Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…………2021 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, І-ви касационен състав,
в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията – докладчик Веселина Чолакова КНАХД № 1379 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл. 63 от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна подадена чрез юрисконсулт О. против решение № 260613/18.05.2021 г.
постановено по НАХД № 467/2021 г. по описа на Районен съд-Варна , с което е
отменено изцяло наказателно
постановление № 03-012178/02.10.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна, с което на „Сток транс 81“ ООД, ЕИК:*********, на основание
чл.416, ал.5 от КТ и чл.81а, ал.1 от ЗНЗ е наложена имуществена санкция в
размер на 1200,00 лева.
Решението на Районен съд-Варна се оспорва с основанието
на чл.348,ал.1,т.1, от НПК. Сочи се, че допусната
техническа грешка при изписване на санкционната разпоредба, не нарушава правото
на защита на нарушителя и не е основание за отмяна на наказателното
постановление. Сочи се на отсъствие на предпоставките за приложението на чл.28
от ЗАНН предвид степента на обществена опасност на нарушението и обхвата на защитените права на гражданите, а
именно правото на труд и заплащане. Моли за отмяна на решението на Районен
съд-Варна и потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание
се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Сток транс 81“ ООД оспорва жалбата в
писмен отговор и чрез процесуален представител в съдебно заседание. Счита, че
правилно Районен съд-Варна е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Сочи се,
че дружеството не е осъществявало дейност, както и че е било в процес на
прекратяване на регистрацията. . Отделно излага и доводи за допуснато нарушение
на материалния закон, предвид несъответствието на санкционната норма с описанието
на изпълнителното деяние.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното
решение е поставено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице
основания за отмяната му. Моли решението да бъде оставено в сила.
По
допустимостта на касационната жалба:
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена от страна, участвала във въззивното съдебно
производство и в срока по чл. 211, ал.1
от АПК.
По
основателността на касационната жалба:
Административният съд, като взе предвид доводите на
страните, обсъди фактите, които се установяват от събраните по делото
доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия
по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателите касационни
основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд-Варна е наказателно
постановление № 03-012178/02.10.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна, с което на „Сток транс 81“ ООД, ЕИК:*********, на основание
чл.416, ал.5 от КТ и чл.81а, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ е
наложена имуществена санкция в размер на 1200,00 лева за допуснато нарушение на
чл.74л,ал.5, във връзка с чл.74е,ал.2,т.7 от ЗНС.
Районен съд-Варна е установил от фактическа страна, че
въззивното дружество е с основна дейност „Предоставяне на работна сила за
временна заетост“ и притежава удостоверение № 160/27.06.2016 г. за извършване
на дейност като предприятие, което осигурява временна работа. През 2019 г.
дружеството не осъществявало дейност. До 30.06.2019 г. дружеството не е
сключило договор за групова застраховка в размер на 200000 лв., както и не е представило в Агенцията по заетостта банкова
гаранция в същия размер за вземанията на работниците и служителите, които ще
бъдат наемани за осигуряване на временна работа. Нарушението било установено
при извършена проверка на 26.09.2019 г. от главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна. На същата дата бил съставен акт за установяване на
административно нарушение предявен и подписан без възражения. На 02.10.2019 г.
било издадено наказателното постановление, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1200,00 лева за извършено нарушение на
чл.74л,ал.5, вр. с чл.74е,ал.2,т.7 от Закона за насърчаване на заетостта.
Горната фактическа обстановка Районен съд-Варна е
установил въз основа на представените с АНП писмени доказателства и чрез
показанията на свидетеля Невена Йорданова Зидарова, която е съставила АУАН.
От правна страна Районен съд-Варна е приел, че АУАН и
НП са издадени от компетентни лица. НП съдържа всички необходими реквизити
съгласно чл.57 от ЗАНН, като вмененото нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП
съдържат пълно описание на нарушението. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният съд е
приел за безспорен факта, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл.74л,ал.5
от ЗНС. Посоченото нарушение е следвало за бъде санкционирано на основание
чл.81а,ал.2 от ЗНС, а не на основанието посочено в НП: чл.81а, ал.1 от ЗНС. Приел
е, че това несъответствие е накърнило правото на защита на санкционираното
лице, тъй като е затруднило съществено възможността му да разбере какво
нарушение е извършил. Отделно е изложил аргументи за липсата на процесуална
възможност за преквалификация на нарушението.
Въззивният съд е изложил и подробни аргументи за
наличието на основанията на чл.28 от ЗАНН. Приел е, че отсъствието на дейност
за периода 2019 г. и прекратяване на регистрацията в кратък срок след издаване
на наказателното постановление, обосновават извод за малозначителност на
деянието.
Решението на ВРС е валидно и допустимо, но неправилно ,
поради следните съображения:
„Сток транс 81“ ООД е санкциониран в качеството на предприятие,
което осигурява временна работа по смисъла на параграф 1,т.17 от ДР на Кодекса
на труда, тъй като в срок до 30.06.2019 г. не е представило в Агенцията по заетостта заверени копия от
застрахователните или банковите документи, които удостоверяват изпълнението на
изискванията на чл. 74е, ал. 2, т. 7 от
ЗНЗ. Правилно е установено от въззивния съд, че дружеството е осъществило от
обективна и субективна страна нарушението по чл.74л,ал.5 от ЗНС. С
наказателното постановление дружеството е санкционирано на основание чл.81а, ал.1
от ЗНЗ. Посочената санкционна норма предвижда
налагането на административно наказание на предприятие, което осигурява временна работа без
регистрация. Описаното в наказателното постановление изпълнително деяние е
извън хипотезата на чл.81а,ал.1 от ЗНС, която предвижда налагане на наказание
за друг състав на нарушение. Неизпълнението на задължението по чл.74л,ал.5
от ЗНС е основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност
съгласно чл.81а,ал.2 от ЗНЗ. , която предвижда налагане на глоба в размер от
1000 до 2500 лв. за нарушаване на изискванията на глава осма "а" от ЗНЗ.
По въпроса относно правомощията на районния съд да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба е постановено Тълкувателно решение № 8/16.09.2021
г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Върховния административен съд. С
посоченото, в т.1 е прието, че „В производството по реда на раздел пети, глава
трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.“. Със същото тълкувателно решение в т.2 е прието, че касационната
инстанция няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, след като отмени решението на районния съд.
Следователно единствено в правомощията на въззивния съд е да промени
основанието на наложеното административно наказание, като приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. Посоченото
тълкувателно решение е задължително за съда с аргумент на чл.130,ал.2 от Закона
за съдебната власт и следва да бъде съобразено при произнасянето.
В случая се установяват предпоставките за приложението
на чл.337,ал.1,т.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН. С оглед установеното по
делото, че дружеството в качеството си на предприятие осигуряващо временна
работа по смисъла на параграф 1,т.17 от ДР е осъществило от обектива и
субективна страна нарушение на чл.74л,ал.5, във връзка с чл.74е,ал.2,т.7 от ЗНЗ
, е осъществило деяние, което е наказуемо на основание чл.81а,ал.2 от ЗНЗ. Следва
обжалваното наказателно постановление да бъде изменено, на основание чл. 63, ал.
1, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 337, ал.
1, т. 2 от НПК и да се приложи закон за по-леко наказуемото
административно нарушение, чиито обективни и субективни елементи са установени
безспорно по делото, като основанието за налагането на имуществената санкция
бъде преквалифицирано от такова по 81а,ал.1 от ЗНЗ на чл.81а,ал.2 от ЗНС.
По
приложението на чл.28 от ЗАНН:
Нарушителят е юридическо лице, чиято отговорност е
безвиновна - за неизпълнение на задължения на юридически лица и еднолични
търговци към държавата при осъществяване на тяхната дейност /чл. 83, ал.1
от ЗАНН/.
При изяснена фактическа обстановка, която се споделя и
от настоящия състав, неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Обективната и субективната съставомерност на деянието е установена със
събраните в хода на АНП и въззивното производство пред Районен съд-Варна
доказателства и изводите на съда в този смисъл са правилни. Неправилно обаче е
приел, че настоящият случай попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН,
представляващо основание да не се наложи административно наказание. Посочените
в решението на Районен съд-Варна мотиви не
се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му
бъде наложено административно наказание. Преценката по чл. 28 от ЗАНН за наличието на
"маловажен случай" е обвързана със субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и по-конкретно с
дефинирането на понятието, съгласно чл. 93, т. 9
от НК. "Маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
От установените по делото факти не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на малозначителни и
незначителни адм. нарушения, т.к. неговата обществена опасност не е
незначителна. Обстоятелството , че дружеството не е извършвало дейност, не е
релевантно за тежестта на извършеното нарушение. За периода 2019 г. дружеството
е притежавало регистрация за извършване на дейността , посочената регистрация е
публична и е била предоставена за сведение на всяко заинтересовано лице. Изпълнителното
деяние е осъществено чрез бездействие, което е продължило в значителен срок.
Действително в кратък срок след издаване на НП дружеството е прекратило
регистрацията си. Искането за прекратяване е подадено след датата на
установяване на нарушението- на 27.09.2019 г. , т.е. тези действия са
предприети впоследствие.
В конкретния случай осъщественото деяние не може да се приеме за малозначително, тъй
като е общественоопасно и неговата обществена опасност не е явно незначителна.
Целта на законодателя с въведеното правило съгласно чл.74л,ал.5 от ЗНЗ , е да
гарантира правата на наетите лица, в частност правото на възнаграждение.
Задължението за предприятието осигуряващо временна работа да има застраховка или банкова гаранция
съществува през целия период на регистрацията и следва да удостовери наличието
им с представяне на документи ежегодно в рамките на установения срок.
Законовото задължение не отпада и при липса на сключени през календарната
година трудови договори с работници или служители. От изложеното следват
изводи, че бездействието на нарушителя във връзка с процесното задължение е
противоправно деяние и неговата степен на обществена опасност е значителна.
Процесното нарушение не разкрива признаците на маловажен случай на
административно нарушение по чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице предпоставките по чл. 93, т. 9
от НК. Деянието не е резултатно и е без значение липсата на вредни
последици от извършването му. По делото не се доказват и обстоятелства, сочещи
на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. С издаденото НП законосъобразно
АНО е ангажирал отговорността на нарушителя.
С оглед приетото по тълкувателно дело №
1/2020 г. на Върховния административен съд, в правомощията на въззивния съд е
да измени наказателното постановление и приложи относимата към изпълнителното
деяние санкционна норма.
Предвид изложеното и при служебна проверка
на обжалвания съдебен акт съгласно чл.218,ал.2 от АПК, във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН следва решението на Районен съд –Варна да се отмени и делото да се върне
за разглеждане от друг състав на съда при условията на чл.222,ал.2,т.1 от АПК.
Въззивният съд следва да се произнесе по
направеното искане на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН във връзка с чл. 226, ал.
3 АПК.
Воден от изложеното, и на основание
чл. 2221, ал.2 , т.1 от АПК и във вр. с чл. 63, ал.1
от ЗАНН, Административен съд-Варна, І-ви касационен състав
ОТМЕНЯ решение № 260613/18.05.2021
г. постановено по НАХД № 467/2021 г. по описа на Районен съд-Варна.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Варна.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.