районна П. за провеждане на досъдебно производство, а наказателното дело от частен характер следвало да бъде прекратено. От материалите по делото и от жалбата на подсъдимата М. В.- Д. до О. П.-К. било видно, че на Б. е приписано престъпление, че деянието е извършено от и на длъжностно лице. Т.е. налице били всички елементи от състава на чл.148, ал.2, предл.1, във вр.с чл. 148, ал.1, т.З, предл.1 и т.4 предл.1, във вр.с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК. Моли да бъде постановено определение, с което да се отмени изцяло определението на Районен съд Г.

С оглед на всичко изложено, настоящия съдебен състав намира, че така определеното наказание напълно отговаря на тежестта на извършеното от подсъдимия деяние и ще изпълни целите визирани в чл.36, ал.1 от НК. Искането на подсъдимия П. за намаляване размера на наказанието е неоснователно, тъй като наложеното такова е в минимално предвидения законов размер. За престъпление по чл.195, ал.1 от НК, в извършването на каквото е признат за виновен подсъдимия, се предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до десет години. При приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, който текст е приложен в случая, съдът определя наказанието под най-ниския предел, т.е. в случая под една година „лишаване от свобода”. Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 от НК, наказанието „лишаване от свобода” може да бъде от три месеца до двадесет години. Определяйки наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, решаващия съд е наложил минимално възможното за извършеното престъпление наказание, поради което е и невъзможно определяне на наказание под този размер. Също в минимално възможния законов срок по чл.66, ал.1 от НК е определен и изпитателния срок на отложеното наказание, а именно три години. Или, с оглед изложеното жалбата на подс.П. се явава неоснователна. ЕООД-К., депозирала в О. П. – К. жалба с вх.№ В.1/03.01.2006 г., в която обвинявала Л.С.Б., че в нарушение на чл.4, т.3 от Договора за управление на „Хидрострой-Арда” ЕООД-К., като управител на същото дружество издал на 10.07.2005 г. в Г.

При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция прецени, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата от К.йския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на съдебния акт на това основание.

Мотивиран от горното и на основание на основание 33. във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №5/20.01.2009 г., постановена по НОХД №1119/2008 г. по описа на К.йския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове:1.

2.