РЕШЕНИЕ
№ 684
гр. Русе, 22.02.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, първи касационен състав, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и
с участието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН
дело № 40 по описа за 2024 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна
жалба от И.Й.И. , подадена чрез адв.-пълномощник Г. М.Г. ***, против Решение №172
от 06.11.2023 г., постановено по АНД № 182/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла
, с което e потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 38-0004567
от 28.03.2023г. на Директора на РД ”Автомобилна администрация” /РД АА/ – Русе
при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. С НП на жалбоподателя за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева. В касационната жалба се сочи, че
решението на РС - Русе е постановено в нарушение на материалния закон,поради
неправилно ангажиране на отговорността на водача, а не на превозвача и при липса на данни за повторност на
нарушението, респ. явна несправедливост на наложената глоба . Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени НП или
намаляване на адм.наказание към минимума.
Ответникът в производството – Директорът на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе не изразява становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе изразява становище за неоснователност на жалбата.
След като обсъди
оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа
страна, първата съдебна инстанция е установила следното: на 03.01.2023 г. в гр.Русе жалбоподателят е управлявал т.а. „Скания“,
категория N3, и прикачено към него полуремарке, категория О4 с три оси, като извършвал
обществен превоз на товар – камъни ,с оглед на товарителница и пътен лист и от
кантарна бележка било установено претоварване с 3 040 кг над нормите от 40
хил.кг. определени от Наредба 11 на МРРП с оглед общата маса на ППС, за което
претоварване водачът не представил разрешение за претоварване. За
констатираното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него АНО издал
обжалваното пред РС – Русе НП, с което на нарушителя било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение по чл.177,
ал. 3, т. 1, пр. 2, във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във
връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. “б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
АНО е посочил, че размера на глобата е съобразен с миналите наказания на водача
за което е представил справка, с който извод съдът се е съгласил досежно
размера на наказанието.
При тези факти,
съдът е приел от правна страна, че с оглед идентификацията на МПС масата му не
може да превишава 40 тона. Приел е, че надвишената с над 3 тона норма е
установена с представената кантарна бележка, товарителница и пътен лист, доколкото
кантарната бележка е подписана от водача, не е оспорена от него при проверката
и от него не е поискано претегляне на ППС.Според съда, поради установеното с кантарната
бележка тегло – 43 040 кг., ППС се явява
тежко и съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС може да се придвижва с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя. Изводът на
въззивния съд е, че като управлявал тежко ППС без съответното разрешително, както
от обективна, така и от субективна страна, жалбоподателят е извършил
нарушението, за което е санкциониран. Не е констатирано съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което въззивният съд е потвърдил НП. В решението
е посочено, че съгласно санкционната норма на чл.177, ал. 3, т. 1
пр. 2 от ЗДвП
наказанието за извършеното нарушение е глоба /в размер от 500 лв. до 3 000 лв./,
като в конкретния казус претоварването с повече от 5 % до 10 % може да се
квалифицира като тежко нарушение с оглед
надвишаване на максимално допустимата маса и попада в т. 4 от Приложение
№ 1 „Категория на тежестта на нарушенията“ от Регламент (ЕС)
2016/403
на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) №
1071/2009
на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките
нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата
репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към
Директива 2006/22/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета. Приел е, че това претоварване е основание
наказанието да се определи към средата на предвиденото с оглед миналите
наложени наказания за подобни деяния от същият ответник
Решението е правилно.
Касационната инстанция напълно
споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на
закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Оспореното в настоящото съдебно
производство решение на РС - Бяла е постановено при правилно приложение на
материалния закон. Не е налице релевираното касационно основание. Районният съд
е събрал и обсъдил по надлежния ред допустими и относими доказателства,
установяващи правнорелевантните за случая факти и обстоятелства, въз основа на
които е формирал правни изводи за доказаност на нарушението, вменено на
жалбоподателя. Съдът е
обсъдил възраженията на санкционираното лице и ги е отхвърлил като
неоснователни, излагайки изключително подробни мотиви въз основа, на които
достига до съответните правни изводи. Същите възражения са направени и пред
касационната инстанция.
Административнонаказателната
отговорност по смисъла на чл. 177, ал. 3 т. 1, пр. 2
от ЗДвП е предвидена за водача, поради което касаторът, като водач на ППС, е
бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на чл. 139, ал. 1 от ЗДвП,
във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Кантарната
бележка, товарителницата и пътният лист, въз основа на които органът е приел,
че пътното превозно средство е надхвърлило допустимата си маса, представляват
частни свидетелстващи документи, изхождащи от трето лице/пътният лист е
съставен от водача/, като при извършване на проверката водачът не е оспорил
верността им и не е поискал претегляне на пътното превозно средство. При това
положение не е имало обективна пречка удостоверените с тях факти и обстоятелства
да бъдат зачетени, както от актосъставителя, така и от АНО. В АУАН не са
вписани обяснения и/или възражения, не са представени други доказателства в
хода на административнонаказателното производство. Проверката на измерващото
средство въз основа на Закона за измерванията не е била дължима, тъй като процесното МПС не е
такова, попадащо в хипотезата на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 11/2001 г. Претеглянето на място не е предвиден изричен способ за установяването
на нарушението.
РС –Бяла е
анализирал подробно събраните доказателства, основателно ги е ценил за
безспорни и безпротиворечиви. От приложените към преписката писмени
доказателства и разпита на актосъставителя в съдебно заседание, обосновано е
прието, че жалбоподателят е управлявал ППС, състоящо се от товарен автомобил с две оси и прикачено към
него полуремарке, категория О4, с три оси. Съгласно § 6, т. 35 от ЗДвП,
допустимата максимална маса е разрешената максимална маса на ППС в натоварено
състояние, определена за допустима от компетентните органи. Очевидно, тази
законова дефиниция във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП препраща към Наредба
№ 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от тази наредба допустимата максимална маса
на съчленени ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване за
МПС с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 тона. От това следва
изводът, че управляваното от жалбоподателя съчленено ППС, ведно с товара, не
може да надвишава 40 тона.
Правилно са посочени конкретната законова
разпоредба, под която са отнесени фактите, установени от АНО и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Прецизно е посочен приложимият нормативен акт. Деянието е квалифицирано
като нарушение на чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във връзка с разпоредба
от подзаконов акт - чл.6 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ. В чл.6 от наредбата детайлно и конкретно са изброени
видовете ППС и съответно допустимите за тях маси, като възражението в
касационната жалба е, че в НП не е посочено кои точно разпоредби на наредбата
са нарушени. Препращането към наредбата е бланкетно. В НП е посочено ясно вида
на ППС, както и че е нарушен чл.6 от нея, което достатъчно конкретизира
нарушението и дава възможност на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е
вменено, за да се защити. В касационната жалба се сочи, че в НП не е посочено,
че за процесното ППС не е налице издадено разрешение от пътната администрация
за ползване на пътя. Твърди се, че това
е съставомерен елемент от обективната страна на нарушението и непосочването му е
процесуално нарушение, което води до неяснота, поради което е основание за
отмяна на НП като незаконосъобразно. Настоящият състав не споделя доводите на
касационния жалбаподател, тъй като в НП ясно е посочено, че ППС е претоварено с
товар над 4 тона и това е в нарушение на разпоредбите на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Потвърждавайки оспореното
пред него НП, първата съдебна инстанция е съобразила критериите по чл.27, ал.2
от ЗАНН. РС – Русе е изложил съображения защо счита, че следва да потвърди размера
на наложеното от АНО наказание от 1500 лева/ под средата/, като е обсъдил
високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, с оглед миналите му
наказания, без да е твърдял повторност, но извел извод за трайна практика на
дееца . Правилно и напълно обосновано съдът е приел, че АНО е индивидуализирал правилно наложеното
наказание, отчитайки критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне конкретния
размер.
Поради гореизложеното
касационният съд счита, че Районен съд - Бяла е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№172 от 06.11.2023 г., постановено по АНД № 182/2023 г. по описа на Районен съд
– Бяла
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.