Решение по дело №29/2016 на Окръжен съд - Ловеч

                                                      Р Е Ш Е Н И Е

                                                                        №

                                          ...............2017 г. гр.Ловеч

 

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛИНКА Д.

 

при секретар Г.А.

разгледа докладваното от съдия Д.

т.д.№ 29 по описа за 2016 година

и за да се произнесе, съобрази:

                 Производство по реда на чл.26, ал.1, предл.първо и ал.2,предл.второ от ЗЗД и чл.170 от ЗЗД.

             Постъпила е искова молба от „С.-3" ЕООД, с ЕИК ****, представлявано от П.Й.С.-Управител, със съдебен адрес:***, против „Банка ДСК" ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:гр.София, Район „****", ул.„Московска" № 19, представлявано от всеки двама измежду: Главния изпълнителен директор - В.М.С., Изпълнителните директори - Д.Д.М., Д.Н.Н., Ю.Б.Г., М.Д.П.-К. и Прокуристи, и ЕТ „Ауто 2006 – Н.С.", с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, „Сердика", ж.к. Сердика, бл.16А, вх.Б, ет.З, ап.36, представлявано от Н.А.С., посочено правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и ал. 2, предл. второ от ЗЗД, чл. 170 от ЗЗД, с цена на иска 200000 лв.

            Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на недвижим имот, съставляващ поземлен имот с № 306018. находящ се в землището на с. Г., Ловешка област, с площ от 3.515 дка., с начин на трайно ползване: друг промишлен терен, V категория на земята, м. „Каменака", заедно с построените в имота сграда – дърводелска работилница, със застроена площ от 500 кв. м., склад с друго предназначение с площ 279 кв.м., склад с друго предназначение с плош 330 кв.м. и склад с друго предназначение с площ 300 кв.м. За придобитите от дружеството имоти е съставен Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 76, том I, per. № 611, дело № 70 от 25.04.2001г. на Нотариус И. И.,*** действие Районен съд -Тетевен, вписан в Служба по вписвания - Тетевен, с вх. per. № 277/25.04.2001г., акт № 155, том I, дело № 181/2001г. За притежаваната от дружеството собственост, описана по- горе е издадена скица на имотите № Ф03808 от 29.02.2016 г. от ОСЗ-Тетевен. Управителят на ищцовото дружество с изненада научил, че цитирания по-горе имот се продава чрез „публична продан" от ЧСИ Р.Д., с per. № 880, с район на действие ОС - Ловеч. Извършил проверка и установил, че имотът, заедно с изградените в него постройки, е изнесен на публична продан за неплатени задължения на втория ответник към първия ответник.  От управителя на ищцовото дружество се твърди, че не познава и никога не е виждал ЕТ „Ауто 2006 – Н.С.", с ЕИК **** или негов представител, нито дружеството ми е влизало в каквито и да е отношения с ответниците. Установил, че през 2006 г., в полза на първия ответник „Банка ДСК" ЕАД е била учредена договорна ипотека върху описания по-горе недвижим имот за обезпечаване на чужди задължения на абсолютно непозната за мен фирма - втория ответник ЕТ „****.". С учредената договорна ипотека се обезпечава чуждо задължение, възлизащо в общ размер на 200 000 лв., по два договора - Договор за кредит № 69/08.08.2006 г. за сумата от 15 000 лева, който е бил погасен напълно, и Договор за кредит № 70/08.08.2006 г. за сумата от 185000 лева, и двата сключени между Банка „ДСК" ЕАД и ЕТ „****.", която фирма е учредена от непознато за него лице на 08.06.2006 г. - само два месеца преди сключване на въпросните договори, съгласно Решение № 1 от 08.06.2006 г. на СГС, ФО, ф. д. № 6655/2006г. Твърди се, че договорната ипотека е обективирана с нотариален акт № 92, том II, per. № 2371, дело 257 от 24.08.2006r. по описа на Нотариус И. И.,*** действие Районен съд - Тетевен, вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 1383/24.08.2006г, Акт № 83, том I, дело № 1033/2006г., с която „С.-3" ЕООД е обременило имота си за обезпечаване на чужди задължения.  От управителя на дружеството-ищец се твърди на следващо място, че като едноличен собственик и единствен управител, никога и по никакъв повод не е поемал задължение за обременяване на който и да е от своите собствени имоти за обезпечаване изплащането на чужди дългове, не е вземал решение за обременяване на имота, чрез учредяване на цитираната по-горе договорна ипотека, респективно никога не е сключвал и подписвал акт за учредяване на същата, нито е упълномощавал по какъвто и да е начин трето лице да представлява дружеството за сключване и подписване на такъв акт и не е съставян и протокол за обективиране на такова решение. В ипотечния акт - предмет на настоящия спор, е записано, че при съставянето му е представено „9 Решение на едноличния собственик на „С.-3" ЕООД гр. София от 14.08.2006 год.". Посочва, че такова решение като едноличен собственик на капитала никога и по никакъв повод не е вземал и не е подписал. 

           Твърди, че посоченото в цитирания по-горе нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 92/2006 г. пълномощно с рег.№ 5976/24.07.2003 г. на нотариус С.Т., с per. № 65 на НК, с район на действие СРС, не съдържа изричното му волеизявление като управител на „С.-3" ЕООД, за упълномощаване на трето лице за сключване на ипотечния акт. В качеството му на единствен управител на „С.-3" ЕООД, никога не е упълномощавал Й.П. С., нито с посоченото по-горе пълномощно, нито по какъвто и да е друг начин и/или нарочен документ, с изричното право да представлява дружеството пред трети лица, във връзка с обременяване на недвижимите имоти на дружеството с вещни тежести и/или ипотеки, в това число и с изричното право да сключи и подпише цитирания по-горе ипотечния акт.

          На следващо място твърди, че при сключване на посочения по-горе ипотечен акт, липсва предмет на договора и не са били спазени особените изисквания на закона, досежно задължително изискуемите документи за неговото сключване и подписване. В цитираните в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека скица № Ф01471/21.08.2006 г. на ОСЗ - гр. Тетевен, не е отразен действителния собственик на имота към момента на нейното издаване, а именно - „С.-3" ООД, като вместо него е записан предходния собственик на имота ЕТ „С. - С. С.".

         Посочва, че през 1992 г. С. П. С. закупува на търг от ТКЗС „Мичурин" - в ликвидация, с. Г., следните постройки: метален склад с покрита площ от 480 кв. м. и силажни траншеи, построена върху общинска и кооперативна земя, находяща се в с.Г., Ловешка област, неурегулирана, при граници: път Г.-Ябланица, двор на МТС, канал и лично ползуване на П.С.П., обективирана с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ № 65 от 23.07.1992 г., том II, дело № 504/1992 г. на РС-Тетевен.

          През 1994 г. ЕТ „С.-С. С."***, закупува от ТКЗС „Мичурин" - в ликвидация, с. Г., и земята, върху която са изградени описаните по-горе постройки, а именно: дворно място с площ от 3240 кв.м., част от стопански двор на ТКЗС „Мичурин" - в ликвидация, с. Г., извън регулационния план на селото, застроено с метален склад и силажни траншеи, при граници: двор МТС, напоителен канал, шосе и черен път, обективирана с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 92 от 29.03.1994 г., том I, дело № 204/1994 г. на РС-Тетевен.

         Твърди, че през 1995 г. цитирания недвижим имот е ограден и в дворното място започва изграждането на дърводелска работилница със застроена площ около 500 кв.м. съгласно разрешение за строеж № 2/30.01.1995 г. и Протокол № 2 за определяне на строителна линия и ниво, издадени от Общински съвет гр.Тетевен, Кметство с. Г.. Обекта е въведен в експлоатация съгласно удостоверение № 26/14.04.2004 год., издадено от Главния архитект на община Тетевен. Посочва, че през 2000 г. предприятието ЕТ „С. - С. С.", като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, е закупено от дружеството „С.-3" ООД, по силата на нотариално заверен договор за покупко-продажба на предприятие от 11.05.2000 г. Счита, че липсва тъждество между имота описан в ипотечния акт с този изграден и съществуващ на място имот с №  306018, заедно с построените в имота нови сгради-дърводелска работилница и 3 броя складове с друго предназначение и липсва тъждество между собственика на имота, посочен в скицата и действителния собственик на имота към момента на сключване на договорната ипотека. Позовава се на нормата на чл.170 от ЗЗД, съгласно която учредяването на ипотека е недействително, ако в ипотечния договор, съществува неизвестност за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане.

           Управителят на ищцовото дружество твърди, че никога не е изготвял, подписвал и представял декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, за сключване и подписване на оспорената сделка, а такава може да бъде изготвена и подписана само и единствено от управителя, в качеството му на законен представител на дружеството, с което не е спазена законовата разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ДОПК.

           На следващо място посочва, че не познава лицето Н.С. с фирма ЕТ „Ауто-2006-Н.С.”, нито дейността на същата, не познава нито едно от лицата от „Банка ****, описани в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека и не е посещавал Финансовия център на банката в гр.Кюстендил, не е упълномощавал друго лице да преговаря с банката от името на дружеството за сключването на каквато и да е сделка.

           Твърди се, че съгласно подписаното между страните Допълнително споразумение от 24.08.2006 г., с нотариална заверка на положените върху него подписи с peг. № 2370 от 24.08.2006 г. по описа на Нотариус И. И.,*** действие РС-Тетевен, преди сключване и подписване на цитирания по-горе нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, е било постигнато съгласие за изменение и допълнение на описаните в нотариалният акт Договор за кредит № 69/08.08.2006г. и Договор за кредит № 70/08.08.2006 г., в това число по отношение възникване на задълженията по същите, тяхното усвояване и погасяване от ипотекарния длъжник, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя. Това обстоятелство не било отразено в цитирания по-горе договор за ипотека, в който бланкетно се препраща към двата договора за кредит с № 69/08.08.2006г. и № 70/ 08.08.2006г., но без да отразява посочените по-горе изменения и допълнения съгласно Допълнително споразумение от 24.08.2006 г., съответно произтичащите от същите задължения. Счита, че липсва тъждество на посоченото в договора за ипотека обезпечено вземане с възникналото такова по договорите за кредит посочени в нотариалния акт, като учредената съгласно същия договорна ипотека е недействителна и следва да бъде прогласена за такава.

            Изложените обстоятелства обуславят, според ищеца, правния му интерес от предявяване на обективно съединените искове.  

           Моли съдът да постановите решение, по силата на което да прогласи за нищожен /недействителен/ Договор за учредяване на договорна ипотека обективиран в Нотариален акт № 92, том II, per. № 2371, дело 257 от 24.08.2006г. по описа на Нотариус И. И.,*** действие Районен сьд - Тетевен, вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 1383/24.08.2006г., Акт № 83, том I, дело № 1033/2006г., поради противоречие със закона и липса на воля от страна на „С.-3" ЕООД, както и поради липсата на тъждество в предмета на сделката и липса на тъждество на посоченото в договора за ипотека обезпечено вземане с възникналото такова по договорите за кредит посочени в нотариалния акт и да осъди ответниците да му заплатят солидарно сторените в настоящото съдебно производство съдебни и деловодни разноски.  

 Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. Същата е вписана в СВ-Тетевен, вх.рег.№ 3565/18.11.2016 г., акт № 9, том ІV, дело № 1238/2016 г. Предявените обективно съединени искове са допустими.

             На основание чл.367,ал.1 от ГПК, на ответниците е изпратен препис от исковата молба, заедно с приложенията и с указания за възможността да се подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права.

            Съобщенията, заедно с копие от исковата молба и приложенията са изпратени на посочените в исковата молба адреси на ответниците.

            Ответникът „Банка **** гр.София е получил на 11.04.2016 г. чрез ст.юрисконсулт Димитър Михайлов препис от исковата молба, заедно с приложенията и препис от разпореждането на съда по чл.367 от ГПК.

            В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил писмен отговор от „Банка **** гр.София, чрез пълномощника юрисконсулт М.И., в който изразява становище, че предявения иск е процесуално допустим, но неоснователен, необоснован и недоказан. Твърди, че учредената с нотариален акт за договорна ипотека № 52, том П,рег.№ 2371,дело № 257 от 2006г. е редовно вписана в Служба по вписванията с вх. peг. № 1383/24.08.2006г. акт № 92, том II, дело № 257 от 24.08.2006 г. по партидата на търговско дружество „С.-3”ЕООД. Посочва, че вписването представлява завършване на сложния фактически състав на една сделка и вписаното обстоятелство се счита известно на третите лица от датата на вписване, като въведената необорима презумпция за знание се обосновава с публичността на имотния регистър. От друга страна твърди, че изпълнителните действия досежно процесния недвижим имот са последователно предприемани и от Държавен съдебен изпълнител при СИС на PC Тетевен, по образуваното там изп.дело № 125/2011 г. и от ЧСИ Р.Д. с peг. № 880, с район на действие ОС-Ловеч, по образуваното пред него изп.дело № 815/2014г. Посочва, че по имотната партида на ищцовото дружество са налице две последователно вписани възбрани с вх.№ 706/11.06.2011г. с взискател „Банка ДСК ЕАД" и ипотекарен длъжник „С.-3" ЕООД и възбрана с вх.№ 2072/13.07.2015г. със същия кредитор и ипотекарен длъжник. От друга страна процесният недвижим имот е предмет на публична продан по изпълнително дело № 815/2014 г. по описа на ЧСИ Р.Д.. Към датата на предявяване на претенцията от страна на ищцовото дружество, собственият му недвижим имот е бил предмет на три последователни публични продани за периода на следните дати: 03.10.2015г.-03.11.2015г.; 12.12.2015г.-12.01.2016г. и 19.03.2016г.-19.04.2016г., като за всяка една от тях ипотекарния длъжник „С.-3" ЕООД е бил надлежно уведомяван. Ищцовото дружество е уведомено и за насрочения и проведен на 26.01.2015г. опис на процесния недвижими имот по реда на чл. 47 ГПК. Твърди, че в период повече от една година ищцовото дружество чрез своя управител не е положило дължимата грижа да се запознае със съдържанието на изпълнителното дело, за да установи, защо и в каква връзка са предприети изпълнителни действия досежно собствения му недвижим имот. Възможността за ищцовата страна да узнае за настъпилите обстоятелства и да им се противопостави своевременно е пропусната поради бездействие й. Счита, че от това бездействие не следва и не могат да се черпят изгодни правни последици. На следващо място се позовава на правилото на чл. 301 ТЗ, когато са налични действия от името и за сметка на търговец и същите са извършени без надлежно уредена представителна власт, то приложение намира фикцията че сделката е потвърдена от мнимо представлявания, освен ако същия не и се е противопоставил веднага. Ищцовото дружество е било надлежно уведомено за обременяването на собствения му имот с вещни тежести, като не е положило дължимата грижа да се осведоми, че ипотеката е извършена от трето лице пълномощник. Изминала е повече от една година, преди да бъдат предприети действия по противопоставяне на така извършената сделка, който период от време е изтекъл във вреда на ищцовата страна.

             По отношение на твърденията на ищеца, че липсва решение на едноличния собственик на капитала на търговско дружество „С.-3"ЕООД, за обременяване на процесния недвижим имот с вещни тежести, ответникът с настоящето и съобразно разбиранията дадени в TP № 3/15.11.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 Г., на ОСГТК на ВКС, заявява, че решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган управител или негов пълномощник.

            На следващо място счита, че в конкретния случай процесният договор за ипотека има акцесорен характер и обезпечителна функция по отношение на два броя договори за кредит, а именно подробно описаните и индивидуализирани в процесния нотариален акт за договорна ипотека Договор за кредит № 69/08.08.2006г. и Договор за кредит № 70/08.08.2006г., по силата на които „Банка ДСК" ЕАД е предоставила сума в размер на 185000 лева, за заплащането на първоначална лизингова вноска за 25 броя автомобили и сума в размер на 15000 лева, за покупка на горива, масла и други потребности. Договорено е кредитът да бъде обезпечен с неурегулиран поземлен имот, в землището на с.Г., общ.Тетевен, в местността „Каменака", с площ от 3241 кв.м., V-тa категория, отреден като имот № 306004 или парцел № 004 от масив 306 по картата на землището при граници: имот № 119080 на Община Тетевен, имот №124001 на наследници на Ц. Др. Ц., път III клас № 557 и имот 306006 на Обл. пътно управление, заедно с находяща се в имота стопанска сграда със застроена площ 480 кв.м. и три спомагателни постройки собственост на „С.-3" ЕООД. За ипотекарния длъжник подпис е положил Й.П. С., ЕГН ********** - баща на Управителя и едноличен собственик на капитала П.Й.С.. Счита, че договорите за кредит са подробно индивидуализирани в процесния акт, като също така са представени и при изповядване на сделката. Представено е и пълномощно peг. № 5976/24.07.2003 г с което като пълномощник се е легитимирал Й.П. С., ЕГН **********. В конкретния случай твърди, че към пълномощното е представена и нотариално заверена декларация по чл.264 ДОПК. Счита, че нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 52, том И,рег.№ 2371 ,дело № 257 от 2006г. вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № 1383/24.08.2006г. акт № 92, том II, дело № 257 от 24.08.2006г. отговаря изцяло на изискванията на закона и по специално на разпоредбата на чл.167 ЗЗД, относно реквизитите на нотариалния акт, поради което няма как да бъде нищожен на основание чл.26 ЗЗД. Налице е видна и действителната воля и съгласие на страните, към момента на изповядване на сделката, поради което счита, че не са налице твърдените от ищеца основания за нищожност по силата чл. 170 ЗЗД. Моли да се приемат като доказателство по делото приложените към отговора писмени доказателства и прави доказателствени искания. 

В дадения от съда срок за отговор на исковата молба, от втория ответник ЕТ „****.”*** не е постъпил такъв. Съобщението с препис от определението по чл.367,ал.1 от ГПК и препис от исковата молба, заедно с приложенията е връчено на ответника ЕТ „****.” по реда и при условията на чл.47,ал.1 от ГПК. Видно от разписката на съобщението на 02.06.2016 г. е залепено уведомлението от длъжностното лице по призоваването при СГС на най-близкия съществуващ адрес: гр.София, ****, тъй като ул.”*** не съществува. В срока по чл.47,ал.2 от ГПК, съобщението заедно с препис от исковата молба не е потърсено в деловодството на съда. На основание чл.47,ал.5 във вр.с чл.50,ал.2 от ГПК, съдът намира, че на ответника ЕТ „****.”, представляван от Н.А.С., съдебните книга са редовно връчени и в указания по реда на чл.367,ал.1 от ГПК срок, няма надлежно постъпил отговор на исковата молба.     

на основание чл.372 от ГПК, съдът разпоредил препис от отговора на исковата молба на ответника „Банка **** гр.София, да се изпрати на ищеца като му е указана и възможността в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба, в която да поясни и допълни първоначалната искова молба. Съобщението заедно с препис от разпореждането е получено от ищцовото дружество на 25.07.2016 г.

           В срока по чл.372 от ГПК, е депозирана допълнителна искова молба с вх.№ 5663/10.08.2016 г., пощенско клеймо от 08.08.2016 г.  от ищеца, чрез пълномощника му адв.Б.Б. от САК. В същата е изразено становище, че оспорва изцяло изложените в отговора на исковата молба твърдения, досежно уведомяването /призоваването/ на „С.-3" ЕООД по изп. дело № 125/2011г. по описа на ДСИ при СИС на PC-Тетевен и изп. дело № 815/2014г. по описа на ЧСИ Р.Д., с рег.№ 880 на КЧСИ. В тази връзка и на основание чл.193, ал.1 от ГПК, оспорва истинността/верността на представения като доказателство към депозирания от „Банка ДСК" ЕАД отговор на исковата молба - Протокол без номер от 21.05.2013 г. изготвен от Т.Т.. ДСИ при PC-гр.Тетевен. досежно отразеното в него „редовно призоваване" на длъжника и ипотекарния длъжник по изп.д.№ 125/2011 г. по описа на ДСИ при СИС на PC-Tетевен. По отношение на цитираното пълномощно с per. № 5976/24.07.2003 г. на нотариус С.Т., с per. № 65 на НК твърди, че такова няма представено по делото като поддържа всички свои твърдения, факти и обстоятелства изложени в исковата молба, че липсва тъждество на посоченото в договора за ипотека обезпечено вземане като учредената договорна ипотека е недействителна и моли да бъде прогласена за такава. Възразява срещу приемане на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства от ответника като неоснователни. 

             С разпореждане № 493/16.08.2016 г. на основание чл.373 от ГПК, съдът е указал на ответниците за възможността в двуседмичен срок да подадат допълнителен отговор, с който да отговорят на допълнителната искова молба.

             В срока указан в разпоредбата на чл.373 от ГПК, ответника „Банка ****, чрез пълномощника юрисконсулт М.И. е депозирал допълнителен писмен отговор, с който относно повдигната на основание чл.193 от ГПК, процедура по оспорване истинността на представения с отговора на исковата молба протокол на ДСИ, то на основание чл. 193, ал.2, предл.1 от ГПК, заявява, че ще се ползва от неговата формална доказателствена сила. Моли на основание чл.192 ал.1 от ГПК, съда да задължи ДСИ при РС-Тетевен Т.Т. да представи в оригинал протокол без номер от 21.05.2013г. по изп. дело № 125/2011г.

            Относно твърдяната липса на изрично волеизявление от страна на ипотекарния длъжник „С.-3" ЕООД, за упълномощаване на трето лице да подпише процесния ипотечен акт, твърди, че в процесния нотариален акт изрично е посочено, че сделката е подписана от Й.П. С., ЕГН **********, надлежно упълномощен с пълномощно per. № 5976/24.07.2003 г, на Нотариус С.Т. с per. № 65 и район на действие СРС.

            Доколкото сделката е изповядвана през 2006 година, при отменения ГПК от 1952 г., и тогава действащата редакция на чл.37 от ЗЗД, изискуемата от закона форма на процесното пълномощно е то да бъде само с нотариално заверен подпис. Предвид гореизложеното, моли съда да изиска справка от нотариус С.Т. с per. № 65 и район на действие СРС, за това какво записване и между кои страни е отразено във водения за 2003 година общ регистър под № 5976? Ответникът уточнява, че исканата проверка е необходима с оглед установяването на наличието на валидно учредена представителна власт на упълномощеното лице по процесния ипотечен акт.

            Относно твърдяната липса на тъждество в описанието на процесния недвижим имот, дадено в договорите за кредит и нотариалния акт за договорна ипотека и действителното фактическото съС.ие на имота към момента на сключване на договорите за кредит и ипотеката, заявява, че съгласно чл.170 от ЗЗД учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката. Посочва, че законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „тъждество”, но тълкувайки същото според целта и разума на закона счита, че това понятие включва възможността имотът да бъде идентифициран като имот, собствен на лицето, което учредява ипотеката. 

            В допълнителния отговор е изразено становище и относно видовата идентификация на построената в поземления имот сграда. Посочва се, че твърденията на ищцовата страна са за това, че в поземления имот е изградена съгласно Разрешение за строеж № 2/30.01.1995г и Протокол № 2 за определяне на строителна линия и ниво, дърводелска работилница от 480 кв. м. и че същата е въведена в експлоатация като такава през 2004 година. Счита, че обозначаването на дърводелската работилница като стопанска постройка в ипотечния акт и в договорите за кредит само по себе си не е основание да се приеме, че е нарушено изискването за специалност на ипотеката, щом е налице тъждество между местонахождението на поземления имот, площта му, границите на имота, както и построените в него постройки, в това число и наличието на идентитет между квадратурата на находящата се в него стопанска сграда от 480 кв.м. и въведената в експлоатация дърводелска работилница със застроена площ от 480 кв. м., което го прави като конкретен недвижим имот, предмет на съответното ипотечно право, ведно с построените в него постройки.

            В допълнителния отговор са направени доказателствени искания за допускане изготвянето на съдебно-техническа експертиза с конкретно поставени задачи.

            В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв.А. И. от САК, поддържа предявените искове на посочените правни основания. Моли съдът да постанови решение, с което прогласи за нищожен и недействителен договор за осъществяване на договорна ипотека, обективиран в нотариален акт № 92, том ІІ, рег.№ 2371, д.№ 257/24.08.2006 г. на нотариус И. И., поради противоречие със закона и липса на вола от страна на ищцовото дружество, както и поради липса на тъждество в предмета на сделката и липса на тъждество на посоченото в договора за ипотека, обезпечено вземане с възникналото такова по договора за кредит, посочени в нотариалния акт. Претендира присъждане на разноските по делото, за които представя списък. В указания срок не представя писмена защита по делото.

          Ответникът Банка ”ДСК”ЕАД, гр.София, редовно призован, не се представлява, но в депозирана преди съдебното заседание молба моли съдът да постанови решение, с което отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове. Претендира присъждане на разноски в общ размер на сумата 430,00 лева, от които 300 лева за юрисконсултко възнаграждение и 130 лева депозит за вещо лице.

           Ответникът „Ауто-2006-Н.С.”***, редовно призован, не изпраща представител.

           От приложеното по делото писмени и гласни доказателства, становищата на страните и заключенията на назначените от съда съдебно-икономическа, техническа и графологична експертизи, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност и на основание чл.235,ал.2 от ГПК, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

           Видно от нот. акт № 65, т. ІІ, н. д. № 504/1992 г. на РС-Тетевен  /стр.13/ се установява, че С. П. С. е закупил метален склад с покрита площ от 480 кв.м. и силажни траншеи, построени върху общинска и кооперативна земя, находяща се в с.Г., Ловешка област, неурегулирано, при граници: път Г.-ябланица, двор на МТС, канал и лично ползване на П.С..

         Видно от нот. акт № 92, т. І, н. д. № 204/1994 г. на РС-Тетевен /стр.14/ се установява, че ЕТ „С.-С. С.”***, представляван от С. П. С. е закупил дворно място с площ от 3240 кв.м., представляващо част от стопански двор на ТКЗС „Мичурин” в ликвидация с.Г., Ловешка област, извън регулационния план на селото, застроено с метален навес и силажни траншеи, при граници: двор на МТС, напоителен канал, шосе и черен път.

          През 1995 г. са издадени две разрешения за строеж на името на ЕТ”С.-С. С.”***.Тетевен /стр.15 и стр.17/, съответно № 1/27.01.1995 г. за линия за ограждане и № 2/30.01.1995 г. за дърводелска работилница, на процесния имот находящ се извън регулацията на с.Г., Ловешка област.

          От отдел „Архитектура и благоустройство” при Община гр.Тетевен са издадени протоколи № 1 и № 2 без дата за определяне на строителна линия и ниво на ЕТ „С.-С. С.” /стр.16 и стр.18/, първия за ограда от 270 кв.м., а втория  за строеж на дърводелска работилница от 480 кв.м.   

           По делото е приложен договор за покупко-продажба на предприятие на ЕТ „С.-С. С.” като съвкупност от права, задължения и фактически отношения /стр.19/ от 11.05.2000 г. с нотариална заверка на подписите между продавача ЕТ „С.-С. С.”***, представляван от С. П. С. и купувача „С.-3” ООД гр.София, със седалище и адрес на управление: гр.***, рег. по ф.д.№ 768/2000 г. на СОС, парт.2892, стр.101,том „/, рег.1, представлявано от управителя П.Й.С. с ЕГН **********, вписан на 02.06.2000 г. под № 29, т.І, дв.рег.№ 200/2000 г. парт.книга том 84,стр.98 на СВ при РС-Тетевен.

            Видно от констативен нотариален акт за собственост № 76, том І, рег.№ 611, дело № 70/2001 г. на нотариус И. И.,*** действие района на РС-Тетевен /стр.20/ е признат за собственик на недвижим имот „С.-3” ООД със седалище и адрес на управление: гр.***, рег.по ф.д.№ 768/2000 г. на СОС, пререгистр. По ф.д.№ 8027/2000 г. на СГС, парт.№ 57315, том 629, стр.131, върху следния недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба на предприятие: неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с.Г., Ловешка област, м.”Каменака”, с площ от 3241 кв.м., отреден като имот № 306004 или парцел 04 от масив 306 по картата на землището при граници:  имот № 119080 на община Тетевен, имот № 124001 на н-ци на Ц. Д. Ц., път ІІІ клас № 000557 и имот № 306006 на Областно пътно управление, заедно с находящите се в него стопанска сграда със ЗП от около 480 кв.м. и три спомагателни стопански постройки.    

По делото е прието решение № 3/07.07.2003 г. по ф.д.№ 8027/2000 г. на фирмено отделение при СГС /стр.22/ за вписани промени на „С.-3” ООД гр.София, с което е заличен като съдружник и управител поради смърт Г.Й. С.ова като нейните дялове се поемат от наследниците й Й.П. С. и В.Г. С.ова, които от своя страна са прехвърлили своите дружествени дялове от капитала на дружеството на П.Й.С.. Със същото решение е вписано, че дружеството продължава дейността си като „С.-3” ЕООД, с управител едноличния собственик на капитала на дружеството П.Й.С., с ЕГН   ****.057069.

На основание чл.177,ал.3 от ЗУТ е издадено удостоверение № 26/14.04.2004 г. на главен архитект на община гр.Тетевен за ползване на строеж /обект/ по предназначение „Дърводелска работилница” /стр.23/  се установява, че на „С.-3” ООД с управител П.Й.С. като е отбелязано, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и разрешение за строеж № 2/30.01.1995 г. на община гр.Тетевен.

По делото съдът прие ипотечен договор от 24.08.2006 г., обективиран в нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 92, т. ІІ, рег.№ 2371, дело № 257 от 2006 г. на Нотариус И. И.,*** действие района на РС-Тетевен /стр.24/, сключен между ипотекарен кредитор - „Банка ДСК" ЕАД, гр.София, финансов център гр.Кюстендил, представляван от пълномощника Г.В.А. съгласно пълномощно рег.№ 6898/19.07.2006 г. на нотариус Б.А. с рег.№ 325 на НК, с район на действие КРС, преупълномощен от Т.А.А., мениджър на финансов център Кюстендил на „Банка **** към регион Благоевград, действаща съгласно пълномощно рег.№ 5686/13.07.2006 г. на нотариус Л.Б., рег.№ 375 на НК, с район на действие района на СРС, от една страна /първия ответник по делото/ и от друга страна ЕТ „Ауто 2006 – Н.С.” Булстат ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”***, вписан в Търговския регистър на СГС-фирмено отделение с решение № 1/08.06.2006 г. по ф.д.№ 6655/2006 г. като кредитополучател /втория ответник по делото/ и „С.-3” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”***, с Булстат ****, представлявано от пълномощника Й.П. С. ***, ЕГН **********, упълномощен с пълномощно рег.№ 5976/24.07.2003 г. на нотариус С.Т. с рег.№ 65 на НК, с район на действие района на СРС, като собственик –учредител, от друга страна /ищец по делото/. От същия се установява, че в т.1. са възпроизведени основните параметри на сключения между „Банка **** гр.София, чрез финансов център Кюстендил /наричана по-долу за краткост банката/ и ЕТ „****.”***, договор за кредит № 69/08.08.2006 г. /стр.195/, по силата на който  Банката е предоставила на кредитополучателя ЕТ „****.”***, инвестиционен кредит в размер на 185000,00 лева, за първоначална вноска по лизинг за 25 броя таксиметрови автомобили, марка „Шевролет” , модел ABEO 1.2 на обща стойност 117600 лева и за оборудване на автомобилите – таксиметрови апарати, радиостанции, табели, стикери, газови уредби и пр. на обща стойност 67400 лева, при краен срок за погасяване на кредита 08.07.2012 г. , при заплащане на лихва в размер на минималната лихва по кредитите за МПС-стандартни бизнес клиенти, формирана на базов лихвен процент и надбавка в размер на 5,95 % като към датата на сключване на договора за кредит, определения от банката базов лихвен % по кредити на малки, средни и микропредприятия /с бизнес и финансова история/ е в размер на 4 %, като останалите условия по кредита са подробно посочени в подписания между страните договор за кредит № 69/08.08.2006 г.

  В т.2. от цитирания по-горе ипотечен договор от 24.08.206 г. са възпроизведени основните параметри на сключения между „Банка **** гр.София, чрез финансов център Кюстендил /наричана по-долу за краткост банката/ и ЕТ „****.”***, договор за кредит № 70/08.08.2006 г. /стр.199/, по силата на който  Банката е предоставила на кредитополучателя ЕТ „****.”***, оборотен кредит в размер на 15000,00 лева, за покупка на горива, масла и др.оборотни потребности, при краен срок на погасяване на кредита 25.07.2009 г., при лихва в размер на минималната лихва по кредитите за МПС-стандартни бизнес клиенти, формирана на базов лихвен процент и надбавка в размер на 5,95 % плюс редовна надбавка в размер на 1,5 % като към датата на сключване на договора за кредит, определения от банката базов лихвен % по кредити на малки, средни и микропредприятия /с бизнес и финансова история/ е в размер на 4 %, като останалите условия по кредита са подробно посочени в подписания между страните договор за кредит № 70/08.08.2006 г.

             В т.3 от същия за обезпечаване на вземането на банката – главница, лихви, надбавки и разноски по отпуснатите кредити с договори за кредит № 69/08.08.2006 г. и № 70/08.08.2006 г. на ЕТ „****.”***, подробно описани по-горе, „С.-3” ЕООД, гр.София, чрез своя пълномощник Й.П. С. учредява в полза на Банката, договорна ипотека върху следния недвижим имот, собственост на дружеството, а именно: неурегулиран поземлен имот /ПИ/, находящ се в с.Г., Ловешка област, м.”Каменака”, с площ от 3241 кв.м., пета категория на земята, отреден като имот № 306004 или парцел 04 от масив 306 по картата на землището при граници:  имот № 119080 земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 124001 нива на н-ци на Ц. Д. Ц., имот № 759 път ІІІ клас и имот № 306009 промишлен терен – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, заедно с находящите се в този имот стопанска сграда със застроена площ от около 480 кв.м. и три спомагателни стопански постройки.   

 В т.4 от същия е посочено, че при съставянето на акта са представени цитираните по-горе пълномощни с рег.№ 6898/19.07.2006 г., рег.№ 5696/13.07.2006 г., с рег.№ 5976/24.07.2003 г., констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот от 2001 г., скица № 1471/21.08.2006 г. на ОС „ЗГ” гр.Тетевен, решение на едноличния собственик на капитала на „С.-3” ЕООД гр.София от 14.08.2006 г. и декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК.

 По делото е прието заверено копие на скица № Ф01471/21.08.2006 г. на ОС „ЗГ” гр.Тетевен /стр.27/, от която се установява, че процесния имот е записан в картата на землището на с.Г., Ловешка област с № 306004, находящ се в м.”Каменака”, със собственик ЕТ „С.-С. С.”, съгласно нотариален акт № 92 от 23.07.1994 г., том І, дело № 204, с площ от 3,241 дка, начин на трайно ползване – др.пром.терен, категория на земята – пета, при граници: имот № 119080 затревена нива земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 124001 нива на н-ци на Ц. Д. Ц., имот № 000579 път ІІІ клас на Държавата и имот № 306009 др.пром. терен – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, заедно с находящите се в този имот 4 сгради, представляващи складове с друго предназначение с площ, както следва: 01- от 486 кв.м., 02 – 288 кв.м., 03 – 328 кв.м. и 04 – 300 кв.м.

По делото е прието удостоверение с изх.№ 448/02.11.2015 г. на ОС”Земеделие” гр.Тетевен /стр.31/ за характеристика на имот с № 306018, находящ се  в м.”Каменака”, землището на с.Г., Ловешка област, който в картата на възстановената собственост на същото землище е собственост на „С.-3” ЕООД и има начин на трайно ползване – др.пром.терен с площ от 3,515 дка.

 На основание чл.193,ал.1 от ГПК, с проекта за доклад по делото по искане на ищеца, съдът  откри производство по оспорване истинността / верността  на протокол без номер от 21.05.2013 г. по изп.д.№ 125/2011 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при СИС на РС-Тетевен. 

От приложения на стр.61 протокол без номер от 21.05.2013 г. по изп.д.№ 125/2011 г. по описа на ДСИ при СИС на РС-Тетевен се установява, че за 21.05.2013 г. от 10,00 часа е насрочен от ДСИ при СИС на РС-Тетевен опис на ипотекиран и възбранен в полза на взискателя по изп.д.№ 125/2011 г.  – „Банка ****, недвижим имот, собственост на ипотекарен длъжник „С.-3” ЕООД, находящ се в с.Г., Ловешка област, в който е отразено, че страните са редовно уведомени. От съдържанието на същия протокол е видно, че описа не е извършен и отложен за 19.06.2013 г. от 10,00 часа, за която дата следва да се уведомят страните. От изисканото и приложено по делото копие на изп.д.№ 125/2011 г. на СИС при РС-Тетевен се установява, че същото е прекратено и изпратено на ЧСИ Р.Д., рег. № 880 на КЧСИ,  с район на действие района на ОС-Ловеч и е преобразувано под № 815/2014 г. на ЧСИ Р.Д., с горните данни.

От изисканото и приложено по настоящото дело копие на изп.д.№ 815/2014 г. по описа на ЧСИ Р.Д., с рег.№ 880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС-Ловеч се установява, че за процесния имот са насрочени няколко последователни описа и оценка на 18.12.2014 г. , 26.01.2015 г., 19.08.2015 г. за които дати ищцовото дружество като ипотекарен длъжник е уведомявано /стр.139-466/. Нещо повече на стр.432 от настоящото дело съдът прие заверено копие на молба от 13.05.2013 г. от „С.-3” ЕООД, представлявано от пълномощника Й.П. С., с която моли ДСИ при СИС на РС-Тетевен да му бъде издаден заверен препис от всички книжа и документи по изп.д.№ 125/2011 г. на същия съд. В молбата  изрично е посочено, че същите са му необходими с оглед насочване на изпълнение по посоченото дело на недвижим имот, собственост на „Стокоз-3” ЕООД. Молбата е подписана от пълномощник Й. С.. Към молбата от 13.05.2013 г. е приложено пълномощно рег.№ 5976 от 24.03.2003 г. на нотариус С.Т., рег.№ 056 на НК, с район на действие района на СРС, от управителя на „С.-3” ЕООД – П.Й.С. /стр.433/, с което е упълномощил Й.П. С. да го представлява като извършва всички действия, свързани с дейността на дружество, да представлява дружеството пред съдебните органи и пред всички банки и банкови институции на територията на Р.България и да полага подписа си от негово име където е необходимо. При тези данни съдът намира, че ищецът е знаел за насрочения опис на 21.05.2013 г. и оспорването на съдържанието на протокола от 21.05.2013 г. по изп.д.№ 125/2011 г. по описа на СИС при РС-Тетевен не е проведено успешно.

От приложеното по делото кредитно досие на ЕТ „****.” с ЕИК ****, от банката /стр.146-248/ се установява, че кредитополучателят и едноличен търговец Н.А.С. е депозирала пред банката-кредитор искане за предоставяне на кредит вх.№ 2161/28.06.2006 г. в размер на 200000 лева, от които 185000 лева за закупуване /първоначална вноска/ на автомобили на лизинг за извършване на таксиметрова дейност и 15000 лева за оборотни потребности. Към искането са приложени от ЕТ „****.”  бизнес план, оферта от „София Ауто” АД за единична цена на автомобил, примерна лизингова схема от „Интерлийз Ауто” ЕАД, оферта от „Сис Електроник” ЕООД, справка на Централен кредитен регистър, декларация за свързани лица с вх.№ 2161/28.06.2006 г., декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК за Н.А.С., декларация за гражданско и имуществено съС.ие на Н.С., решение № 1/08.06.2006 г. на СГС по ф.д.№ 6655/2006 г. за регистриране на ЕТ „****.”, документи касаещи правния статут на предложения за обезпечение недвижим имот, пазарна оценка на имота, предложение за кредит от 12.07.2006 г. на специалист МСП С.Лазарова до Мениджър на финансов център Кюстендил, заедно със становище от адв.Г.В.А.-правен консултант на „Банка ****, Финансов център Кюстендил и становище от лицензиран оценител инж.Златка Димова Анастасова, удостоверение за липса на тежести на имот с изх.№ 664/14.08.2006 г. на СВ-Тетевен, запис на заповед, без разноски и протест, с издател ЕТ „****.” , 2 бр.декларации по чл.264,ал.1 от ДОПК.

Безспорно се установява, че между първия и втория ответник по настоящото дело е сключен договор за кредит № 69/08.08.2006 г. /стр.195/, по силата на който  Банката е предоставила на кредитополучателя ЕТ „****.”***, инвестиционен кредит в размер на 185000,00 лева, за първоначална вноска по лизинг за 25 броя таксиметрови автомобили, марка „Шевролет” , модел ABEO 1.2 на обща стойност 117600 лева и за оборудване на автомобилите – таксиметрови апарати, радиостанции, табели, стикери, газови уредби и пр. на обща стойност 67400 лева, при краен срок за погасяване на кредита 08.07.2012 г. , при заплащане на лихва в размер на минималната лихва по кредитите за МПС-стандартни бизнес клиенти, формирана на базов лихвен процент и надбавка в размер на 5,95 % като към датата на сключване на договора за кредит, определения от банката базов лихвен % по кредити на малки, средни и микропредприятия /с бизнес и финансова история/ е в размер на 4 % и подробно описание на задълженията на страните по договора. Между същите страни е сключен и договор за кредит № 70/08.08.2006 г. /стр.199/, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя ЕТ „****.”***, оборотен кредит в размер на 15000,00 лева, за покупка на горива, масла и др.оборотни потребности, при краен срок на погасяване на кредита 25.07.2009 г.

              По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на разпитания свидетел Й.П. С., баща на управителя на ищцовото дружество П.Й.С., преценени от съда при условията на чл.172 от ГПК се установява следното:

   Свидетелят Й.П. С. дава показания, че на предявената му от съда в съдебно заседание, проведено на 23.02.2017 г. не е изписвал ръкописния текст върху бланката, не е поставял датата и подписът не е негов на декларацията по чл.264,ал.1 от ДОПК от 24.08.2006 г./стр.207/. За процесния имот е дал показания, че първоначално същия е придобит през 1992 г. от неговия брат С. П. С., който участвал в насрочения търг за продажбата му от ТКЗС-Мичурин в ликвидация. Преустройството на имота започнало през 1994 г. и продължило няколко години. В момента процесния имот представлява масивна постройка, в която всички зидове са тухлени и с предназначение дърводелска работилница....”За имота са издадени две разрешения за строеж, едното е за дърводелска работилница от 1993 г., а другото е за ограждане на оградната линия, като за траншеите - няма, защото е направено допълнително през периода 2000 г. – 2004 г.,  когато имотът е придобит от сина му. След преустройството обектът не се е променил, преобразил се е, защото са закупени машини и съоръжения и в момента е дърводелска работилница...”.

Съдът предяви на свидетеля нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 24.08.2006 г., находящ се на стр.24 от делото, който заяви, че подписът за собственик-учредител „С.-3” ЕООД пълномощник Й.П. С. е негов.

На основание чл.193 от ГПК, съдът откри производство по оспорване съдържанието и подписа на приетите по делото писмени доказателства, а именно: Решение на едноличния собственик „С. -3” ЕООД от 14.08.2006 г. и Декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК, подписана от Й.П. С. на 24.08.2006 г., само съдържанието на становище от инж. Златка Димова Анастасова - лицензиран оценител при „Банка ДСК”ЕАД, Финансов клон – Кюстендил като е указан доказателствената тежест на ищеца.

От приетото като доказателство по делото писмо с изх.№ 33/08.12.2016 г. на нотариус И. И.,*** действие РС-Тетевен /стр.252/ се установява, че изисканото от съда нот.дело № 257/2006 г. е унищожено, тъй като е изтекъл петгодишния срок за съхраняването му съгласно Наредба № 32/29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори и ЗНАФ. Към писмото прилага копие от писмо на ДА”Архиви”, Дирекция „РДА”-ловеч с № 142/27.04.2012 г., даващо съгласие да се извърши унищожаването на делата от 2006 г.

            По делото е приета като доказателство справка-удостоверение с изх.№ 3/01.03.2017 г. на нотариус М.МV, рег.№ 696 на НК, с район на действие района на РС-Кюстендил /стр.514/, от която се установява, че в регистъра е вписано под № 6898 от 19.07.2006 г. преупълномощаване на основание пълномощно № 5686/13.07.2006 г. на нотариус рег.№ 375 на НК да представлява банката като подава молби и участва в нотариални производства, да учредява и заличава ипотеки и др.правни действия пред, да представлява банката съда, прокуратурата и следствието и др.органи на държавната и местна администрация и потвърждава действията извършени от преупълномощения от 12.07.2006 г. до днес, като Т.А.А. с ЕГН ********** е вписана за преупълномощител-като пълномощник на „Банка **** и Г.В.А. с ЕГН **********-упълномощен. Справката е изготвена от нотариус Б.А., с рег.№ 325 в НК, с район на действие района на РС-Кюстендил. На справката е отбелязано, че нотариус М.МV е приела архива на нотариус с рег.№ 325. Към справката е приложено заверено копие на Общ регистър за извършеното нотариално действие с рег.№ 6898/19.07.2006 г. /стр.515/.

          В проведеното на 02.03.2017 г. съдебно заседание съдът постанови да се издаде на ищеца съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от нотариус И. И. *** действие района на РС-Тетевен, от което да е видно дали на 24.08.2006 г. е извършил нотариално действие относно допълнително споразумение, сключени между банката, представлявана от адв.Г.В.А. и „С.-3” ЕООД, представлявано от Й.П. С.. До приключване на съдебното дирене в производството по делото ищецът не представи доказателства относно твърденият от него факт, че на 24.08.2006 г. е сключено допълнително споразумение с нотариална заверка на подписите между страните по делото.

         Съдът прие като доказателство по делото решение от 14.08.2006 г. на едноличния собственик на „С.-3” ЕООД в оригинал /стр.513/,от което се установява, че по т.1. П.Й.С., ЕГН **********, в качеството си на управител и едноличен собственик на ищцовото дружество дава съгласието си, собственият му имот „Дърводелска работилница”, находяща се в с.Г., Ловешка област, м.”Каменака” по нот.акт № 76, том І, рег.№ 611, дело № 70/2001 г. да бъде ипотекиран в полза на „Банка ****, Финансов център гр.Кюстендил, като обезпечение за получаване на кредити в размер до 200000 лева и срок на погасяване не по-дълъг от 7 години, от фирма ЕТ „****.”, ф.д.№ 6655/2006 г. на СГС. Със същото решение по т.2. упълномощава Й.П. С., ЕГН ********** да го представлява при подписване на всички договори, свързани с учредяване на ипотека на имота посочен в т.1 в полза на „Банка ****, финансов център гр.Кюстендил, както и да извърши всички необходими действия произтичащи от горното. Върху решението е положен подпис и печат на „С. -3” ЕООД гр.София.    

Въз връзка с откритото производство по оспорване на цитираните по-горе писмени доказателства съдът на основание чл.195 от ГПК назначи съдебно-икономическа, техническа и графологична експертизи с конкретно поставени въпроси от страните.

От приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза с вещото лице С.Ц. /стр.473-476/, се установява, че по договор за кредит № 69/08.08.2006 г., сключен между „Банка ****, Финансов център Кюстендил- кредитор и кредитополучателя ЕТ „****.”*** са предоставени по разплащателната сметка на кредитополучателя № 12372883 общо 185000,00 лева, както следва: на 30.08.2006 г. – 67400,00 лв. и на 31.08.2006 г. – 117600,00 лв., които са усвоени от кредитополучателя като е осчетоводено задължение по индивидуална заемна сметка № 12654118, от която е обслужван кредита. До 25.02.2009 г. са направени погасителни вноски по кредита за главница в размер на 47651,00 лева, като всички вноски са погасени с просрочени дати.  Остатъкът на непогасената главница е в размер на 137349,00 лева. Начислената редовна лихва до 25.02.2009 г., дължима на всяко 25-то число от месеца съгласно сключения договор е в размер на 47610,70 лева. Платени са редовни лихви от кредитополучателя до 25.02.2009 г. в размер на 6761,20 лева като последното погашение за редовна лихва е на 25.07.2007 г. Погасените просрочени редовни лихви са в размер на 32908,18 лева като последното погашение е от 10.07.2008 г. Просрочените неплатени  редовни начислени лихви към 25.02.2009 г. са в размер на 7941,32 лева. Платените наказателни лихви до 25.02.2009 г. са в размер на 2834,89 лева като последното погашение е от 10.07.2008 г. Просрочените неплатени наказателни лихви към 25.02.2009 г. са в размер на 6851,69 лева. Дължимите неплатени такси за управление на кредита към 25.02.2009 г. са в размер на 1373,49 лева или общото задължение към 25.02.2009 г. е в размер на 153515,50 лева, включваща просрочена главница, просрочени редовни лихви, просрочени наказателни лихви и просрочени такси по обслужване на кредита, в посочените по-горе размери.  В съдебно заседание, проведено на 23.02.2017 г. вещото лице С.Ц. е обяснила,  че при проверка на кредитното досие във финансовия център на банката в гр.Кюстендил не го е видяла, а служителката Светла Радкова, която се занимава с проблемните кредити е отговорила, че не й е известно това допълнително споразумение. Заключението на съдебно-икономическата експертиза е оспорена от ищеца, но в указания от съда срок не представя писмена молба с допълнителни въпроси за допускане на основание чл.201 от ГПК на допълнително заключение относно твърдението му, че между страните по делото е сключено допълнително споразумение от 24.08.2006 г.

             На следващо място вещото лице С.Ц. в заключението си е посочила, че по договор № 70/08.08.2006 г. сключен между банката като кредитор и кредитополучателя ЕТ „Ауто 2006 – Н.С.” са предоставени по разплащателната сметка на кредитополучателя № 12372883 общо 15000,00 лева на 25.08.2006 г. Горната сума е усвоена от кредитополучателя и е осчетоводено задължение по индивидуална заемна сметка № 12655207, от която е обслужван кредита. До 25.02.2008 г. кредитът по цитирания договор е изцяло погасен и банката няма претенции по този кредит.                

От приложеното по делото копие на изп.д.№ 815/2014 г. на ЧСИ Р.Д. с рег.№ 880 на КЧСИ с район на действие района на ОС-Ловеч се установява, че банката е депозирала писмена молба с изх.№ 1733/02.06.2009 г. за образуване на изпълнително производство против длъжника ЕТ „****.”, към която е приложен изпълнителен лист от 26.03.2009 г. по ч.гр.д.№ 13627/2009 г. на СРС, 56 състав и заповед за изпълнение на парично задълженине въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 18.03.2009 г. по ч.гр.д.№ 13627/2009 г. на СРС, ІІ гр.отд., от които се установява, че длъжникът ЕТ „****.”, е осъден да заплати на банката сумата от 137349,99 лева главница, 14739,01 лева лихва до 24.02.2009 г., сумата 1373,49 лева, заемни такси и законна лихва върху главницата от 05.03.2009 г. до изплащане на вземането, както и 4945,47 лева разноски по делото.

        От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от арх.Ц.К., приета от страните без възражения се установява, че разрешение за строеж № 2/30.01.1995 г. издадено от община гр.Тетевен се отнася само до дърводелската работилница, за която има одобрени проекти от 07.06.1994 г. по части архитектура, конструкции, ВиК, електро и ОВ. Според обяснителната записка към част архитектурна, с проекта се предвижда реконструкция и преустройство на съществуващата селскостопанска сграда в производствен цех за дърводелски услуги. Съществуващата сграда е описана като едноетажна, изцяло от метална конструкция, разположена в землището на с.Г., Тетевенско. Според проекта, предвиденото преустройство се състои в следното: Ограждане на металната конструкция на навеса с тухлени стени с прозоречни отвори. По тоя начин навесът се превръща в сграда, която на чертеж №1 от проекта е показана с размери 40/12 м, т.е. със застроена площ 480 кв.м. Предвидено е изграждане на вътрешни преградни тухлени стени, с които са обособени необходимите производствени и санитарно-битови помещения. Западната крайна част на сградата е показана на две нива. Санитарният блок е разположен на второто ниво. Вещото лице посочва, че закупеният с нот.акт № 65/1992 г. метален склад с покрита площ 480 кв.м, а по нот.акт № 92/1994 г. метален навес, е преустроен в дърводелска работилница. Дърводелската работилница не е идентична в архитектурно и технологично отношение със закупения през 1992 г. метален склад. В конструктивно отношение дърводелската работилница е идентична с металния навес, тъй като при преустройството носещата конструкция на навеса е изцяло запазена. Това е сграда 01 по скица № 1471/21.08.2006 г. на ОС „ЗГ” Тетевен, записана като сграда с друго предназначение. Вещото лице е установило, че разпределението и фасадите на сградата отговарят на одобрения архитектурен проект за преустройство на металния навес, с тази разлика, че предвиденият по проект блок на две нива за санитарно-битовото обслужване на персонала, не е изпълнен, както е по проект в рамките на застроената площ на навеса, а навесът е пристроен в западна посока, с което застроената площ на сградата от 480 кв.м става 500 кв.м според геодезическото заснемане от 2013 г. Според вещото лице тази разлика в площта не е съществена, тъй като по одобрените проекти преустройството на металния навес в дърводелска работилница е от 480 кв.м. площ. За вещото лице няма разлика между стопанската сграда и дърводелска работилница, така както е преустроена и е налице идентичност между ипотекираната сграда през 2006 г. и описаната сграда в акта от 2001 г. 

               По отношение на закупените с нот.акт № 65/1992 г. силажни траншеи вещото лице дава заключение, че са разположени на югоизток от дърводелската работилница. Силажните траншеи са преустроени без строителни книжа. Траншеите са запазени напълно в хоризонтално и вертикално отношение и само са надградени и затворени откъм късите си страни. Покрити са с ламаринен покрив с метална носеща конструкция. Те са три бр. и първоначално са представлявали три открити силажни ями без покрив, долепени една до друга, с надлъжни стени от бетонни ивични панели с височина 3,60 м, без ограждащи стени откъм късите си страни. Траншеите са преустроени в сгради, като за целта надлъжните бетонни стени са надзидани с тухли, върху които е монтирана стоманена покривна конструкция, оформена за двускатен покрив. Покривът е от ламарина.

              Вещото лице арх.К. заявява, че има частична идентичност между силажните траншеи и складове №№ 02, 03 и 04 по КВС на с.Г. описани в скица № 1471/21.08.2006 г. на ОС”ЗГ” Тетевен.

             На въпроси на ответника „Банка ****, вещото лице е отговорило, че е налице пълна идентичност по отношение местонахождението на поземления имот, описан в документите за собственост към датата на изповядване на сделката, с описаните в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека имоти и към датата на изготвяне на констативен нотариален акт за собственост № 76, т.1, per. № 611, дело № 70/2001 г. на нотариус И. И. *** действие РС-Тетевен, а именно: имотът се намира в землището на с.Г., местността „Каменака". Съгласно приложената скица № 1471/21.08.2006 г. на ОС „ЗГ" гр.Тетевен, към датата на учредяване на договорната ипотека е налице идентичност в площта и границите на поземлен имот по нот. акт № 92/2006 г. за ипотеката и нот.акт №76/2001 г. На следаващо място вещото лице е констатирало, че в нот. акт № 76/2001 г. е описана стопанска сграда със застроена площ от около 480 кв.м и три спомагателни стопански постройки. Същите сгради са описани и в нот.акт № 92/2006 г. за учредяване на договорна ипотека, т.е. налице е идентичност между сградите по посочените нотариални актове.

            В съдебно заседание на 23.02.2017 г. вещото лице е отговорило, че има разлика в понятието „сграда” и „постройка” от техническа гледна точка. Металният навес е постройка в техническо отношение, а сградата е по-монументална по външен вид, затова счита, че в нотариалния акт за собственост № 76, т.1, per. № 611, дело № 70/2001 г. на нотариус И. И. *** действие РС-Тетевен е употребена думата „стопанска сграда”, тъй като вече не е навес след преустройството. Площта на същата сграда е посочена около 480 кв.м. въпреки, че разрешението за въвеждане в експлоатация на дърводелската работилница е от 2004 г. По същия начин закупените през 1992 г. силажни траншеи, които не са описани в нотариалния акт нито по площ, нито по брой, в цитирания нот.акт за собственост от 2001 г. са посочени, че са три спомагателни стопански постройки, които според вещото лице вече са били преустроени.  

             От заключението на съдебно-графологичната експертиза се установява, че     подписът в позиция „С почит: /П.С.-Управител на „С.-3" ЕООД/" на Искова молба от „С.-3" ЕООД до ЛОС, Вх. № 2086/22.03.2016г." и подписа в позиция „Подпис /П. С./" на Решение на едноличния собственик на „С.-3" ЕООД от 14 .08. 2006г., са изписани от две различни лица. Подписът в позиция „С почит: /П.С.-Управител на „С.-3" ЕООД/" на Искова молба от „С.-3" ЕООД до ЛОС, Вх. № 2086/22.03.2016г.", е положен от П.Й.С..

             Подписите в позиция „Подпис /П. С./" на Решение на едноличния собственик на „С.-3" ЕООД от 14.08.2006г., в позиция /за собственик-учредител: „С.-3 ЕООД гр.София, Й.П. С.-пълномощник"/ на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 24.08.2006г. и в позиция „Подпис на Декларатора" (в копие) на Декларация по чл.264, ал. 1 от ДОПК от 24.08.2006г., са изписани от едно и също лице и в горепосочените документи, са положени от Й.П. С..

             От обясненията на процесуалния представител на ответника „Банка **** – юрисконсулт И., дадени в съдебно заседание, проведено на 23.02.2017 г. и на 02.03.2017 г. се установява, че не е известно съществуването на допълнително споразумение или анекс от 24.08.2006 г., който да е сключен между страните непосредствено преди изповядване на сделката по учредяване на договорната ипотека. Такова не е налично във финансовия център на банката в гр.Кюстендил, поради което няма как да се представи по делото. Изрично е заявил, че процесното допълнително споразумение не е регистрирано в системата на банката, т.е. банката като юридическо лице не се е задължила по никакъв друг начин и кредитното правоотношение не е променено по отношение на банката като страна по първоначалните договори за кредит. 

При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Основанието за завеждане на настоящето дело е твърдението на ищеца, че договор от 24.08.2006 г. за осъществяване на договорна ипотека, обективиран в нотариален акт № 92, том ІІ, рег.№ 2371, д.№ 257/2006 г. на нотариус И. И.,*** действие района на РС-Тетевен, е нищожен и недействителен, поради противоречие със закона и липса на воля от страна на ищеца „С.-3” ЕООД, както и поради липса на тъждество в предмета на сделката и липса на тъждество на посоченото в договора за ипотека, обезпечено вземане с възникналото такова по договорите за кредит, посочени в горецитирания нотариален акт.

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1, предл.първо и ал.2,предл.второ от ЗЗД и чл.170 от ЗЗД. С определение на съда от проведеното на 23.02.2017 г. съдебно заседание съдът на основание чл.375,ал.1 във вр. с чл.146 от ГПК, обяви за окончателен доклада по делото, по който страните не направиха възражения..

 Налице е правен интерес от предявяване на иска, с оглед образуваното изп.д.№ 125/2011 г. по описа на СИС при РС-Тетевен, преобразувано в изп.д.№  815/2014 г. на ЧСИ Р.Д., рег.№ 880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС-Ловеч и извършените по делото описи и оценки  на неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с.Г., Ловешка област, м.”Каменака”, с площ от 3241 кв.м., пета категория на земята, отреден като имот № 306004 или парцел 4 от масив 306,  записан по картата на землището при описаните по-горе граници, заедно с находящите се в този имот стопанска сграда със застроена площ от около 480 кв.м. и три спомагателни стопански постройки. Видно от приложеното по делото копие на цитираните изпълнителни дела се установява, че същите са образувани на основание издаден изпълнителен лист от 26.03.2009 г. и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 18.03.2009 г. по ч.гр.д.№ 13627/2009 г. на СРС, ІІ г.о., 56 състав, в полза на „Банка **** гр.София, с които втория ответник ЕТ „Ауто 2006 – Н.С.”*** е осъден да заплати на банката сумата от 137349,00 лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2009 г. до изплащане на сумата, 14793,01 лева лихва за периода до 24.02.2009 г., сумата 1373,49 лева, заемни такси и 4945,47 лева разноски по делото.

 Настоящият съдебен състав счита, че не е налице нищожност/недействителност  на договора за ипотека на сочените от ищеца основания.

 По иска  с правно основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД за прогласяване нищожността на ипотечния договор поради противоречие със закона.

 Според чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД, договорите, които противоречат на закона са нищожни. По смисъла на тази разпоредба, противоречие със закона представлява отклонение от предписанията на императивни правни норми, като същото е изцяло обективно основание – достатъчно е да се констатира несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип.

 В случая се твърди, по повод посочения от ищеца порок на атакувания договор, обективиран в нотариален акт № 92, том II, per. № 2371, дело 257 от 24.08.2006г. по описа на Нотариус И. И.,*** действие РС - Тетевен, вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 1383/24.08.2006г., Акт № 83, том I, дело № 1033/2006г., че учредената договорна ипотека е нищожна и не поражда правни последици, тъй като противоречи на разпоредбите на материалния закон. Нито в исковата молба, нито в хода на устните състезания  по делото пълномощника на ищеца уточни на кои правни норми противоречи атакувания ипотечен договор. Съгласно чл.166,ал.1 от ЗЗД, ипотеката се учредява чрез вписване, което се извършва въз основа на договор или на закона, а ал.2 от същия – тя може да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума. Според чл.167,ал.2 от ЗЗД, в нотариалния акт, с който се сключва ипотеката, трябва да се посочат трите имена, местожителство на кредитора и длъжника, както и на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, да се направи пълна индивидуализация на имота, върху който се учредява, да се посочи обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, а съгласно ал.3 – ипотеката може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява.

 От събраните в хода на делото доказателства се установява, че на 08.08.2006 г. е сключен договор за кредит № 69/08.08.2006 г. /стр.195/, по силата на който  „Банка ****, Финансов център Кюстендил е предоставила на кредитополучателя ЕТ „****.”***, инвестиционен кредит в размер на 185000,00 лева, за първоначална вноска по лизинг за 25 броя таксиметрови автомобили, марка „Шевролет”, модел ABEO 1.2 на обща стойност 117600 лева и за оборудване на автомобилите – таксиметрови апарати, радиостанции, табели, стикери, газови уредби и пр. на обща стойност 67400 лева, при краен срок за погасяване на кредита 08.07.2012 г. , при заплащане на лихва в размер на минималната лихва по кредитите за МПС-стандартни бизнес клиенти, формирана на базов лихвен процент и надбавка в размер на 5,95 % като към датата на сключване на договора за кредит, определения от банката базов лихвен % по кредити на малки, средни и микропредприятия /с бизнес и финансова история/ е в размер на 4 % и подробно описание на задълженията на страните по договора. Между същите страни е сключен и договор за кредит № 70/08.08.2006 г. /стр.199/, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя ЕТ „****.”***, оборотен кредит в размер на 15000,00 лева, за покупка на горива, масла и др.оборотни потребности, при краен срок на погасяване на кредита 25.07.2009 г. От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се установява, че по втория договор за кредит кредитополучателя изцяло го е погасил и няма задължение към банката.

За обезпечаване на вземането на кредитора по двата кредита е учредена договорна ипотека върху притежаван недвижим имот от трето лице-неучастващо в договора за кредит, както следва: на 24.08.2006 г. между „Банка ****, Финансов център гр.Кюстендил, чрез пълномощника Г.В.А., ЕГН **********, съгласно пълномощно рег.№ 6898/19.07.2006 г. на нотариус Б.А., рег.№ 325 в НК, с район на действие района на КРС, преупълномощен от Т.А.А., ЕГН **********, мениджър на Финансов център Кюстендил на „Банка **** към район Благоевград, действаща съгласно пълномощно рег.№ 5686/13.07.2006 г. на нотариус Л.Б., рег.№ 375 в НК, с район на действие района на СРС от една страна като кредитор и от друга страна Н.А.С.,***, в качеството й на ЕТ „****.”, Бустат ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”***” ул.”***като кредитополучател и Й.П. С. ***, ЕГН **********, в качеството на пълномощник на „С.-3” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.***, като собственик-учредител. Видно от съдържанието на нотариалния акт, с който е учредена процесната ипотека, са описани подробно участниците, сключили ипотечния договор, заедно с тяхната представителна власт по пълномощие за кредитора и третото лице, собственик на имота, ипотекирания имот е описан с всички съществени индивидуализиращи го белези, като вид, местонахождение, площ, брой на построените в имота постройки, граници, въз основа на които може да бъдат конкретизирани. В този нотариален акт имота е отразен със същите характеристики, както и в нотариален акт № 76, т.І, рег.№ 611,д.№ 70/2001 г. на нотариус И. И.,*** действие района на РС-Тетевен, легитимиращ ищеца „С.-3” ЕООД, гр.София като собственик на имота, върху който е била учредена ипотеката. Нотариалният акт от 2001 г. е официален удостоверителен документ за вписаните в него обстоятелства. В ипотечния договор, обективиран в цитирания по-горе нотариален акт подробно е било индивидуализирано обезпеченото вземане по двата договора за кредит с №№ 69 и 70 от 08.08.2006 г. по размер, падеж, размер на лихвите, сумите за които се учредява ипотеката и другите условия подробно описани в акта. При съставянето на акта пред нотариус са били представени удостоверение за актуално съС.ие на юридическите лица, участващи в сделката, съответните пълномощни за представляващите юридическите лица, нотариален акт № 76, т.І, рег.№ 611,д.№ 70/2001 г. на нотариус И. И.,*** действие района на РС-Тетевен, скица №  1471/21.08.2006 г. на ОС „ЗГ” Тетевен, решение на едноличния собственик на „С.-3” ЕООД, гр.София и декларации по чл.264,ал.1 от ДОПК.

В приложената по делото скица  № Ф О1471/21.08.2006 г. на ОС „ЗГ” Тетевен, описана в ипотечния договор е посочен като собственик на ипотекирания имот ЕТ „С. С.”***, който се легитимира с нотариален акт за покупко-продажба на недвижи имот № 92, том І, н.№ 204/1994 г. на РС-Тетевен. Видно от приложения по делото договор за покупко-продажба на предприятие се установява, че на 11.05.2000 г. едноличния търговец е продал на ищеца предприятието си като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Новият собственик на процесния имот – ищецът по делото, се легитимира като такъв с нотариален акт № 76, т.І, рег.№ 611,д.№ 70/2001 г. на нотариус И. И.,*** действие района на РС-Тетевен. Доколкото към момента на сключване на ипотечния договор през 2006 г. не е имало отразяване на новия собственик на процесния имот в картата за землището на с.Г., Ловешка област в ОС „ЗГ” Тетевен, съдът намира, че скица  № Ф О1471/21.08.2006 г. отразява и индивидуализира имота с неговите характеристични белези – местонахождение, площ, граници, извършеното строителство в имота и пр., но същата не представлява документ, който носи информация за собственика на имота и не замества нотариалния акт за собственост от 2001 г., с който ищецът се легитимира за собственик на имота.

От приложените по делото писмо с изх.№ 33/08.12.2016 г. на нотариус И. И.,*** действие РС-Тетевен /стр.252/ се установява, че нот.дело № 257/2006 г., което е образувано по повод ипотечния договор е унищожено, тъй като е изтекъл петгодишния срок за съхраняването му съгласно Наредба № 32/29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори и ЗНАФ.  Видно от справка-удостоверение с изх.№ 3/01.03.2017 г. на нотариус М.МV, рег.№ 696 на НК, с район на действие района на РС-Кюстендил /стр.514/, се установява, че в регистъра е вписано под № 6898 от 19.07.2006 г. преупълномощаване на основание пълномощно № 5686/13.07.2006 г. на нотариус рег.№ 375 на НК да представлява банката като подава молби и участва в нотариални производства, да учредява и заличава ипотеки и др.правни действия пред, да представлява банката съда, прокуратурата и следствието и др.органи на държавната и местна администрация и потвърждава действията извършени от преупълномощения от 12.07.2006 г. до днес, като Т.А.А. с ЕГН ********** е вписана за преупълномощител-като пълномощник на „Банка **** и Г.В.А. с ЕГН **********-упълномощен. Справката е изготвена от нотариус Б.А., с рег.№ 325 в НК, с район на действие района на РС-Кюстендил. На справката е отбелязано, че нотариус М.МV е приела архива на нотариус с рег.№ 325. Към справката е приложено заверено копие на Общ регистър за извършеното нотариално действие с рег.№ 6898/19.07.2006 г. /стр.515/.  В приложеното копие на изпълнително дело № 125/2011 г. на СИС при РС-Тетевен се намира пълномощно рег.№ 5976 от 24.07.2003 г. на нотариус С.Т. с рег.№ 65 на НК, с район на действие района на СРС /стр.433/, с което „С.-3” ЕООД представлявано от П.Й.С. упълномощава Й.П. С. да го представлява пред съдебни органи, да сключва договори, да го представлява пред всички банки и банкови институции, да подава от негово име декларации в данъчните служби и др. Съдът намира, че същото пълномощно е представено и пред нотариус И. И. *** действие ТРС при сключване на ипотечния договор видно от описаните писмени доказателства в нотариален акт № 92/2006 г. за учредяване на договорната ипотека – „...т.4. пълномощно рег.№ 5976 от 24.07.2003 г. на нотариус рег.№ 65...”. В настоящото производство ищеца не ангажира убедителни доказателства, въз основа на които да се приеме, че към датата на сключване на договора за ипотека участващите лица и пълномощници на кредитора и ипотекарния длъжник са действали без съответната представителна власт. На следващо място съгласно чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

За узнаването от ищеца на сключения ипотечен договор, обективиран в нотариален акт № 92/2006 г. и за образуваното изпълнително производство по изп.д.№ 125/2011 г. на СИС при ТРС, се установява от подадената молба до ДСИ при ТРС по същото дело на 13.05.2013 г. за снабдяване със заверени преписи от всички книжа и документи, съдържащи се в делото във връзка с насроченото изпълнение върху недвижим имот негова собственост. Исковата молба по настоящото дело е постъпила в съда на 22.03.2016 г.   

Съдебният състав намира, че процесния договор за учредяване на договорна ипотека  на недвижим имот съдържа наименование на страните, участващи в него – кредитор и длъжник, а така също и лицето, което ипотекира имота, послужил за обезпечаване на вземането на кредитора, така също и пълна индивидуализация на имота, който се ипотекира. В настоящото производство ищецът не ангажира убедителни писмени доказателства за сключено между страните допълнително споразумение или анекс от 24.08.2006 г. към първоначалните договори за кредит от 08.08.2006 г., преди учредяване на договорната ипотека.

         От заключението на съдебно-графологичната експертиза се установява, че „Подпис на Декларатора" (в копие) на Декларация по чл.264, ал. 1 от ДОПК от 24.08.2006г., е положен от Й.П. С.. Съдът намира, че декларацията по чл.264,ал.1 от ДОПК не е елемент от фактическия състав на сделката – ипотечен договор. Същата се изисква от закона, за да се удостовери наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота, предмет на ипотечния договор. 

С оглед изложените правни доводи съдът намира, че ищецът не можа да докаже с пълно и главно доказване първото въведено от него основание за нищожност на атакувания договор за учредяване на договорната ипотека, обективиран в нот.акт № 92/2006 г. на нотариус И. И. *** действие района на ТРС – противоречие с императивни законови разпоредби, то искът по чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД подлежи на отхвърляне. 

По иска с правно основание чл.26, ал.2,предл.второ от ЗЗД.

Според чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва съгласие.

Както в исковата си молба, така и в допълнителната искова молба ищецът заявява, че от управителя на дружеството-ищец като едноличен собственик и единствен управител, никога и по никакъв повод не е поемал задължение за обременяване на който и да е от своите собствени имоти за обезпечаване изплащането на чужди дългове, не е вземал решение за обременяване на имота, чрез учредяване на цитираната по-горе договорна ипотека, респективно никога не е сключвал и подписвал акт за учредяване на същата, нито е упълномощавал по какъвто и да е начин трето лице да представлява дружеството за сключване и подписване на такъв акт и не е съставян и протокол за обективиране на такова решение.

 От изложеното по-горе безспорно се установява, че управителят на ищцовото дружество П.Й.С. упълномощава Й.П. С. да го представлява пред съдебни органи, да сключва договори, да го представлява пред всички банки и банкови институции, да подава от негово име декларации в данъчните служби и др. съгласно пълномощно рег.№ 5976 от 24.07.2003 г. на нотариус рег.№ 65 с район на действие района на СРС. Същото е представено пред нотариус И. И. *** действие ТРС при сключване на ипотечния договор видно от описаните писмени доказателства в нотариален акт № 92/2006 г. за учредяване на договорната ипотека.

Свидетелят Й.П. С., баща на П.Й.С., управител на ищцовото дружество дава показания пред съда в проведеното съдебно заседание на 23.02.2017 г., че се е подписал за „собственик-учредител” в качеството на пълномощник на „С.-3” ЕООД на ипотечния договор, обективиран в нот.акт № 92/2006 г.     

            От заключението на съдебно-графологичната експертиза се установява, че пдписът в позиция „Подпис /П. С./" на Решение на едноличния собственик на „С.-3" ЕООД от 14.08.2006г.,  е положен от Й.П. С., а не от П.Й.С.. Съдът намира, че е без значение кой е положил подписа върху решението от 14.08.2006 г. на едноличния собственик на ищцовото дружество. Въпросът дали управителят е действал без решение на ОС по чл.137,ал.1,т.7 от ТЗ, е от значение за вътрешните му отношения с дружеството и е без значение за третите лица, които нямат задължение да проверяват какво е прието в дружествения договор за представителството, нито дали има решение на ОС по въпроси от неговата компетентност. По този въпрос има произнасяне на ОСГТК с Тълкувателно решение № 3/15.11.2013 г. на ВКС по тълт.д.№ 3/2013 г. с докладчик съдия Росица К., което е задължително за съдилищата. В същото е прието, че решение на ОС на ООД по чл.137,ал.1,т.7 от ТЗ, не е необходимо условие за действителността на разпоредителната сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган – управител. В случая се касае до ЕООД, по отношение на което ТР № 3/15.11.2013 г. по т.д.№ 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС също е приложимо. При тези правни изводи съдът намира, че ищецът не можа да докаже с пълно и главно доказване второто въведено от него основание за нищожност на атакувания договор за учредяване на договорната ипотека, обективиран в цитирания по-горе нот.акт № 92/2006 г. на нотариус И. И. – липса на съгласие при учредяване на ипотечния договор, поради което искът по чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД подлежи на отхвърляне.   

  По иска с правно основание чл.170 от ЗЗД.

             Съгласно разпоредбата на чл.170 от ЗЗД, учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката като едно от тези специални условия за действителността на ипотечния договор е “тъждество на ипотекирания имот”. Съдебният състав намира, че на понятието “тъждество” не е дадена легална дефиниция. Тълкувайки понятието според целта и разума на закона, както и предвид систематичното място на чл.170 ЗЗД - нормата е разположена след хипотезата на чл.167, ал.2 от ЗЗД сочеща, че ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключване на договора принадлежат на лицето, което я учредява, съдът намира, че понятието включва възможността имотът да бъде идентифициран като имот, собствен на лицето, което учредява ипотеката, към него момент. Това означава също и имотът да съществува и да е конкретизиран. По делото са приети множество писмени доказателства за произхода и собствеността на ипотекирания имот. От цитираните по-горе нот. акт № 65, т. ІІ, н. д. № 504/1992 г. на РС-Тетевен  /стр.13/, нот. акт № 92, т. І, н. д. № 204/1994 г. на РС-Тетевен /стр.14/, две разрешения за строеж с № 1/27.01.1995 г. и № 2/30.01.1995 г. издадени от община гр.Тетевен на името на ЕТ”С.-С. С.” /стр.15 и стр.17/, за линия за ограждане и за дърводелска работилница, нот. акт  № 76, том І, рег.№ 611, дело № 70/2001 г. /стр.20/ се установява, че ищцовото дружество „С.-3” ЕООД гр.София, е признато за собственик на следния недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба на предприятие: неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с.Г., Ловешка област, м.”Каменака”, с площ от 3241 кв.м., отреден като имот № 306004 или парцел 04 от масив 306 по картата на землището при граници:  имот № 119080 на община Тетевен, имот № 124001 на н-ци на Ц. Д. Ц., път ІІІ клас № 000557 и имот № 306006 на Областно пътно управление, заедно с находящите се в него стопанска сграда със ЗП от около 480 кв.м. и три спомагателни стопански постройки. С последния нот.акт от 2001 г. третото лице – ипотекарен длъжник „Стоков-3” ЕООД се е легитимирало като собственик на имота, предмет на ипотечния договор за обезпечаване на чуждо задължение към банката.  

 По делото е прието удостоверение № 26/14.04.2004 г. на главен архитект на община гр.Тетевен за ползване на строеж /обект/ по предназначение „Дърводелска работилница” /стр.23/, от което се установява, че на „С.-3” ООД с управител П.Й.С., строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и разрешение за строеж № 2/30.01.1995 г. на община гр.Тетевен.

От приетия по делото ипотечен договор от 24.08.2006 г., обективиран в нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 92, т. ІІ, рег.№ 2371, дело № 257 от 2006 г. на Нотариус И. И.,*** действие района на РС-Тетевен /стр.24/, се установява, че в т.1. са възпроизведени основните параметри на сключения между „Банка **** гр.София, чрез финансов център Кюстендил и ЕТ „****.”***, договор за кредит № 69/08.08.2006 г. /стр.195/, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя ЕТ „****.”***, инвестиционен кредит в размер на 185000,00 лева, за първоначална вноска по лизинг за 25 броя таксиметрови автомобили, марка „Шевролет” , модел ABEO 1.2 на обща стойност 117600 лева и за оборудване на автомобилите – таксиметрови апарати, радиостанции, табели, стикери, газови уредби и пр. на обща стойност 67400 лева, при краен срок за погасяване на кредита 08.07.2012 г. , при заплащане на лихва в размер на минималната лихва по кредитите за МПС-стандартни бизнес клиенти, формирана на базов лихвен процент и надбавка в размер на 5,95 % като към датата на сключване на договора за кредит, определения от банката базов лихвен % по кредити на малки, средни и микропредприятия /с бизнес и финансова история/ е в размер на 4 %, като останалите условия по кредита са подробно посочени в подписания между страните договор за кредит № 69/08.08.2006 г. В т.2 от същия е описан разрешения кредит по договор за кредит № 70/08.08.2006 г., който видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза е погасен изцяло и по отношение на същия банката няма претенции.

             В т.3 от ипотечния договор за обезпечаване на вземането на банката – главница, лихви, надбавки и разноски по отпуснатите кредити с договори за кредит № 69/08.08.2006 г. и № 70/08.08.2006 г. на ЕТ „****.”***, подробно описани по-горе, „С.-3” ЕООД, гр.София, чрез своя пълномощник Й.П. С. учредява в полза на Банката, договорна ипотека върху следния недвижим имот, собственост на дружеството, а именно: неурегулиран поземлен имот /ПИ/, находящ се в с.Г., Ловешка област, м.”Каменака”, с площ от 3241 кв.м., пета категория на земята, отреден като имот № 306004 или парцел 04 от масив 306 по картата на землището при граници:  имот № 119080 земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № 124001 нива на н-ци на Ц. Д. Ц., имот № 759 път ІІІ клас и имот № 306009 промишлен терен – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, заедно с находящите се в този имот стопанска сграда със застроена площ от около 480 кв.м. и три спомагателни стопански постройки.   

 В т.4 от същия е посочено, че при съставянето на акта са представени подробно изброени писмени доказателства, но не е посочено допълнително споразумение или анекс сключен между страните от 24.08.2006 г. към основните договори за кредит.

Свидетелят Й.П. С., баща на П.Й.С., управител на ищцовото дружество дава показания пред съда в проведеното съдебно заседание на 23.02.2017 г. и преценени от съда при условията на чл.172 от ГПК, че процесния имот първоначално е закупен от неговия брат С. П. С., което се потвърждава и от приложените два нот.акта от 1992 и 1994 г. Същият е заявил, че преустройството започва още през 1994 г., има две разрешения за строеж – едното за дърводелска работилница, другото – строеж на ограда. За траншеите няма разрешение за строеж, защото преустройството е правено след 2000 г. до 2004 г. след като имотът е придобит от синът му П.Й.С. в качеството му на управител на „С.-3” ЕООД.  След преустройството обектът не се е променил и той се ползва за дърводелска работилница.   

         От приетото по делото заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и не оспорено от страните се установява, че разрешение за строеж № 2/30.01.1995 г. издадено от община гр.Тетевен се отнася само до дърводелската работилница, за която има одобрени проекти от 07.06.1994 г. по части архитектура, конструкции, ВиК, електро и ОВ. Според обяснителната записка към част архитектурна, с проекта се предвижда реконструкция и преустройство на съществуващата селскостопанска сграда в производствен цех за дърводелски услуги. Съществуващата стопанска сграда е описана като едноетажна, изцяло от метална конструкция, разположена в землището на с.Г., Тетевенско. Според проекта, предвиденото преустройство се състои в следното: Ограждане на металната конструкция на навеса с тухлени стени с прозоречни отвори. По този начин навесът се превръща в сграда, която на чертеж №1 от проекта е показана с размери 40/12 м, т.е. със застроена площ 480 кв.м. Предвидено е изграждане на вътрешни преградни тухлени стени, с които са обособени необходимите производствени и санитарно-битови помещения. Западната крайна част на сградата е показана на две нива. Санитарният блок е разположен на второто ниво. Вещото лице посочва, че закупеният с нот.акт № 65/1992 г. метален склад с покрита площ 480 кв.м, а по нот.акт № 92/1994 г. метален навес, е преустроен в дърводелска работилница. Дърводелската работилница не е идентична в архитектурно и технологично отношение със закупения през 1992 г. метален склад, но в конструктивно отношение дърводелската работилница е идентична с металния навес, тъй като при преустройството носещата конструкция на навеса е изцяло запазена. Това е сграда 01 по скица № 1471/21.08.2006 г. на ОС „ЗГ” Тетевен, записана като сграда с друго предназначение. Вещото лице е установило, че разпределението и фасадите на сградата отговарят на одобрения архитектурен проект за преустройство на металния навес, с тази разлика, че предвиденият по проект блок на две нива за санитарно-битовото обслужване на персонала, не е изпълнен, както е по проект в рамките на застроената площ на навеса, а навесът е пристроен в западна посока, с което застроената площ на сградата от 480 кв.м става 500 кв.м според геодезическото заснемане от 2013 г. Според вещото лице тази разлика в площта не е съществена, тъй като по одобрените проекти преустройството на металния навес в дърводелска работилница е от около 480 кв.м. площ. За вещото лице няма разлика между стопанската сграда и дърводелска работилница, така както е преустроена и е налице идентичност между ипотекираната сграда през 2006 г. и описаната сграда в констативния акт за собственост от 2001 г.  От съдържанието на нот.акт № 65/1992 г., в който е отразено, че купувачът е закупил метален склад с покрита площ от 480 кв.м. и силажни траншеи въз основа на протокол от 13.07.1992 г. за проведен търг, а по нот.акт № 92/1994 г., е посочено, че на основание проведен и спечелен търг на 13.07.1992 г. за покупко-продажба на метален навес и силажни траншеи, се имат предвид едни и същи обекти, находящи се в процесния имот. При съставянето на констативния нот.акт за собственост № 76/2001 г. за собственик на имот: неурегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с.Г., Ловешка област, м.”Каменака”, с площ от 3241 кв.м., отреден като имот № 306004 или парцел 04 от масив 306 по картата на землището при граници:  имот № 119080 на община Тетевен, имот № 124001 на н-ци на Ц. Д. Ц., път ІІІ клас № 000557 и имот № 306006 на Областно пътно управление, заедно с находящите се в него стопанска сграда със ЗП от около 480 кв.м. и три спомагателни стопански постройки е признат „С.-3” ООД, въз основа на цитираните по-горе два нотариални акта от 1992 г.  и 1994 г. и договор за покупко-продажба на предприятие от 11.05.2000 г. С този нот.акт от 2001 г. ипотекарния длъжник „С.-3” ЕООД се легитимира за собственик на имота, предмет на ипотечния договор от 24.08.2006 г. Разлика в площта на имота, границите и изписване на номера, под който е заснет в картата на землището на с.Г. няма,  видно и от приложената скица № Ф01471/21.08.2006 г. на ОС”ЗГ” Тетевен, която е 3,241 дка с № 306004 или парцел 4 от масив 306. Не се установява и разлика в конструктивно отношение по отношение на описаната стопанска сграда с площ от около 480 кв.м. в акта от 2001 г. и описаната в ипотечния договор, обективиран в нот.акт от 2006 г. – стопанска сграда, също от около 480 кв.м. Както и вещото лице арх.К. обяснява в съдебно заседание на 23.02.2017 г. „...разлика между стопанска сграда и дърводелска работилница така, както е преустроена не е съществена....”. Вещото лице е посочило, че площта на същата сграда е около 480 кв.м. въпреки, че разрешението за въвеждане в експлоатация на дърводелската работилница е от 2004 г. По същия начин закупените през 1992 г. силажни траншеи, които не са описани в нотариалния акт нито по площ, нито по брой, в цитирания нот.акт за собственост от 2001 г. са посочени, че са три спомагателни стопански постройки, които според вещото лице вече са били преустроени.  За преустройството извършено на силажните траншеи вещото лице не е намерило строителни книжа при проверката си в Община гр.Тетевен, а свидетелят Й. С. признава, че за същите не са издавани строителни разрешения и архитектурни проекти и преустройството им е започнало след 2000 г.

              В настоящото производство ищецът не ангажира убедителни доказателства, въз основа на които да се приеме, че към датата на сключване на договора за ипотека – 24.08.2006 г., описаният в акта недвижим имот, заедно с постройките в него са съществували реално и поединично, така както са описани в констативния акт за собственост № 76/2001 г., а именно една стопанска сграда с площ около 480 кв.м. и три спомагателни стопански постройки. Всички писмени доказателства по делото, които са издадени към датата на учредяване на ипотечния договор от 2006 г. не са в подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, досежно действителното положение на ипотекирания имот. Безспорно след датата на ипотечния договор собственикът на  процесния имот е продължил подобренията в същия, които са ирелевантни по делото. Настоящият съдебен състав намира, че ипотекирания в полза на банката недвижим имот е идентичен и съществува с описаните характеристични белези в двата нот.акта от 2001 г. и от 2006 г.

            От съществено значение в случая е и обстоятелството, че първичните нотариални актове, които установяват правото на собственост на ищеца, върху ипотекирания недвижим имот, както и нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека не са отменени или поправени по съответния ред, поради което имат доказателствена сила с настоящото си съдържание, поради което не би могло да се твърди, че не е налице тъждество на имотите, описани в договора за ипотека и тези, собственост на ипотекарния длъжник. След като не е налице твърдяната от ищците, сега въззиваеми неизвестност за тъждеството на имота по смисъла на чл.170 от ЗЗД, то предявения иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.    

          Не е налице и следващото твърдение на ищеца за липса на тъждество в предмета на сделката и липса на тъждество на посоченото в договора за ипотека, обезпечено вземане с възникналото такова по договорите за кредит, посочени в горецитирания нотариален акт. Настоящият съдебен състав по-горе изложи правни изводи по отношение твърдението на ищеца за сключено допълнително споразумение между страните от 24.08.2006 г. непосредстевни преди сключване на употечния договор, обективиран в нот.акт № 92/2006 г. Както в исковата молба, в допълнителната такава така и в производството по делото ищецът не ангажира убедителни писмени доказателства за сключването на допълнително споразумение от 24.08.2006 г. между страните по делото. Негова е доказателствената тежест да го докаже с допустимите доказателствени средства. На ищеца, чрез неговия процесуален представител бе издадено съдебно удостоверение за установяване на твърдени от него факти и обстоятелства, които да му послужи пред нотариус И. И., но по делото липсват доказателства същия да е внесъл съответната държавна такса за получаването му. На следващо място от обясненията на процесуалния представител на ответника „Банка **** – юрисконсулт И., дадени в съдебно заседание, проведено на 23.02.2017 г. и на 02.03.2017 г. се установява, че не е известно съществуването на допълнително споразумение или анекс от 24.08.2006 г., който да е сключен между страните непосредствено преди изповядване на сделката по учредяване на договорната ипотека. Такова не е налично във финансовия център на банката в гр.Кюстендил, поради което няма как да се представи по делото. Изрично е заявил, че допълнително споразумение от цитираната дата не е регистрирано в системата на банката, т.е. банката като юридическо лице не се е задължила по никакъв друг начин и кредитното правоотношение не е променено по отношение на банката като страна по първоначалните договори за кредит. 

           С оглед на тези данни, съдът намира, че към датата на учредяване на договрната ипотека описаните в договора недвижим имот, заедно с построените върху него стопанска сграда и три спомагателни стопански постройки са съществували реално, поединично и са принадлежали на лицето, което я е учредило, тъй като същите са надлежно индивидуализирани и конкретизирани. Следователно, при сключването на атакувания ипотечен договор са спазени изискванията на чл.166,ал.2 и чл.167,ал.2 от ЗЗД и договорът за ипотека не е нищожен /недействителен на посочените основания по чл.26,ал.1, предл.1 и ал.2,предл.2 от ЗЗД и чл.170 от ЗЗД, поради което искът се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.

На основание чл.78,ал.3 от ГПК, на ответника „Банка **** следа да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с чл.26 от НПП в размер на 300,00 лева, както и платения депозит за вещо лице в размер на 130,00 лева или общо 430,00 лева.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                            Р   Е    Ш     И  :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.-3" ЕООД, с ЕИК ****, представлявано от П.Й.С.-Управител, със съдебен адрес:***, против „БанкаДСК" ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:гр.София, Район „****", ул.„Московска" № 19, представлявано от всеки двама измежду: Главния изпълнителен директор - В.М.С., Изпълнителните директори - Д.Д.М., Д.Н.Н., Ю.Б.Г., М.Д.П.-К. и Прокуристи, и ЕТ „Ауто 2006 – Н.С.", с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, „Сердика", ж.к. Сердика, бл.16А, вх.Б, ет.З, ап.36, представлявано от Н.А.С., иск за прогласяване нищожността/недействителността на договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нотариален акт № 92, том ІІ, рег.№ 2371, дело № 257 от 24.08.2006 г. по описа на нотариус И. И.,*** действие района на Районен съд-Тетевен, вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№ 1383/24.08.2006 г., Акт № 83, том І, дело № 1033/2006 г. поради противоречието му със закона и липса на воля от страна на „С.-3” ЕООД, както и поради липса на тъждество в предмета на сделката и липса на тъждество на посоченото в договора за ипотека обезпечено вземане с възникналото такова по договорите за кредит в посочения нотариален акт.   

           ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, „С.-3" ЕООД, с ЕИК ****, представлявано от П.Й.С.-Управител, със съдебен адрес:***, да заплати на „Банка ДСК" ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:гр.София, Район „****", ул.„Московска" № 19, представлявано от всеки двама измежду: Главния изпълнителен директор - В.М.С., Изпълнителните директори - Д.Д.М., Д.Н.Н., Ю.Б.Г., М.Д.П.-К. и Прокуристи, сумата в размер на 430,00 /четиристотин и тридесет/ лева, представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 /триста/ лева и депозит за вещо лице в размер на 130,00 /сто и тридесет/ лева.

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: